За да се разсъждава "хора или не-хора дърпат конците" в събитията на Земята, логично, трябва първо да се помисли що е това човекът. Няма нужда да се спираме на неговите биологични характеристики, но ще обърнем внимание на неговите духовни качества, подбуди, намерения. От това може да се направи извод доколко е възможно човекът - със своите духовни качества, подбуди и намерения - да "дърпа конците" точно по начина, по който го забелязваме около нас.
Как е възникнал човекът и какво се е случило ние не знаем със сигурност, макар да имаме известни догадки за това. Още по-малко знаем относно причините, които са направили възникването на човека необходимо. Няма да се спираме на определени доктрини по този въпрос, всяка от които придърпва чергата към себе си и към своите обяснения. Общото обаче е, че човекът в някакъв момент е започнал да бъде факт и е започнал да си взаимодейства със заобикалящата го действителност. Какво е правил човекът през вековете - и особено през по-далечните от нас векове - е трудно да кажем, но за част от епохите разполагаме с определени свидетелства. За по-близките епохи разполагаме и с по-голям материал, а благодарение на съвременните изследвания върху човешкия дух, съзнание и склонности, можем да достигнем до заключението, че съществуват универсални за хората особености, които до голяма степен са били валидни винаги. Така извеждаме архетипите, проявяващи се еднакво на различни географски места, през различни епохи и в контекста на различни култури; извеждаме общи образци на културата и изкуството, на етнографията, на антропологията като цяло; установяваме сходни концепции за устройството на света, смисъла на живота, взаимовръзките с околните същества. Съвременната хуманитарна наука е прозряла, че привидно различаващи се и несъвместими символи обслужват едни и същи "човекоидни" концепции и задават механизмите, по които човекът се отнася към околния свят.
Какво е общото за хората? Тук е трудно да предадем цялостни хуманитарни концепции, но ще се задоволим с примерни предложения за размисъл.
Общо между хората е на първо място разбирането за една "всечовешка история", пресъздадена в легендите на всички народи, представена във всички религии и отразена във всички изкуства. Тази история започва с безначалното и безметежно съвършенство (Бог, рай, паринирвана и др.). Следва катаклизъм, който "изхвърля", "отделя" човека от състоянието на съвършенство (раждане, грехопадение и др.). Следва труден период, в който човекът се сблъсква с ужасни стихии, борейки се за своето оцеляване. Следва "низхождане на знанието", което поражда светлина и надежда, и повежда човека по дълъг път на трудни самодисциплинирани упражнения, за да се пречисти. Следва своеобразен "върхов сблъсък", в който човекът се среща с "абсолютно нечовешкото" и напряга всичките си сили, за да не бъде победен. Следва оттласкване на "абсолютното нечовешко" и тържествено завръщане към първоначалното съвършенство. По-дълбоко погледнато, тази история разказва съдбата както на отделния човешки индивид, така и на човечеството като раса. Хората просто имат такава съдба и я изживяват многопластово, постоянно, повсеместно.
Общо между хората е чувството за геометрична йерархия и осмислен ред. Където и да са, в каквото и културно равнище да са, когато и да било, хората притежават и използват едно своеобразно чувство за "горе" и "долу", "вътре" и "вън", "напред" и "назад", и т.н. Човешките общества се структурират съобразно определени роли и функции, както се структурират домовете на хората, ежедневните им занимания, връзките им с околните. Хората са склонни да под-РЕД-ят заобикалящата ги среда, за да могат да се отнасят към нея по достъпен и продуктивен начин. Независимо какви са, хората развиват представи за устройството на света и го обясняват съобразно описаната по-горе легенда. Чрез същата легенда те осмислят и връзките си с ближните, където едни биват разпознавани като "пораждащи светлина и надежда", а други - като свързани с "ужасните стихии". По същия начин биват интерпретирани и явленията, и всичко останало. Светът се превръща в структурирана и осмислена реалност.
