Принтиране - Може ли човека да се справи с проблемите?

Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Декември 16, 2010, 11:11:52 am

Титла: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: eses в Декември 16, 2010, 11:11:52 am
От скоро време ме занимава този въпрос.
От една страна битийните проблеми,
също така междуличностните взаимотношения
от друга страна личните проблеми,тези които са свързани само и единствено с нас самите и нашия вътрешен свят.
От трета страна проблема със свободата, ентусиазма и страстта.
Явно не можем да се справим с проблемите си ,предвид вековното обсъждане на тези проблеми и търсенето на решения.И все пак аз бих искала да ги обсъдим.
Заровен от битийни проблеми съвремения човек почти няма време и сили да обърне внимание на останалите и ако обръща то е изправен пред невъзможността да ги реши защото винаги действа принципа на приоритетността.
И така се стига до момента в които решавайки битийните си проблеми,живота му минава и той все повече не може да се справя с себе си,защото от една страна колкото по възрастен става толкова повече проблема за свободата,ентусиазма и страстта стават доста отчетливи, от друг страна наложените норми често стават капан в които човека разбира че не иска да бъде едва след като е попаднал в него.Случва се така че човек иска да бъде свободен, след като разбере че вече е дарил свободата си в името на нещо друго,избрал е спокойствието пред страстта и ентусиазма и се надява че мъдри мисли ще успеят да потдържат нивото на доволство в него,въпреки че той самия не се чувства добре. (малко сложно ще се получи ,но се опитвам да изразя няколко състояния в едно.)
Всички тези фактори а може би и още много други оформят емоционалното и психическо състояние на човека и това се превръща в още един бич за него.Не стига че той е под постоянен стрес за живота,работата си,здравето,семейството и тн, после че разбира че всичко това е неговия капан,които отнема свободата му,страстта му и духа му,след това неуспявайки да се справи и с огромното разнообразие от личности около него,той накрая е погромен от собственото си аз което му казва че всичко това е грешка.
Как се справя съвремения човек с тези проблеми? Моите наблюдения са че не се справя.
Интересно ми е какво мислите вие и какви решения имате за проблема на човека - живота.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Una в Декември 16, 2010, 11:59:32 am
Темата е много интересна и твърде обширна.
Относно проблемите е кое точно определяме като проблем и защо... Или както казват някои древни - няма проблеми, има неща, които наричаме проблеми и според това, кое определяме като проблем зависи нашето вътрешно състояние. Все пак е ясно, че съществуват обективни фактори, които могат да се определят като проблеми и все пак дори тогава стои въпроса дали ние не сме ги предизвикали сами като изпитания за нас по някакъв начин с нашите действия, искания, мисли и т.н.
Отговора на този въпрос според мен, определено дава до голяма степен отговор и на останалите.
По отношение на междуличностните отношения е много важно дали си даваме сметка, че всъщност те са наше огледало... Т.е. ако ги определяме като проблемни, то е защото това, което виждаме в огледалото (т.е. нашия собствен образ) не ни харесва. Или както казва Жан Пол Сартр - "Адът са другите" и е невероятно прав. Когато не сме наясно със собствения си вътрешен свят, го виждаме отразен в другите и в отношенията ни с тях и то е именно за да разберем себе си.
Ентусиазма и страстта се загубват обикновено когато натрупаме прекалено много емоционален и психически багаж и невъзможността ни да се отървем от него ни прави вяли, без интерес към живота. И това най-вече поради неумението да живеем "тук и сега", и да не обременяваме сегашния момент с минали преживявания или бъдещи очаквания.
Относно свободата, въпроса е доста обсъждан и едва ли има еднозначен отговор, но за мен тя е по-скоро отговорност (като отговорността следва да се разбира като способност да отвърнеш, да отговориш, а не някакво задължение, какъвто погрешен смисъл се е придал на тази дума).
