До автора на темата.
Горното ми звучи твърде безлично,затова ще използвам второ лице единствено число,а за да е по-персонализирано ще го пиша с главна буква,макар че е граматически неправилно.Може да се случи по невнимателност да пропусна главната буква,а по-нататък ще я оставя,за да не бъде дразнещо евентуално.
Ако първият ми отговор Ти се е сторил твърде остър,аз не съм някакъв корав тип.Но исках да определя нещо като граница,за да не се получи комбинацията между ролите на Спасител и Жертва,най-общо казано.Влизането в този ролеви модел е нещо,с което (евентуално) терапевтите трябва да се справят,но се предполага,че те са обучени за такива ситуации.
А когато някой цивилен,така да се каже иска да помогне на някой,който търси помощ,това може да ги вкара в нездрава симбиоза С - Ж.
Въпреки добрите намерения на искащия да помогне.А понякога играещия ролята на жертва става нещо като вампир,а пишман-спасителят става донор.
В психологически смисъл,като минимум.Това е случаят,когато и двамата нямат лоши намерения,но нещата се объркват поради недозрелост и на двете страни.
По-гадно е когато или С или Ж са роли,играни умишлено от осъзнати психологически вампири (или паразити).
Така че от всички тези варианти бих искал да се „оградя“ и затова беше такъв първият ми отговор.
Ако предпочиташ,може само да четеш,не си длъжен да отговаряш.
В средите на занимаващите се с т.нар. духовност и езотерика има представители на всички гореописани варианти.
Сред хората от традиционните религиозни общности - също.
Един руски по паспорт,а по произход - гръко-арменец,учител по езотерични знания - Гурджиев,(се) е отървавал (от) тези свои ученици,които са развивали нездрава зависимост към неговия авторитет по своеобразен начин.Започвал е да се държи гадно към тях,правейки им всякакви номера,включително неприлични предложения към жените,така че постепенно те са се разочаровали и са си тръгвали,убедени,че той е шарлатанин и използвач.Понякога това е било и с бурни скандали.
Така Гурджиев е изпълнявал работата на истинския Учител.
Да освободи учениците си от зависимостта към авторитета му.
Преводът на този цитат е следният:
„Човек би се отрекъл от каквито и да е удоволствия,но няма да се откаже от страданието си.“

Може да звучи странно за някои,но става въпрос за нездравото страдание ,когато някой има нужда постоянно да бъде държан за ръката от авторитетна (за него) фигура.
Ще ми се да успееш да избегнеш или по-точно,да успееш да излезеш от тях,ако попаднеш на някой от всички тия криви маршрути по пътя,затова накратко Ти ги описах,нещо като малка пътна карта.
И още,казват,че не трябва да се прави непоискано добро...и ще добавя - а когато бъде поискана помощ,желаещият да се отзове трябва да премисли доколко ще се справи...а дали е преценил правилно - ще разбере по-късно.
Понеже Ти поиска някакъв вид помощ,аз реших да се отзова и във връзка с всичко горенаписано пак ще се повторя - предлагам Ти само доброжелателно събеседване във Форума,което в някаква степен може да Ти е от полза да откриеш вътрешна опорна точка.
А сега малко картинки.
Исках да направя някои неща,но не винаги става точно както ми се ще,макар че някои от резултатите,различни от намеренията ми се получиха доста подходящи и точно тях ще използвам.Исках да представя визуално моето предположение как се чувстваш.Все не се получаваше точно както го описвах с промпт..В оригинал бяха цветни.Изрязах излишните елементи от картинката вдясно.

Текстовото описание включваше „момче в кристално кълбо тъжно обгърнало коленете си“.Повечето картинки все включваха разни излишни или дефектни елементи.Две от картинките,които сайтът catbird.ai ми предложи изобщо не включваха това,но като помислих,реших да ги включа в колажа по-долу.
Тази отдясно беше черно-бяла,но после ѝ добавих малко цвят.
Сетих се за китайския лаф,че ако искаш да нахраниш някого за деня,можеш да му дадеш една-две,риби,но ако искаш да го нахраниш за цял живот,трябва да го научиш как сам да си лови риба.
Истинската терапия и помощ е да бъде доведен нуждаещия се до момента,в който той сам да бъде за себе си и двете деца от картинката вдясно.

И на тази позитивна нота завършвам този пост.