Честито Рождество. Пожелавам крепко здраве и вяра с надеждата ( от други хора отбелязана
)
И ще почна отзад напред. Защо няма пълно щастие? Защото по принцип няма такова нещо. Както няма динозаври, еднорози и Шерлок Холмс, дори е просто измислен герой така и с пълното щастие.
Вчера както си вървях си мислех: "какво да си пожелая за Коледа?" сетих се само за здраве на близките ми, другото така или иначе ще се случи. И ще премине. С нашите усилия може да е по-интересно. Но в никакъв случай видимото уж правилно взето решение не е гаранция за "справяне с проблем".
Такъв пример е "вторият шанс"- може не всички да са го имали, но аз съм установила, че колкото пъти ми се е предоставял- толкова пъти резултата не е бил по-удовлетворителен.
Пресен пример...
Голямата любов- първата- скоро се присеща че много ме обича, иска да се видим, пише вълнуващи неща и т.н. Преди известно време- доста години бях (се вързала) щастлива, когато ми ги говореше тези неща, но ... после само тралала няколко пъти и тва беше. Тогава се ядосах малкои пълен игнор. Този път си казвам:"човекът не е виновен. Иска живота да му е интересен. Скука само си седиш при жената, на работа и все едно и също. И ще се държа добре. За да не изпитвам неприятни емоции. И му обяснявам, че въпреки всичко аз искам да се държа добре с него, да се чуваме, да сме наистина приятели. Мислех, че това е оптималното, което би трябвало да е достатъчно за един мъж. Все пак има кво да си ... боцка, сигурно си флиртува с колежки и магазинерки, общо взето не виждам какво толкова повече може да иска. Това че не го обичам вече, няма как да се промени с десет изтъркани изречения и един секс. Но човека започна нахално да настоява да съм го поканела на гости. Хъм. След което го "заличих" просто. Няма начин повече да се срещна с тоя човек, и да се срещна или ще го подмина или ще се държа като с всеки непознат. Той просто не съществува за мен.
От всичко това, може би повтарям нещо от горните мнения, но проблем реално съществува, когато решим, че нещо ни пречи и правим неща против волята си. Но ако преценим, че всичко което сме постигнали е било предимно по наше желание- семейството... и т.н. то тогава не виждам проблем. Т.е. мислиш си за проблем не в твоята ситуация, а в обратната.
Колкото и свободната приятелка без дете да ти се струва с повече време за себе си и по-щастлива, не е така. Щеше да се чудиш сега по празниците с кой приятел да си или заминавайки за Банско с компания, кой от тримата свободни пича да не нагрубиш щото всъщност имаш капацитет и е нормално да си с един (без порноизпълнения естествено)- като единия е с готината кола, другия с готината професия и е умен, а третия такъв як секс прави, че се чудиш дали да не спреш цигарите
И така. Сори, че стана дълго. Но ако се набляга предимно на това да се оценя какво имаш реално- дори
само да го установяваш, не непременно да благодариш непрекъснато...и не съжаляваш за неща, които така или иначе да са се случили- все нещо е щяло да ти липсва.
Вчера детето ядосано от калта по улиците щото обича сняг нещо ми обяснява- каква е тази Коледа без сняг? Дядо коледа ще умре от жега...
И тогава му разказах една история ,която ми беше пратила една приятелка, а именно:
пак така едно дете казало на майка си, че иска сняг за Коледа. Много сняг, всичко да е в бяло. И маката отговорила: ти може да искаш сняг и да си мислиш само за това желание, но има хора бездомни , или такива, които не са си платили тока и парното или им тече покрива и нямат дърва, или достатъчно топли дрехи, или пари за ботуши... и тези всички хора едва ли искат да има сняг.
добре е да мислим и околните, когато си мислим, че нашето пълно щастие е по-важно.
