Кой е казал, че има "съдник" след смъртта?

[Търсеща]

Благодаря ти, Passiflora?
Позволи ми да пусна тази тема?
От скоро ми се върти това в главата.
И моля, ако може разбира се, богоизбрания да ми каже има ли отговор на този въпрос в библията, защото този стар завет много ме натовари и не ми се чете.
Вярвам в Бог! Минах през атеизма. Отвратих се от църквата още като дете, благодарение на някои служители, защото баба е силно вярваща и работеше в един манастир. И много често ходехме там за по два, три дни......
Колкото и да не е справедливо, дори и  мен да не ми харесва това, дори и да се мисля за прецакана, допускам, че е и възможно да няма съдник?
Вие можете ли да го допуснете, поне за миг?
Лично  мен, ако това е истина, няма да ме направи по лош човек, а вас?
  

[N*e*a]

 Ако си такъв, какъвто се чувстваш вътрешно, никой и нищо не може да те направи по-лош човек. Харесваш си живота, такъв какъвто сама си си го направила и нуждата да се притесняваш от съдници я няма.
 Затова, мисля, че който се притеснява или го дерзае тази мисъл, първо трябва да разбере себе си. Някои отговори си идват, когато им дойде времето и ние не можем да го променим, независимо от любопитството =)
 Интересно е наистина, но е ясно, че 100% истинен отговор няма да излезне.
 ПП: и в този ред на мисли, ако си лош човек и такава е същността ти, ако Бог те осъди за това, то тогава за справедливост не може да става въпрос, било то от самия Бог.

[old4]

1.защото този стар завет много ме натовари и не ми се чете.
2.Вярвам в Бог!
3.Минах през атеизма.
4.Отвратих се от църквата ...
5.Колкото и да не е справедливо, дори и  мен да не ми харесва това, дори и да се мисля за прецакана, допускам, че е и възможно да няма съдник?

Не ми се сърди за това което ще напиша.
1.Не чети глупости.
2.Твой избор.
3.Е и?
4.И правилно си направила.
5.Не се мисли за прецакана, после е само гробна тишина.

[Sangre]

Ако си добър човек си добър и без бог. Дори по-добър човек. Ако вярваш в бог какво? Можеш да си грешиш на воля и да очакваш добрия бог да ти прости. Ако сам си си съдник, гаранция че от друг няма да имаш нужда.

[Passiflora]

Търсеща  @---

И аз съм още в Стария завет, но е време да възприемем Новия. 

Няма съдник. Има закон на действие - последствие. За някои звучи същото, но не е.
Правим избор (действие/бездействие) и после почваме да ревем от избора си.
Пределно ми е ясно, че само аз си определям съдбата, останалите ми дават напътствия, съвети (е понякога се опитват и да ги налагат насилствено, но това е друга тема), от мен зависи дали да се вслушам или не, но изборът си е мой, както и последствията.
Забелязала съм, че човек не знае как да постигне целта си (а тя е една: да бъде щастлив) и понякога, това което смята за благословия след години се превръща в проклятие.
Но в природата на човек е никога да не спира! Остава само да реши дали ще приеме личната си отговорност за своето положение или ще търси съдник. А който търси винаги намира!     ;D


 

[bogoizbrania]

Когато бях ученик по времето на комунизма една 120 килограмова мустаката учителка партийна членка съвсем директно заяви в час по литература, че хората, които четат книги не разбират от литература !!! Цялата българска проза и поезия можели да се събере на 20-тина страници, като дори половината от това ще са изброявания на заглавия, автори и герои. Всичко, което трябва да знаем за една българска книга може да се събера на лист формат А4, останалото са общи приказки еднотипни за всички книги. Тогава не разбрах какво ни казва партийната горила, но честно наистина се чудех как хора, които нищо не четат изкарват шестици, че даже темите им били на едно от най-високите нива във страната. Отговора беше доста прост, плащаха си хората и получаваха царски пищови писани от преподаватели в университета, за времето това бе нещо рядко, а и само партийни членове можеха да взимат подкупи, другите учителки не бяха.
Наскоро все пак разбрах смисъла на това, което ни казва, Стария завет наистина съдържа истинска част с реални събития и хора, а останалото е партиино-политическа пропаганда или драматизация и общи приказки.
За всички, които им тежи стария Завет ето какво наскоро направих. На линка съм направил разделение на фактологичната част на Библията и на поучителната. Поучителната част наистина съдържа думи на Иесус, но те трудно могат да се разделят от измамите. Докато фактологичната част трябва се екстрактне от раздутия текст, което съм направил тук;
https://docs.google.com/document/d/1MZi18DNvqRY_7tRXkZRskDiRYmXecKd3kGGbOQnWcLg/edit?hl=en_GB#

А в моя блог съм дал отговори на по-голямата част от неясните места в Библията
http://bogoizbrania.blog.bg/

Ето кое е най-важното което всеки, които наистина иска да разбере какво точно се е случило в миналото трябва да знае.

