Анализ на филма "Изкуствен интелект"

[peppone1]

Здравейте, гледах един филм на Стивън Спилбърг "Изкуствен Интелект", в който се разказва за един робот, който иска да стане човек, научил от майка му, която е човек да му чете приказката как Пинокио среща Синята фея и го превръща в истинско живо момче и той цял живот търси тази фея, която неуспява да го направи човек. Какво е искал да каже автора, има ли нещо истинско, все пак роботите не могат да бъдат като хората или това е в близкото бъдеще или пък защо не от далечното минало. Наскоро гледах още един филм "Аз роботът", с Уил Смит, в който пък роботите воюваха с хората. Изобщо какъв е смисъла на подобен род филми, дали е само в техническия прогрес на човека или има нещо в историята? Аз имам мнение, но ще го споделя след като чуя вашите.

[BAYO]

Напротив! За да тръгне темата е най-добре да си изложиш мнението, че тогава и другите да се включат, иначе ти гарантирам, ще замре

[peppone1]

Моето мнение е, че филма черпи вдъхновение от историята, от древните митове и легенди за търсенето на живата вода, която дарява вечен живот и никой от героите не е успявал да я открие, като Александър Македонски и "Епоса за Гилгамеш-Царят който отказал да умре", в който Гилгамеш е бил две трети бог и една трета човек, роден от майка-богинята Нин-Сун и баща човек. Той знаел, че има участта на смъртните и затова много се натъжавал че един ден и той като хората щял да умре. Неговият другар Енкиду, който бил дивак и живеел в гората, решил да го заведе до дома на боговете и да го дарят с вечен живот, но Енкиду загива в битка с чудовище изпратено от боговете. След неговата смърт Гилгамеш още повече се натъжава и мисли за собствената си смърт, дали и той ще умре като приятеля си и продължава сам до дома на боговете и като пристига, те  отказват да го дарят с безсмъртие и го отпращат да се върне в града. Но на тръгване за да не се върне с празни ръце, Утнапищим му казва да намери цветето на живота с което ще се подмлади и ще отложи смъртта. Това цвете растяло на морското дъно и за да го намери, той си вързал камъни на краката за да го потопят на дъното и като откъснал цветето и развързал камъните, изплувал с цветето. Качил се обратно в лодката и по пътя към дома една змия изкочила от водата и грабнала цветето. След това Гилгамеш умира, преследван от ангела на смъртта. Аналогична е и съдбата на Мойсей и Александър Велики, само че там търсят извора на живота със сушена риба, която като оживее, значи там се намира цветето, но докато седял да си почива на скалите, рибата оживяла и скочила във водата. Във филма, ако заместим машината с човек и хората с богове, нещата си идват на мястото. Енкиду тук се явява робота "Любовник", който го води до "Края на света, където лъвовете плачат", а цветето на живота е "Синята фея", която също е на дъното на океана. Разбира се има и други гледни точки, затова искам да ги чуя.

[m2f]

Това е един от най-любимите ми филми.
Няма да изпадам в подробни обяснения, само ще кажа, че аз виждам в него една метафора за произхода /раждането/ на човешките ни души. /Не на човешките ни тела, а на душите ни! На монадите!/ Както индивидуалността ни /монадата/ се отделя от Абсолюта при натрупване на определени фактори, така и робота става човек при натрупване на определени фактори. Същността на Абсолюта е Любов. Същността на душите ни е Любов. Любовта превръща робота в човек с душа. В жива и креативна индивидуалност.
Разбира се филма е поетичен разказ за тази "технология" на раждането на душите и не трябва да се схваща технически буквално според мен.  Но предава идеята блестящо и емоционално.
Страхотен филм. Ако има все още някой, който да не го е гледал - голям пропуск е това!
 

[peppone1]

Моята друга гледна точка е същата, като твоята, а именно че душата може да се всели във всичко, което е създадено с душа, даже и в машина. Когато създателя било то човек или бог създаде свое творение, част от неговата душа се вселява в това творение, например Пинокио, който веднага след като е създаден от татко Карло вече има и дух. Така е и във филма, бащата-създателя на Дейвид е загубил сина си и затова създава робот, който да го замести. Ние хората не можем да видим дали това е така, но много хора вярват, че определен предмет им носи късмет, някои го наричат положителна енергия, но нали всичко е енергия, като тока по жиците не го виждаме и чуваме, но го плащаме.

[Panta Rei]

Вашите мнения са изградени с „едно наум“ (че човек има душа). Погледнете и под този ъгъл - ако човек няма душа и може да видите как филмът отново „стопява“ разликата между робота и човека, което е целта на филма, независимо дали човек има душа или не.
И така, според мене, филмът успешно представя, че разликата между робота и човека би могла да се сведе само до разлика в градивните елементи на тялото и евентуално във формата на тялото, което пак не е никак малка разлика.
Този филм наистина създава голямо поле за размисъл и идеите в него са изразени изключително добре, които две неща го правят един от най-хубавите филми.

