В линка, който пускам има и клип на български, където нещата са представени и в картинки, как да спрем
дигиталната деменция и ампутиране на мозъка ни към смартфона, и всички дигитални устройства на ( AI ), как да се спре и късогледството на децата от ранна възраст(новата болест и професия на века (офталмология) .
Ето тук :
https://www.kla.tv/index.php?a=showlanguage&lang=bg&id=16733&date=2020-07-07В Европа и по света политиката и бизнеса са поставили за цел дигитализацията на учебните занятия, чрез интегриране на смартфони, лаптопи, таблети и т.н. като неразделна част. Някои политици дори изискват всеки ученик да получи таблет още от основното училище. Целта на това развитие е, разбира се, да подкрепи нашите деца и техното обучение. Резултатите от опозицията и изследванията относно ефектите от дигитализацията за съжаление се пазят в тайна от власти и медиите, поради което си поставихме за цел ние да Ви информираме за това в предаването ни. Чуйте тези гласове против и формирайте собствено мнение. Това ви дава възможност да сравните, проверите и прецените сами това, което наистина ви убеждава.
Един от гласовете срещу рекламираните предимства на дигитализацията показва, че чрез използването на дигитални медии очевидно се пренебрегва изучаването на ръкописа. Според мозъчния изследовател проф. Манфред Шпитцър, мозъкът бива стимулиран и трениран чрез сензорни отнасящи се до сетивата и двигателни стимули. „Чрез почерка се тренират моторните умения и това е основата за нашето мислене.“ Особено при изучаването на ръкописа двигателните умения биват особено насърчавани и съответните мозъчни ариали се активират и свързват. Отново и отново движението с пръст и писането със същото движение на ръката върху стъклена повърхност, като на смартфон, таблет и др., не предлага нови стимули и това предотвратява по-високите мисловни процеси.„Ръкописът е, така да се каже пътят в паметта ни и точно затова изобщо е важен […]. На практика си ампутирам сам мозъка, когато уча без двигателни и сензорни умения. "
Създайте собствено впечатление за видимо по-високата мозъчна активност на ученик на 10 г., който чрез определени упражнения в сесия по кинезиология активира интеграцията на очите, ушите и мозъка си. Ефектът е показан във втората песмена проба, само 1,5 часа по-късно, която показва много по-ясна картина на ръкописа.
Проф. док. Манфред Шпитцер казва: „Няма данни, които да показват, че някой става по-умен на компютъра.“ и стига чрез проучвания до заключението, че образованието е най-важният здравен фактор за предотвратяване на деменцията в напреднала възраст. Използването на всички сетива при обучението на децата комуникира с много области в мозъка, което от своя страна води до уплътняване на фината мозъчна структура. Колкото повече е изградена мозъчната структура в ранна детска възраст, толкова по-дълго продължава настъпването на забележима деменция, което от няколко години започва все по-рано. Поради тази причина проф. Шпитцер предупреждава да не се използват дигитални медии за обучение в детската градина и началното училище, защото големи области на мозъка остават неизползвани, понеже нивото на обучение е ограничено до движение на пръст и натискане на клавиши. Той нарича следствието от това „дигитална деменция“. Според неговите резултати важи следното: „Колкото повече игри с числа и пръсти играят децата в детската градина, толкова по-добре са на 20 годишна възраст по математика. Ако искате да имате добри ИТ специалисти, не трябва да им давате лаптоп в детството, а игри за пръстите.
С този силен насрещен вятър срещу констатациите възниква въпросът, дали нашите деца не трябва съзнателно да бъдат водени към „дигиталната деменция“. Защото „когато хората знаят, кое е добро и лошо, те обикновено са в състояние сами да решат, какво е добро за тях. Но докато преди всичко чуваме колко невероятен е смартфонът и че няма проблеми с него, не можем да вземем разумни и отговорни решения. “ Това по думите на Проф. д-р Манфред Шпитцер.
В своите доклади проф. Шпитцер обяснява освен всичко друго и тревожните нарушения в развитието на очите, като честа последица от използването на смартфони при децата. В Южна Корея, откъдето идват повечето смартфони, късогледството вече е очевидно при 95% от всички младежи, 80% в Китай и от 30 до 50% в Европа, с бързо нарастваща тенденция. Проф. Шпитцер коментира: „Развитието на мозъка, подобно на развитието на очите, не бива да се нарушава от дигиталните медии, които безпроблемно нарушават до такава степен развитието.“ Дали родителите така лекомислено биха купили смартфон на децата си, ако знаеха това? Тези факти все още се пазят публично в тайна и твърде едностранно се посочват положителните предимства на смартфона.
