Реалността на мисълта

[Astronomer]

Прочетох едно интервю, което беше публикувано в този сайт със Стюърт Стърдлоу, в което той споменава много интересни неща за програмирането, сателитите и т.н. Направи ми впечатление едно негово конкретно изказване, а то е: "Има безкрайно много реалности, в които всяка една мисъл се осъществява". Ще Ви помоля да кажете какво мислите по този цитат, защото е много интересен. Предполагам, че това има връзка с паралелните реалности, които са доказани по научен път и с научни средства. Плюс това, доколкото може да се каже, че има някакво разделение между реално и идеално... според мен в същността си няма такова разделение, а има единство, защото мисълта е реално нещо, а не идеално, за каквото го споменават някои.

[ChosenOne]

Според мен няма какво да му се коментира,цитатът си казва всичко. PEACE

[persefona]

Прочетох едно интервю, което беше публикувано в този сайт със Стюърт Стърдлоу, в което той споменава много интересни неща за програмирането, сателитите и т.н. Направи ми впечатление едно негово конкретно изказване, а то е: "Има безкрайно много реалности, в които всяка една мисъл се осъществява". Ще Ви помоля да кажете какво мислите по този цитат, защото е много интересен. ......

Всъщност Реалността е ЕДНА! в която Мисълта СЕ осъществява.
НО
Има безкрайно много, в които БИ могла, но НЕ се осъществява.
От тук идва интересното:
В реалността, в която Мисълта се осъществява... това ли е пълноценното Й осъществяване?
Или в някоя друга Реалност, тази същата Мисъл е по-продуктивна, ефективна... пълноценно осъществена?

Преди време с една приятелка си говорехме за (все още) Неосъществени, но Желани мисли.
Казано 'понародному'- 'ако си мисля, че в петък с НЕГО ще си изкараме добре и супер, няма да стане точно така както си го мисля'- защото, Никога не се Случва така, както Очаквам.
Тогава й отговорих:
Представи си, че мисълта ти е насочена, като молба, към нещо Вселенско, което така 'да нареди нещата', че да се случат както искаш.
Искам да имам кола- помислям си го днес в 6 часа 2010 година.
И Мисълта поема 'своя път'.
Докато стигне до 'сървъра', който обработва инфото и не е само тази мисъл, минава Земно-човешко време.
Приема 'поръчката'. Прави нужното за да нагласи нещата и връща обратно 'резултата'.
Да, ама вече е 2012.  Късно за някой. Пак е петък, пак е 8 часа (часа на срещата), НО 2012.
И тогава всъщност, ти отново имаш възможност да се срещнеш с този същия човек, но той вече има две деца и 5 заема от банките. А, ти се чудиш, дали не иска да се видите само, за да ти поиска пари назаем? И му отказваш.
И
мисълта ти се е осъществила в тази Реалност, но маааааааалко по-късно. 

(лично допълнение: една вечер, един човек ми каза: утре ще се видим и ще ...
На другия ден почаках. И цял ден се усмихвах, само мислейки за срещата ни и как си изкарваме. Неестествено щастлива бях, само от мисълта, без да се е Случила. Той не се обади. Но аз вече бях изживяла щастието все едно се е случило. И това ми беше достатъчно, за да не се разочаровам и да приема, че това всъщност се е случило. Никой не е в състояние да ме убеди в обратното. Ще докажа, че съм се 'срещнала' с този човек....дори той да не е разбрал )

Така че

Внимавайте какво си мислите (искате). 

[алибаба]

Когато ти очакваш нещо конкретно, което в момента ти се струва върха на сладоледа...ти на практика страхотно ограничаваш това, което би могла да ти предложи Вселената, "знаейки" далеч повече отколкото твоят мозък (колкото и да е перфектен той)за това кое е най-доброто за теб.
За това е доста....ограничаващо да конкретизираш желанията си.
Ти може би искаш да срещнеш един определн човек за когото си мечтаеш, но Вселената да ти е подготвила друг, за когото дори и не би могла да мечтаеш защото надхвърля всичко, което би могла да си помислиш. Примерно.
За това не е зле да не конкретизираме а да желаем нещо в стил "Нека това, което има да става е най-доброто за мен и за всички с които е свързано".
По този начин ти заявяваш на Вселената, че се доверяваш и вярваш, че каквото е добро за теб тя ще ти подсигури. И то точно когато трябва. Не и поставяш срокове, или пък условия как точно да изглежда желаното.Освен това живееш със спокойствието и вярата, че няма как да пропуснеш това, което е най-добро за теб.
Тогава се отказваш да преследваш ограничени цели и ти е много по-леко.

