Тук всички демонстрирахте заедно, защо сме на това дереже!
Хората нямат взаимно доверие и ги е страх. Всеки има очаквания, изисквания и изобщо едно огромно натрупване на изкуствена реалност, която не е задължително да идва от виртуалния свят (идва и от там също).
Ние незнаем какво имаме, а сме тръгнали да търсим още неща.
Всеки иска да отите "там", да ама като отидеш "там", "там" става ТУК и т.н...
Полиморфер, прав си че има много външни средства за контрол и влияние на насторения, мнения и т.н. НО ако ние ги осъзнаваме и ги приемем съзнантелно, не да минат тънката можем да ги спрем. Аз лично не съм съумял още, но се старая и няма да се откажа.
Искам да обърна внимание, защото знам че Полиморфера има хаплив език (и мен ме е парил
) Съгласен съм и за капанът "утре-вчера". Забелязвам НЕВЕРОЯТНО много хора, които само това правят, говорят какво са правили вчера (разказват, повтарят, потретват) и мислят какво да правят утре... Определено не живеем в СЕГА, а и от там нямаме възможността да направим нещо СЕГА.
Танграта е прав за физическата активност, дори 30мин-1 час разходка в парка върши ЧУДЕСА, но трябват сетива за да се случи това. Някои гледат да преминат от там, за да стигнат до барчето, други обаче срещат познати, разговарят, наслаждават се на музиката на птиците, дори на мушичките които кртжат над поляната. Всичко това е антидот на невидимата отрова!
Да не говорим за старата максима "здраво тяло - здрав дух". Няма как да си плужек и да имаш силна връзка с "горе", защото временно пребиваваш в това тяло и трябва да го уважаваш. Не говоря да помпаш огромни бицепси за сваляш попфолкерките...
Да се чувстваш удобно в собствената си кожа, да вървиш с изправена глава и да гледаш към хоризонта, а не в краката си...
Според мен ако тези неща се вършат съзнателно и най-вече с радост в сърцето, ние ще бъдем мнооого напред с материала!
И съм сигурен в това, защото на улицата съм много черноглед, имам усет за тъмнината и лошотията, и малкото пъти когато съм успявал да се оттърся от тях, съм бил на седмото небе.
Да виждам отровата и тя дори не е невидима за мен, но кво от това? Опитвал съм да я посоча с пръст, да я видят и другите, но не става.
Според мен, щом неможем да я покажем на всички, занчи просто я виждаме, но НЕ сме станали независими от нея.