Да бъде волята ти.

[eses]

Стигнах до един извод и той е свързан с свободната ни воля и избора ни да я използваме или не.В "Урантия" се разказва за бунтът на Луцифер който възстанал срещу Бог за да има свободна воля.Така той създал нашия свят и идеята на нашия живот е да се завърнем при Бог,да се откажем от свободната си воля.Това значи да изберем неговата воля пред нашата.Да но в нашето общество това е едно от качествата който се изпъква като най голямо преимущество наравно със способноста ни разсъждаваме.Но аз разбрах,че да се откажем от свободната си воля е единствения начин да се завърнем при Бог.И тук идват затрудненията ми.Да приемем ,че Бог общува с всеки един от нас чрез чувствата ,мислите, стремежите. Как различаваме мойта от неговата воля? Не знам какво пише в библията по въпроса,не съм я чела,нещо не ми допада.

[m2f]

Аз съм прочела всичко на всичко "Новият завет"/евангелието/, библията /"Стария завет"/не съм. Не съм религиозна, но съм вярваща. И понеже си отворила темата в "религия" сигурно след това, което ще напиша ще ме "налазят" религиозните съфорумци и ще трябва да се евакуирам от темата. Ама карай: ще ти разкажа собствения си опит с това изречение "Да бъде волята Ти".
Обичам молитвата "Отче Наш" и често си я повтарям - понякога и без повод. От дълги години. Забелязах, обаче, че като стигнех до "да бъде волята Ти", нещо ми засядаше в гърлото, не бях съгласна някой да ми изземва свободната воля. Та дори и Бог. И...след известно време имах прозрение. Беше зашеметяващо, защото го усетих с душата си, емоционално, и след него всичко си дойде на мястото. Осъзнах, че "неговата" воля - това е моята воля. Че Той - това съм Аз /не буквално/. Осъзнах, че молитвата "Отче наш" е като хапчето на Нео от филма "Матрицата", като позивна, като код за пробуждане, като връщане към себе си. Като калибриране на съзнанието ти. Бог обича безусловно, а това означава, че те обича такъв какъвто си, че няма конкретни очаквания и претенции към теб. Ние сме част от Бог. Бог - това сме всички ние. Няма нужда да разградиш напълно егото си за да стигнеш до себе си. Защото чрез това его ти учиш, растеш, развиваш се, променяш се, препъваш се...Ние, човеците сме натоварили представата си за Бог с егоизъм, ревност, агресия и т.н. Той - това си ти. И няма как неговата и твоята воля да са нещо различно. Знам, ще ми опонират с думите на Исус на кръста...Но според мен той е имал предвид, че егото му се подчинява на плана на душата му напълно съзнателно, а не, че собствената му воля отстъпва пред божията.
С всичко казано не ангажирам никого.
 

[eses]

Аз го разбирам по друг начин.Моята воля може да е да стана тотомилионер, но Бог да знае,че ако стана тотомилионер,ще стана лоша,ще се разболея,ще загубя нещо което е по важно за мен.Аз не знам какво ще стане утре ,а той знае.В този случай неговата воля е изпълнена с любов и съвършенна в творението.Например, всяка наша постъпка,ситуация,черта от характера,събитие,хора с който живеем и сме срещнали и тн,са съвършенни,те са ни довели тук където сме,научили сме някакви уроци,изживяли сме живота според божия план.В този смисъл грешката не съществува, ние не можем да сбъркаме,но това няма нищо общо с нашата воля.Нашата воля е продиктувана от ограничени знания и човешко его,ние не виждаме а той да.Обикновено най големите ни грешки са довели до най големите ну успехи и най напред в развитието ни,тогава когато сме правили "грешката" ние сме страдали,но именно тя ни е довела до сегашното състояние.Ако някой тогава ние е питал ти искаш ли да прекараш 5 месеца в мъка,депресия и болка,ние ще отговорим категорично - Не.Но Бог знае по добре от нас и ни поднася това изпитание защото знае че ще спечелим повече от колкото ще загубим.За това говоря в тази тема,за тази Негова воля и как се разпознава от нашата. Например искам да си сменя работата, ако реша да не използвам волята си,би трябвало да получа ясен сигнал,да ми се предложи възможност и тн,не сама да предприема действието.Но все пак вътрешния ми стремеж може да е продиктуван именно от Неговата воля,по какво да различа това моята воля ли е или Неговата?

