Форум за конспирации, уфология и мистика.
Разни => Мултимедия => Темата е започната от: peppone1 в Юли 19, 2013, 12:22:26 pm
-
Здравейте, гледах един филм на Стивън Спилбърг "Изкуствен Интелект", в който се разказва за един робот, който иска да стане човек, научил от майка му, която е човек да му чете приказката как Пинокио среща Синята фея и го превръща в истинско живо момче и той цял живот търси тази фея, която неуспява да го направи човек. Какво е искал да каже автора, има ли нещо истинско, все пак роботите не могат да бъдат като хората или това е в близкото бъдеще или пък защо не от далечното минало. Наскоро гледах още един филм "Аз роботът", с Уил Смит, в който пък роботите воюваха с хората. Изобщо какъв е смисъла на подобен род филми, дали е само в техническия прогрес на човека или има нещо в историята? Аз имам мнение, но ще го споделя след като чуя вашите.
-
Напротив! За да тръгне темата е най-добре да си изложиш мнението, че тогава и другите да се включат, иначе ти гарантирам, ще замре ;)
-
Моето мнение е, че филма черпи вдъхновение от историята, от древните митове и легенди за търсенето на живата вода, която дарява вечен живот и никой от героите не е успявал да я открие, като Александър Македонски и "Епоса за Гилгамеш-Царят който отказал да умре", в който Гилгамеш е бил две трети бог и една трета човек, роден от майка-богинята Нин-Сун и баща човек. Той знаел, че има участта на смъртните и затова много се натъжавал че един ден и той като хората щял да умре. Неговият другар Енкиду, който бил дивак и живеел в гората, решил да го заведе до дома на боговете и да го дарят с вечен живот, но Енкиду загива в битка с чудовище изпратено от боговете. След неговата смърт Гилгамеш още повече се натъжава и мисли за собствената си смърт, дали и той ще умре като приятеля си и продължава сам до дома на боговете и като пристига, те отказват да го дарят с безсмъртие и го отпращат да се върне в града. Но на тръгване за да не се върне с празни ръце, Утнапищим му казва да намери цветето на живота с което ще се подмлади и ще отложи смъртта. Това цвете растяло на морското дъно и за да го намери, той си вързал камъни на краката за да го потопят на дъното и като откъснал цветето и развързал камъните, изплувал с цветето. Качил се обратно в лодката и по пътя към дома една змия изкочила от водата и грабнала цветето. След това Гилгамеш умира, преследван от ангела на смъртта. Аналогична е и съдбата на Мойсей и Александър Велики, само че там търсят извора на живота със сушена риба, която като оживее, значи там се намира цветето, но докато седял да си почива на скалите, рибата оживяла и скочила във водата. Във филма, ако заместим машината с човек и хората с богове, нещата си идват на мястото. Енкиду тук се явява робота "Любовник", който го води до "Края на света, където лъвовете плачат", а цветето на живота е "Синята фея", която също е на дъното на океана. Разбира се има и други гледни точки, затова искам да ги чуя.
-
Това е един от най-любимите ми филми.
Няма да изпадам в подробни обяснения, само ще кажа, че аз виждам в него една метафора за произхода /раждането/ на човешките ни души. /Не на човешките ни тела, а на душите ни! На монадите!/ Както индивидуалността ни /монадата/ се отделя от Абсолюта при натрупване на определени фактори, така и робота става човек при натрупване на определени фактори. Същността на Абсолюта е Любов. Същността на душите ни е Любов. Любовта превръща робота в човек с душа. В жива и креативна индивидуалност.
Разбира се филма е поетичен разказ за тази "технология" на раждането на душите и не трябва да се схваща технически буквално според мен. Но предава идеята блестящо и емоционално.
Страхотен филм. Ако има все още някой, който да не го е гледал - голям пропуск е това!
:hi:
-
Моята друга гледна точка е същата, като твоята, а именно че душата може да се всели във всичко, което е създадено с душа, даже и в машина. Когато създателя било то човек или бог създаде свое творение, част от неговата душа се вселява в това творение, например Пинокио, който веднага след като е създаден от татко Карло вече има и дух. Така е и във филма, бащата-създателя на Дейвид е загубил сина си и затова създава робот, който да го замести. Ние хората не можем да видим дали това е така, но много хора вярват, че определен предмет им носи късмет, някои го наричат положителна енергия, но нали всичко е енергия, като тока по жиците не го виждаме и чуваме, но го плащаме.
-
Вашите мнения са изградени с „едно наум“ (че човек има душа). Погледнете и под този ъгъл - ако човек няма душа и може да видите как филмът отново „стопява“ разликата между робота и човека, което е целта на филма, независимо дали човек има душа или не.
И така, според мене, филмът успешно представя, че разликата между робота и човека би могла да се сведе само до разлика в градивните елементи на тялото и евентуално във формата на тялото, което пак не е никак малка разлика.
Този филм наистина създава голямо поле за размисъл и идеите в него са изразени изключително добре, които две неща го правят един от най-хубавите филми.
-
Ами може и така да се погледне, дали хората не сме едни роботи, програмирани от боговете и като във филма "Аз роботът" в течение на развитието си да се възгордеем и да почнем война с боговете, както е станало със Содом и Гомор, както и с Потопа.
-
Вашите мнения са изградени с „едно наум“ (че човек има душа).
Е, да, така е, но за мен това е факт, който не стои под въпрос по никакъв начин.
...филмът успешно представя, че разликата между робота и човека би могла да се сведе само до разлика в градивните елементи на тялото и евентуално във формата на тялото, което пак не е никак малка разлика.
Да, разлика между робота и тялото на човека почти няма. Голямата разлика /и респективно от един момент нататък и прилика/ е наличието на душата, т.е. способността да се изпитва любов. Последното се явява нещо като "дефиниция за душа".
Размиването на различията е много добре илюстрирано със съпоставката на поведението на човешкото дете с това на роботчето.
-
Здравейте, гледах един филм на Стивън Спилбърг "Изкуствен Интелект", в който се разказва за един робот, който иска да стане човек, научил от майка му, която е човек да му чете приказката как Пинокио среща Синята фея и го превръща в истинско живо момче и той цял живот търси тази фея, която не успява да го направи човек. Какво е искал да каже автора, има ли нещо истинско, все пак роботите не могат да бъдат като хората или това е в близкото бъдеще или пък защо не от далечното минало. Наскоро гледах още един филм "Аз роботът", с Уил Смит, в който пък роботите воюваха с хората. Изобщо какъв е смисъла на подобен род филми, дали е само в техническия прогрес на човека или има нещо в историята? Аз имам мнение, но ще го споделя след като чуя вашите.
2024 и Изкуствения интелект официално е тук сред нас и ни помага от облачното пространство. Преди малко изгледах 2 серия на сериала 3 Body Problem и не искам да си представям, какво ще се стане след още 10-20 години. Сериала е екранизация на прочутия китайски фантастичен роман Трите тела, създаден от Лиу Цъсин – първия азиатски лауреат на престижната награда „Хюго“ за научна фантастика. Още на 2 серия и съм потресен от това как един човек решава съдбата на цялото човечество, защото системата и невежите и поддръжници са го смачкали и пречупили като човешко същество. Тръгнах да търся къде да споделя информация за този сериал и стигнах до тази тема, не знам защо явно си има причина. Ако някой е чел романа или гледал филма, моля да споделя впечатленията си.