Най-после една хубава и смислена тема в този форум!
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Гален в Декември 16, 2010, 13:24:49 pm
Сега чета този материал.
http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/Avesalom.Podvodni-Karma.i.egregor.pdf
В началото съм, но от това, което съм прочел досега мисля, че засяга нещата които ви вълнуват.
Ако греша ме поправете. :)
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: sidewinder в Декември 16, 2010, 14:05:01 pm
Чел съм я. Точно за това става реч. Трудно може човек да противодейства на нещо нематериално, още повече, че не го вижда, чувства и не вярва в съществуването му.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: eses в Декември 16, 2010, 14:47:04 pm
Разкажете за какво става дума в книгата.По заглавието едва ли може да се съди.А и надали ще имаме време да я прочетем за да развием темата.
По темата.
Нещата не са толкова прости колкото ги описва Una не защото аз искам да ги усложнявам,а защото ако бяха толкова прости нямаше да стоят като въпрос пред човека толкова хилядолетия.Човека е сложно нещо,взаимотношенията му,опита му възпитанието,съдбата всичко това е толкова сложно ,че е трудно дори да си го представим. Как наприемер се справя един човек с мислите си? Те са толкова противоречиви,а когато се намесят и чувствата, и неудовлетворението,непознаването на самия себе си, битийните проблеми,взаимотношенията и тн става такава каша,че ми е мъчно че не съм медуза.Виждам го всеки ден в себе си и останалите.Пътувам с метрото и виждам ,че всички сме на едно дередже,независимо какво ни е образованието и познанието над себе си,те са много малки части от общата картина ,че да разрешат целия проблем.На практика няма разлика между професора по философия и докера на централна гара,защото и двамата се занимават с едно и също,да разрешат собствения си проблем,че са живи.
Да вземем наприемер едно толкова естествено нещо като брака. Човек още от както проговори разбира че един ден и той ще е като мама и тате.По един или друг начин,изнстинкти,гени ,социализация,норми и квото и да е още ,дори идващо от орион (това е лека шегичка с Матрицата5) ни довежда до тук,да намерим спътник в живота си,приятел,партньор,любовта на живота си и тн. намираме го и какво? В един прекрасен момент разбираме че сме си подарили най ценното.Свободата.Свобода да живееш както искаш,да обичаш,да правиш каквото искаш.От там и ентусиазма и страстта загасват. и наред с битийните проблеми от рода на сметки,работа и тн.се получава неприятна ситуация.Появата на дете е както най прекрасното така и най заробващото нещо.защото да,обиачш детето си,радва те,даваш му, но твоя живот,твойте стремежи,твойте пориви и желания за живот какъвто го искаш се изпаряват.и тогава пътуваш в метрото и гледаш дядото на 80 г срещу теб,целия сбръчкан,уморен и гледа тъжно младите.Чудиш се ,съжалява ли ги,възхищава ли им се,завижда ли им,спомени ли го обхващат или просто иска да се върне там? Това ми говори за неуспешно разрешаване на проблемите. дядото слиза а ти оставаш и си мислиш, как подяволите да се справя с това?като си се хванал на хорото ще го играеш докрай,ти казва мъмрещо логиката, от другаде някой вътре в теб крещи - най важен си ти,това е твоя живот- отговаряш му - и кво като е моя,направих най доброто на което съм способен,как да се справя?От къде да знам ,че като обърна кормилото там където отида няма да е пак капан за нещо.Човек не може да разреши проблемите си.Ако към цялата тази картина добавим и кофти възпитание, комплекси,тайни,вина и угризения,а накрая за десрт и какво е постигнало цялото човечество до тук и найстина ,блазе им на медузите.защо не можем да се справим с проблемите си? Ние ги разрешаваме временно,но не и кардинално.Защо няма пълно щастие?
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Декември 25, 2010, 11:12:13 am
Честито Рождество. Пожелавам крепко здраве и вяра с надеждата ( от други хора отбелязана  :yes:)

