Адът - това са другите!

[ДАВИД]

Е? Дали ще възразите да поразсъждаваме?

[Alien]

Би следвало да уточниш какво разбираш точно под "ад", за да се правят вече каквито и да изводи. В библейския смисъл ли го употребяваш или в някакъв друг?

[ДАВИД]

Изхождам единствено от сентенцията на Сартр, за момента! А според него АД - са другите!
И понеже тук са Философските мисли, реших да пофилософстваме...Кой как го разбира...
Аз мисля така. Адът е в нас самите. Всеки един от нас е Друг за някого! Ад е обществото и неговите норми, закони и морали! Ад са взаимоотношенията ни! Ад е това, което ни изгаря отвътре и което ни тласка към низки страсти и неподчинение...

[Alien]

Ок, обаче аз не случйно попитах какво разбираш под самото понятие защото преди да го сравниш с нещо (както в случая с другите, с нормите ит.н.) самото понятие има някакво значение и затова питам кое значение на АД ползваш априори, за да го сравниш вече с нещо друго и да му предадеш ново значение? И освен това неподчинение към кого ?

[ДАВИД]

 
Представи си, че имаш задача, да разсъждаваш на тема "Адът-това са другите"...Това е философстване! Нищо конкретно нямам предвид , а и да имах- няма значение!
Не разбирам,...каква е целта на питането ти!
Пак казвам, целя дискусия, а не просто да си изкажа мнението по въпроса...

[Alien]

Ок, явно не ме разбра какво те питам и затова ще направя аналогия - Ако аз ти кажа да разсъждаваш на тема Инфраконусите - това са другите ти навярно ще ме попиташ какво изобщо е това инфраконус на първо време за да може да си дадеш мнението дали това са другите или не са 

Но както и да е ако приемем значението на ад като "лошо" място в което хората се чувстват зле и са заточени там против волята си от езотерична гледна точка има теза че самата планета може да се счита за такова място - "АД", въпреки че други я считат за "рай". Богомилите например считат самата материя за "ад" и това че е създадена от "дявола" и докато душата прибивава в нея тя се намира в "ада".

Колкото до "другите" те могат да се считат за "ад" по аналогия с "конкуренция" или ако смяташ че ти пречат за нещо към което се стремиш. Виждам че ползваш и значението че ад е и състояние на духа - това също е вярно но аз не го разбирам в този аспект:

Всеки един от нас е Друг за някого! Ад е обществото и неговите норми, закони и морали! Ад са взаимоотношенията ни! Ад е това, което ни изгаря отвътре и което ни тласка към низки страсти и неподчинение...

Защото взаимоотношенията може да са и на друго ниво и да не се възприемат като "ад". И пак да кажа това с неподчинението не го разбрах към кого трябва да е насочено? Към нормите ли ? Защото в една държава може да има едни норми а в друга точно противоположни, същото важи и за законите - макар че сега нещо се мъчат да ги глобализират. Но ако го възприемаш като чисто ограничение - да може да се приеме че нещо което те ограничава е "ад".

[ДАВИД]

Ааааааа, аз затова я пуснах темата при Философските мисли, а не дори при Религията!
Затова и не исках първо аз да си казвам мнението, не искам да поставям ограничения в посоките!
Идея си нямам какви са Инфраконусите на другите, но ти с Ада си се справил добре! ;D (шегувам се)
PS. Много ми допада идеята на мисълта в подписа ти-" Не забравяйте, че тази планета не е модел за рационална мисъл..."
"Време е да се отърсим от т.нар. “здрав разум” и да предприемем пътешествие. Някои го наричат “пътешествие към себе си”. Аз ще го нарека “пътешествие към Живота”." ...................

[P.E.A.C.E.]

Аз не съм съгласен, че адът са другите.
Alien добре пита какво е адът, аз пък ще питам кои са другите. Ако адът е място в което се чувстваш изключително зле, то тогава ад би било доста "земно" понятие, това не ми се връзва с все още непълните ми представи. Може да са непълни, но ако приемем езотеричните "глупости" за еволюцията, тогава адът е неприятно-интересно място. И И все пак как се отива там? За да знеш какво е нещо, а неможеш да отидеш там, е необходима аналогия. Ако някой дружи с "лоши" хора, ще стане такъв, а за да се изпълни един от така наречените Вселенски Закони, значи и обратното е вярно. Той дружи с тях, защото Е такъв. Тогава адът - това наистина са другите, защото другите са като нас.
И все пак всичките тези херметически утопии (въпреки че са верни) тук при нас, ми се струва, че са доста изкривени. Но как няма да бъдат, след като всеки един от нас е вършил "лоши" неща... Значи независимо кои са другите, адът - това сме НИЕ  

ПС.
Написах думата "ад" около 1000 пъти и ми стана леко плашещо приятно, та аз сега от "ние" ли съм или от "другите"?

[Tangrata_]

Адът не е нито аз, нито другите.
Не виждам какво толкова има да му се мисли и умува.

[konstantin2007]

Изхождам единствено от сентенцията на Сартр, за момента! А според него АД - са другите!
И понеже тук са Философските мисли, реших да пофилософстваме...Кой как го разбира...
Аз мисля така. Адът е в нас самите. Всеки един от нас е Друг за някого! Ад е обществото и неговите норми, закони и морали! Ад са взаимоотношенията ни! Ад е това, което ни изгаря отвътре и което ни тласка към низки страсти и неподчинение...

Именно.Адът-това не са другите,а по-скоро нашия начин на възприемане на това което ни заобикаля.Т.е.ние самите се вкарваме в този"ад"!С поведение,мисловен модел и т.н.

[ДАВИД]

Ние не живеем независимо от другите!Щем -не щем допускаме другите в собственото си съществуване, мисъл, възприятия, действия...Ние не владеем собствената си идентичност! Незнам дори дали това е добро или лошо...Но при всяко положение Бог е спасението!

[fishbone]

   Привет.
   Сартр греши защото не допуска отговорността върху себе си.
  "Адът това съм аз" или "Адъд е в мен" е по вярно казано защото адът е вътрешно състояние на аз-ът или душата.
  Адът е невъзможност в пълният смисъл на думата, а също и отказ да обичаме и виждаме другият такъв какъвто е.
 

[old4]

"Адъд е в мен"

Това е абсолютно вярно , аз го чувствам .

[merulious]

А избираш ли да живееш с него до края на живота си?

[Iris]

„Адът – това са другите!“ Нека първо да поразсъждаваме, кой е човекът, който би произнесъл тези думи. В случая сентенцията е на Сартр, но според мене той се опитва да насочи вниманието ни към човешкия субективизъм. Другите са огледало на нас самите. Ние виждаме в другите тези грешки и слабости, които не желаем да признаем, че съществуват в нас самите. Затова и ние виждаме злото единствено извън нас.Това е модел на мислене характерен за преобладаващата част от хората. Иначе реално погледнато адът е състояние на съзнанието, но Сартр вероятно иска да ни представи не какво е адът в действителност, а какво отделния човек субективно възприема като ад.