Успяватели да се насладите на момента?

[Търсеща]

Бях на почивка и бях взела решение да се наслаждам на всеки момент,принципно да се науча да се наслаждавам на всеки момент си го поставям и за цел занапред,защото се обичам и смятам,че това е най-мъдрото ,което всеки човек може да направи за себе си.Е ,оказа се наистина трудно,както пишеше в една книжка лесно е човек да приеме за даденост тоалетното казанче,електричеството,чистата вода,телевизията,интернет и хубавото кафе,особено,ако не е живял без никое от тези удоволствия и удобства.По- трудното е да се радва на всяко от тези неща с благодарност.Дзен философията ,което за много хора е по-скоро философия или начин на живот ,отколкото религия твърди,че "човешките същества страдат" и ,че "желанието е причина за страданието".За да сложим край на страданието ,трябва завинаги да спрем да искаме  каквото и да било .Замислих се доколко това твърдение е вярно ,и като имам предвид ,че без да си поставям цели  бих деградирала,може би в тази философия има голяма доза истина.Разведряващо е да се радваш на това ,което е пред теб,дори да е нещо съвсем дребно,като полъхът на бриза върху лицето ти.А вие радвате ли се на дребните неща?Можете ли да живеете или поне да се насладите на момента?

[Търсеща]

Тъп ли е този въпрос?47 ,ако са го прочели ,значи ли ,че нито един не се наслаждава на мига?Ама аз ако не го правя ,се опасявам ,че няма да мога да се насладя и на живота. Не мога да забравя теорията ,че съществува единствено и само сега.За кога да оставим удоволствието за утре ли?

[old4]

Труден въпрос, някой се наслаждават когато другите ги заболи.

[Tangrata_]

А защо пък трябва да се наслаждаваш на живота? Това да не е сладолед? Или музикален инструмент с удължена форма?

Може би трябва да уточним. За кои моменти става дума. Всички? Някои? Колкото може повече?
Самата дума "момента" е клише. Но как може да членуваме "момента" при положение, че има толкова много моменти? Кой е тоя момент с главно М, че да се наслаждаваме точно на него?

Понякога моментите включват болка. Понякога включват и лично избрана и съзнателно съзерцавана болка. Малко трудно би било да се нарече това "наслаждаване на момента". Зависи какво разбираме под всички тия понятия.

След всичките разсъждения мисля въпроса е твърде общ и недефиниран. Ако може по-конкретно, и тогава ще има може би повече участие.
Разкажи нещо по-конкретно.
Кога, как изпитваш наслада от момента? Когато не изпитваш, кое ти пречи, кое мислиш, че ще преодолее тая пречка.

Такива работи.
Само не ме карай да разказвам кога аз изпитвам наслада от момента, щото ще взема да говоря за музикални инструменти (от върба) и ще ме погнат модераторите.

[Magnolia]

Да, винаги съм се радвала на дребните неща. :)И може би наистина по- често трябва да живеем в СЕГА- то. Бях забравила какво е...

[ARRI]

Само не ме карай да разказвам кога аз изпитвам наслада от момента, щото ще взема да говоря за музикални инструменти (от върба) и ще ме погнат модераторите.

Да си го кажем в прав текст.Ние се наслаждаваме на моментите с каките ;D.Останалото е пълнеж.

[Tangrata_]

Никой не ми отговори на въпросите. Ей така много мразя да се води дискусия.

[Pilota]

Да и то не един или два пъти.

[алибаба]

Това, което аз разбрах по този въпрос е, че действително е въпрос на решение.
Не го знаех докато един път небях предизвикана да взема такова решение. Налагаше се.
Трябваше да релаксирам, но не можех да си позволя точно това, което ми се искаше, така, че се налагаше да релаксирам ВЪПРЕКИ всичко. Тогава просто много сериозно взех решение вътре в себе си - да се забавлявам и наслаждавам на почивката. И се получи. Не, че нямаше опити на какви ли не сили и обстоятелства около мен да осуетят моето блаженство, но решението ми беше толкова непоколебимо, че просто всичко се нареди спрямо него. Аз действително успях да се наслаждавам на всеки ден от тази почивка...това си беше един съзнателен акт.

[Търсеща]

Tangrata_  :

А защо пък трябва да се наслаждаваш на живота?

  Само ако искаш ,а можеби и ако можеш?

Кой е тоя момент с главно М, че да се наслаждаваме точно на него?

Сега!

[Tangrata_]

Сега?
"Сега" значи винаги и при всяка възможност.

А това е (според мен) хедонизъм.
(Течение във философията, където приемащите го се стремят към наслади колкото може повече, без особено структуриране и планиране)

Според мен лично, обаче, ако го практикуваш това (безразборно стремящ се към удоволствия) се превръщаш в слабо и безхарактерно същество, лашкано към удоволствията и пристрастяванията си. Ставаш роб на удоволствията, а собствената дисциплина и ред деградират и дееволюират.

Когато осъзнато приемаш и усилията и насладите, тогава мисля нещата се получават по-балансирано.
Но се налага да преценяаш в "сега-то" кое от двете ще правиш. Т.е. проявяваш свободен избор.

[Melody]

   На сладките моменти им се наслаждавам.Даже дълго след такива моменти продължава да ми сладни.Но да се наслаждаваш на абсолютно всеки момент си е просто невъзможно.Та как точно ще определиш кога свършва единият момент и започва другият?
   Търсеща,може би говориш за осъзнаване и пълноценно изживяване.Но това се прави не само в нещата,които ти носят радост.Да припкаш и благодариш на всяка крачка за въздуха,водата,тревата и цветята си е пълна лудост.Не казвам и да сме неблагодарни,а да се възползваме от това,което сме заварили и да проявяваме себе си във вид,който да ни носи радост и наслада.