1. Всяко реално събитие и човек съществуват във времето, без дати за събития и живот на хората все едно нищо не знаем за тях!

2. Всяко реално събитие и човек съществуват в пространството, без точни координати на събитието и мястото на хората все едно това са празни приказки, а не реалност !

За целта съставих тези таблици и диаграми и ги сложих в гугле докс, само те за сега са единствените в света, които дават отговор на въпросите за време и място. И единствения ползван метод е на части от Писанията и изчисления и вярвам Божието водителство.

https://docs.google.com/?hl=en&tab=wo&authuser=0#folders/folder.0.0B8DLMmdMtyutMGQ0OWZhN2QtOGY0Yi00NzJiLTk5YjItZjlhODU3M2NmMTBi


И да премина директно на въпроса, света е създаден от Някого, той е собственност на Някого и е логично този някой да си потърси правата един ден. Човек който отхвъря това е или не достатъчно разумен или е криминално проявен. Съжалявам за грубия израз. Все пак мисля че за болшинството от днешните хора ще е по-добре да си живеят все едно няма Бог. Така или иначе те не ценят от живота си, а от други неща и понятия свързани със живота само ще ги натоварят.

[Търсеща]

Търсеща  @---

И аз съм още в Стария завет, но е време да възприемем Новия. 

Няма съдник. Има закон на действие - последствие. За някои звучи същото, но не е.
Правим избор (действие/бездействие) и после почваме да ревем от избора си.
Пределно ми е ясно, че само аз си определям съдбата, останалите ми дават напътствия, съвети (е понякога се опитват и да ги налагат насилствено, но това е друга тема), от мен зависи дали да се вслушам или не, но изборът си е мой, както и последствията.
Забелязала съм, че човек не знае как да постигне целта си (а тя е една: да бъде щастлив) и понякога, това което смята за благословия след години се превръща в проклятие.
Но в природата на човек е никога да не спира! Остава само да реши дали ще приеме личната си отговорност за своето положение или ще търси съдник. А който търси винаги намира!     ;D
 @---Много ми допада последното ти изречение,  и има пряка връзка с темата за съвеста.
Аз се си мисля, че го възприемам новия завет.
И аз си мисля, че , съдбата ми се определя много повече от моите избори, реакции, убеждения, от това в какво вярвам, отколкото от всичко останало. Смятам, че не толкова обстоятелствата определят нашата съдба, а това как ще реагираме на тях.
 

Не ми се сърди за това което ще напиша.
1.Не чети глупости.
2.Твой избор.
3.Е и?
4.И правилно си направила.
5.Не се мисли за прецакана, после е само гробна тишина.

old4 , не ти се сърдя, благодарение на един човек тук, научих много важен урок и трудно изпълним още за мен- Не приемай нищо лично!
Благодаря ти,  m2f, изключително важен урок за мен! @--- @---
Първо не съм сигурна, че е глупост, а си мисля, че не ни достига знание и умение да разгадаем написаното там, то и за това има толкова много различни тълкователи.
Второ, вече да, наистина е мой избор!
Е и за това вярата ми е силна, което по никакъв начин не спира желанието ми да проверявам отново и отново нещата, в които вярвам.
Аз не се мисля за прецакана, малко в преносен смисъл го използвах това.
А, виж за гробната тишина, вече го водихме този спор, засега вярвам в прераждането и в училището, не съм сигурна, че сега би се намерил човек, който да ме убеди в обратното.