И ще почна отзад напред. Защо няма пълно щастие? Защото по принцип няма такова нещо. Както няма динозаври, еднорози и Шерлок Холмс, дори е просто измислен герой така и с пълното щастие.
Вчера както си вървях си мислех: "какво да си пожелая за Коледа?" сетих се само за здраве на близките ми, другото така или иначе ще се случи. И ще премине. С нашите усилия може да е по-интересно. Но в никакъв случай видимото уж правилно взето решение не е гаранция за "справяне с проблем".
Такъв пример е "вторият шанс"- може не всички да са го имали, но аз съм установила, че колкото пъти ми се е предоставял- толкова пъти резултата не е бил по-удовлетворителен.
Пресен пример...
Голямата любов- първата- скоро се присеща че много ме обича, иска да се видим, пише вълнуващи неща и т.н. Преди известно време- доста години бях (се вързала) щастлива, когато ми ги говореше тези неща, но ... после само тралала няколко пъти и тва беше. Тогава се ядосах малкои пълен игнор. Този път си казвам:"човекът не е виновен. Иска живота да му е интересен. Скука само си седиш при жената, на работа и все едно и също. И ще се държа добре. За да не изпитвам неприятни емоции. И му обяснявам, че въпреки всичко аз искам да се държа добре с него, да се чуваме, да сме наистина приятели. Мислех, че това е оптималното, което би трябвало да е достатъчно за един мъж. Все пак има кво да си ... боцка, сигурно си флиртува с колежки и магазинерки, общо взето не виждам какво толкова повече може да иска. Това че не го обичам вече, няма как да се промени с десет изтъркани изречения и един секс. Но човека започна нахално да настоява да съм го поканела на гости. Хъм. След което го "заличих" просто. Няма начин повече да се срещна с тоя човек, и да се срещна или ще го подмина или ще се държа като с всеки непознат. Той просто не съществува за мен.
От всичко това, може би повтарям нещо от горните мнения, но проблем реално съществува, когато решим, че нещо ни пречи и правим неща против волята си. Но ако преценим, че всичко което сме постигнали е било предимно по наше желание- семейството... и т.н. то тогава не виждам проблем. Т.е. мислиш си за проблем не в твоята ситуация, а в обратната.
Колкото и свободната приятелка без дете да ти се струва с повече време за себе си и по-щастлива, не е така. Щеше да се чудиш сега по празниците с кой приятел да си или заминавайки за Банско с компания, кой от тримата свободни пича да не нагрубиш щото всъщност имаш капацитет и е нормално да си с един (без порноизпълнения естествено)- като единия е с готината кола, другия с готината професия и е умен, а третия такъв як секс прави, че се чудиш дали да не спреш цигарите  :D
И така. Сори, че стана дълго. Но ако се набляга предимно на това да се оценя какво имаш реално- дори :D само да го установяваш, не непременно да благодариш непрекъснато...и не съжаляваш за неща, които така или иначе да са се случили- все нещо е щяло да ти липсва.
Вчера детето ядосано от калта по улиците щото обича сняг нещо ми обяснява- каква е тази Коледа без сняг? Дядо коледа ще умре от жега...
И тогава му разказах една история ,която ми беше пратила една приятелка, а именно:
пак така едно дете казало на майка си, че иска сняг за Коледа. Много сняг, всичко да е в бяло. И маката отговорила: ти може да искаш сняг и да си мислиш само за това желание, но има хора бездомни , или такива, които не са си платили тока и парното или им тече покрива и нямат дърва, или достатъчно топли дрехи, или пари за ботуши... и тези всички хора едва ли искат да има сняг.
 :) добре е да мислим и околните, когато си мислим, че нашето пълно щастие е по-важно.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Търсеща в Февруари 10, 2011, 19:58:21 pm
Цитат
Защо няма пълно щастие?
, кой каза?
Кой е този, който е бил достатъчно мъдър, че да казва толкова категорично нещо отнасящо се до всички хора? Това ми прилича повече на лъжа повтаряна много пъти.
Гален, благодаря ти много за материала, ще отделя време да го прочета. Заинтригуваме!
А на въпроса:
Цитат
Може ли човека да се справи с проблемите?
Бих отговорила с да, човек може да се справи със всичко!
.............
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 10, 2011, 20:13:30 pm
Извинявай, че ще ти противореча, НО не е така. Човек се справя с това което може, но не и с всичко. Ако се справяше с всичко щеше да е безинтересно. Така че, такива позитивно неадекватни твърдения малко ги доразвивайте.
Щото как ще се справиш със смърт на близък? А с новината, че ти си смъртно болна? А... че ще изригне следващ вулкан в Исландия? айде малко... по-сериозно, да не ставам лоша.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Търсеща в Февруари 10, 2011, 20:44:27 pm
Аз мога да се справя с тези неща! Ти си мислиш, че не можеш ли? Стига с този негативизъм.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 10, 2011, 21:20:09 pm
можеш, ама.. друг път. Лесно е да го напишеш у форумче, ама СМЪРТ, липса въобще невъзможност да докоснеш любим преди човек не е толкова лесно да напишеш или кажеш. И аз да ти повярвам. Обяснявай го на позитивната си астроложка или гледачка, която да ти каже как да галиш дечицата- от ляво надясно или от дясно на ляво? а когато някое дете те захапе или ритне ти о!ооооо миличкото не бъди такова, сега леля ще ти покаже как като изпафка една цигарка и много спокойно ще дойде да ти прочете приказка. Айде виж заглавието на форума и тогава пиши небивалици!А?
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Търсеща в Февруари 10, 2011, 21:42:13 pm
Вероятността да сгрешиш като говориш за друг човек е много голяма. Такаче,  по-добре ми отговори на въпроса, мислиш, че не можеш да се справиш ли? Винаги има шанс! Така се оцелява и в най-критичните ситуации. 
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 10, 2011, 21:54:29 pm
Вероятността да продължа да ти отговарям намалява с тъпотиите, които пишеш.
Това дали се справям как и поради какви причини не е въпрос, не става дума. Това е просто мой начин и поглед, че съм се справила. Това на теб няма ти помогне. Щото ти не се справяш. Колкото и да ме убеждаваш, ако нямаш работа, и заплата с които да си платиш сметките това не е справяне. Ако вземеш назаем или от мама и тате. Така че не ми ги пиши прекалено позитивни, защото нито ще ти дам назаем нито ти на мен ще ми помогнеш. Това не е справяне. Справяне е да възродиш мъртъв. Можеш ли? Не. Тогава тихо. Справяне е да кажеш че ще станеш министър-председател, щото искаш да оправиш държавата и хората да са доволни, ама не можеш. Що? Щото дори и да те изберат хората никога няма да са доволни. Така че позитивно си гледай сериалите където на сички сичко им е ок и не ме занимавай колко се справяш. Защото ти си една поредна мижитурка, която съществува като си мие зъбките и купува хляб и ходи по голяма нужда, но кво от това за всеки останал, пък бил и съсед по етаж?
Просто се справяш с изхождането и кво? ... живей си, ама позитивно си акай да не разбере някой че мирише.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 11, 2011, 04:46:55 am
Касиото много е набрала нещо напоследък.

