Да човека е сбор от две същности - материална и духовна, но първата е в невъзможност да греши, по простата причина, че не може да взема решения! От горният отговор не ми стана ясно коя сащност е виновна и носи отговорност за ада в нас!
Не можем и не трябва да делим духовното в човека на две същности - божествена която е винаги чиста и неопетнена и на някаква друга която да обира негативите! Желанията, мислите чуствата са част от човека, но факторите които ги пораждат са извън него! Човек не може да подменя чуствата, мислите и желанията си, той може да приема или отхвърля факторите които ги пораждат и така да влияе и контолира Егото си!
В човека (в божествената същност наречена човек) не е заложено нито зло, нито добро, в него е заложена възможноста да взема решения! Именно насоката на използването на тази възможност ни определя като добри или лоши! Да човек не е действията си, той е решенията си! Затова горе питат не какво си извършил, а защо си го извършил и за доброто и за лошото!
Всъщност злото е нещо временно, създадено от хората, чрез човешките мисли и желания, а адът са просто последствията от това зло.
Напълно съм съгласен, но бих добавил - доброто е вечно, а лошото съществува до осъзнаването му чрез кармичен урок!
Така, не съм съгласен с Ирис и Ошо, че душата е само наблюдател!
Тя, душата е фактора вземащ решенията и отговарящ ТАМ, за тях!