[m2f]

Имаш право.
Като казвам "Аз" в предния си пост, имам предвид онази част от човека, която е душата му, висшият му Аз, който не е някъде на хиляди километри или на сто измерения оттук, а е тук, вътре в нас, в момента, т.е. ние сме него /висшият си аз/, дори и да сме се уплели в глупостите на егото си. Та...исках да кажа: волята на Бог за нас е волята на душата ни за нас. Друг въпрос е доколко всеки път я чуваме тая своя душа и доколко я разбираме.

[konstantin2007]

Да се откажа от себе си,за да се завърна към...себе си,ми се струва абсурдно.
п.п.Кво беше "бог"?И..как точно общува с вас? Посредством,чувства,мисли,стремежи казвате..О.к.Мародера бог ли го кара да се стреми към мародерства?

Що касае мен и моето битие,да бъде моята воля,и ничия друга!

[Yoda]

...
             идеята на нашия живот е да се завърнем при Бог,да се откажем от свободната си воля.Това значи да изберем неговата воля пред нашата.
...

Това тълкуване е грешно и не помага за правилното разбиране на собствената свободна воля, която не е задължително да е подчинена на божествената. Не са измерими като се противопоставят, а като се допълват.
Ако тълкуването остане в рамките на повърхностното ежедневно и безкритично философстване, може волята ми да убивам, по никакъв начин да не вреди и да не пречи на волята на жертвата да приеме смъртта си безропотно.

Августин Блажени разглежда проблема за свободата като същност на отношенията между човека, и Бога, като нейно основание, и “Подател”. В християнското средновековие “човекът, както и цялото сътворено битие, се обявява за несамодостатъчно, поради това че няма онтологическо основание в себе си.” Според Августин Бог е по-високо от разума, от всичко, за което можем да си помислим. Само онова, което е над тялото и душата може да бъде основание, причина за съществуването на човека.

Разбирането за свобода се отличава със значително разнообразие на символите. Ще отбележим три от тях. Първото – метафизическо, когато под свобода се разбира едно от  най-фундаменталните свойства на човешката природа – свободата на волята, изразяваща се във вътрешно самоопределяне на личността пред лицето на добро и зло. Свободата на волята е такова свойство, загубата на което води до пълна деградация на личността. Над тази свобода на човека, според християнското учение не властва нито друг човек, нито обществото, нито закони, нито каквато и да било сила, нито демоните, нито ангелите, нито Сам Бог. При все това когато актът на волята се “материализира”, в социална среда, той се сблъсква с множество ограничения. Така възниква проблемът за външната свобода и правата на човека.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=44948

Някои религиозни или метафизични схващания могат да бъдат повече или по-малко крайни, издигайки образа на Дявола до равнопоставеност на Добрия Бог (Бог на светлината, доброто начало) и приписвайки му участие в творението на материалния свят и човека ("тварността").

[Monolith]

Eses - аз съм твоят Бог! Отдай ми се напълно, на принципа - "да бъде волята ти".

[Tangrata_]

Аз така и не разбрах каква е конкретната причина на питането ти.
Дали наистина си се затревожила да съчетаеш твоята воля, с тази на Бог,
или просто искаш да се подсигуриш, да знаеш предварително дали да рискуваш да си напуснеш работата, и дали Бог ще благоволи да те дари с друга.
Т.е. в единия случай мотивът е развитието само по себе си, а в другия случай мотивът е страха и подкрепяне на егото (и липса на вяра).

Има един израз, много верен "Неведоми са пътищата божи!".
Никой не знае каква е волята на Бог. Тук там може да има усет човек, ако се отвори към това. Но определено страхът и егото като мотив, едва ли ще помогнат за това отваряне.

[old4]

Интересно съждение, приема се за чиста монета една измислица като книгата "урантия" , а Библията се отхвърля цялостно .

Но аз разбрах,че да се откажем от свободната си воля е единствения начин да се завърнем при Бог.

"Свободната" воля е толкова ограничена че не е нужно да говорим за нея, а щем нещем като се разпаднем на елементарни частици ще се слееем (завърнем) при Бог .

[Monolith]

Свободната воля е единственото нещо, което е способно да подпомогне еволюирането ни, ако се използва правилно. Отдаването й на този или онзи, било то и някакъв религиозен "Бог" може само да те води в задънени пътища, отнемайки силата ти. Естествено, че трябва да спазваш моралните норми, но това трябва да се съчетава със свободната воля, като живееш в хармония с другите и едновременно с това отстояваш себе си.

