Атина минава на спартанска диета 
Изобщо не искам да напиша нещо, което да разтревожи пазарите, но не мисля, че някой ще приеме вижданията ми по финанси и икономика, толкова насериозно, че да предизвика движение на Уолстрийт. Току-що се връщам от Атина, където прекарах голяма част от пътуването си в четене на великолепната книга от Ахмед Повелители на финансите: Банкерите, които сринаха света. Пътешествието и книгата успяха да засилят песимизма ми относно възможностите на Гърция да преодолее икономическия си упадък, както и опасенията ми, че тази ситуация ще има сериозни отрицателни последици и другаде. Проблемът, както други знаят по-добре и от мен, е, че ще бъде много трудно за Гърция да се спаси, въпреки последните спасителни пакети на ЕС/МВФ.
За да избегне банкрута, Гърция трябва едновременно да отреже значително бюджета си (а това означава уволнения на хора или орязване на доходите им), а в същото време да стимулира икономическия растеж. Проблемът е, че е трудно да се направят и двете неща - намаляването на бюджетните разходи (или по-ефективното събиране на данъци) намалява вътрешното търсене и така задушава икономическия растеж. И тъй като Гърция е част от еврозоната, тя не може да стимулира растеж чрез износа, нито чрез девалвацията (иначе, напълно естествена мярка) на валутата си. (Спадът на еврото помага в световен мащаб, но не и в рамките на самата еврозона). Перспективите на Гърция за икономически растеж са допълнително влошени от случващото се на други места в Европа: ще бъде трудно за Гърция да расте, ако останалата част на Европа е в застой. И ако реформаторските усилия на правителството водят до масови политически вълнения, тогава шансовете за бърз растеж са още по-малки.
А когато финансовите пазари осъзнаят всичко това, ще се върнем в същата каша, в която бяхме преди няколко седмици. Накратко, Европа като цяло ще бъде в лоша форма още доста време, освен ако представителите на ЕС не открият начин да направят много повече, отколкото са направили досега. А повторна европейска рецесия може да предизвика втора рецесия и в САЩ, което ще доведе до сериозни икономически и политически последици (напр. сбогом на втория мандат на Барак?).
Каква е ролята на споменатата книга на Ахмед във всичко това? Тази книга е история на международната икономика и финанси през 20-те години на ХХ век, т.е. непосредствено преди Голямата депресия. Историята е разказана през призмата на живота и решенията на четиримата водещи банкери тогава: Бенджамин Стронг от New York Fed, Монтагю Норман от Bank of England, Ялмар Шахт от Reichsbank и Емил Моро от Banque de France. Разказът за Джон Кейнс пък е контрапункт на другите четири истории. Книгата е увлекателна, разказана със стил и проницателност, а аз си взех от нея три поуки.
Първата – макроикономическите политики са изкуство, а не наука, защото успехът (или неуспехът) им често зависи от обществените нагласи, които малцина могат да предвидят. Освен това, дори най-съвестните служители неизбежно работят с непълна информация и така правят грешки, които ретроспективно се оценяват като глупави, но по времето, когато се взимат решенията, изглеждат напълно оправдани (или поне не по-лошо от други опции).
Втората поука е, че всеки от водещите банкери има своите няколко години слава, в които го посрещат като гений, надарен с тайнствени способности да управлява финансовите дела. Точно така хората говореха за Алън Грийнспан. Но с изключение отчасти на Стронг (който почина сравнително рано на 55 години, точно преди депресията), всеки от тях в крайна сметка е правил големи гафове, които са допринесли, а след това и задълбочили депресията.
Последната поука, обаче, може да се окаже най-важната. Книгата ни напомня, че има ситуации, в които политиците просто нямат много добри възможности (вж. по-горе случая на Гърция). Усилията на четиримата банкери да управляват световната икономика през 20-те години са били възпрепятствани от множество структурни условия и консервативни убеждения, като например ангажимента към златния стандарт, огромните дългове, натрупани при Първата световна война, драконовската политика на репарации, наложени на Германия, както и националните финансови институции, които са били непригодни за ерата на все по-глобалните зависимости.
Така че това, което ме притеснява в случая с Гърция - и още повече с Европа като цяло - е дали не наближава момента, в който няма да има повече лостове за управление или бутони за натискане. Ако е така, тогава наистина ще настъпи нов световен ред, но такъв, какъвто никой не би очаквал с нетърпение. [/color]
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=906401
