Привет на всички. Това ми е първия коментар във форума
, затова ще започна с рекламите: форума е направо НЕВЕРОЯТЕН!!! Не мога да повярвам как толкова години се ровя из нета, търсейки теми за конспирация, НЛО, Мистерии, аномалии, неразкрити технологии и тем подобни и все не попадах на нищо...нищо в сравнение с това, което прочетох тук. Определено мога да кажа, че именно във фози форум успявам да пречупя време-пространството: сядам на пц-то за 10-на минути и хоп...ставам след 2часа
.
Сега относно сенките. Искам да споделя подобна случка: Историята се развива преди около година. Пушех цигара на терасата, малко преди лягане (12-1:00 часа) и не..не беше жега, не бях и пил, нито взимал каквито и да било други стимуланти/депресанти и пр...не съм гледал и филми на ужасите/нло...Та пушейки видях една сянка, стояща до една нощна лампа. Загледах се, защото ми стана любопитно кой ще стои по такова време толкова неподвижно (не беше мръднал 2мин.). Отначало взех ситуацията на майтап, така да се каже и когато погледнах гсм-а за да видя колко е часа, сянката изчезна. Започнах да сканирам ефира, доколкото е възможно и видях как само след около 10-на секунди, тя бе изминала разстояние от порядъка на 200метра. И отново стоеше неподвижна. След което отново я изгубих. След известно време обаче отново пушейки на терасата имах втора "среща" с въпросната сянка. Стоеше до една пиаца и се движеше. Бих казал, че това е нормално явление, ако нямаше една подробност: тя в действителност не мърдаше. Виждах как си движи краката, виждах как и рамената се мърдат в синхрон с тях, както и куфара/сака, който носеше. Но самата сянка нито се приближаваше, нито отдалечаваше. След 5-6мин, започнах да си мисля, че е някаква "оптическа измама", затова повиках брат си. Той видя абсолютно същото. Лице не се виждаше (поради недостатъчно осветеното място), само силует. В това време телефона се звънна и за секунда "отлепих" поглед, а брат ми отиде да вдигне, като ми каза "да го държа под око" и обръщайки се...той отново го нямаше. Интересното беше, че за тази част от секундата не бе минала нито кола, нито пък имаше къде да се "скрие", понеже пред него имаше само пиаца и празна улица. Третият път (последен) го видях как стоеше на една беседка в махалата и ядеше нещо или поне така мислех, понеже му се движеха ръцете. Погледах го 15-на минути след което отидох да си доизгледам един филм. След края на филма (40мин), излязох отново да запаля цигара, този...тази сянка не спираше да прави едни и същи механични жестове, давайки ми представа, че все още яде. В обобщение ще кажа, че "се срещаме" с "този" веднъж на няколко месеца. Споделих с 1-2ма познати, но предполагам се сещате каква беше реакцията. Да си призная малко ме е страх да изляза от нас по това време и при такива обстоятелства, та така и няма да разбера с какво съм си имал/си имам работа. Надявам се някой от вас да сподели подобни преживявания или мисли, та да стигнем до някаква анотация. Спирам да пиша, че започнах да се съмнямавам, че някой ще изчете този вече почти завършен роман
. Поздрави на всички