Хубава тема, мога да се включа:)
На мен ми харесва този вид литература, защото предлага алтернатива. Дава повод за размисъл, съмнения, идеи. Има страшно сериозни книги, като започнем от Азимов ( цилъла "Фондация" ), Станислав Лем , лека му пръст ( "Соларис" ) , Робърт Силвърбърг ( "Стената" ), да не пропуснем класика Клифърд Саймък с "Градът" и много други. Красивото е, че всичко това е в главата на хората и оживява на страниците. Човек създава цяла Вселена в съзнанието си, не физическа, а имагинерна, която е не по-малко реална според мен от истинската.
Говорейки за фентъзи, започвам с моя любим автор Роджър Зелазни, покой на душата му, той почина преди няколко години. Светът ще го запомни с уникални книги като "Създания от Светлина и Мрак", "Хрониките на Амбър" ( за тях мога да пиша цял ден, прякора ми е оттам все пак ), "Господарят на Светлината" ( книга, която чета по веднъж в годината от 1993 насам, Бард малко поосраха първото издание, ама после я оправиха след моя биг мама скендъл ), "Джак от сенките" ( култова и много забавна ), "Хронобандити" и др. Минавам на Толкин. За него погат да се напишат томове:) Може би човекът с най-голямо въображение за мен. Оставил прекрасни творби като "Хобитът", "Историята на Том Бомбадил" ( това е онзи фен, който с началото на "Властелиът..." спасява хобитите от кръвожадната върба:))), "История на Средната земя" в 12 тома, "Силмарилион" - един наистина уникален епос за Сътворението, преселението на Върховните елфи, изковаването на Всевластните пръстени и Единствения пръстен, за появата на хоратата и няколкото Велики войни в Белерианд и тн, и "Властелинът на пръстените" - няма да пиша, всеки знае. Толкин е е един от авторите ( заедно със Зелазни и Урсула Ле Гуин ), които създават в мен усещането че чета история, а не фентъзи.
Урсула Ле Гуин, Дамата в световната фентъзи общност. Прекрасен творец. Творби като "Лявата ръка на мрака", "Светът е дъбрава" остават завинаги в съзнанието и сърцето на човек. Горещо препоръчвам да се чете всичко нейно !!! Перлата в короната на нейното творчество е "Магьосникът от Землемория". В моето сърце тази книга има особено място. Истинска книга. Всичко има в нея. Задължителна книга, в 4 части. После излезнаха и продълженията, които не съм чел.
Специално внимание на "Замъкът на Лорд Валънтайн" на Силвърбърг. Завладяваща книга.
Не мога да пропусна "Мечът на истината" на...изфръкна ми от главата ся:((( Книга с толкова идеи, че просто си казваш - Господи, това е прекрасно. Идеята за майката-изповедник, жена с магическа сила, която докосва някого, най-често престъпник и убиец и оня си изпява майчиното мляко:) Идеята за разделянето на човешкото съзнание на равнища и тн.
Да не пропусна и Тад Уилямс с блестящата книга "Адърленд" ( "Otherland" ), в която се говори според мен за обозримото бъдеще. За виртуалната реалност и опасността от нея, за цели общества живеещи там, които пленяват чедските души. Прибира се майка ти, гледа кабела в главата ти, обаче си избелил очите. Жив си, ама не си с нея. И ако тя дръпне кабела да те "ънплъгне" умираш. Страшно, като четох книгата се уплаших.
И тн. и тн драги съфорумци:)))
Оберон от Амбър
