ЗА ДА ВИДИТЕ НОРМАЛНО ТЕМАТА И КАРТИНКИТЕ, КОГАТО ВИ СЕ ОТВОРИ ПРОЗОРЕЦ КОЙТО ВИ ИСКА ЮЗЪР НЕЙМ И ПАРОЛА, НА ПЪРВОТО ПОЛЕ НАПИШЕТЕ PAPOOSE А НА ВТОРОТО SECTORОткрити са супертежките елемeнти. Откритието на елемент 115 подготвя почвата за разбирането на контрола върху гравитацията.
Елемент 115, ключът за разбирането на това как ултра-секретния “Черен свят” създава флота способна да манипулира гравитацията и пространство/времето, беше идентифициран, и неотдавнашното откритие на елемент 118, който се разпада на елемент 114, и по нататък подпомага идентифицирането на възможностите му. Най-важното качество на този по-тежък, стабилен елемент, е че гравитационната А вълна е толкова богата, че всъщност се простира оттатък периметъра на атома. Тези по-тежки, стабилни елементи буквално имат свое собствено гравитационно А поле около тях, освен гравитационното В поле, което е естествено за цялата материя.
Ключът към системите за гравитационен контрол Атомите, които не се срещат естествено в природата имат достатъчно протони и неутрони за да акумулират гравитационна А вълна за да се прострат извън атомния периметър. Дори сега обаче разстоянието по което гравитационната А вълна се простира отвъд атомния периметър е безкрайно малко, тази вълна е достъпна и тя си има своя амплитуда, дължина, и честота, също като всяка друга вълна в електромагнитния спектър. Веднъж получили достъп до гравитационната А вълна вие можете да я усилите също както усилвате другите електромагнитни вълни. И по-същия начин, А вълната се усилва и след това фокусира към желаната цел за да причини пространство/времевото изкривяване от което се нуждае практическото космическо пътуване. Ние усилваме вълна която едва превишава периметъра на атома докато стане толкова голяма, че да може да изкривява обширни области от просранство времето.
Трансмутация Ние синтезираме по-тежки, нестабилни елементи като използваме по-стабилни елементи отколкото обектите в ускорител. След това бомбардираме елемента обект с най-различни атомни и суб-атомни частици. Когато правим това ние всъщност принуждаваме неутроните в ядрото на атома и в някои случаи сливаме две различни частици заедно. В тази точка се осъществява трансмутацията.
Като един пример, в началото на 80-те, лаборатирията за тежки йонни изследвания в Darmshtot, Germany синтезира малко от element 109 чрез бомбардирането на Бисмут 203 с Желязо 59. И за да покажат колко трудно е да се направи това, те трябваше да бомбардират елемента цел за седмица, за да синтезират 1 атом от елемент 109. Същата лаборатория планира, че в бъдеще те ще могат да бомбардират Curium 248 с Калций 48 за да получат елемент 116, който след това ще се разпадне чрез серии от nuclides, които са неизвестни на тях, но добре познати на учените от S4 разположени в комплекса Groom Lakе.
Продължителността на времето, което един елемент съществува преди да се разпадне зависи от стабилността му. Атомите на някои елементи се разпадат по-бързо от атомите на други, така че колкото е по–нестабилен един елемент, толкова по-бързо се разпада той. Когато един атом се разпада, той изпуска или излъчва суб-атомни частици и енергия, която е радиацията регистрирана от Гайгеровия Брояч.
Извънземна Флота Реакторът е намерен на извънземен кораб в S4, като това беше споменато от физика
Robert Lazar. Реакторът е главно базиран на супертежък елемент с атомно число 115. Елемент 115 ще бъде обозначен като "Ununpentium" според IUPAC guidelines.
ГЛАВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ: Име: Ununpentium
Символ: Uup
Атомно число: 115
Атомно тегло: НЕИЗВЕСТНО
Плътност @ 293K: 31.5g/cmі
Атомен Обем: 13.45cmі/mol
Група: Супертежки Елементи
Открит: 1989
СЪСТОЯНИЕ: Състояние: Солидно
Температура на топене: 1740°C
Температура на кипене: 3530°C
Тмпература на синтез: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol
Тмпература на изпарение: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol
ЕНЕРГИИ:Първа йонизационна енергия: 531 kJ/mol
Electronegativity: UNKNOWN
Втора йонизационна енергия: 1756 kJ/mol
Електронен Афинитет (Electron Affinity): UNKNOWN kJ/mol
Трета йонизационна енергия: 2653 kJ/mol
Специфична Температура (Specific Heat): UNKNOWN J/gK
Топлинна Атомизация (Heat Atomization): kJ/mol atoms
ВЪНШЕН ВИД И ХАРАКТЕРИСТИКИ
СТРУКТУРА: FCC Face-centered cubic Цвят: Червено-оранжев
Използване: Реакторно Гориво
Токсичност: НЕИЗВЕСТНА
Твърдост: НЕИЗВЕСТНА mohs
Характеристики: Стабилен
ПРОВОДИМОСТ:Топлинна проводимост: 6.1 J/m-sec°
Електрична проводимост: 7.09 1/mohm-cm
Поляризуемост: 20.5 Aі
Четвъртък, 9 Юни 1999 Публикувано на 10:52 GMT 11:52
UK Sci/Tech
Създадени нови супертежки елементи Колизията от олово и криптон води до нови елементи.
BBC News Online Science Editor Dr David Whitehouse Два нови “супертежки” елемента бяха създадени чрез бомбардирането на атоми на оловото с енргийно-пакетирани атоми на Криптон на нивото на два трилиона за секунда. След 11 дни, учените работещи в Lawrence Berkeley National Laboratory, US, произведоха точно три (3) атома от елемент 118. Всеки един съдържа 118 протона и 175 неутрона в ядрото си. Новите елементи се разпадат почти веднага на елемент 116, като самият той беше с кратък живот. Но за този кратък момент, имаше само три атома на Земята от тези елементи. Ken Gregorich, атомният физик който води отбора на откривателите, каза:
"Нашият неочакван успех в продуцирането на тези супертежки елементи отвори цял свят на възможности използвайки подобни реакции: нови елементи и изотопи." Американският секретар на Енергията, Bill Richardson, коментира:
"Това чудесно откритие отваря врата за по-нататъшно разбиране на структурата на атомните частици."Нестабилна Комбинация Атомът се състои от централно ядро обградено от облак от електрони. Ядрото съдържа протони и неутрони. Но не всички комбинации от протони и неутрони са стабилни. В природата, никой елемент по тежък от Урана, с 92 протона и 146 неутрона, не може да се намери нормално. Учените могат да направят по-тежки чрез съединяването на две големи ядра и надявайки се те да формират ново, по-тежко ядро за кратко време. Един от най-знаменателните аспекти на новите елементи, е че тяхната decay sequence (последователност, серия) се заключва с теориите, които предричат един "остров на стабилност" за атомите съдържащи прибизително 114 протона и 184 неутрона.
"Ние скочихме над морето от нестабилност на острова на стабилност, който се предсказваше от теориите от 1970 насам", каза атомният
Victor Ninov. Той е първия автор на статия върху откритието, предоставена на списанието
Physical Review Letters.
Атомна структураСинтетичните елементи са често с къс живот, но доствят на учените ценна информация за структурата на атомните ядра. Те също предлагат удобни слуаи за изучаване на химичните характеристики на елементите по-тежки от урана.
I-Yang Lee, научен директор на атомния разбивач (the atom smasher) в Lawrence Berkeley National Laboratory, казва
"От открието на тези два нови елемента, е ясно че островът на стабилност може да бъде достигнат." Допълнително подобни реакции може да се използват за продуциране на други елементи и изотопи, доставяйки ни нов богат регион за изучаване на атомните характеристики.
Бърза работа За Element 118 е нужно по-малко от една хилядна за да се разпадне емитирайки алфа частици. Това оставя зад себе си изотоп от елемент 116 който съдържа 116 протона и 173 неутрона. Този краен елемент е също радиоактивен, алфа-разпадащ се на изотоп на елемент 114. Тази верига от последователни алфа разпади продължава докато се достигне елемент 106.
