Има ли смърт и какво е тя?

[balar]

Какво е смъртта, от която толкова се страхуват хората? На какво се дължи ужаса , с който се говори за нея и струва ли си да се страхуваме от нещо, което може би съществува само в умовете ни.

[konstantin2007]

Дълбок сън.Смърт=трансформация.

[gogetit]

Смърт = отделяне на душата от тялото. Чисто и просто. Е, едва ли 
Но мисля си, че е важно и какво е (било) преди раждането  . Също интересен въпрос

[Princess_Deja]

1.Какво е смъртта, от която толкова се страхуват хората?
2.На какво се дължи ужаса , с който се говори за нея и струва ли си да се страхуваме от нещо, което може би съществува само в умовете ни.

1. Липса на живот и съществуване. Елементарно. Няма те/ни/го/я/него... Край... без право на обжалване и възможност за връщане, на нещо невъзвратимо.
Според различни разбирания и култури, а може би религии- почивка и заслужено "пенсиониране".

2. На това, че не сме подготвени за липсата на някой, не толкова на нас самите, защото ние не я Осъзнаваме реално, а близки, които имат нужда от нас или са привързани по начин да ни обичат. Не че не могат да продължат да ни обичат, но като ни няма или тях като ги няма, животът ни е по-празен...
Не съществува само в умовете ни. А е реална липса в живота ни, който е реален и продължава да тече, но без определени несъществуващи неща вече.
Много примери могат да се дадат. И да се разбере, че от домашен любимец към който си привързан, през дете, което си износил, но е мъртво родено или просто несъществуващо вече, до дядо ти, който дори и възрастен е първият, който виждаш мъртъв и разбираш, че само спомените от детството ти, не са достатъчни да остане във времето като съществувал.

Като цяло се преживява и отминава, но за някои е много болезнено.

Когато умряха децата в дискотека "Индиго" бях на една автобусна спирка преди това и точно бях разбрала, че съм бременна. Чаках бавещият се автобус. Народ на спирката на НДК-а и впоследствие ме взеха с кола от спираката, но и до днес си мисля, дали не можеше да се спаси някое дете ако знаех в момента...

Детска, насилствена и незаслужена смърт от пияни кънкьори не приемам.

Но ако от мен зависеше и бях известен учен ... щях да давам възможност на всеки, като става пълнолетен да се подписва и да казва, до колко години иска да живее. Веднъж. Без да си избира смъртта. И без да има виновни.

За собствената си смърт не се страхувам, защото както казах, няма да я усетя осъзнато, но ако загубя говор, зрение, слух и просто се превърна в развалина, ще пожелая смъртта на това непотребно тяло.

[Princess_Deja]

И без това феновете на инкарнациите, които обясняват, че сам си избираш смъртта са много убедени в разбиранията си, ...без да знаят тяхнага конкретна каква би била. Та си помислих, че вместо в астрала или Термала да решаваш подобни неща, без да са ти ясни тук, ще е по-честно без ясновидки и гледачки да си наясно. Това е!

[Strelok22]

Ами ... честно казано,хората на по 18 днешно време не могат да ти кажат какво им се яде пък камо ли да определят колко ще живеят.Много от тях може би ще си мислят че даже 40 им стигат.Пък като станат само на 25-30 ще осъзнаят колко тъпо са се определили.От друга страна пък ако си кажат 200 примерно ... как ще я бъде тая работа ?


Не триизмерното ни 'Аз' определя колко време ще сме 'дежурни' тук. 

[Princess_Deja]

И какво предлагаш?
За подобни неосъзнати осемнадесет или 40 годишни недоволни- които винаги ще са такива?