На едно следващо ниво хората надхвърлят себе си в своите разбирания и започват да мислят за човешкото като абстракция. Това е например обстоятелството, че вие сега сте се зачели в моя пост и някак сте забравили за местоположението на тялото ви, за заобикалящото ви пространство, за компютъра дори. Разбира се, като споменавам тези неща, вторачвам вашето внимание в тях, но извън подобно споменаване вие (както и аз) сте склонни да насочите вниманието си изцяло в темата и да "изключите" своя "Аз" от там. Докато оперирате в такъв "Аз-изключен" режим, вие обаче продължавате да изхождате от посочената по-горе легенда и от посочения след това геометрично йерархизиран, осмислен ред. Това са двете конструкции, които ви дават навигация в "смисловото пространство" и ви позволяват да мислите, да осмислите какво ви казвам. Казано конкретно по нашата тема, абстракцията позволява на човека да мисли, да говори и да действа във всичко, изхождайки от един, вече универсален по своя характер, принцип. Независимо каква е темата, тя се "пречупва" през призмата на "легендата" и на "реда" - това я прави човешка по характер.
Хора или не-хора дърпат конците?
За да се отговори на този въпрос, след като имаме вече някаква база относно това "какви са хората", трябва да потърсим база и за още един компонент - за "конците" и за това накъде биват "дърпани". Ако "конците" се "дърпат" към нещо, което по своята природа е човешко, тогава очевидно можем да направим извода, че те се "дърпат" от хора. Ако нещото, към което се "дърпат" не е човешко, ще направим противоположен извод.
Нагоре в постовете вече стана дума за това, че съвременните технологии не се отразяват много добре на хората, на екологията и на баланса като цяло. Възможно е това да е последица от неумелостта на хората, от слабо развития научен потенциал или от обективно неизбежни причини. Истината обаче е друга. Ние знаем, че отдавна са изобретявани и предлагани технологични модели, които дават успешно решение на много от проблемите, стоящи пред нашето лице и до днес. Ние знаем, че има сравнително прост за конструиране генератор за неограничени количества електричество; че има евтина и достъпна технологична възможност за построяване на водородни двигатели; че има евтини и достъпни лекарствени възможности за много от "нелечимите" болести... Всичко това обаче не се позволява да бъде приложено. Нещо повече - напълно съзнателно се налагат вредни и неефективни технологии, които са в очевидно противоречие с интересите на обществото и на отделния човек. Дори да допуснем, че тези технологии са от частен корпоративен интерес, този, който се съгласява да преследва интересите си по подобен античовешки начин, дори и да е човек, просто служи на нечовешки цели или си служи с нечовешки методи.
В горните постове не стана дума за това, но много важно и изобличаващо би било да проследим накъде се движи културното развитие на хората днес. Преди малко стана дума за "легендата". Който се занимава с хуманитарни науки, ще потвърди, че днес съществува огромен масив от информация за старите знания на народите, за техните вярвания, обичаи и култура. Независимо от това, няма реална воля за поглеждане на събраните знания "отгоре", нито има желание да бъдат предложени "ключовете" за директно разбиране на тези знания. Такива "ключове" съществуват и те биха позволили пряко осмисляне значението на "легендите". Това не се допуска, защото подобно осмисляне ще хвърли изобличаваща светлина върху нашето историческо минало, върху държавно-устройствените фалшификации и върху същността на човека, която е свободна, могъща и плашеща за властта. Така университетите и научните академии се задръстват с неизползваеми доктрини, задължително в полза на определени икономически или политически кръгове и насочени към това - да обременяват потенциалните учещи умове и да не им позволят да се домогнат до "ключовете". Подобно организирано и целенасочено разпространяване на невежеството не служи на човешки цели и не използва човешки методи.
Още един пласт от значения, на който ще се спра, е устройството на съвременния политико-социален ред. Днес във все по-голяма степен се внедряват електронни технологии за контрол, манипулират се "демократични" процеси и се навлиза в едно "безалтернативно" състояние, в което хората не могат да не се подчиняват - поради икономическа, политическа и социална принуда. Такова заробване на хора, съчетано с унищожаване на естествената им среда, не може да се представи като човешка дейност. Хора, които притежават достатъчно, за да живеят те и децата им добре, продължават да грабят безмилостно и хора, които имат достатъчно власт, за да положат здравословна основа за своите ближни, умишлено причиняват войни, "терористични атаки" или дори разпръскват изкуствени заболявания или продукти с очевидни пагубни последици, за да приковат хората към зависимост и да ги принудят да се подчиняват. Нещо повече - такива власт-имащи хора предприемат целенасочени мерки за унищожаване разсъдъка на обикновените себеподобни, за изтръгване на волята, изкривяване на ценностите и цялостно личностно съсипване, което да не позволи обикновените хора никога повече да могат да формулират мнение или да възнамерят някаква самостоятелна цел. Подобни братоубийствени дейности, които рушат хората и ги превръщат в програмируеми био-роботи, не могат да служат на човешки цели и със сигурност не използват човешки методи.