Нещо няма много толерантност.

Мама и татко ако дадат пари не виждам защо да не е справяне с проблема.
Аз ако спечеля от тотото няколко милиона, тогава доста проблеми ще се разрешат.
Като например да си търся работа сега. Справяне-несправяне, всеки да си го нарича както си иска, факт ще е, че мен няма да ме тревожи паричния въпрос.

Не знам защо е това озлобяване като се каже, че човек може да се справя и че не му тежи.
И аз навремето, много отдавна, като бях на 15-20 и бях някакъв голям оптимист и ги цепех все едни такива, и хората много ми се товареха. Сякаш съм им бръкнал не знам къде с някоя чепата клечка.
А това е нагласа. Това е енергия. Хора, които имат такава енергия няма как да обяснят на другите какво е чувството. Дори и такива, които са имали такава енергия, но за момента я нямат, пак не могат да си обяснят и да си спомнят чувството.
Странна работа.
Чувствата са крайно преходно явление.

А темата ми се струва леко мрънкаческа.
Нарочно не съм писал навремето, когато е отворена. А сега що пиша, не знам. Да става комушмака.  :writer:
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 11, 2011, 08:26:58 am
Прав си за толерантността. Извинявам се на засегнатите. Оттеглям се да гледам отстрани.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Iris в Февруари 11, 2011, 11:09:03 am
И аз мисля, че човек може да се справи с всеки проблем. Всичко е възможно (тук разбира се нямам предвид някои абсурди, които противоречат на природните закони). Дори и нещо да е извън настоящите ни способности, ние можем да се научим, т.е. възможността сама по себе си е налице. Каквото не можем сега, можем да постигнем в бъдеще. Естествено, думите ми могат да имат някаква тежест само за тези, които допускат, че живота ни е безкраен. Тези, които ограничават човешкия живот до няколко десетки години е безсмислено да обръщат сериозно внимание на написаното. А проблемите, не са вечни. Значи справяне по един или друг начин винаги има. Освен това хората определят като проблем съвсем различни неща – от наистина съществени до смешни. И тук ако трябва да дефинираме какво е реално проблем, ще трябва да навлезем в една много дълбока тема. Гледните точки по въпроса може да са много – от чисто свързани с ежедневието ни, до такива отнасящи се до човешкия дух и вечността.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: fishbone в Февруари 11, 2011, 12:24:47 pm
 
cassio сам ли е този "човек" за който се пита в заглавието на темата или има някои, който може да му помогне евентуално?. Защото ако е сам може и да не може да се справи.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Edge of Sanity в Февруари 11, 2011, 14:31:29 pm
За мен всичко е въпрос на психика и нагласа. Ако си някакъв парцал дето по цял ден лежи на канапето в къщата на майка си няма как да се справиш с проблемите, но ако се учиш от грешките си, и не оставяш на препятствията да те депресират, най-вероятно можеш да се справиш с всякаква задача.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 11, 2011, 14:47:27 pm
Днес ще го давам по-Дзен щом така ви харесва.
Естествено, че за сам човек като самия теб тава въпрос. Но не с препратките към егоизъм и его, а за твоя собствен живот. Не от момента когато си се събрал с някой друг, а от началото ти. Какво се получава. В началото ти помагат мама и тате основно. Обаче (ето тук отговарям, защо не е справяне с проблем това да вземеш назаем кинти от родители или роднини или въобще) в един момент като станеш самостоятелна единица- индивид, личност- ти реално се справяш сам, защото вече ти само взимаш решенията и правиш изборите си. Когато по този начин поемаш отговорност, и парите назаем ти свършат, а ти още не си си намерил работа, тогава влизаш в една зависимост от решенията и изборите на други хора- до такава степен, че освен тяхните си собствени проблеми те трябва да решават косвено и твоите проблеми. И понеже са ти родители, няма как да ти кажат ще те оставим  гладен и жаден и ти решаваш, че си си решил проблема. Да ама не си, щото някой друг вместо теб "поема" отговорността и проблема- значи той го е решил.
От тук насетне втората ми Дзен-стъпка ме води към мнението на Iris и в извества степен към това ... каква енергия и каква духовна сила ти влагаш или хабиш при решаването на проблемите.
Няма човек на Земята, който да се справил с всички проблеми, освен вече мъртвите. Ако имаше и само един такъв човек, все един сред всичките нобелови лауреати щеше да изчисли някаква зависимост, през която да ни даде панацеята, с която да си лекуваме проблемите. Колкото и да си отворя розовите чакри и да ги завъртя- има неща, с които просто ТИ не можеш да се справиш. Не защото не си се научил или нямаш възможността, а защото НЕ МОЖЕШ. Моженето е една категория, която не включва само Воля, желание и умения- а в определена степен нещо като предопределеност или призвание. Лекаря е приз-ван да лекува.... Призванието е в някакви граници- пълно е с тесни специалисти така да се каже. Защото ако всеки един МОЖЕШЕ всичко и разбираше от всичко отдавна на земята щеше да има един-единствен човек.
И така идват позитивните хора, които си мислят и много им се иска да се справят  проблемите, но не знам защо искат и да им повярвам че е така.
Аз всъщност нямам нищо против да се справяте с проблемите си. Справяйте се, дори е желателно да не спирате да се справяте. Да не се уплашите някой ден пред някой проблем. Неееееее моля ви, няма начин.... тая рана, която ви е от порязване с нож, ама дълбока, която не зараства с лепенка и кръвта не спира. ... да не я превърже някой лекар. Да ама си от с. Калудово и Пеньо ти казва да я стегнеш като при животните. Стягаш, ама преди това беше кОпал в градината и пръста ти е мръсничък. Кво толкова, не е кой знае къв проблем, ако Танаска не ти каже, че така преди години един неин братчед така като се порязъл и изчакал...известно време (интерпретация по Iris за след време как се решават проблемите)неотивайки на лекар У градо, та взел че се споминал щото пръста гангренясъл и му се отровила кръвта.
Но си казваш Танаска все ги измисля едни, толко работа имам сега ще давам пари за автобуси лекари и ... я да си го попревържа няколко пъти и ще мине....
Има неща, които се получават след време, но не и решаването на проблемите. Още повече, че търпението е предимство, но не винаги гаранция че ще реши проблем...
Дзенски поздрав от Касио сан!  :hi:
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: fishbone в Февруари 11, 2011, 16:46:36 pm
Благодаря за отговора cassio.

