Радвам се, че най-накрая преминах границата, след която мога да констатирам все по-завършени и по-завършени наблюдения и мнения, касаещи принципите на функциониране на нашето физическо тяло, в това число принципните връзки с фините тела и в това число самото ни съществуване и опериране като инкарнирани същности.
Доволен съм, че в настоящия момент сглобих огромна част от пъзела за себе си и вече съм в състояние да споделя наблюденията върху себе си и върху външни обекти с по-широка аудитория. Зная, че може би не всички от вас могат и ще коментират, но зная и че много от вас са заинтересувани от тази ниша на така нареченото окултно и мистично.
Работата, която аз свърших, бе единствено да интегрирам великите наблюдения на големи умове (което е лесно, поради факта, че когато нещо е правилно, елементите пасват един с друг) и да организирам живота си така, че да мога да изпробвам нещата върху собственното си тяло, съзнание и съдба.
Ще ви запозная (или напомня за) с умствените и практически трудове на Насим Харамейн (Nassim Haramein), Терон Дюмонт (Theron Q. Dumont), Стан Дейо (Stan Deyo), Дан Дейвидсън (Dan A. Davidson) и труда му Shape Power, пирамидологиста Лес Браун (Les Brown)/починал през 90те/.
Някои ключови забележки и факти за принципа на построението създават нужните повратни точки в цялата концепция, благодарение на Димитрий Верищагин.Също така използвам изводите и достиженията на всички най-модерни открития за свойствата на водата, в това число Ямото и приятели.
От къде да се започне, след като всичко е един затворен кръг?
От това, че главните ресурси за изразяването ни чрез физическо тяло са въздуха и водата. Когато говоря за физическото тяло аз имам предвид включително и фините тела, тъй като според мен те са съвсем материални и бидейки неразделна част от физическото тяло, с това име наричам целия ни инкарнационен костюм.
Ще започна от въздуха.
Въздух ще рече кислород и най-важното - етера, който се съдържа или плува във въздуха. По-точно въздуха се съдържа и плува из етера. Етер, това е все още спорна територия във физиката, като алтернативната Нова физика смята, че това е онова нещо, което запълав всичко и което представлява нещо като първична материя, служеща за предаване на сигнали и за проводник на енергията в света.
Приема се, че прана е синоним на етер в езотеричните практики.
Кислородът има най-силен афинитет към нервната система на живите организми. Или на познатите ни за сега живи организми на кислородна основа. Според Терон Дюмонт етерът също се натрупва, заедно с дишането, в нервната система или по-точно в нервните центрове - чакрите. Нищо ново до тук.
Той е забелязал, че тялото има схема за зареждане с етер - чрез дишането. На изток бръснатите глави също са забелязали, че всяко емоционално и телесно състояние има свой собствен начин на дишане. Контролирайки дишането си, на изток контролират физическото и емоционалното си състояние. Инстинктивно ние също се опитваме да контролираме дишането си, когато например се опитваме да контролираме гнева си и тн.
Дюмонт прави простото наблюдение, че когато тялото е изморено, неговият първи приоритет е да възстанови силите си. Заключава, че след като след умора тялото започва да възстановява силите си, значи уникалният начин, по който всеки един от нас диша, когато е изморен, би трябвало да ни зарежда с енергия.
И се оказва прав (проверено не само от мен, но и от много дурги хора, книгата му по въпроса се казва Личният магнетизъм). Когато човек обърне внимание на уникалният начин, по който диша при различни видове физическа умора и успее да научи и да може да имитира и да изиграва като актьор това дишане, когато всъщност не е изморен, тялото започва да събира допълнително енергия.
Обяснението на това е, че се поглъща етер от близката външна среда, заедно с въздуха.
Дълго време експериментирах с тази техника и резултатите са поразителни, почти същите, както са описани в книгата.
Само че тази практика се отанся изключително за нервната система.
А какво е нервната система? Ако сравним тялото с робот или ел.уред, то нервната система е цялата система на електрониката. Всяка електронна система генерира магнитно поле около себе си. Затова човек се сдобива със сила на импулса, който изпраща от мозъка си и неимоверно се засилва влиянието на мисълта му извън неговата телесна система, поради това, че развивайки нервната си система той развива директно заобикалящото го поле, или аура.
Но това не е всичко. Тъй като голата електроника не може да постигне нищо, ако няма механични лостове. Без колела, които да върти, амортисьори, които да разпъва и лампички, които да светят, електрическата система не може да направи нищо. А сам по себе си магнетизмът може да направи твърде малко в сравнение с онова положенвие, в което му помага механична система.
Но защо именно е така? Намерих отговора в трудовете на Верищагин (той далеч не е единственият, който говори за ентропията и за веригите събития, но в случая той беше вратата лично за мен).
Законът за ентропията е прост - всичко във вселената се стреми да се разпадне, освобождавайки енергията от себе си. Но аз се интересувам от едно особено последствие от ентропията.
Хаосът, както казва Верищагин и редица други учени, представлява ред от прекалено висш порядък, който не осъзнаваме. Като дълга редица от числа. Те ни изглеждат напълно хаотични, но това е само защото не знаем формулата, която ги поражда. Тази формула представлява ключът - ако знаем нея, хаосът спира да ни прилича на хаос и откриваме ясната поредност на тези числа. Така че хаосът е просто ред, за който нямаме ключове на разбиране.