За разлика от това, ако искате да им осигурите добро детство, имате нужда от много спокойствие и време, за да ги напътствате, придружавате, учите, а също и да вземате решения за децата си.
Според детския и юношески психиатър д-р. мед. Михаел Винтерхоф възрастните са се заделбочили в дигитализацията в средата на 90-те и при това несъзнателно са премахнали детството. Следното изказване на този психиатър описва това точно: „Превърнахме децата в малки възрастни, защото господства представата: С говорене и обясняване може да се възпитава.“
Винтерхоф формулира ефектите от това, както следва:
- В случай на препятствия, реакцията на децата е отказ или прекомерна амбициозна работа.
- В социалната област определат предимно децата.
- При конфликти, те не виждат реалистично собствената си част от вината. Винаги са виновни други или обстоятелствата.
- Детето не обръща внимание на сравнения.
- В живота важи преди всичко принципа на удоволствие и настроение.
Винтерхоф още:
„Ние, възрастните, не сме успели да изискваме и практикуваме психологически функции при тези хора в детството. Затова те ги нямат. [...] Имаме все повече деца и юноши, които показват нивото на зрялост на малки деца."
Това от своя страна излага обществото ни на риск.
Също едно голямо немско проучване, проведено от педиатри, показва плашещи взаимовръзки, които хвърлят съвсем различна светлина върху силно възхваляваната дигитализация, от тази на публикуваните по-рано от медиите и политиката:
• Две до четиригодишни деца се научават да говорят по-лошо, когато боравят много с дигитални медии.
• Майките, които използват смартфоните си, докато кърмят, имат крещящи деца през нощта.
• Осемгодишните деца получават нарушения на вниманието поради честата употреба на смартфони
• 13-годишните губят контрол при използването на смартфони.
В Китай вече стигат дори толкова далеч, че под претекст за насърчаване на способността на децата да учат, учениците в едно основно училище постоянно се наблюдават и контролират. За тази цел техните мозъчни вълни се измерват с "лента за глава" зад ушите и на челото и информацията веднага се изпраща на компютъра на учителя и на централния компютър на правителството. Допълнително родителите редовно получават върху своите смартфони актуална информация за напредъка на обучението и способността на детето си да се концентрира. Здрави деца се използват тук, като опитни зайчета за проучвания и се събират възможно най-много данни, за да може Китай да стане лидер на световния пазар в областта на контрола на ИИ(изкуствения интелект). Инсайдъри виждат това като план, в близко бъдеще да може се контролират и повлияват мислите на всички хора. Но къде остава тук интуитивният човек със сърце и душа?
Проучване при лондонски таксиметрови шофьори показа, че областите на мозъка, отговорни за ориентацията, са значително по-големи в сравнение с тези на други хора. Заключението на Елеонор Магуайър, професорка по невронауки и автор на това изследване гласи: "Човешкият мозък може да се оформя дори в зряла възраст и да се адаптира, когато научаваме нови неща." В доклада си за „дигиталната деменция“ проф. Шпитцер заключи: "Ако вече не използваме собствената навигационна система на мозъка, защото я имаме в колата, тогава я оставяме да навигира за сметка на собствената си способност за ориентация."
Ние искаме да се застъпим за това, за да гарантираме, че тази способност се развива оптимално и при нашите деца, например като им позволим да ни навигират и предположат, каква е сладващата етапна стъпка при пътуване.
С оглед на всички тези резултати, констатации и гледни точки възниква решаващият въпрос: Трябва ли наистина децата да бъдат подготвени за дигиталната епоха?
Позицията на Винтерхоф по този въпрос е ясна: Нито едно дете не трябва да бъде подготвено за бъдещето, защото това не е възможно. Ако дадем на децата си сравнима психика, която ние все още имаме, те биха могли да се справят с всичко като възрастни.
Дигитализацията е една технология и нищо повече! Ако успеем да управляваме тази техника, така че да имаме повече време за себе си и децата си, тогава ще спечелим. Затова младежският психиатър Винтерхоф съветва възрастните да се грижат редовно за своята емоционална и социална психика. Трябва да има шанс да се регенерира, регенерацията чрез сън не е достатъчна. Да бъдем сред природата и в гората, да търсим тишина, да сме стъпили на земята. Така имаме здрава психика и интуиция и сме ясни и разграничени.
Апелът на юношеския психиатър Винтерхоф към родителите е следният:
„Отделете време за почивка, уверете се, че сте стъпили на земята, грижете се за инстинкта на децата си. Не устройството определя над Вас, освободете се от робството на дигитализацията! [...] Направете това, което сами сте преживели заедно с децата си: природа, гора, походи, дори ако детето в началото няма желание за това. Отидете на почивка без мобилен телефон за всички."
Това звучи като истинска подготовка за живота, нали?