 Та накратко, познавам човек който вече 4-та година  ::) живее с едно натрапено внушение което довлече след себе си многоброини такива, незнам от кой но има такъв. Сега мафлок ли демон ли е назнам но няма оправяне поне засега. Лекарствата от доктора не "помагат" по скоро притъпяват проблема само временно ако това може да се нарече помощ, но проблема остава. Иначе привидно човека изглежда добре дори не прави впечатление че му има нещо. Направих доста опити да помогна според възможностите си но уви. Може и магия да има направена...нама да се учудя. Но не мисля да ходя по врачки.  :---
 Как може да се оправи такъв психично болен човек. Смятам, че все още не е късно и може да се помогне.
Моля тогава, като всичко е възможно, както в по горните постове се спомена някои да помогне поне със съвет.

Благодаря предварително!
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Iris в Февруари 11, 2011, 18:07:50 pm
...
Аз всъщност нямам нищо против да се справяте с проблемите си. Справяйте се, дори е желателно да не спирате да се справяте. Да не се уплашите някой ден пред някой проблем. Неееееее моля ви, няма начин.... тая рана, която ви е от порязване с нож, ама дълбока, която не зараства с лепенка и кръвта не спира. ... да не я превърже някой лекар. Да ама си от с. Калудово и Пеньо ти казва да я стегнеш като при животните. Стягаш, ама преди това беше кОпал в градината и пръста ти е мръсничък. Кво толкова, не е кой знае къв проблем, ако Танаска не ти каже, че така преди години един неин братчед така като се порязъл и изчакал...известно време (интерпретация по Iris за след време как се решават проблемите)неотивайки на лекар У градо, та взел че се споминал щото пръста гангренясъл и му се отровила кръвта.
...
Както вече писах, зависи от гледната точка. Решаването на конкретен проблем е свързано с умението да решаваш подобни проблеми по принцип. Кое е по-важно, всеки сам си определя. За мен истинският проблем не е в конкретния случай, а с принципното неумение на човека да се справя в подобни случаи, което обаче се учи. Като се появят усложнения веднъж, следващия път човек ще е по-ориентиран дали трябва да отиде на лекар и кога или не. Може и да умре човек от глупостта си, да понякога и това се случва, но тогава пък другите могат да се възползват от примера му и да имат едно наум да не го повтарят.