Характерно за подредеността е, че тя заключва енергия в себе си, за да съществува. Когато се развали някакъв ред, той освобождава енергия. Тъкмо поради тази причина са се правели онези безумни жиртвопринушения от историята ни. За да е плодородна годината се изгарят 100 вола и сумати кила пшеница, за да са доволни боговете. Или пък когато градът е застрашен от опасност, се принасят в жертва всички хубавици и младежи, тъкмо колкото да не се причини демографски срив.
Цялата идея зад тази работа е, че освобождавайки енергията от ред от по-нисш порядък, тя може да се инвестира в бъдещия ред от по-висш порядък. Събаря се старото, преди да се гради новото върху него.
Нека имаме това наум и сега за малко превключим на друга представа.
Да си представим, че Бог иска да премести един камък. Как би го направил? По два начина:
Първият начин е да падне листо от дърво, да изгние и да стане на неиздръжлива почва, после снежинка да падне на гребена на преспа, да стане лавина, която да бутне скала, която да бутне камък, който да чукне нашия камък в нужната посока.
Вторият начин е Бог да прати факс на някой от нас да премести камъка, в следстиве на което ще прати мисъл в мозъка, той действа като усилвател, както знаем, и ще превърне тази мисъл в слаб ел.импулс, той ще тръгне по совя път, ще стигне до мускула, кислородът ще изгори, клетката ще се свие, ще дръпне сухожилието, ще дръпне кокала и камъкът ще се премести.
Тоест, ние въобще не се помещаваме в телата, както много автори го изкарват(включително и Валериан). Ние сме навсякъде, по обем всичко се помещава в нас, само че както котката не обича водата, така и ние не сме Господ и не можем да се месим във всичко. Затова както котката решава да използва дистанционно управляема подводница, за да хване рибката, така и ние хващаме дистанционното и управляваме малките си роботчета, взаимодействайки си със Световния организъм.
Нашите тела са нещо като наноботи в Световния организъм, които вършат разни неща.
Роботчето (физическият ни инкарнационен костюм) представлява завършена схема за циклични лавинообразни механични ефекти за многократна употреба. Защото силата нараства геометрично - колкото повече елементи се раздвижат, толкова повече нараства силата. Един слаб електрически умпулс, който не може да изпържи даже един микроб, е достатъчен, за да фраснем някой по главата.
Първо мозъкът действа като усилвател, после нервната система действа като усилвател(извън областта на мозъка), а след това принципът на механичното построение на физическото тяло действа като геометричен усилвател.
Тук идва време да поговорим за водата.
Няма да се спирам на всичките удивителни разкрития за водата от последното десетилетие, само на тези, които имат смисъл към контекста.
Първо - водата съхранява информация структурно, а не чрез съдържанието си. Тоест важна е структурата на водата, а не съдържанието й, което и без друго се разглежда от гледна точка на отношението му към структурата й. Как става това.
Водинте молекули се групират в сложни геометрични форми и това представлява информация. Тези форми обаче са активни, те не са стабилни. Молекули идват и си отиват от геометричната форма, но "гнездата" за идващи молекули винаги остават подредени в тази форма. Или с други думи формата е издръжлива сама по себе си, но непостоянна по молекули, които постоянно се заменят една друга.
Дан Дейвидсън е посветил живота си на изучаване на генерирането на енергия от различните форми. Той открива, че всяка геометрична форма по някакъв начин усилва, събира, генерира или разсейва потоци и обеми от енергия. Например, когато се съберат няколко клечки за зъби и се подредят двуизмерно (на плоскост) така, че да допират едните си върхове и да напомнят сноп лъчи (или по-просто казано, ъгъл с построена ъглополовяща и с построени ъглополовящи на половинките ъгли), фините уреди за засичане на магнитно поле засичат сравнително силно поле в точката на тяхното събиране, въпреки че от никъде няма електричество и клечките са от дърво.
Дейвидсън обяснява това с факта, че течението на етера следва физическите форми на пространството. Тоест енергията зависи от формата на съда, а не от съдържанието му.
В този смисъл водата борави с различна по вид енергия в зависимост от начина, по който се групират молекулите й, което се изразява като "записана в нея информация".
Тоест това представлява ред.
Мускулите представляват центрове, в които се извършва освобождаването на енергия. Но освобождаването на енергия може да дойде само от разрушаването на някакъв ред. А мускулинте клетки са пълни предимно с вода.
Следователно силата на израза на роботчето ни зависи от:
1.силата на импулса за развалянето на стария ред и създаването на нов ред
2.количеството освободена енергия за играждането на новия ред
Което ще рече, че силата на израза на роботчето ни зависи от:
1.съдържащият се в нервната система етер (провеждащ импулса)
2.степента на подреденост на водата в организма (степен на структурираност)
А здравето на тялото зависи от състоянието на магнитния му баланс. Но защо и как? Тук вече ще говорим за принципа на протичане на магнетизма през физическото тяло и фините тела.
Предполагам на всички ви е известен факта, че ако един животински организъм бъде хвърлен в открития космос, то ще се пръсне на клетки, в най-добрия случай. Защо? Защото клетката е завършен магнитен баланс, а сбора от клетките вече не представлява структура с независим магнитен баланс.
За да се групират клетките, те трябва да имат подходящ магнетизъм. Но за да се определи формата на техния сбор, на него трябва да му се повлияе външно, той трябва да бъде структуриран от външна магнитна сила. Представете си, че имате 1000 магнитни топчета. Когато се съберат, те ще представляват магнитна купчина и ще са единни. Но за да образуват човече, вече вашите пръсти трябва да придадат на тази купчина форма.
И това, което придава на физическото ни тяло формата, която има, е именно силата на гравитацията.
Нека запомним това за сега и да обърнем внимание на пирамидата като геометрично построение.