[persefona]

ок. Принципно съм съгласна с теб. В контекста на "ограниченията"
Зададени от мен самата или от Вселената. Това е ясно.
Но става въпрос за ограничения, в смисъл на 'РЕАЛНОСТ'.
Не само Моя реалност, но поне и на още един, докато не съм срещнала другия по-добър предопределен МИ.
Или свързано с твоята теза. В един момент аз, ако съм супер самотна, и пожелая да се появи Мъжът на живота ми! Веднага! Иначе много бързо мисля и веднага отивам в полето на"явно няма такъв мъж за мен. Аз не заслужавам. Така явно е решила Вселената"- и почти съм приела това.
Но! Изненада. С това ми настроение, се появява някакъв човек- ей така, без да съм го търсила. Просто... прочитам нещо от него в един форум, случайно. Той не знае за мен. Но аз прочитам 'моите мисли'. Освен изненадана съм озадачена, как да приема този ДАР!който си пожелах преди години. Еми щастлива съм. Но сега. А не на следващия ден, в който си го пожелах. 

[алибаба]

Съжалявам, но нещо не те разбрах много добре  

[persefona]

ами, ограниченията- границите на Реалността (нашата) Ние и само ние си ги Задаваме и предпоставяме.
Това няма общо с Мисълта-Съзнанието. Което може да си Пожелае Всичко!
И Добро и Лошо (за съжаление).
Затова трябва да внимаваме какво си пожелаваме.
Защото едното е Неограничено, Но може да се РЕализира в ограничената за нас Реалност, и ние просто да не знаем как да го Осмислим.
Става въпрос, дори и за не толкова позитивните ни мисли, които трябва да контролираме, до степен да не ни попречат да Видим Осъществените в Реалността. 

Не казах, че ще е елементарно. Въобще не е. Факт е, че мислите ни се реализират-рано или късно- и ние поемаме отговорност за тях Тук и Сега. 

Ако един ден, или когато съм нещастна, си помисля "защо точно на мен"? - не е защото ми е Предопределено от някой друг, а защото аз така ..съм си постелила. 

[алибаба]

Става въпрос, дори и за не толкова позитивните ни мисли, които трябва да контролираме, до степен да не ни попречат да Видим Осъществените в Реалността. 

Не казах, че ще е елементарно. Въобще не е. Факт е, че мислите ни се реализират-рано или късно- и ние поемаме отговорност за тях Тук и Сега. 

Ако един ден, или когато съм нещастна, си помисля "защо точно на мен"? - не е защото ми е Предопределено от някой друг, а защото аз така ..съм си постелила. 

А да, абсолютно е ясно, че всеки сам си е постлал...т.е. не на всеки е ясно де, но който е откровен пред себе си рано или късно стига до това "никой не ми е виновен".
Важен момент. Възлов. Разбираш, че мислите ти объркват нещата.
Но да се опитваш ДА КОНТРОЛИРАШ мислите си е...невъзможно, може да полудееш, защото кой е този, който ще контролира мислите? Пак е от същата сфера на мислите. Просто няма начин. Това е КАПАН. Почват се техники, медитации...какво ли не...със съмнителен успех.
Колкото повече си мисилш "Аз сега трябва да внимавам какво си мисля, защото може да се сбъдне" и точно на пук започват да идват какви ли не простотии и стават все по-натрапчиви..
Има друг далеч по-ефективен метод. Вместо да се опитваш да им сложиш юзди или похлупак ти ги използваш. Например можеш да решиш да ги проследиш и да видиш къде ще те отведат...това е принципа в някои бойни изкуства - не парираш удара, а го използваш за да метнеш противника със веговата собствена инерция.
Но това е друга тема.