Гравитационно движение Какво прави елемент 115 с гравитацията? Елемент 115 има формата на триъгълник и се използва за гориво на реактор. Използва се за да създаде реакция от превръщането му с един допълнителен протон от елемент 115 в елемент 116, който незабавно се разпада и освобождава антиматерия. Но по-важното, когато един елемент стане по тежък отколкото да притежава 115 протона и да се намира в областите на острова на стабилност, натрупващата се атомна сила или “Гравитационна А вълна” излъчва или превишава периметъра на атома. Ние увеличаваме гравитацията, lensing it to counteract the Gravity naturally propogating outward from the earth. Това не е “анти-гравитация”, нито пък ние генерираме гравитация от нищото както някои теоретици все още вярват. Този елемент след това се помества в реактора. Това парче от елемент 115 е източникът на гравитационата А вълна, също така целта е да се бомбардира с протони за да се получи антиматерия. Само около 223 грама, които са под половин паунд са достатъчни за да лети плавателния съд за около 30 до 45 години.
Елемент 115 Даден на американците от извънземните посетители, този елемент се използва като гориво също и като източник на гравитационни А вълни. Тези “посетители” се снабдяват с този елемент, който не се среща естествено на Земята, от звездната система известна като Ретикули (Reticulum). The Element 115 is machined into wedge as preparation for use in the Reactor. Благодарение на начина по-който се използва елемент 115 в реактора, той се изчерпва много бавно.
Точката на топене на елемент 115 е 1740 градуса по Целзий.
Стндартното му oxidation state е +3.
Атомен Радиус: 1.87 angstroms.
Носеща вълнова честота (Carrier Wave Frequency): 7.46 hz @ a one micron bandwidth.
Учените теоритезираха преди години, че има възможна комбинация от протони и неутрони които могат да формират атоми, които не се срещат естествено на Земята. Количеството маса и процентът електромагнетизъм при създаването на Вселаната определя елементите формирали се в галактиките и звездните системи. Нашето Слънце е джудже в сравнение с повечето други звездни системи и бинарните системи. С други думи не е учудващо, че тези супертежки стабилни елементи не се срещат естествено на Земята.
Модели на пътуване използвайки гравитацията
Delta и Omicron Конфигурации Delta конфигурация: Използвайки Гравитацията за Междузвездни пътувания
Когато се използват всичките три усилвателя, те са в Делта Конфигурация Когато изкривявате пространство/времето и имате възможността да генерирате силно гравитационно поле, след това най-бързия път от точка А към точка Б е да изкривите, или прегънете пространство/времето между точките А и Б, довеждайки точките по-близо една до друга. Колкото по силно е гравитационното поле, толкова по-голямо е изкривяването на пространство/времето и скъсяването на разстоянието между точките А и Б .
Omicron Конфигурация: Пътуване близо до повърхността на планета или луната.
Когато използваме само единия усилвател, той е в Омикрон Конфигурация. Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която propagates извън диска, се сменя в гравитационна Б вълна, която propagates извън Земята, и това допринася за издигането. Гравитационните усилватели(ускорители) на диска могат да се фокусират независимо, и те пулсират и не стоят неподвижни непрекъснато. В Омикрон Конфигурацията, единият усилвател пулсира и дискът плава върху неутрално образувано от aiming всяка една от тези две гравитации и сменяйки the phase. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока.
Вълни генерирани чрез гравитационно поле. Предсказанието, че ускоряваща се маса ще излъчва гравитационни вълни (и губи енергия) идва от главната теория на относителността. Много опити бяха направени за да се открият вълните от космоса използвайки се директно метални детектори. Теорията внушава, че пулсът от гравитационно излъчване (като от есплозия на супернова или черна дупка) кара детектора да вибрира, и смущението се детектира от transducer. Взаимодействието е много слабо, и е нужно крайно внимание за да се избягнат външните смущения и ефекта от топлинния шум върху детектиращата система. До тук, бяха направени непотвърдени директни наблюдения. Обаче индиректно доказателство за гравитационни вълни дойде от наблюдения на пулсар и бинарна (двойна) система с друга звезда.
Ние знаем, че гравитацията извива или изкривява пространство/времето и светлината по силата на факта, че ние можем да виждаме звезди, които ние знаем че трябва да бъдат блокирани от нашата гледна точка от Слънцето. Ние използваме радио и оптични телескопи, за да картографираме звездите и други небесни обекти по време на пътя на нашата годишна орбита около Слънцето, следователно ние знаем къде трябва да се намират тези небесни обекти. Когато Слънцето е между нас и една звезда, много пъти ние все още виждаме звездата въпреки, че тя е в различна позиция.