Колкото до дзен, то дори и да ти изгори къщата, да ти умрат всички познати, да не си ял от три дена и да те издирват за престъпление, което не си извършил, то пак няма проблем.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 11, 2011, 22:31:04 pm
Интересно fishboneмного интересно дори. Да кажем, че аз имам подобен проблем. Би ли споделил какви конкретно усилия си вложил и опитал, за да се разочароваш, че са останали без резултат. Разбере ли се началото, дори да няма конкретен спомен това би ти пояснило някаква причина, психиката на този човек да е приела подобна... "зомбирана" роля. Същността е в началото на мислите, които предизвикват определено психично състояние. Какво те кара или накара последният път да се ядосаш или подтиснеш, коя мисъл, за какво и кой. След което тези мисли свързани с нещо или някой трябва да се "изчистят". Все едно си "редактор" във филм или на книга. Или режисьор още по-добре. И като страничен наблюдател, зрител или коректор решаваш, че образа е много "натоварен" скучен или безинтересен и му даваш "реплики"- в твоя случай му насочваш мисленето къважни и интересни неща от живота му. Далече от близки приятели до сега. Сред които той няма как да се чувства зле, защото като "добри" приятели тях им е гот да си имат луд приятел, да има винаги къде да поркат и ЗА кво да поркат и да се друсат. След което, ако някой като теб различен от тях дойде и види отстрани, че това не е хубаво и им каже- спрете! ще го убиете, ако продължавате да го използвате. Той не трябва да пие и да се друса щото пие лекарства. Престанете да идвате и да му създавате благоприятни условия да се самоунищожава! Това е Адът всъщнос с добрите намерения. Хем те не изпитват вина, хем той си мисли, че така е по-добре отколкото да е сам с демоните и лудостта си и накрая... тук в България- психиатрията не е много продуктивна наука нито лечебните заведения покрай нея- та, ако е жена и я обичаш трябва да си търпелив и да не спираш да й говориш и да общуваш с нея- не мога да ти напиша конкретно какво да и кажеш, но ти ще се сетиш и нещата и обърканите парчета в главата й ще се наредят постепенно. Ако е мъж и ти е приятел трябва да намериш жена за целта, с която ако не си близък да се сближиш и тя да го разомагьоса. Клин клин избива. И последното е, буквално медицински метод- почти хирургически. Да не лекуваш симптомите, а самата болест като убиеш бактерията, която причинява болестта. това за психиката става чрез много дълбока хипноза през която той/тя да забрави "разкритият виновник"- например, ако запознанството му с Долсинея преди 4 години е довело впоследствие до всичко останало връщаш го в момента на запознанството и вместо да се запознава я подминава... и като се събуди си казва: Каква е тая Долсинея в листа ми на скайп- я да я изтрия. Нещо такова.
Инакрая наистина е интересен момента със зависимостите при проблемите. И че в твоя случай, косвено ще се реши не само проблема на приятеля но и на твоите безсънни нощи. Но доста често е обратното. Понякога може да те намрази, че си се намесил в живота и неговите решения, защото както казах той не може да се види отстрани- и да стане по-лошо за теб. Но тогава просто и ти ще си в "отборът" на хората с нерешен проблем.
"Шоковата" терапия също действа- не го жали, кажи му нещо разбиващо право в очите. Така последно казах на един човек, че е "Жалък!" и ми се драйфа от него. Мислех, че на другия ден ще съжалявам, но не, защото подейства  ;)(малко садистично звучи, но кой е казал какви да са методите) Успех и дано се получи :)
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Търсеща в Февруари 13, 2011, 01:56:59 am
Вероятността да продължа да ти отговарям намалява с тъпотиите, които пишеш.
Това дали се справям как и поради какви причини не е въпрос, не става дума. Това е просто мой начин и поглед, че съм се справила. Това на теб няма ти помогне. Щото ти не се справяш. Колкото и да ме убеждаваш, ако нямаш работа, и заплата с които да си платиш сметките това не е справяне. Ако вземеш назаем или от мама и тате. Така че не ми ги пиши прекалено позитивни, защото нито ще ти дам назаем нито ти на мен ще ми помогнеш. Това не е справяне. Справяне е да възродиш мъртъв. Можеш ли? Не. Тогава тихо. Справяне е да кажеш че ще станеш министър-председател, щото искаш да оправиш държавата и хората да са доволни, ама не можеш. Що? Щото дори и да те изберат хората никога няма да са доволни. Така че позитивно си гледай сериалите където на сички сичко им е ок и не ме занимавай колко се справяш. Защото ти си една поредна мижитурка, която съществува като си мие зъбките и купува хляб и ходи по голяма нужда, но кво от това за всеки останал, пък бил и съсед по етаж?
Просто се справяш с изхождането и кво? ... живей си, ама позитивно си акай да не разбере някой че мирише.
Мале ти какъв човек си?
Дори повече няма да чета, твоите изказвания.
Тези епитети, които използваш не са признак на висока социална и емоционална интелигентност.
Откъде на къде ще твърдиш нещо за мен, от сорта, че не се справям, като ама изобщо не ме познаваш? Аз наистина мога, и съм готова да положа усилие.
 
Цитат
Щом аз мога, значи и ти можеш!
Койчина
Как реши, че гледам сериали?
Аз наистина съм ама яко, яко позитивна. Това пречили ти? На мене много ми помага.
Повярвай ми, че грешиш и ще продължаваш да го правиш, ако продължаваш така да се изразяваш и да говориш за хората, просто няма как така да улучиш едан човешка уникалност. Научих, от малкия ми достъп с психология на общуването, че "Аз посланието " е по-добрия вариант.
Чувала ли си за неограничени човешки възможности?И кажи ми моляте какво знаеш.

А за силата на човешкия мозък?
Чувала ли си за скрит потенциал?
А незнаеш ли за могъществото на вярата?
За сугестия, знаеш ли нещо?
За самовнушението?
............

