http://www.mechta.bg/index.php?option=com_kunena&func=view&catid=12&id=139&Itemid=2&lang=bgМартин Проев 10.06.2012г.
Градът
Аз живея в града, шумен, бляскъв.. еха!
Обичам хората, тълпите, мола лъскав и колите,
Но милее и жадува всичко в мен,
За величието на планините и горите.
Хората живеещи в града губят свойта ориентация,
Търсят от бетона – дом, от асфалта – път, понякога успяват да се заблудят,
Че домът им е прекрасен, но няма в него изцеление и няма второ мнение,
По въпроса неможе да се спори, така е казъл Бог и продължава да ни го говори.
В града с уловки пълно е до козирката,
Разумът ги възприема, но безсилен е срещу тълпата,
Комфронтизмът навлязъл здраво в човешките глави,
Не позволява на сърцето да се прояви.
Животът в града е странен, уж там си и живееш...?
Живееш ли? Свобода! Да тя ни липсва в града.
Знаеш го, разбираш го, има нещо нередно. Каква е тази измислица?
Хей... добри човече, точно така... това е то – матрица.
Пороците в града... Ех да му се невиди,
Живееш ли там, не ще ти се размине,
Цигари, алкохол, насилие и завист
Са законите в града, далеч от божия замисъл.
Пороците в града са нещо като пропуск,
Не ги ли приложиш там, си смотан или подигран,
И всеки гледа те опулено и под конец,
Не! Ти си луд! Ти си ку-ку! Бягай пришалец!
В града дърветата измъчени, изрязани,
Безвъзмездно даряват ни с топлина и красота
И никога не са ни изоставяли,
Сами да оцеляваме сред чудовището в града.
Между плочки се подава жълтурченце засмяно
И по покриви катери се, по магистрали броди,
Красота и етери се бори да дарява и не протестира,
Въпреки автомобилните атаки – фотосинтезират.
Гълъби в града, лястовички и връбчета,
Живеят с нас в бетонните павета,
Не им е приятно и на тях, но компания ни правят и ни умоляват,
Да живеем в природата с тях и тайните на живота ще ни издадат.
Представете си, че го нямаше града
И разказвате на своите деца,
Как живели сте в изкуствен свят – матрица,
От която трудно се излиза в реалната живица.
Ще им бъде интересно на мъдрите деца,
Ще преценят с огромния си интелект бързичко това,
И ще кажат – глупости, абсурд е бил човешкият живот тогава,
Едва ли някой е склонил да го пропилее ей така – „за слава“.
Аз в момента ви говоря и си разказвам,
А то в рими сe излива и ви го доказвам,
Че промяната настъпила е, пробужда се от дълбините на душата в нас,
Идва началото на нова ера, вижте я – пред нас!
Всичко ще стане, всичко ще се нареди,
Хората в общности ще живеят, а не в държави зли,
Ще градят пространството на щастието и на любовта,
Достойно място, за израстването на бъдещите ни деца!
Ах, щастлив съм и го чакам с нетърпение,
Влизаме в друго измерение,
Съседите – съседи, мили и добри,
Домът уютен и просторен, здраве той ще ни дари!
Искам да живея в гората,
Сред приятели дървета, пчелички, зайчета, връбчета,
С мойта, сродната душа,
Да градим пространството на любовта!
И щастието на хората ще пребъде по земята,
Съумееш ли да уравновесиш разума в душата,
Че и антиразума в сърцето си да приобщиш,
Не ще бъде граница небето, на цялата вселена господар ще бъдеш ти!