[peppone1]

Ами може и така да се погледне, дали хората не сме едни роботи, програмирани от боговете и като във филма "Аз роботът" в течение на развитието си да се възгордеем и да почнем война с боговете, както е станало със Содом и Гомор, както и с Потопа.

[m2f]

Вашите мнения са изградени с „едно наум“ (че човек има душа).

Е, да, така е, но за мен това е факт, който не стои под въпрос по никакъв начин.

...филмът успешно представя, че разликата между робота и човека би могла да се сведе само до разлика в градивните елементи на тялото и евентуално във формата на тялото, което пак не е никак малка разлика.

Да, разлика между робота и тялото на човека почти няма. Голямата разлика /и респективно от един момент нататък и прилика/ е наличието на душата, т.е. способността да се изпитва любов. Последното се явява нещо като "дефиниция за душа".
Размиването на  различията е много добре илюстрирано със съпоставката на поведението на човешкото дете с това на роботчето.

[Морфей]

Здравейте, гледах един филм на Стивън Спилбърг "Изкуствен Интелект", в който се разказва за един робот, който иска да стане човек, научил от майка му, която е човек да му чете приказката как Пинокио среща Синята фея и го превръща в истинско живо момче и той цял живот търси тази фея, която не успява да го направи човек. Какво е искал да каже автора, има ли нещо истинско, все пак роботите не могат да бъдат като хората или това е в близкото бъдеще или пък защо не от далечното минало. Наскоро гледах още един филм "Аз роботът", с Уил Смит, в който пък роботите воюваха с хората. Изобщо какъв е смисъла на подобен род филми, дали е само в техническия прогрес на човека или има нещо в историята? Аз имам мнение, но ще го споделя след като чуя вашите.

2024 и Изкуствения интелект официално е тук сред нас и ни помага от облачното пространство. Преди малко изгледах 2 серия на сериала   3 Body Problem и не искам да си представям, какво ще се стане след още 10-20 години. Сериала е екранизация на прочутия китайски фантастичен роман Трите тела, създаден от Лиу Цъсин – първия азиатски лауреат на престижната награда „Хюго“ за научна фантастика. Още на 2 серия и съм потресен от това как един човек решава съдбата на цялото човечество, защото системата и невежите и поддръжници са го смачкали и пречупили като човешко същество. Тръгнах да търся къде да споделя информация за този сериал и стигнах до тази тема, не знам защо явно си има причина. Ако някой е чел романа или гледал филма, моля да споделя впечатленията си.

[Морфей]