Знаем, че гравитацията изкривява времето по силата на факта, че ако ние вземем два апарата, които измерват много малки вариации във времето, и държим единия на морското равнище и вземем другия на високо морско равнище, когато отново ги сравним те ще отразяват различни времена. Различията във разминаването на времето е причинено от факта, че гравитационното поле отслабва, когато се отдалечавате от източника, и разбира се в този случай, източникът на гравитационно поле е Земята. Така, че устройството, което е занесено на висока височина е подложено на по-малко по сила гравитационно поле отколкото устройството което е на морското равнище. Едно устройство използвано за такива измервания е атомният часовник и най-съвременните атомни часовници са направени така, че да не варират с повече от една секунда за всеки милион години. Следователно, както гравитационното поле около голяма маса, като планета например, изкривява времето и пространството, така и всяко гравитационно поле, дали природно срещащо се или генерирано, изкривява пространството и времето по подобен начин.
Как да генерираме гравитационно поле? До този момент, терминът генерирам беше използван за обясение на способността за придуциране на гравитационно поле, но откакто има неизвестен начин за създаване на гравитационно поле от нищо, по-точно терминът може да се използва за достъп и усилване на гравитационно поле. За да разберем как гравитацията се генерира или усилва, първо трябва да знаем какво всъщност е гравитацията. Гравитацията е вълна. Не частица, която се държи като вълна, а истинска вълна. Фактът, че гравитацията е вълна кара учените да предполагат многобройни суб-атомни частици, които всъщност не съществуват и това причинява голяма сложност и объркване в изучаването на квантовата физика.
А и Б гравитация Гравитацията е вълна и има два различни типа гравитация. Гравитация А и гравитация Б. Гравитация А действа на микро равнище а гравитация Б действа на макро равнище. Ние сме запознати със гравитация Б, това е голямата гравитационна вълна, която придържа Земята, също както останалите планети в орбита около Слънцето, и също както изкуствените сателити около Земята. Не сме запознати обаче с гравитация А. Това е малка гравитационна вълна. Тя e главната допринасяща сила, която държи заедно масата състояща се от всички протони и неутрони. Трябва да имате най-малко протон и един електрон и в повечето случаи неутрон, за да се зачита това за материя. Всяко нещо по-късо от един атом също като кварките, които съставят протоните и неутроните; или протоните, неутроните и електроните, индивидуално имат маса, но не конструират материя докато не формират атом. Ето защо се казва, че гравитационната А вълна задържа масата. Веднъж формирал се един атом, електромагнитното поле е също важен фактор. А гравитацията е това, което беше отбелязано като мощна атомна сила от физиката и гравитация А е вълната, от която се нуждаете за създаване и усилване на гравитационно поле за да изкривите пр./времето и чрез това да практически да осъществите междузвездното пътуване. Гравитация А е намерена в ядрото на всеки атом на цялата материя тук на Земята и във Вселената. Придобиването на гравитация А с естествено съществуващите елементи намиращи се на Земята е голям проблем.
Запомнете, че гравитация А е главната сила, която задържа масата съставена от протоните неутроните и другите суб-атомни частици. Това средство, този способ А гравитацията, която се опитваме да достигнем е действително недостижима защото се намира в самата материя тук на Земята. Нашата Слънчева система има една Звезда, това е Слънцето. Но мнозинството от звездни системи в нашата галактика са бинарни или мулти звездни системи, които имат повече от едно Слънце. Обаче, нашата Земя не е типична за цялата материя във Вселената. Двата главни фактора, които определят каква остатъчна материя ще остане след създаването на слънчева система, са количеството на електромагнитната енергия и количеството на масата по време на създаването. Много единични звездни системи имат звезди, които са толкова по-големи от Слънцето, че то ще изглежда като джудже в сравнение с тях. Научавайки всичко това, трябва да стане ясно, че голяма, единична звездна система, двойна или мулти звездна система ще трябва да имат много повече маса и електромагнитна енергия по време насъздаването им. Това прави възможно за тези системи да се сдобият с елементи, които не са естествени на Земята. Учените дълго време теоризираха, че има потенциални комбинации от протони и неутрони, които биха могли да доставят стабилни елементи с атомни числа по-големи от тези, които се наблюдават в нашата периодична таблица, въпреки че те не се срещат естествено на Земята. Един "супертежък" елемент е всеки елемент който има атомно число над 110. Някои елементи по-тежки от Урана се срещат на земята в незначителни количества, но в повечето случаи ние синтезираме тези супертежки елементи в лабораториите.