[Nikola_Davidov]

  Търсеща, бъди уверена, че никой няма да те съди след смъртта, защото там няма други, както и в живота. Другите са продължение на теб самата, а светът е твое огледало. Ако искаш да промениш нещо в света, трябва да промениш образа, който огледалото отразява. Ако смяташ, че някой те съди, търси съдника в огледалото. Ако искаш по-прост начин да се свържеш с евентуалния "съдник", седни някъде на тихо и удобно място, затвори очи и спри да мислиш за каквото и да било конкретно, просто се отпусни и чувствай. Каквото има да научиш, само ще изплува в главата ти.
  Ако търсиш отговори в Библията, ще намериш куп противоречащи си твърдения, затова подхождай внимателно. Ако търсиш отговори където и да било извън себе си, също няма да намериш нищо, което истински да те касае. Ако ти самата се осъждаш, това е твоят съдник. Ако се приемаш, каквато си, това пак е твоят съдник. Ти си образът, а всички съдии, прокурори, адвокати, съдебни заседатели и прочие вътрешни гласове не са нещо по-различно от самата теб. Богът е в теб, ти си бог. Ако те съди, той съди себе си. Ако сама се съдиш, съдиш бога. Ако търсиш бога, търсиш себе си. Ако го намериш, намираш себе си. Ако го изгубиш, губиш себе си. Предполагам, че търсеше по-конкретен отговор, но този се надявам да ти помогне. Относно това:

засега вярвам в прераждането и в училището, не съм сигурна, че сега би се намерил човек, който да ме убеди в обратното.

Бъди сигурна, че всяко нещо, което си приела за крайна истина, скоро ще бъде подложено на тест. Вероятно и досега неведнъж ти се е случвало, когато решиш, че си намерила отговори на "важните" въпроси, малко след това "случайно" да попаднеш на нещо, което хвърля нова светлина върху нещата и те кара да ги преосмислиш? Това е начина богът в теб да те накара да се доверяваш само на вътрешния си глас и да не вземаш за чиста монета никаква външна информация. Тъкмо в книгите на Ницше намираш смисълът на живота, истината за Свръх-човека, и попадаш на дзен-будизма. Тъкмо започваш да разбираш дзен, и се запознаваш с Кабала. Кабала те привлича, и тогава попадаш на книжка за психоанализата. Намираш фундаментални отговори в психологията, и ... така, докато спреш да търсиш извън себе си и се довериш на вътрешния глас.
  Та по-конкретно на въпроса, на оня свят може да има някаква равносметка за живота и планировка за по-нататък, но бога сам себе си ли да съди?

[Търсеща]

 Благодаря!

[kalan]

Ако горе някой ме съди със сигурност ще обжалвам.

[m2f]

"Съвсем случайно" преди ден в ума ми се роди следната логическа връзка:
Идеята, че душата иска да набере РАЗНООБРАЗЕН(т.е.ВСЯКАКЪВ - "+" и "-") опит тук на Земята, е несъвместима с идеята, че същата тази душа ще се самосанкционира за набирането на ЧАСТ ОТ ТОЗИ СЪЩИЯТ ОПИТ след смъртта на човека! Защото кармата по подразбиране е самосанкциониране, нали така? Ние се съдим, не друг! Кое прави един опит "простим", а друг "непростим"?
На въпросът откъде знам, че изобщо някой някого съди...ами, от описаните в книгите регресии на хора, от описаните извънтелесни преживявания при клинична смърт, от книгите, написани от медиуми...Навсякъде е едно и също - ние се съдим сами, не ни съди Бог!
И още нещо, пренасям го от съседната тема за "истината за съвестта": ако съвестта се възпитава "от нула" във всеки човешки живот, то кой е съдникът след смъртта? Същата тази възпитана в човека съвест или нещо друго? И ако е "нещо друго", различно от възпитаната в човека след раждането му съвест, то защо същото това "друго нещо" не се проявява в човека още с раждането му?

[mitko]

Ако горе някой ме съди със сигурност ще обжалвам.

 А  ако  ти  самата  се  съдиш?   
       Търсеща  ти  да  не  вземеш  насериозно,  че  си  Бог.

[kalan]

 А  ако  ти  самата  се  съдиш?      

Абе не съм толкова глупава. Въпреки, че е възможно. Имам навика да се тюхкам за глупостите дето съм правила.  Безгрешни хора няма.

[Nikola_Davidov]

Търсеща  ти  да  не  вземеш  насериозно,  че  си  Бог.

Тя е частица от бога, което пак е бог.
 Бог обича всички и всичко безусловно, без да съди. Иначе не е никакъв бог, нали?

[old4]

"блаженни са верующите"!