Действително наличието на действие само по себе си съвсем не гарантира, че сме извън ума, т.е в живота.
Както и бездействието също не значи непременно, че сме в ума.
Можеш да седиш и нищичко да не правиш, но да си слят с всичко около теб, да си свързан и чувстващ живота, а това е възможно само когато си извън ума, т.е. просто чувстваш живота във и около теб.
Може да си хиперактивен и деен от тип "луд умора няма", като непрекъснато си в ума, там са мотивите ти за действие,планирането ти, очакванията ти, стремежите ти....все умствени работи. Всъщност тази мъдра поговорка описва точно това състояние на действие в ума. Тогава твърде много действаш, но твърде малко живееш.
Твърдо съм убедена, че именно умът е в основата на всичко, което не ни харесва.
Това обаче не е умът, полезен за да те предпазва от опасности, това е ВЕЧЕ ум, който отдавна е преминал тази граница и живее вече собствен живот. Това е проблема на човечеството в момента. Умът вече не е полезен инструмент, с който да си служиш, а ненаситно чудовище, което непрекъснато търси храна....и се опитва да подчини живота на своите собствени нужди.
Както има една друга мъдрост - умът е добър слуга, но лош господар.
В момента слугата е завзел властта и води цялото човечество и дори планетата към лудост.
Има само една единствена сила, която е в състояние да го спре. Любовта. Но не тази сантименталната и емоционалната, което е пак от ума....а една сърдечна отвореност и доверие без причина.
Нещо, което става със съзнателно решение, избор на индивида, но отиваме в друга тема.
Вчера по national geographic аваха филм за Атлантида от каменната ера, т.е. тази част от северна Европа, която е била потопена преди 10000 години. Там имаше някакъв дето се опитваше да създаде представа за живота тогава чрез компютърни модели. По намерените останки беше съдаден макет, копие на средата тогава като в компютърна игра и този беше надянал едни очила така, че все едно е вътре. Но за да подсили представата и да е тя още по "реална" се разхождаше из горататака, че всичките му сетива да участват в измамата.Той чуваше птиците, усещаше вятъра по кожата си, усещаше температурата, почвата под краката си, допира до тревички и ппр.и в същото време с тези очила беше вътре в макета.
Казах си ГОСПОДИ!!! Та това сме ние хората! Макетът ни го представя умът ни и ние използваме сетивата си не да се докоснем до реалността, а да направим илюзията още по- "истинска"!
За разлика от онзи няма как да си свалим очилата с макета и си ги носим нон стоп така, че отдавна сме забравили, че сме в макета!!