Истинският Бог, Източникът от който произхожда всичко, никога не би искал от теб да се отказваш от свободната си воля и да отдаваш силата си на идоли. Също така, Висшият ти Аз, който е творение на Източника, и от когото ти произхождаш, също се грижи за теб, не само като ти дава в определени моменти подходящите опитности, но и като съблюдава правото ти на избор.

Eses - поздрави.

[eses]

Yoda съгласна съм ,че моята и волята на Бог се допълват,но само в някой случай.Поредното ми потвърждение за тази моя теза е това което ми се случи вчера.От 3 месеца търся колело на сина си,едно хубаво детско колело струва над 160 лв които аз нямам и затова търся 2 употреба.Преди 2 дни обикалях 3 часа по разни сервизи и прочие" магазини" ,но не и не,или скъпи или ужасни.През цялото време си мислих,за волята на Бог и за това ,че ако той иска да намеря това колело днес ще го намеря лесно,за това ,че той знае най добре кое ще е най добре да стане.И така аз се прибрах без колело,а вчера една колежка ми се обади и ми каза - Намерих колело и познай цената е 5 лв,жената ти го подарява и е със спайдър мен.
Точно такова колело с спаидър мен искаше сина ми и представете си за 5 лв.Взехме го,колелото е одраскано тук там,но като цяло е перфектно.Та така моята воля се допълни с тази на Бог,нооо той знаеше много по добре от мен кое ще е най добре за нас.
Монолит ,най глямата ни грешка е че си мислим ,че знаем какво е Бог,какво иска и какво е отвъд това което ние виждаме.
Олд,не книгата ме наведе на тази моя идея,а когато стигнах до този извод се сетих за това че съм го прочела в Урантия.Иначе библията се пробвах няколко пъти,първо със стария завед в който се раждаха по 100 деца на всеки в продължение на страници и я изоставия,а новия завет говори за живота на Исус,а аз говоря за източника.
Тангра, не мисля да си сменям работата,беше първия пример които ми хрумна.Като цяло обаче си прав,може понякога зад нашите желания и следване на Бога да стой страх ,а Бог да се явява наша гаранция.Това обаче той го вижда.Аз се уча да вярвам и да съм смирена и предана, не съм казала ,че съм съвършенна във вярата си.

[Monolith]

eses - ако искаш - приемай написаното от мен. Ако не искаш - недей. Твоя работа.

Поста ми беше написан като опровергаване на мнението на old4, и като съобщение към тези, които могат да го разберат.


Ето и нещо, което беше замислено като част от предния ми пост, но го публикувам сега:

Когато ти се върнеш при Висшия си Аз, с твоята опитност, ти няма да се разтвориш в него, а ще еволюираш, като някой ден ти самият се превърнеш във Висш Аз.

[m2f]

...по какво да различа това моята воля ли е или Неговата?

Единственото, което трябва да се научиш да различаваш - това е гласът на собствената си душа. Това е Неговата /твоята/ воля.
Лесно е да се каже, не е толкова лесно да се направи, обаче. Защото е свързано със себепознание, с аскетизъм, с изминаване на личен път от проби и грешки.
Един психолог преди време ми дефинира "гласа на душата" така: "Това е най - висшата мисъл, до която имаш достъп", но аз не съм много съгласна, защото душата говори и чрез чувства, не само чрез мисли.
Харесва ми предложението на Вадим Зеланд за разпознаване на правилната пътечка за човека. Той казва така: "Когато душа и ум са в съгласие един с друг, тогава душата ти пее, а ума доволно потрива ръце".
От какво пее душата ти, eses?
И още едно предложение от мен: търси чувството "радост". Не сходните му "удоволствие", "удовлетворение", "задоволство", и т.н., а именно "радост". Това е едно от типичните чувства на душата.

П.П. И не е лошо да се научиш да разпознаваш егрегорите около себе си - така ще отсееш всичко онова, което ти идва не отвътре, а отвън.

[Princess_Deja]

Хора, не че нещо, ама какво общо има висшия Аз и егрегорите със свободната воля?  вижте си последните две мнения, в които няма и сричка по контекста на темата. А темата е интересна, всъщност... само да се пише по конкретиката, а не да се съветва, все едно си на преглед при д-р ОхБоли 

[old4]

Дайте да се разберем другарчета 
По собствена воля сте дошли тук за да изпълните дадена задача, как и колко ще бъде изпълнена това зависи от вас, стига с тия висши азове и празове.Волята на Бог е да бъде вашата воля, но не тази на телесната а духовната, тази телесната 100 пъти съм писал че е ограничена, но щом толкова ви се иска, нека да бъде волята ви  .