Надявам се да съм улучила правилното място за темата ми.
Случват ми се разни странни неща,свързани главно с нощта,сънищата ми и моментите след като се събудя.Почти винаги усещам присъствието на някой или нещо около мен.Имам чувството,че има нещо невидимо,което ме наблюдава.На 20 съм,но от много години имам изключителен страх от тъмното.Няма шанс да спя сама на угасена лампа или да съм в неосветено,тъмно помещение.Спя в една стая с по-голямата ми сестра,но пак има такива моменти,в които изпитвам ужас да заспя,или след като се събудя през нощта(особено когато си спя вкъщи).В редките моменти,когато си лягам по-рано задължително лягам на светната лампа и пуснат телевизор,тъй като се ужасявам да е съвсем тихо покрай мен(все съм в готовност и очаквам да чуя нещо).

Всяка нощ се будя най-вече около 3 часа,или по -рано(горе-долу в периода от 2 до 4)трудно заспивам,а очите ми шарят с уплаха из стаята да не би да има нещо ...
Тук е момента да вмъкна не малкото случаи,когато наистина съм виждала странни неща.Някой път точно след като отворя очите си през нощта виждам очертанията на човешко тяло и лице,но напълно непознати и по-странни на размер и ръст,не като нас.Всеки път са различни.Никога не виждам едни и същи.И ги виждам само за 1,2 секунди.Винаги гледат към мен и сякаш като видят,че аз ги виждам и се надигам от леглото,веднага изчезват.В момента,в който виждам образа им ми е някак мъгляво пред очите,но успявам да видя точно как изглеждат.Като затворя очите си и ги отворя отново няма следа от нищо.Преди няколко нощи,като се събудих,в леглото на сестра ми,от моята страна,до нея лежеше мъжка,дребна фигура с отворени очи.Сестра ми също като мен се буди почти всяка нощ и ходи до тоалетната ,или кухнята ;D и една нощ както си ходеше към вратата,аз я усетих,надигнах се,отворих очи и видях как по нея отзад ходеше малко момиче,което обаче беше обърнало главата си към мен и ме гледаше.Силно затворих очите си и като ги отворих вече не виждах момичето.Фигурите винаги ми изглеждат супер леки,все едно са въздух,не са такива плътни като нашите човешки тела.
Миналата година имах др.случай.Събуждайки се нощтес усетих и видях висока,светла фигура, която просто стоеше във въздуха,точно по средата на допрените ни едно до друго легла, точно между мен и кака.Излъчваше светлина.Но почувствах такава топлина и доброта,почувствах сякаш това беше Бог.Пак се надигнах в леглото,но усетих чувсто,че не трябва да се притеснявам за нищо и легнах с голямо спокойствие,заспах на секундата,но на др.сутрин ясно помнех всичко,до ден днешен.Въпреки това,че усетих,че това беше нещо добро през следващите нощи едвам съм заспивала от страх и ужас.Постоянно се въртях в леглото,оглеждах се и ме обливаха голещи вълни.По принцип спя много леко.Чувам всеки звук и при най-малкия мога да събудя.Усещам, когато сестра ми става от леглото и винаги се будя.
Също така много пъти ми се е случвало ...:както си спя изведнъж ме полазват тръпки по цялото тяло,парализирам се,усещам хлад и някакъв полъх.Сякаш нещо ме е обгърнало или се е надвесило над мен и изцяло ме контролира.Аз усещам всичко въпреки,че спя,изпитвам истински страх,искам да крещя,да събудя сестра ми,но не мога да издам никакъв звук и не мога да помръдна.Съзнанието ми ясно осъзнава,че трябва да се събудя,мъча се да го направя и засега винаги съм успявала,но много трудно-после също много трудно заспивам.Пак миналата година зимата изживях нещо подобно.В стаята бяхме сложили коледна украса-голяма зелена Елхичка,която мигаше и светеше постоянно в различи цветове(в стаята ни беше винаги светличко) ;D Случи ми се това с тръпките,студенината,чувството,че има чуждо присъствие,съпротивата,която указвах,мъките да се събудя,раздвижа и прекратя това неприятно чувство.Усетих как вратата ни се отваря и както лежах по корем успях да отворя леко очите си,надигнах се леко и се обърнах.Тогава видях как срещу мен ходеше нещо дребно,зелено,приличащо на извънземно,с нещо сиво по него.Още усещах тръпки по тялото си,не можех да движа краката си.След като стигна и се допря до леглото ми, успях само тихичко да прошепна ''остави ме на мира'' и ''нещото'' просто изчезна.Веднага след като изчезна изчезнаха и тръпките.
На никой не съм разказвала за тези неща,а сега като го пиша ми звучи откачено и налудничаво.
Какви са тези неща,които очите ми виждат?Защо ги виждам?Как мога да се излекувам от този страх,който изпитвам? На някой от вас случвало ли му се е нещо подобно? Ще се радвам да прочета мненията ви,тъй като не знам какво се случва с мен...