И понеже аз вярвам, да ме наречеш мижитурка ли реши, че е най-доброто решение?
Ще ти го кажа както го казвам на децата: ако си готов да отделиш достатъчно време и енергия в нещо и след като положиш и достатъчно труд можеш да постигнеш невероятни неща!
И всеки ден има човек на тази земя, който докозва това.
Честно да ти кажа неизгарям от желание да ми отговаряш, защото имаш много отровно поведение, предпочитам да си пиша с някой оптимист и позитивно настроен човек като мен, защото те отдават енергия, не потискат хората.
А ти продължавай щом толкова искаш да си живееш в света на ограниченията.



Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Iveta в Февруари 13, 2011, 02:38:42 am
Разбира се, че човек може да се справи с проблемите, стига да има воля и желание. Зависи само и единствено от самите нас. Решение винаги има. Проблемите затова се появяват в живота ни - с цел, да ни научат на нещо... Има една известна мъдрост: "Бог дава толкова, колкото можем да понесем."
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: old4 в Февруари 13, 2011, 07:34:24 am
Цитат
Може ли човека да се справи с проблемите?

Човека може всичко, само трябва да вярва в себе си.
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: cassio в Февруари 13, 2011, 13:19:24 pm
Наистина е яко да си на Дзен-вълна. Мислех че ракията просто е хубава, ама тия дни не съм поркала, а пак ми е едно Дзен-ско.

Ще помоля изрази като "социална интелигентност" да се поясняват. Защото така хората, колкото и да "не познават" някой реално ще си направят изводи за неговата компетентност и въобще нещата, които си позволя да пише и да запълва и без това напълненото с простотии блато.
От друга страна мисля че не бих се запознала, с който и да е, за да му повярвам дали се справя с проблемите си, колко е позитивен, гледа ли сериали, кога му е цикъла и дали последното фелацио е удовлетворило гаджето-мъжа-квото и на който се правят подобни неща.

И накрая да обясня на всички позитивисти с вяра в позитивното си бъдеще- че! това че много им се иска е далече от това ДА се справят. Мисля, че един домашен любимец- куче, котка, костенурка се справят наистина с проблемите си, но не и вие! Питайте, ако искате последният лама да видите кво ще ви каже.

