Планове

[gosho]

Здравейте, днес ми се случи да се впусна в една дискусия със себе си   или както там го наричате. Бях посредата на план за нещо, което предстоеше да се случи всеки момент, когато се усетих каква грешка е това. Записах си за след това да намеря причината, поради която ми се струва, че да се правят планове е безмислено (дори вредно, ако трябва да влезна тук в крайност ;D). По схемата (плана  ;D) твърдение->защо->твърдение->защо->... стигнах до интересни за мен заключения и реших да споделя с вас. Тонът може да ви се стори малко императивен,  защото съответните препоръки и наредби са отнасящи се до мен, а не до вас

Ако развиваш сюжет за нещо, което предстои да се случи, и в което са включени други лица - то е възможно да не премине по същия начин, защото може да има вътрешно напрежение преди и по време на случката и защото реакциите на другите не могат винаги да бъдат предвидени на 100%. Ако те се окажат различни от това, което си очаквал, то тогава при реалния развой на събитията това може да ти повлияе. Може да ти повлияе, защото може да те вкара във временен транс, когато няма да знаеш какво точно трябва да направиш - потока (вътрешна енергия от безкрайния извор) ще бъде прекъснат, ако въобще е имало поток. Възможно е и самите ти действия в ситуацията да са изкуствени и това да не си самия ти, защото следваш някакъв предварителен план, от чието изготвяне досега е минало време (не си в момента). Обстоятелствата може да са се променили. Ти може да си се променил.

Възможно е и да нямаш волята да следваш плана си, защото вече не си сигурен във него, или по-скоро във себе си. Ако плана ти е да излезеш извън комфортната си зона, може именно заради натиска, който сам поставяш над това, да се откажеш и да си останеш както си си. Това е насилствена промяна, която не е възможна - промяната трябва да идва отвътре. А това, което идва отвътре, е спонтанно и непланувано. Може да имаш намерение то да се случи, но в ума ти не трябва да има детайлизирано описание как това трябва да стане - това описание е в действителност просто една мисъл-форма, може да си го прихванал външен източник. Старай се, когато нещо ти предстои, да нямаш очаквания за него или поне да не мислиш за тях. Умът ти трябва да е в покой преди, по време на, и след събитието - то не трябва да влияе на вътрешния ти мир. А вътрешният мир вече е това, което следва борбата, която водиш със себе си (егото може би, ако ясно дефинираме какво е то) и старите/текущите си мисловни шаблони. Тази борба не може да бъде планувана, но знай, че победителят си ти.

по-малко планове и приказки

ПОВЕЧЕ ДЕЙСТВИЯ

[Alissa]

gosho, предстои ми да взимам толкова генерални решения за живота ми утре, че не знам кое и как ще направя точно. Чувствам се като хамелеон, който се изменя във всяка една секунда и докато предприема действието по решенията си сутринта, ще съм вече друг човек. Промяната идва изцяло отвън - преглъщам я насила хапка по хапка вече месеци наред... но не искам да бъдат години.

Нямам никакви илюзии. Страшно ми е тежко. И съжалявам, че това е първия ми постинг в този форум. Толкова позитивен човек съм - но не и днес...

[gosho]

Не знам какво да ти кажа, всичко, което ми идва на ума, е клише в случая. Мога само да ти пожелая да вземaш правилните решения 

[eses]

Какво си мислим, как изживяваме нещата,в какви филми се вкарваме е без значение за истинския план.Този план който е направен и поради който сега четеш моите редове.
Да подчиняваме всичко на нашата смешна действителност, вероятно само хората го правят.Да мислиш ,че утрешната среща,спор,кой ще спечели,кой няма,как въобще ще избереш да изживяваш живота си е от значение за ПЛАНА е като да кажеш ,че супер  гиганта от еди коя си галактика на 150 милиона светлинни години от тук е безсмислено да съществува,защото на теб не ти върши никаква работа.
Разбира се че плановете който си правим са безсмислени,те са за да има с кво да се занимаваме докато си мислим че живота тече,докато си мислим че времето минава,ние остаряваме,правим кариери и семейства.Всъщност всичко се случва в един единствен миг.Ти сега се раждаш и умираш,какво да говорим за някакви си дребни планове отнемащи дори по малка част от времето.Единственото което е нужно е да бъдем себе си.Тогава не мислим за бъдещето и реагираме спонтанно.Тогава ние сме плана и без съпротива просто го изиграваме.Останалото ,това което ние наричаме живот, действителност, това е направено за да ни е по интересно,това е безкрая, това е игра или както решиш я наречи.

[Tangrata_]

Гошо, сигурно си млад още. Но си мислещ.
Там където си, аз съм бил.
Но попадаш в капана на собственото си твърдение. Говориш, че не трябва да се планира, а ето, че излагаш план.

Всъщност прибързани ми се струват твърденията на хората, които твърдят двете крайности:
Че живота се живее без никакви планове.
Или другата крайност, че трябва всичко да планираш.
Истината е в баланса между двете. Както стъпваш от крак на крак, и ако подскачаш на един крак ще си куц, така и в живота се редува план с неплан.
Разбира се, правиш вариации на плановете, вариации на сложността и детайлността им, вариации на точността им, вариации на продължителността им, вариации дали да включват теб или повече хора и тн.
Планираш, наблюдаваш се, отчиташ резултата, приемаш го (! говоря за духовен тип приемане), преоценяш на база на приетото, почиваш си, правиш нов план (който е по-сложен, или пък по-прост от предишния) и тн до безкрай.
Отвреме на време изобщо не си правиш план и си живееш тук и сега. Но после пак решаваш да си правиш план.
Без тези редувания няма как да се живее пълноценно. Това е все едно да печеш една риба на тиган. Трябва да я обърнеш от всички страни.

И така, в следващия си план просто отчети новата информация, че може да не се решиш да направиш нещо и тн.
Затова е и добра идея да си поставяш реално постижими цели. И постепенно да вдигаш летвата.

[N*e*a]

 Всъщност може би си осъзнал, че досега,когато си планирал си обвързвал плановете си с дадена свръх важна промяна, която ще настъпи с теб на личностно ниво. И сега си разбрал, че промяната може да стане без външни обвързаности и средства и хората както си казал по-горе, по-скоро биха били спънка вместо +. Просто не трябва да очакваш нищо от останалите, защото никой не ти е длъжен. Тоест важното на първо място е комфорта и развитието в съзнанието, другите неща се случват така или иначе. Но с тази нагласа си способен за повече неща и си отворен за света. С това съзнание винаги ще си крачка напред, независимо какво се случва.
 Когато нещо касае твое качество с което се идентифицираш, плановете трябва внимателно да се обмислят, какъв риск носят. Ако си преценил и правилно силите си, дори да сгрешиш, пак ще бъдеш доволен от себе си. И плана ще се обнови.
 Без планове не може, защото хората които нямат планове са недоволни от живота  ;D
 Може би просто плановете ти ще станат по-различни и съкровени, и в същото време "простички", целите по-възвишени и по безкористни, а това носи голямо щастие. Ако разбира се не си решил да се лакомиш със знанията си    Това вече си е твое решение със съответните последици.