[l_estate]

Да се насладиш на момента когато нещата ти вървят добре - ясно. Но трудността е когато не вървят. Мисля, че може, ако не се вторачваме в проблемите, а погледнем по-нашироко може да се постигне удоволствие от всяко нещо. Всичко зависи от настройката с която пристъпваме към дейностите и гледната точка от която ги решаваме.
Една дейност може да е неприятна на пръв поглед, например налага се да копаеш в градината. Не е приятно, но работата трябва да се свърши. Ако обаче приемеш, че осъществяваш контакт със Земята и се отпуснеш да почувстваш миризмата на пръстта, загледаш се в буболечките и се вслушаш в птиците, това може от досадна дейност да се превърне в релакс. Същото е ако пералнята е развалена и се налага да переш на ръка - да се отпуснеш и насладиш на допира на водата.Ако пък сменяш памперс на бебе или възрастен човек и осъзнаеш, че в този момент даваш от себе си за да облекчиш съществото което е в ръцете ти и зависи от теб, това може да ти донесе удовлетворение. И така с всичко...
Просто във всеки момент трябва да имаш позитивна нагласа. Това се получава когато се научиш да се смириш с неприятностите и  поглеждаш нещата от различен ъгъл с позитивизъм. Тогава все ще намериш нещо позитивно което да те зарадва.
Ако обаче имаш негативна нагласа и едно "Добър ден" от комшията може да те подразни. Познавам хора, които като им кажеш "Добър ден" ти отговарят: "За някои - добър, но за мен - не". Е, как такъв човек да получи радост от живота и наслада от момента?

[Tangrata_]

Добре казано!
Нещата, мисля отиват по-далеч.

Ти трябва да се насладиш и на бъдещите и на миналите моменти, не да умуваш върху тях, а да ги приемеш.
В момент, когато си взел лошо решение, си бил слаб, безхарактерен, лош, срамежлив, или какъвто и да е, ако ще и да се е случило днес, ти трябва да ги приемеш тия моменти, и да се помъчиш да се насладиш на тях.
Каквито са такива. По-хубави, или пък по-лоши няма да станат. Това е реалността.

Ако денят ти е минал добре, зле, ефективно, според планирането, или пък нищо полезно не си могъл да свършиш, дори когато си мързелувал, или си бил нечестен, недостоен, неадекватен, некоректен, или какъвто и да е друг, ти пак трябва да се насладиш на моментите, на ВСЕКИ момент от изминалия ден и да ги приемеш.
Приемането е много важно нещо. Смирение. То е необходимо за да не се съдиш, за да не съдиш другите, за да имаш мир в ума си и да имаш спокойствието да живееш и утре добре и да взимаш адекватни решения, и изобщо да ПРИСЪСТВАШ в отделните мигове, за да си максимално адекватен. (например ако решиш да играеш баскетбол, или да шофираш, или каквото си решиш там, дори и да сваляш момичета).
Затова и всички видове изкуства и всякакви физически прояви са донякъде мерило на нивото и състоянието ти. Защото от тях се изисква да си присъстващ в момента и да взимаш моментални решения с ум и тяло.
Ако не умееш да го правиш това, определено нещо с ума ти, мира ти, и духовността ти куца.

[iavorbg]

ЧАСТ.1
Преди една година ,аз и моята приятелка си взехме книжки за стоте национално-туристически обекта (тези с печатите  ). От тогава,всеки свободен уикенд пътуваме из България. Разгледахме доста неща: църкви, крепости,пещери,музеи и местности , но така и не успях да се зарадвам истински на нито едно от тези места. Сещате се за коя радост говоря? Говоря за тази радост ,която всеки е изпитвал,като дете ,когато получава желаната играчка за Коледа или за рожден ден.
Както и да е последната забележителност,която посетихме беше пещерата "Съевата дупка"
Събудихме се рано, закусихме и тръгнахме ... Когато пристигнахме пред пещерата ,измислени контрольори ни поискаха една кинта за пракинг (побеснях).Както и да е платихме и влезнахме в пещерата.Вътре беше (супер)!! Сталактити ,сталагмити,сталактони,скали с различни цветове и такива ,които приличаха на известни личности-уникално! Но това "супер" беше в следствие на моята логическа мисъл, т.е.
Пещера;сталактити,сталагмити.....екскурзовод... 3 милярда години процес на формиране...
СУПЕР. Но не го чувствах така,както трябва.ЗАЩО?
ЧАСТ.2
Този петък бяхме канени на рожден ден в гр.Ловеч.
Не ми се ходеше "ама грам" .Гадеше ми се от мисълта (не, не , не исках да ходя на този рожден ден). Даже се скарахме жестоко с приятелката ми. Както и да е отстъпих и се насилих да покажа ,че съм в настроение за път.Оказа се обаче ,че часове преди тръгването ни , половинката ми също започна да мрънка,че не и се пътува.И това го преодоляхме ....тръгнахме.
Качихме се в колата на рожденника и още на 15 минута от пътя попаднахме във верижна катастрофа от четири коли ( първата блъска втората , втората -третата (тук сме ние) и третата -четвъртата. Катастрофата беше средна сила нито брутална , нито лека.
Почуствах се на върха на щастието (като дете) от катастрофата.Защо??
ЗАЩО не се радвам на хубавите ,стойностни неща , а само на тези ,който ме карат да отделям адреналин и да се чувствам жив?
И възможно ли е да сме чувствали , че ще стане нещо и поради тази причина да не ни се е ходило??