Логическо извеждане на "конспиративното" - или как се установява, че "конспирации" все пак има.
(Настоящото е написано като отговор на изказване, което междувременно беше изтрито от Форума. Без да навлизам в съдържанието на изтритото изказване, ще уточня, че то е насочено към оспорване на така наречените "конспиративни теории" и обясняването им като някакъв вид неправилни, непоследователни или направо манипулативни твърдения. Надолу следва подготвеното от мен като отговор изказване, което отхвърля тази теза и обяснява защо я отхвърля.) Публикуваният по-горе текст (изтритото изказване) е - ако мога така да се изразя - лошо формулирана провокация и измама. Предполагам, че авторите на този материал са имали някоя от (или наведнъж) следните три цели:
1) да убедят читателя, че обществено-политическата реалност се ръководи (само) от рационални и икономически зависимости;
2) да убедят читателя, че "конспиративните теории" са параноидна проява на фашизъм, екстремизъм, антисемитизам и тероризъм;
3) да убедят читателя да не се занимава с конспиративни теории, а да се "върне" в "легалните" коловози на "позволеното мислене".
ЛОГИЧЕСКО ИЗВЕЖДАНЕ НА "КОНСПИРАТИВНОТО" Освен "дишане заедно", понятието за "конспирация" съдържа разбиране за някакво "тайно съглашени" между двама или повече, което често бива насочено срещу останалите и е насочено към осъществяването на цели, изискващи тяхното тайно преследване. Тайно обикновено се преследват цели, които поради определени причини биха срещнали съпротива или биха станали жертва на саботаж и заради това - за да не се осуетят от противниците им - биват преследвани "тайно". Често съпротивата/саботажите са (биха били) последица от това, че въпросните цели са във вреда за останалите, които не участват в "тайното съглашение". Това е логиката, пораждаща необходимост "конспиративното" да възникне.
ОПИТИ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНО ОТХВЪРЛЯНЕ Често скептиците на тема "конспиративни теории" изтъкват (в различна комбинация) някои от следните аргументи:
- "конспиративната теория" изглежда налудничава, маниакална, прекалено жестока, нереална, нарушаваща брутално всякакви установени норми на "човешко" поведение;
- "конспиративната теория" не е подкрепена от солидни научни доказателства;
- "конспиративната теория" не е подкрепена от уважавани в обществото личности;
- "конспиративната теория" се подкрепя основно от (недоучили) младежи и от такива, които не са се реализирали достатъчно добре в "нормалното" общество;
- "конспиративната теория" се подкрепя от хора, които по-късно се оказват лабилни, противоречиви, шарлатани, наркомани и т.н.;
- "конспиративната теория" става основа за брутални, античовешки ексцесии, гонения, тероризъм.
Всичките изброени "аргументи" се плъзгат по повърхността и не навлизат изобщо в същината на оспорваната "конспиративна теория". Всичките тези "аргументи", както ще проследим по-долу, са продукт на едно внимателно култивирано мислене, в което между другото е вмъкнат
предразсъдъкът за невъзможност на това да има конспирации. Този предразсъдък се разпространява упорито от системите за обществена сигурност, с цел хората да не узнаят за наличието на подобни "съглашения", да не се възпротивят срещу тях и да не осуетят преследваните с тях цели. На други места е разисквано подробно в какво се изразяват споменатите цели - тук ще се огранича с това, че споменатите системи за сигурност са "собственост" на въпросните "съглашатели" и работят за поддържане на необходимото им статукво. По всяка вероятност текстът от изказването (изтрито от Форума) е също продукт на въпросните системи за обществена сигурност - пряко чрез техни подставени лица или косвено, чрез заблуждаването на недоучили автори, които (без да искат) работят в полза на предразсъдъка за невъзможност на това да има конспирации.
ПОЛИТИЧЕСКИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ РАЗЯСНЕНИЯ А)
Монополизиране на информацията и посланията Понятието "конспиративна теория" отблъсква масовия читател (имам предвид по принцип, не в този Форум) с един много типичен рефлекс: Това е лъжа!; или: Това е страшно и аз не искам да го знам!; или: Това ме обременява, следователно не е вярно! Не можем да се сърдим на масовия читател, тъй като той формира мнението си - вярно, на базата на своя опит, знания и логика - но базирайки на получената от околната среда информация и послания. Информацията се получава пасивно, като читателят случайно или не е ставал свидетел, прочитал е, забелязвал е определени данни за нещата. Посланията се получават активно, като някой съвсем целенасочено ги разпръсква - учителките в училище с преподаваните уроци, рекламните индустрии с промотираните от тях стоки, политическите играчи с техните изборни платформи, новинарските емисии със съобщенията им за актуалната обстановка и т.н. Всички тези канали (информация и послания) са продукт на "обществената машина", работеща заради това, че някой има интерес от нея. По дефиниция "интересът е на цялото общество", но на практика интересът е на този, който може да плати за поддръжката на обществената машина или на този, който има силата да наложи своите решения за начина на функциониране на машината. Обикновено този, който плаща и този, който налага решенията си със сила, са едно и също лице (група от лица или център на интереси), поради простата причина, че способността да се плаща издръжка включва и способността да се плаща за силово налагане на решения - ако изобщо се наложи да се прилага сила, тъй като ако не ти плащат, в повечето случаи (в монетарни условия) просто спираш да съществуваш. Следователно, в обществото може да се тиражира основно такава информация и да се лансират основно такива послания, каквито са "по вкуса" на източника на парите за издръжка, съответно - на източника на силата за принуждаване. Нито един научен институт, нито една библиотека, нито едно училище или университет, нито една медия не може да съществува, ако не получава нужните средства за издръжка и ако не получава благословията на тези, чиято сила е способна да ги затвори принудително. (Моите извинения, но този Форум също - ако каже твърде "груби" неща - може да хлопне кепенците!) Следователно, научните и културинте институти, учебните заведения, медиите - всички носители и разпространители на информация и послания - са принудени да се съобразяват с
определени гледни точки, за да съществуват. Това с особена сила се отнася за тези от тях, които се нуждаят от по-големи капитали за издръжката си и са поставени под по-сериозен контрол. Научните изследвания и образователната дейност в някои области например са ужасно скъпи, както е ужасно скъпа телевизионната медия. Споменатите дейности са също така под контрола на доста здрави лицензионни и други режими, които не биха им позволили да съществуват, ако не функционират "правилно". Вън от тези скъпо бюджетирани и официално разрешени източници на информация и послания могат да съществуват основно малки като ресурс и като възможност за социално разпространяване групи (подобно на този Форум), които да излъчват "апокрифна" информация и послания. Ясно е, че такива групи е сравнително лесно да бъдат унищожени, ако това стане важно за
някого, както е ясно и това, че техните съобщения няма да се ползват с особен обществен авторитет. Напротив, "авторитетни" източници ще ги закопаят в земята с всякакви "аргументи". И тъй като хората по принцип искат да знаят истината, но обикновено без да полагат нужните за това усилия, те (в мнозинството си) са склонни да се доверят "наготово" на избраните от тях "авторитетни източници", които между другото е много по-лесно да достигнат до тях - за техните послания се плаща да се предават по телевизията, да се печатат по вестниците, да се издават на книги, да се изследват и "откриват" в научни лаборатории, да се прокламират в мега-кампании и така нататък... В тази неравна битка "конспиративната теория", ако не е платена от някого, просто пропада, защото няма как да достига до своите слушатели/зрители/читатели или няма как да достига в достатъчна степен.
Б)
Окрупняване на икономическите средства Логиката на капитала е свързана с окрупняване на икономическите средства и със завземане на пазари. Мантрата "икономически растеж" оправдава борбата с конкуренцията, унищожаването на нейните сили и анексирането на нейните пазари, с цел увеличаване на печалбата и постигане на безкраен просперитет. Казвам "безкраен просперитет", за да подчертая принципната сгрешеност на капиталовия икономически модел в контекста на ресурсно ограничения свят, в който живеем, и който (поради своята ресурсна ограниченост) неминуемо довежда до икономически войни и разорение. В тези войни различните капиталови играчи се сблъскват на живот и смърт, понеже завладяването на ресурсите, отстраняването на конкурентите и разширяването на пазарите е въпрос на оцеляване. В тази борба не може да има отстъпление назад. За да оцелеят в сблъсъка с конкурентите, икономическите играчи са принудени да използват всички средства - просто, защото ако те не ги употребят, конкуренцията ще ги употреби и ще доведе до заличаването им. Така изниква необходимостта да се придобие "ефектът на мащаба" и необходимостта "да бъде затворен цикъла". Ефектът на мащаба е икономическо понятие, свързано с ползите, които икономическият играч придобива като се разрастне много. Ако влезете в хипермаркет, ще видите, че там цените са по-ниски от тези в малките квартални магазинчета; ефектът на мащаба позволява на веригите хипермаркети да договарят доставките на специални цени, което за малките квартални търговци не е възможно. Затварянето на цикъла е свързано с обхващане на всички последователни стъпки от производството и бизнеса. Например един фермер ще затвори мащаба, ако произвежда мляко от кравите си, след това използва кравите за месо и кожа, като всичката тази продукция транспортира със свой собствен транспорт и продава в свои собствени магазини. Такава няма да му се налага да продава на цени на едро, нито да плаща за печалбата на превозвач, нито да се бори с конкуренти за това чии стоки да са на рафтовете в магазина. Достатъчно могъщи икономически играчи рано или късно придобиват такъв "ефект на мащаба" и "затварят цикъла" по такъв начин, че анексират към своята собственост и научни институти, и медии. Научните институти са им необходими от една страна, за да изследват възможни подобрения (поефтинявания) в собствената им дейност, а от друга страна - за да бълват съобщения ("научно-обосновани" съобщения), че тяхната продукция е "най-добра". Медиите са им необходими - разбираемо - за да може тази информация да се превърне в послания и да стигне до крайните потребители, респективно - информация и послания на конкуренцията (или неудобни разкрития за собственото производство) да не се разпространяват. Така се достига до мащабни измами, при които организирано биват прикривани нелицеприятни факти от живота на корпорациите, вредни съставки в продукцията и т.н., като същевременно потребителят бива заливан от P.R.глупости, с цел "безкрайно" увеличаване на печалбата. Дори когато един икономически играч не може да установи монополно (или близко до монополното) положение, е много логично да се достигне до картелни споразумения с колегите от конкуренцията или до образуването на гилдии в бранша, които - под прикритието на престижа на професията - да утвърждават единна политика, цени и третиране на обикновените хора. Всичко това води до преднамерено изкривяване на информацията и пускане на лъжливи послания, за да може целта на компанията ("безкрайна" печалба) да бъде осъществена.
