Интересно деление.
Ок, от една страна наистина човек може да се държи негативно с околните. Да предизвиква тяхното его. Да ги дразни по някакъв начин, да не ги оценява, да ги обижда и тн.
Но!
Обратното поведение, за което ти казваш
Подхранващото поведение кара другите да се чувстват значими,способни,обичани,уважавании ценени.
Може да има 2 съвсем различни полюса.
В първия случай може да е безегово (тия определения на момента ги слагам, но гледам да имат връзка със смисъла).
Та може да е безегово, като такова ти се държиш НЕРЕАКТИВНО, и провокираш НЕРЕАКТИВНО поведение от другата страна. Т.е. ти не съдиш другите, себе си, не се дразниш, не се страхуваш, не се хвалиш, не се мъчиш да се докажеш, не слагаш оценка за висотата на събеседника си, или пък твоята. Просто си, без да търсиш нищо. Във всичките ти действия НЯМА МАНИПУЛАЦИЯ. Ти си открит и честен.
А във втория случай пак може да провокираш събеседника да се почувства "значим, способен, обичан, уважаван и ценен", но пък да го правиш СЪС МАНИПУЛАЦИЯ. Със ласкателства, или пък похвали; изобщо чрез егово манипулативно поведение.
Разбира се никое от тия 2 поведения не е в чист вид, а комуникацията може да има смес, по малко от едното и по малко от другото.
НО, манипулативното поведение, макар и въшно позитивно; вътре дълбоко в себе си съдържа его, страх, желание за определяне на оценки и оттам негативност.
Защото тръгнеш ли да оценяш и степенуваш някой, или себе си, ти му поставяш цена. И той и ти излизате от състоянието на безценност. Рано или късно, ще има нещо, което да е по-ценно и от двама ви.
Така, че може би по-коректно деление на видовете поведение би било:
1. Егово (манипулативно)
2. Безегово (не манипулативно), искрено, да бъдеш себе си и тн.
За емпатията, и споделянето на чувства може би ще напиша друг път, че и то е обширна тема. А дори и самото определение "споделяне на чувства" не е еднозначно и може да има много различни нюанси на разбиране.