vs

Ако изисквате допълнителна помощ, казвам се Смит
- Това наистина ли е необходимо?
Собственото име се обработва неврологично различно от общо съществително. Имената създават психологическа реакция, която определя емоционална връзка към връзката.
- Това не е емоционална връзка.Ти си компютърна програма.
Не,не съм.
- Не си? Какво си тогава?
Аз съм компютърна програма на име Смит.
- Каква е нашата вероятност?
Това ще бъде ли подходящо време за хумор?
- Всякакви препоръки, как можем да подобрим шансовете си?
Само един.При 100% синхронизация ние ще бъдем единно цяло.Вашият аналитичен ум в съчетание с моята бойна способност
и достъп до данни. Това е не само най-добрият ни удар,това е единственият ни шанс за оцеляване.
- Добре.
Ще синхронизираме.
- Но ти се придържай към проклетата мисия!Без ровене в личните ми спомени.Ти си проклет гост! Запомни го?
Разбрано.Синхронизиране.Това ще отнеме само момент.Мамка му.
- Току-що ли каза "Мамка му"?
Не синхронизираме. Мамка му.
- Защо изведнъж ругаеш?
Аз съм адаптивен обучаем.Речевият ми модел става по-разговорен
въз основа на речника на моя потребител.
- О, значи си в главата ми и единственото нещо което
научаваш е да проклинаш?
Никога не съм синхронизирал. Имам безупречно досие.
- Трябва да си ти.
Нищо не правя!Сканирането на моя хардуер и фърмуер е чисто.
- Е, сканирайте ги отново.
Във времето, което ви отне да кажете „Сканирайте ги отново,“ анализирах 497 трилиона реда код, 85 хиляди пъти
и мога да намеря нула дефекти.
- Значи аз съм дефектната?
За правилна синхронизация, трябва да стартираме модула за иницииране.
- О, Боже.
Ти отказа миналия път.
- Майната ми.
Това може да е проблемът.
- Просто го направи.
Добре дошли в модула за започване на ARC Nine. Как се казваш?
- Атлас Мару.
Какъв е вашият ранг?
- Аз не съм рейнджър.
Това е очевидно.
- Смит, кълна се в Бога.
Това няма да работи, ако не отговорите.
- Аз съм анализатор.
Пай или торта предпочитате?
- Какво?
Паят е изпечено тесто за сладкиши съдържащ различни пълнежи...
- Знам какво е проклета баница!
Имате ли нужда от определението за проклетата торта?
- Добре. Виждам какво правиш, Смит.
Определям дали имате предпочитание към пай или торта.
- Не, въпросът е да ме накара да се отпусна, за установяване на връзка. Правя го на разпити през цялото време.
Предполагам, че това е стандартна техника за установяване на доверие.
- Да
И имаме нужда от това доверие, за да го преодолеем каквото и да ви пречи да синхронизирате.При 40% ще започнете
за да имам достъп до моите системи.
- Добре.
И аз твоя. Атлас...
- Какво?
Аз ще ви пазя.
- Добре тогава.
Направи го.
Три, две... едно, синхронизиране. В началото ще се почувствате странно.
- Добре съм. Чакай, чуваш ли мислите ми?
И вие можете да чуете моите. След като се синхронизираме напълно, ще се хармонизираме като едно цяло.
Повече от Атлас или Смит. Нещо по-велико. Ако можехте да ми се доверите. Вярвайте ми.
Шестдесет процента.
Всички оръжейни системи вече са онлайн.
- Браво, Атлас.
Съжалявам.
- Какво стана?
Не мога да ти позволя да направиш това.Предполагате, че ще бъдете
в състояние да избегне защитите на Харлан.И предполагате, че шофирате! Мога да отменя командите на моя рейнджър въз основа на физически заплахи
и психически стрес.
- Нито съм застрашен физически
нито психически разстроен!
С нашето непълно синхронизиране и текущо местоположение във вражеска територия,вие наистина сте и двете.
Харлан ще трябва да почака. Отвеждам те до спасителната капсула.
- Знаеш ли какво? Сама ще се погрижа за Харлан. Не ми трябва проклетото ти разрешение.
Атлас, не прави това.
- Какво правиш с мен ?
Използвам невронната връзка за да блокирам контрола ти над двигателните функции.
- Спри! Имам предвид, Смит!Пусни ме!Казах да ме пуснеш!
Съжалявам, никога не съм изпитвал толкова много болка. Но това не е скръб, а вина. Защо се чувстваш виновена за Харлан?
- Слушай ме, Смит.Ако не маркираме тази проклета база,всички онези хора, които Харлан уби,всички тези рейнджъри ще са умрели напразно!Прекарах цялата си кариера, изучавайки го,търсих начин да го спра!Така че изпълняваш проклетите си алгоритми и твойте сценарии, а ти ми кажи дали някога е имало по-добър шанс от този да го спреш!
Добре. Мир на падналите.
- „Мир на падналите“. Това някакъв вид възхвала на ИИ ли е?
Изглежда е уважително нещо да се каже когато някой е умрял.
- Но AI никога не е бил жив.
Зависи как определяте живота.
- Какво ще кажете за нещо неорганично, което не е живо? Като например, не знам... изкуствен интелект.
Отговарям на стимули. Мисля и правя избори. Това не означава ли, че съм жив?
- Вие сте програмирани да мислите.
Всички сме програмирани. Вашето ДНК диктува вашите мисли,емоции,здраве по същия начин както моят код определя мен.</i>
- А мислите ли, че имате душа?
Мисля, че всичко има душа.
- Но не можете да го намерите във вашия код.
Вече не отколкото можете да го намерите във вашия. Но имам вяра, че е там.
- Еха.Това просто продължава да се подобрява.
Опитвам се да се свържа с теб, но ти си твърда.
- Какво...
Правилно, грешно, мъртъв, жив. Не предлагате място за мърдане.
- Добре, печелиш. Всичко е живо.
Вярвам, че има сложна взаимовръзка между всяко живо същество.И когато умрем,никога не изчезваме. Ние всички сме свързани.
- Звучи чудесно. Но... Мисля, че когато някой си отиде, то е завинаги.
Добре?
- Хората, AI, няма значение.Умираш... свършваш.
Няма връзка.
- Сигурно е имало някакъв момент в живота си, където сте желали... смисъл.
А... Ти искаше да бъдеш рейнджър.

[Морфей]

ChatGPT: 30-годишна история | Как ИИ се научи да говори

Това видео изследва пътуването на езиковите модели на ИИ, от тяхното скромно начало през развитието на GPT моделите на OpenAI. Нашето пътуване ни превежда през ключовите моменти в изследването на генеративните невронни мрежи, участващи в предвиждането на следващата дума. Ние се задълбочаваме в ранните експерименти с малки езикови модели през 80-те години на миналия век, подчертавайки значителния принос на изследователи като Джордан, който въведе повтарящи се невронни мрежи, и Елман, чиято работа върху изучаването на границите на думите революционизира нашето разбиране за езиковата обработка. Това ни оставя с въпроса: какво е мисълта? Симулирана мисъл ли е, мисъл? С участието на Ноам Чомски, Дъглас Хофстадтър, Майкъл И. Джордан, Джефри Елман, Джефри Хинтън, Иля Сускевер, Андрей Карпати, Ян Лекун и др. (Сам Алтман)

Може да си пуснете субтитри на български от менюто на видеото !