В)
По-приемливи понятия за "конспирация" До тук се постарах да обрисувам средата, в която "конспиративните теории" се случват днес - среда на материално-икономическо противопоставяне и напрягане на всички сили, включително и непочтени, за да бъде осигурен още малко "икономически растеж". Преди да очертая две много важни понятия обаче, искам да дам една уговорка. Наложило се е понятието "конспиративна теория" да бъде разглеждано (от незапознати читатели) като
някакво недоказано и маниакално твърдение, изглеждащо твърде невероятно; подчинено на твърде жестоки цели, лишено от сериозни аргументи, изпълнено с превратно тълкуване на случайни или несвързани събития и водещо до псевдо-доказателства за нещо гръмко, страховито и недопустимо в "съвременното демократично общество". Сега ще въведа две понятия, които никой от вас (ако сте делови хора) няма да може да отрече. И чрез тези понятия ще дам съвсем друго разбиране за понятието "конспиративна теория".
а.
Тайна на договарянето. В съвременното (либерално) общество е определено, че гражданите са свободни да се договарят помежду си, стига да не нарушават по този начин законите. (Счита се, че като не нарушават законите, гражданите няма да има как да вредят на обществото.) Заедно с това гражданите, тъй като са свободни в условията на либералното общество, имат право на дискретност, когато договарят помежду си. Тоест, ние нямаме право да знаем какво договарят X и Y, ако самите те не са ни поканили да се запознаем с техния договор. Това е установена бизнес-етика, която всеки от вас е срещал: съдържанието на вашата банкова сметка е тайна между вас и банката ви, размерът на заплатата ви е тайна между вас и работодателя ви, и т.н. По същия начин,
свободно договорената конспирация между двама икономически играчи е тайна за трети лица и те няма как (няма защо) да знаят какво е договорено.
б.
Лобизъм. Лобизмът в съвременния му вид е възникнал в Западния свят, където конгресмените (САЩ) имат право да предлагат закони, но обикновените граждани нямат право да предлагат. Тъй като не всички икономически играчи имат свои собствени конгресмени, те са започнали да въздействат на конгресмените чрез свои подставени лица, които да се срещнат с въпросния конгресмен и да му предложат да направи подходящо законодателно предложение; като му разкрият ползите за страната и нацията от такъв закон, или ползите за бизнеса, или ползите за конкретен икономически играч, или - в последна сметка - като просто му броят определена сума за подкуп. Лобистите са своеобразни дипломати, които умеят да се свързват "с когото трябва" и умеят да казват/правят "каквото трябва", за да убедят "онзи, от когото зависи", да направи "каквото е необходимо". Всеки достатъчно голям икономически играч, който е поставил под своя зависимост необходимите канали за информация и послания, е в състояние да плати (да въздейства) в посока на това - изгодни за него закони да бъдат приемани - без значение доколко това е изгодно или вредно за обществото като цяло.
Тайната на договарянето и лобизмът са двете условия, правещи напълно възможно съществуването на всякакви (според нуждата) конспиративни съглашения. По-горе изяснихме защо големите икономически играчи са принудени (дори да не желаят) да се впуснат в подобни конспиративни игри - защото ако не го направят навреме и достатъчно успешно, конкуренцията ще го направи и измествайки ги от техните ресурси и пазари, ще ги унищожи. Това е неизбежно в един свят на "икономически растеж".