Хора или не-хора дърпат конците?
Ще се опитам да стоя настрана от определени езотерични концепции, които отговарят на този въпрос по категоричен и обоснован начин - доколкото не всички читатели биха възприели подобен отговор. По-материалният, по-логичен и по-обвързан с конкретни аргументи отговор, е свързан - както стана дума по-горе - с изясняване на това какво е човешкото у човека и как, накъде отиват нещата, които според въпроса биват "дърпани" за "конците". От описаните реалности (засегнах технологии, хуманитарна наука и политически ред) се вижда, че ние днес сме си устроили цивилизационен модел, който ни разрушава. Независимо от това кой физически стои "на върха на пирамидата", той очевидно не си служи с (про)човешки методи и не преследва (про)човешка цел. Културата прогресивно се вулгаризира, природните системи се разбиват, обществата се разлагат и развращават, жизнено необходими технологии се отказват и прикриват, а хората биват тровени и убивани с ненужни и вредни "решения". Този, който подпомага протичането на такива процеси, не може да е човечен. Дори и да пребивава "на върха на пирамидата" в човешко тяло, дори и да би могъл да се определи от медицината, физиката, биологията и т.н. като "истински човек", то той вътре в себе си, по една много съществена причина, не може да носи името "човек". Както се казва в една книга: "По делата им ще ги познаете".
Съществува много информация, свързана с обяснението за "замъгляване на съзнанията" на тези, които стоят във върховете на властта и от които реално зависи какво ще се случва. Дори от съвсем конвенционална гледна точка се знае, че човек не може просто така да стъпи на властовия пиедестал и да започне да управлява. Преди това той бива подготвян. Освен това, когато застане "на трона", човек не е независим - около него стоят цели армии от "служители", които просто го задължават да вземе "правилните" решения. Лично съм проследявал много пъти образа на лица, които придобиват някаква власт и първоначално добрите им (човешки) намерения се сблъскват с хладната стена на управленската реалност; разбират, че просто няма да им бъде позволено да правят каквото си искат, ако правенето е във вреда на определени интереси; разбират, че могат или да си затворят очите и да ползват за себе си благата на властта, или да предприемат борба с почти сигурен изход, който съвсем не е благоприятен за тях; разбират, че да седиш в "управленския стол" всъщност не означава да разполагаш с власт, а означава да бъдеш изпълнител (послушен изпълнител) на онези управленски решения, които логиката на системата, за която работиш, предполага; разбират, че те всъщност нямат право на свое мнение, а са длъжни да казват мнението, което произтича от представляваната от тях институция. В такъв момент най-често човешките намерения приключват. Другият възможен вариант в повечето случаи води (в най-меките варианти) до отказ или до изхвърляне от властовата позиция.
И преди да завърша - още едно разсъждение. Днес корпоративният модел е наложен като основна схема за вземане на каквито и да било съществени управленски решения. Корпоративният модел се изразява в това - създават се определени институции, в които се установяват функции, позиции и длъжности, и хората се поставят по съответните места, за да вършат работата. Отделният човек има точно дефинирана функция, заема точно определена позиция и това му налага да обслужва следващата се длъжност. Човекът не може да излиза от така очертаната му роля, ако не иска да си изгуби работата, ако не иска да бъде освиркан или ако не иска на следващите избори да получи слаб резултат. По-отговорните роли са описани в закона и хората, които ги изпълняват, са длъжни да знаят какво е казано в закона и да се подчиняват на това. Така се оказва, че хората биват впримчени в една корпоративна система, която "тече" по свои собствени правила и принуждава работещите в нея хора да й служат. Тези хора не могат да проявяват своята (човешка) воля, ако тази воля влиза в противоречие с "волята" на корпорацията. А както всеки ще се съгласи, корпорацията очевидно не е човек! На фона на това - дали ни управляват хора във физически тела, или някакви извънземни, крокодили или дяволи, е по-формалната страна на въпроса и не е чак толкова съществена. Достатъчно е ясно да се види, че самото намерение, самият подход не е човешки, от което следва и неизбежният отговор на многократно задавания в тази тема въпрос.