Поздрави, Касио сан. :hi:
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Търсеща в Февруари 13, 2011, 16:26:17 pm
Сега чета този материал.
http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/Avesalom.Podvodni-Karma.i.egregor.pdf
В началото съм, но от това, което съм прочел досега мисля, че засяга нещата които ви вълнуват.
Ако греша ме поправете. :)
Много ти благодаря, доста трудно смилаемо според мен. Но лично на мен тази книга ми даде отговорите на много въпроси. Много поучителна!
 А по темата в книгата пише, че човек винаги е в състояние да преодолее препятствията и изкушенията, които му изпраща егрегорът . Но правилният изход от трудна ситуация се открива само при напрежение на силите. И изисква използването на всички способности.
 Остава въпроса човекът сам ли е всъщност?
Титла: Re:Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: gabriella33 в Март 04, 2011, 01:38:22 am
Проблеми...Всичко е субективно.Проблем за малкото дете е да падне и да не успее да се изправи,проблем за бедния е че е гладен,проблем за богатия е скуката...Проблеми...
Всичко що е създадено от човека може да се разруши.Ако и проблема е създаден от човек,може да се реши.Няма невъзможни неща,за сега историята го доказва.За каквото и да е мечтал човек,то винаги  рано или късно се случва...Мисля ,че проблем възниква тогава,когато мозъка ,,застива,, и те води в кръг, по добре познати пътища.Но дори и да знаеш ,че се въртиш в кръг,ти пак минаваш от там,надявайки се този път да забележиш нещо различно,но уви...Ако не можеш сам да разчупиш мисленето си,нужно е някой с по-силна инерция да те избута от твоята окръжност,за да осъзнаеш че има и други пътища,начини,методи..
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Borislava в Октомври 03, 2012, 20:50:47 pm
Човека сам си създава "проблемите"-разбира се,че може да се справи с разрешаването им.Така,де-нали за това си ги създава.Идва един етап в живота,обаче,когато човека се пита:Е,достатъчно проблеми ли си създадох?Етапа си идва.Въпроса е дали човекът ще се срещне с него.Други пък човеци си намират оправдание,за да не се заемат с решението.Трети казват,че проблема им се е стоварил отгоре без причина-ей така да им е гадно.И проклинат Живота и несправедливостта.
 Ако се погледне "проблема"като възможност,а не като пречка-тогава ще го гледаме с усмивка!Такива задачи обичам да решавам :yes:
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Raw Deal в Октомври 04, 2012, 18:22:40 pm
Човек не може да се справи с проблемите, защото според един от законите на Мърфи, всяко решение поражда нови проблеми. :yes:
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Borislava в Октомври 05, 2012, 07:47:00 am
 :)Очевидно този от аватара не ме харесва,но да се изкажа-Едно е дали може да се справи с проблемите,друго е колко още се пораждат,според господин Мърфи-не мислиш ли?Ако не може да се справи човек с проблемите-то би следвало още на първия проблем да предаде Богу дух.Първият проблем идва с отрязването на пъпната връв......
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Una в Октомври 05, 2012, 12:28:00 pm
Незнам дали човек може да се справи с проблемите си. Но първо ми се иска да знам и точно да определим какво разбираме под "проблем". Да кажем, че това е нещо (някой и т.н.), което ни прави така че да не се чувстваме добре. Борислава има право, че ние сами си създаваме проблемите. И смисъла на това за мен е, че, когато не се чувстваме добре от нещо си или от някой си, ние го определяме като "проблем". Но "проблема" всъщност не е нещото, а това, че то ни кара да не се чувстваме добре. В този смисъл, самото преживяване е "пробема". Да, наистина има обективни трудности в живота, но нашето преживяване за тях най-вече ги прави такива. А ние определено сме забравили какво значи да се чувстваме добре и да не страдаме и постоянно търсим начини да се самоизмъчваме за какво ли не.
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Raw Deal в Октомври 05, 2012, 12:45:48 pm
:)Очевидно този от аватара не ме харесва,но да се изкажа-Едно е дали може да се справи с проблемите,друго е колко още се пораждат,според господин Мърфи-не мислиш ли?Ако не може да се справи човек с проблемите-то би следвало още на първия проблем да предаде Богу дух.Първият проблем идва с отрязването на пъпната връв......
Не си разбрала това, което съм написал, проблема си е твой! За аватара - без коментар.
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: kolo в Октомври 05, 2012, 16:52:12 pm
На всеки човек тук на земята се дават изпитания (проблеми), през които всеки един от нас може да премине. А ако не може следва поправителен по-нататък или в бъдеще. Затова, колкото по-скоро толкова по-добре.
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: mitko в Октомври 05, 2012, 18:59:48 pm
   Ппоблемите  идват  когато  възможностите  не  отговарят  на  желанията! 
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: konstantin2007 в Октомври 05, 2012, 19:58:55 pm
   Ппоблемите  идват  когато  възможностите  не  отговарят  на  желанията! 
Принципно..да.Но и болестта е проблем.Смъртта на близък също..Земетресение разрушило къщата ти..Много неща могат да бъдат проблем.Всичко е индивидуално.
Да.Човек може да се справя.И се справя.Не знам кой доколко е наясно,но дори"несправянето"изгражда и учи,тъй,че въпросът е леко неуместен. Да не говорим,че живот без"проблеми"рядко може да бъде градивен.Мисля,че наред с удоволствията които ни предлага материята,именно възможността за наличието на драми и дилеми,е онова което ни привлича тук.
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: mitko в Октомври 05, 2012, 20:50:36 pm
     
Да не говорим,че живот без"проблеми"рядко може да бъде градивен.Мисля,че наред с удоволствията които ни предлага материята,именно възможността за наличието на драми и дилеми,е онова което ни привлича тук.
      Права  си
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: balar в Октомври 06, 2012, 09:54:45 am
Без труд няма прогрес. Не мога да се сетя кой го е казал. Но е прав. Без проблеми няма развитие. В стремежа си да ги решим ние се осъвършенстваме. Така че по-добре с проблеми. Безметежност значи застой. Застоят води до деградация. А колкото до решаването... Няма немога,  има не искам.
Титла: Re: Може ли човека да се справи с проблемите?
Публикувано от: Borislava в Октомври 10, 2012, 08:50:23 am
Точно така-не може да бъде градивен живот без "проблеми".Противоречията са част от пътя-това,което наричаме дуален свят е вътрешно състояние.Т.е в човека е пречката,в него е и начина за преодоляването и.В него е яростта,вътре ще открие и прошката.Там са омразата и любовта.Минавайки от единия полюс до другия(естествено движението е от минус към плюс),човекът израства.А всъщност състоянията,през които преминава не са чак толкова много,но като зацикли пред дадена трудност-се появяват различни техни вариации.Всеки търсещ човек намира-и когато намери е добре да разпознае това,което е намерил.Образно казано-върви си по пътя,търсейки начин да стигне следващото стъпало в своето развитие.На пътя му-камък.Едната реакция е "О,ужас-поредната пречка" ......,другата е разглеждане на камъка и разбиране как точно може да му послужи.Качва се на камъка,сменя гледната си точка и вижда решението,вижда ползата,вече е едно стъпало по-нагоре.

 Едва когато познае всичките си вътрешни противоречия,може да започне търсенето на единното,на блаженото.Стъпка по стъпка,ниво,след ниво.Себепознанието дава отговор на въпросите"Какво търся и накъде съм тръгнал".Няма външна сила,която да ни дърпа за ръчичка и да ни носи по пътя.Ежедневния ритник си го даваме ние!