[konstantin2007]

За мен,най-ефективният начин да се боря с"черните мисли"е като ме споходи такава мисъл,и си казвам"Ааа,днес не!Утре ще го мисля"На утрешният ден ако пак се подхлъзна и допусна страх или някаква друга гадост,пак така си казвам"Утре ще му мисля"И съзнателно насочвам мисълта си в противоположна посока.Към нещо хубаво,обратно на тази лоша мисъл,която съм допуснала.При мен работи.

[алибаба]

О да, това е страхотен начин. Например ти предстои да ходиш на зъболекар и те е страх, казваш си "ОТЛАГАМ страха за момента в който ще си отворя устата". До тогава си живея спокойно има мнооого време....и така на този принцип се оказва, че често не се налага даже да си я отваряш (е при зъболекаря се налага де) но дакато си казал "ох" и вече свършило.
Но този метод с отлагането работи.
Чета една книга сега за една изследователка на Тибет и тя разказва следната история.
На среща с един лама нейният преводач пожелал да разбере как да се справи с личен проблем, трябвало да се жени, но си имал друга,по-любима жена и се чудел какво да прави. Имала 3 месеца в които трябвало все пак да реши. Ламата изпаднал в транс и му казал "Успокой се. Няма да ти се наложи да се сблъскваш с този проблем.". Това действително станало, защото човекът умрял скоро след това,така че изобщо не му се наложило да избира.
Не ламата е предизвикал смъртта му де (да не стане грешка) ламата просто видял това

[persefona]

Има друг далеч по-ефективен метод. Вместо да се опитваш да им сложиш юзди или похлупак ти ги използваш. Например можеш да решиш да ги проследиш и да видиш къде ще те отведат...това е принципа в някои бойни изкуства - не парираш удара, а го използваш за да метнеш противника със веговата собствена инерция.
Но това е друга тема.

имам лоша новина 
готова ли си? да я прочетеш?

Никъде, ама никъде не съм използвала думите "юзди" и "похлупак"

т.е. може би е ясно, че не говоря за такъв ... 'тип' Контрол на Мислите.
И за този тип Внимава-не.

Вниманието- осторожност-та- са свързани с известен тип кон-цен-трация! (това е различно от медитация! да не се объркате.- да не кажа е направо обратното!)

Когато си помисляме нещо- то е Факт- не можеш да 'върнеш' мисълта- тя вече се е появила. Дали от наглед, дали от асоциация- тя е в МЕН!
След това тази твоя мисъл- е в Потенция (Възможност) да стане желание до искане. Силно, слабо, противоречиво- има си го.
Доколкото се сещам, ти беше споменала нещо за зародиша в яйцето, ама на мен ми е по интересно това, което се получава при среща на сперматозоид-чо и яйцеклет-чица.
Като биолог се надявам да ме разбереш 
Оттам насетне си мисли за "парадокса на Банах и Тарски" 

И тоооооооогава вече пак прочети изречението ми:
"Внимавай какво си пожелаваш"- но не като предупреждение, в смисъл на забрана и обяздване, а като предупреждение, че нещо те очаква, че нещо ще ти се случи, щом нещо си си пожелал. Хубаво, добро... ще видим. Времето ще покаже.

[алибаба]

Да му се не види !!!!
Няма ли начин да излезем най-сетне от междуличностния тип говорене!!!
ТИ може и да не го разбираш така контрола ама бедна ти е фантазията колко народ ТАКА го разбира.
Не СПОРЯ с тебе, нито с никого.
Или сега пак ще кажете "не говори за другите а за себе си", а като кажа нещо за себе си "Ти за ква се мислиш?! "

[persefona]

Не се ядосвай.
Усещам (макар и виртуално) някакво напрежение в теб. Споко.
Не е нужно да се 'държиш по детски' (това го казвам съвсем добронамерено. Да. Използвай го, срещу мен в следващите си постове и интерпретации както намериш за добре). Детето ми така, като е несигурно и казва "мамо сега няма да отидем на кино, нали?" "не бе, съкровище ще отидем".

