Ashaman,
Ето нещо интересно по темата за името на Бог, защо се явява различно и т.н:
"Всяка човешка душа се състои от 10 сиферот или духовни сили. Първите три са интелектуални, докато останалите седем са свързани с емоциите.
Първите три сили на интелекта са първично мотивиращите сили или б-жествени елементи на душата. Седемте емоционални сили са първично мотивиращата сила на животинския аспект на душата.
Поради това, по-голямата част от еврейската идентичност е базирана на принципа на „трите“. Еврейския народ идва от тримата патриарси, в молитвите си казваме: „Б-г на Авраам, Б-г на Ицхак и Б-г на Яаков“. Благословението на коените е съставено от три израза (три индивидуални благословии). Мъдреците ни са казали: „Да е благословен Б-г, Милосърдният Той, който ни е дал тройната Тора (петте книги на Моше, Пророците и Писанията), на три народа (Коените, Левитите и Исраелтяните), през третия месец (Сиван), в заслуга на тримата (Моше, Аарон и Мириям)“."
---
И: "На практика Тора е заключена в Устния Закон – в “Тора шебеалпе”. Тора живее и се съприкосновява с обкръжаващия свят чрез Устният Закон. При това Устният Закон се пази само в сърцата и умовете на мъдреците на еврейския народ и всички, които го изучават. Докато се изучава Тора тя живее в нашия свят, ако я забравим - тя го напуска.
Когато цар Янай решил да убие мъдреците от своето поколение, той попитал съветник: “Ако аз унищожа мъдреците, какво ще се случи с Тора?”, (Тора май тае алеа?). Последвал отговор: “Ще я сгънат и пазят в ъгъла, нека всеки, който пожелае да я изучава, да дойде и я изучава”. Удовлетворен от този отговор, Янай пристъпил към осъществяване на своя план. Но Гемара пояснява: “Това се отнася към Писмения Закон (Тора е достъпна за всеки във вид на писмен свитък). Янай е трябвало да запита по друг начин: “Какво ще стане с Устният Закон?”
Устният закон не е изложен в писмени текстове. Той не може да бъде побран в нито един свитък, в нито една книга, защото той е запечатан само в съзнанието на тези, които се стремят да го опознаят и само в тяхното съзнание. (Това може да се разбере само от личен опит. С никакви обяснения не можеш да предадеш органичната динамика на постигането на истината на различните нива на съзнание, която става най-добрата награда за този, който отдава всичките си сили за изучаване на Тора.)
Сега ние ще разкрием още една потресаваща истина: Ако Тора живее в умовете и душите на мъдреците, това означава, че именно там се намира първичната движеща енергия на света. От тази фундаментална идея може да се направи извода, че Тора на Всевишния е включена в умовете на мъдреците постигнали Устният Закон - “Тора шебеальпе”. Тя ни е била дадена, тя вече не е на небето и ние сме станали партньори на Б-г в правенето на Творението в най-дълбокия смисъл на това понятие." - из
http://www.kabbalah.bg/www/index.php?option=com_content&task=view&id=154&Itemid=246Не казвам, че е нужно съгласие или отхвърляне на информацията. По скоро се придържам към безстрастен анализ, затова споделям сайта.
Ето и още:"Християнски исторически източници за личността на Христос
Това са, на първо място, всички 27 новозаветни книги на Библията, които в различни аспекти и мащаби описват живота, учението и делото на Иисус Христос. За непредубедения читател на тези книги едва ли е необходимо някакво по-силно дока-зателство от това, което съвременниците на Христос са ни оставили в писмена форма. Един от тези съвременници пише: „За това, което сме чули, което сме видели с очите си, това, което сме наблюдавали... за това ви възвестяваме" (Св. Йоан Богослов). Друг един съвременник, който е лекар и историк, пише: „Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития... то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на това учение" (Св. евангелист Лука).
На второ място ще добавим творенията на църковните учители, мъченици и светци от първите векове на християнството - Климент Римски, Поликарп Смирненски, Евсевий Кесарийски, Ириней Лионски, Игнатий Антиохийски, Юстин Мъченик, Ориген, Тертулиан Картагенски и много други.
Нехристиянски исторически източници за личността на Христос
Най-известните историци на това време (римляни, елини и юдеи), както и много политици и общественици свидетелстват за Христос като историческа личност. Ето някои от тях:
Йосиф Флавий (род. 37 г.), съвременник на Христа, юдейски генерал в провинция Галилея. В съчинението си „Юдейски древности" той пише: „По това време живееше Иисус, един мъдър човек, доколкото можеше да бъде наречен човек. Той вършеше невероятни дела и беше учител на всички човеци. Така Той спечели много последователи между юдеите и езичниците. Това беше Христос. И въпреки че Пилат Го осъди на кръстна смърт, то Неговите последователи Му останаха верни. И днес има много християни, които се наричат според Неговото име" (XVIII. 3. 3)."
линк и към книгата:http://hristianche.ucoz.com/etika/1.pdf
Ето и малко инфо за Апокрифите:
http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/bible_canon/apokrifi.htmи за Евангелските текстове:
http://www.pravoslavieto.com/books/zapoznavane_s_Bibliata.htm#gen0, цитат:
"Всички новозаветни свещени книги са написани на гръцки език, но не на класическия гръцки, а на александрийско наречие, на народен гръцки език, т. нар. "кини диалектос", който бил говорим или в краен случай разбираем от всички културни обитатели на източната и западната част на тогавашната Римска империя."
--
"От цяла редица съображения може да се заключи, че Евангелие от Матея е написано най-рано от всички и не по-късно от 50-60 г. след Р. Хр. Евангелията от Марко и Лука са написани малко по-късно, но във всеки случай преди разрушаването на Иерусалим, т. е. преди 70 година след Р. Хр., а св. Иоан Богослов написал своето Евангелие най-късно от всички, в края на I век, бидейки вече в дълбока старост, както някои предполагат, около 96 година. Малко по-рано той написал Апокалипсис. Книгата Деяния на Светите Апостоли е написана наскоро след Евангелие от Лука, понеже както се вижда от предговора й, тя се явява негово продължение."
--------------------
Публий Лентул - управител на Юдея в писмото си до римския император Тиберий: „Ваше Величество и уважаеми Сенат в Рим, от страна на сенатора Лентул, юдейски управител, поздрав! Разбрах, че желаете да узнаете това, което Ви съобщавам с настоящото писмо. Тук живее един човек, Който се радва на голяма репутация, човек силен. Народът го нарича пророк на истината, а неговите ученици твърдят, че Той е Син Божий, сиреч на Този, Който е създал небето и земята и всичко, което съществува... И наистина, о Императоре, всеки ден се мълви за извършените чудеса от Иисус Христос. Чрез една дума Той дава здраве на болните и живот на мъртвите... Много от юдеите Го считат за Бог, а други Го обвиняват, че действал против закона на Ваше Величество... Този Човек не е причинил никога никакво зло някому..." Писано в Йерусалим, Кругул X, девети месец.
...