Ако имат възможност както си избират какво да учат,работят или какви да станат, така да се замислят и колко `време` ще им е нужно да живеят.
Защото всеки би могъл и историята показва , че са имали идеи, но за съжаление животът им е приключвал.
Джим Морисън  Майкъл Джексън ... Марлон Брандо, ако знаеше, че ще стане такъв  ... тюлен, след всичко което е можел, нима би се подложил на това, което му е поднесъл живота. Малко не ме разбираш, но това не е неестествено.
За моя си живот каквото и да се случи, в пъти бих предпочела, каквото и да постигна, аз да реша кога и как да умра, без да се самоубивам. Защото много от самоубийствата не ги приемам като израз на свободна воля и граница да си постигнал достатъчно, за да решиш да си "почиваш". Но да не се отклонявам към безсмислеността на самоубийствата, само ще напиша, че ако хората, МИСЛЕХА повече за живота си, а не за смъртта, щяха да са по-доволни.
На повечето им е трудно, а на горните даже хич не им е било, но въпросът е в това да оцениш нещо. И ако на 18,20,30 не си способен, никой не ти е виновен.
Така че, колкото по-рано се осъзнава подобна отговорност, толкова по-добре.
Знаеш че до 100 трябва да изкараш, няма мърдане. Тия с лесните, а останалите виновни да се оправят.

[Passiflora]

Загуба на физическото ни тяло. Сваляне на "дрехата".    Повечето се преобличат (прераждат).

[Strelok22]

Според мен средните прераждания на повечето хора са над 100.Мои приятел които си прави редовни 'екскурзии' в другите измерения твърди даже,че всяка душа тук се е прераждала над 10 000 пъти и нагоре даже.

Кога и как ще умрем зависи само от това как си учим уроците които са ни заложени преди да дойдем тук.А как ще живеем тук,зависи от кармата ни и каквото сами сме си определили в астралното.

[bofara]

Понеже видях, че в темата стана дума за прераждания - едно интересно, за някои може да бъде забавно, а за някои - сериозно - предложение. 

[mitko]

Какво е смъртта, от която толкова се страхуват хората? На какво се дължи ужаса , с който се говори за нея и струва ли си да се страхуваме от нещо, което може би съществува само в умовете ни.

       Страхуваме  се  не  от  самата  смърт,  а  от  равносметката  след  нея.  Всички  се  раждаме  атеисти,  но  си  отивааме  вярващи  (смъртта  на  християнина  и  мюсюлманина  е  по-различна от  тази  на  будиста  в  емоционален  план)!! 
        Какво  е  смъртта?  Нищо  повече  от  едно  раждане!  Ако  разглеждаме  смъртта  от  този  ъгъл,  то  би  трябвало  да  се  страхуваме  колкото  бебето  при  раждане! 
       Защо  бебето  плаче  ужасено,  изпитва  ли  болка?

[Терес]

Това са го знаели древните Траки(прабългари),а и не само те предполагам,но за тях е документирано(писано)!!!  Само те са приветствали новороденото,както сега изпращаме мъртвец!Само те са изпращали мъртвия,както сега ние посрещаме младенец!

[konstantin2007]

Само те са приветствали новороденото,както сега изпращаме мъртвец!Само те са изпращали мъртвия,както сега ние посрещаме младенец!

Да..и колко мъдрост е имало в този акт!Ние просто не можем да се справим с личните си възприятия(загубата на любим човек).За мен смъртта на лицето Х,не е нищо,но за друго съзнание е самият ад.Дори да разбираме и осъзнаваме кръговрата и безкрая на живота и смъртта,просто страдаме заради чувството на липса..празнота.Дълбоко убедена съм,обаче,че ако можехме да контактуваме и общуваме с мъртвите,нямаше толкова да страдаме.

[old4]

Дълбоко убедена съм,обаче,че ако можехме да контактуваме и общуваме с мъртвите,нямаше толкова да страдаме.

Това би било добре за нас но не и за тях.

[konstantin2007]

Защо?Няма логика..Мисля,че на тях също не им е много комфортно,когато виждат любимите си хора,скърбящи,а не могат да ги утешат..