Аз съм малко нова, за да те определям личностно, но като чета ти се нуждаеш от някакъв тип идентификация за пред другите. Страх, да не би да останеш незабелязана. Това за мен е Виртуалност. Разликата с Реалността е, че не мога да ВЪЗДЕЙСТВАМ на Действителността. Сега, ако напишеш, че не си биолог, а астронавтка, ще ти Повярвам. Че всъщност си мъж, а не жена ще ти повярвам. Че много те дразня и ще ми шибнеш един тупаник, ще ти повярвам, че те дразня, НО НЕ и че ще ми шибнеш тупаника.
Ерго, горните неща... "излизането" от някакво говорене... не знам дали ще е адекватно на ситуацията. А тя е- виртуалност, в която си пишем.
Или, разграничавай нещата и ще се чувстваш по-добре. Гаранция. Вярвай ми, истина ти казвам. Виж аз как бих ти повярвала (за всичко, което е без значение за мен, докато си пиша с теб).

Съвсем по темата. Не разбирам, какво и кое точно НЕ ти харесва в интерпретациите и обясненията ми.
Няма как да започна да ти говоря Принципно. Мислите са си мои и не ги давам на никой, дори и да ме смачка от бой...аз ще си помисля...баси, и това трябваше да стане, Добре че мина! 

[алибаба]

Офффф
Пнякога използвам 2-ро лице единствено число като вид ..безличностно говорене за да избегна първото лице единствено число...и всеки решава, че говоря ПЕРСОНАЛНО на него!!!
Примерно като казвам следното "понякога се питаш къде е истината...понякога се объркваш...търсиш отговори" не означава, че ТИ, ПЕРСЕФОНА....го правиш.
Виж ако кажа ПЕРСЕФОНА, ти казваш, че слагаме похлупак на мислите...обаче аз казвам еди що си...тогава говоря на ТЕБ, ПЕРСОНАЛНО.
Оказва се, че е проблем да се говори без човека да приема всичко лично.
Сега разбирам защо онзи Шибендо (дано не бъркам името) на една лекция по крия йога говареше така "Това тяло тук се чувства добре и ви приветства. Това тяло е радостно, че е сред вас" и т.н.
Явно човека беше намерл решение на този проблем с който аз се сблъсках във този форум от самото начало 
Та ...това тяло казва, че не търси идентификация за пред другите щото това е кауза пердута  ;D  ;D  ;D
Това тяло, дето пише в момента ако нещо търси е по-скоро коректив, за да може да израства....
Това тяло тука, обожава да бъде оборвано защото това за него означава, че съзнанието му е отишло мъъъничко по-напред (или на широко)
Ако това тяло тука осъзнае че е грешало в предишните си интерпретации СЕ РАДВА!
Научило се е вместо да му е неприятно (както е било до един момент в живота му) да СЕ РАДВА когато го оборват, коригират и пр.и дори нещо повече - съзнателно да търси това!!
В момента в който това тяло реши, че всичко знае и това е ПОСЛЕДНАТА истина, значи всякакаво развитие е спряло!
Но докато новата истина (осъзнаване)проблесне това тяло, както и ти го каза отстоява своето.
Но щом проблесне, това тяло е готово да захвърли старата "истина" автоматично и с благодарност. И с огромна радост при това.
 

[persefona]

алибаба, има ли някаква възможност да помолиш тялото си, да ми ДОКАЖЕ! че е така както го е написало! За да му повярвам.  Не че, не искам, да повярвам на тялото, колко се радва да бъде оборвано, но тук в тази Виртуалност, ми някак леееееееееко съмнително, след като същото тяло тези дни написа на друго място,  как няма човек, който да не счита мнението си за меродавно.
Аз пък съм такъв човек.  Ето на! вече познаваш.

Та ако тялото се затрудни с доказателствата давам жокер:

Justify- True- Belive! Твоето тяло дано е чувало за това.