Явлението Кришнамурти е уникално по своята същност, различно от всички Учители, основатели на учения, секти и дори на религии.
Кришнамурти - човек, който от любов към света и истината се е отказал от ролята на живия Бог, на световен Учител, роля, за която бил предназначен още от ранното си детство. Той е направил това, тъй като осъзнавал, че истината, ако тя не е открита самостоятелно, а е натрапена от друг авторитет, дори да е най-забележителното същество, не води към нищо, освен към илюзии, конфликти и страдания.
Джиду Кришнамурти се родил през 1895 год. в ортодоксално брахманско семейство в Маданапали.
Малкия бил забелязан от Ч. Ледбитер, един от лидерите на Теософското общество. Той бил поразен от красотата на Джиду, от неговата склонност към ярки екстазни преживявания и видения. Ледбитер решел, че Джиду е този човек, който се търсили теософите: новия Световен Учител, живия Майтрейя, предишното въплъщение на когото бил Христос.
Баща му, Нараяни Кришнамурти, с желание дал сина си на обучение, но скоро разбрал, че теософите ще го отклонят от ортодоксалния индуизъм и си поискал обратно сина. Ледбитер, обвинен в използването на незаконни педагогически методи, бил принуден да отпътува от Индия. Обаче теософите спечелили съдебния процес и настойница на момчето станала ръководителката на обществото Ани Бизант.
Представен от Ани Бизант на двамата висши Учители - Кут Хуми и Мория - четиринадесет годишния Кришнамурти бил безусловно признат за Велико Същество, в който е трябвало да се прояви бъдещия Буда - Бодхисатвата Майтрейя, появяването на когото предсказали теософите. Учителите препоръчали външно възпитание в европейски дух, но забранили всякъква намеса в духовната сфера.
През декември 1905 год. Кришнамурти бил приет в езотеричната секция на обществото, а през януари 1906 год. за ученик но Майстор Кут Хуми.
През 1911 год. А. Бизант, която веднъж за винаги дълбоко заобичала Кришнамурти и уверила се в него, основала от името на Теософското общество Орден на Звездата на Изтока с отделения по целия свят (в Холандия, Индия, САЩ, Австралия).Този орден е трябвало да стане основа за бъдещия светове ред под ръководството на Кришнамурти.
До 1929 год. Ордена непрекъснато се разширявал и наброявал десетки хиляди членове.
През 1912 год. теософите неофициално признали Кришнамурти за глава на Ордена. Някои от теософите, начело с Щайнер, образували самостоятелна община (антропософска),показвайки по този начин несъгласието си с общото решение.
Самият Кришнамурти до 1921 год. се е намирал в Англия, където получил домашно образование. Опитите да постъпи в Оксфорд или Кеймбридж били безуспешни. Кришнамурти води светски живот в Лондон и Париж. Запознава се с писатели, художници, музиканти, ползвайки се с голяма популярност сред интелигенцията и снобите. На въпроса: трудно ли е да си инкарнация на божество, той отговорил, че сега повече го вълнува кой ще спечели Уимбълдънския турнир.
В края 1921 год. Кришнамурти пристига за малко в Индия, а след това, след Конгреса на Теософското общество в Австралия, се отправя към Калифорния, където се заселва в Оджаи, недалеч от Санта-Барбара, в малко имение, което по-късно А. Бизант ще купи за него, и където му е отсъдено да почине след много години. Тук започва за него интензивното духовно пробуждане, свързано с пълна трансформация на съзнанието и мъчителни преустройства на физическия организъм, които напълно ще променят целия ход на неговия живот и ще продължи до края на неговия живот. По това време, особено след пътуването му до Италия през 1924 год., той както никога по-рано, отговаря на своята роля на Световен Учител и Месия, дава наставления на своите последователи, излъчва радост и съчувствие, поразява околните с дълбоките си духовни прозрения, кани се да приеме саняса, убеден в своята способност да направи всички щастливи. Теософите с радост констатират сливането на съзнанието на човека със съзнанието на Майтрйя. През април 1927 год.А. Бизант прави изявление за Асошиейтед Прес: "Учителя на света е тук". В началото на 1929 год. тя пише на Кришнамурти, че и се иска да остави поста на глава на Теософското общество, да седи в краката му и да слуша това, което той говори - но той не и позволява това. Водещите теософи в своя ентусиазъм не забелязват, че вече три години Месията говори странни неща, никак не вместващи се в теософската доктрина.
Накрая, на 3 август 1929 год., в присъствието на три хиляди събрали се да го слушат членове на Обществото, Кришнамурти обявява своето решение да разпусне Ордена на Звездата. Той говори за безусловната вредност на авторитета и подчинението му, за това, че към истината няма пътища, и е нелепо да се мисли, че някаква организация е способна да води или може да застави хората да вървят по определения път. И този, който действително иска да разбере нещо и може да сътрудничи, не му е нужна никаква организация и никъкъв авторитет, особено авторитета на Учителя на Света. Буда и Христос не са претендирали за божественост, натрапвали са им я със своето преклонение учениците им. Той вижда задачата си в това, да освободи човека от страховете му, от условностите, от ограничеността, а не в това да строи нови клетки от религии, секти, теории и философии. За да разбира света, човек трябва да бъде свободен.
Теософското общество получило страшен удар и побързало да се разграничи от Кришнамурти. За Ани Бизант това било катастрофа на плановете в целия й живот, но вярата й в Кришнамурти и любовта й към него били непоколебими, и тя до самата си смърт през 1933 год. е смятала, че той по-добре знае кое е нужно, и продължила да прави всичко, за да може да продължи своята дейност. Скоро всички фондове на Ордена били ликвидирани, а обширните владения и ферми били върнати на предишните си собственици.
Не всички теософи могли да приемат този случай, но разрива не бил толкова рязък. Топлите отношения с Ани Бизант се запазили до края на дните й. Теософските зали винаги били отворени за Кришнамурти, теософските общества печатали книгите му.
Кришнамурти за дълго засяда в Калифорния. До 1939 год той няколко пъти пътува до Индия, където независимо от противодействието на теософите, особено след смъртта на А. Бизант, се изказва пред доста големи аудитории. Но изглежда Индия още не била готова да го слуша. Шумът около името му затихва, светът и пресата забравят за него. От началото на войната до 1947 год. той живее в Калифорния и се държи толкова скромно, че даже близките му познати не са подозирали за гигантската вътрешна работа, която протича в него.
Втората световна война променила света. Променила тя и Индия. През 1947 год., два месеца след обявяването на независимостта на Индия, Кришнамурти пристига в родината си. Събуждащата се след многовековния застой страна, била в най-жестока криза. Възторгът предизвикан от свободата, продължил кратко, за много хора той се превърнал в разочарование и отчаяние. Милиони хора, поради опасност за живота им, били принудени да напуснат своите домове и имущество и да се отправят в неизвестността. Много интелигенти наблюдавали с ужас резултатите от своята многовековна борба. Какво става? Как се стигна до това?
Новата Индия вече била готова да чуе Кришнамурти. И той се взривява с целия си гигатски заряд от любов, състрадание и истина, който се е натрупал в него за годините прекарани във външно бездействие. Този поток няма да пресъхне до самата му смърт през 1986 год.
В продължение на 40 години, той се изказва пред многохилядни аудитории в Индия, Швейцария, Америка и други страни. При него идват със своята болка и въпроси хора от всички възрасти и съсловия, и никой не е върнат.
Той не обещава и не дава утешения, но в обкръжаващата го атмосфера на светлина и любов, и най-жестоката истина се възприема като благо и е способна да извърши най-дълбоки промени в душите и умовете на хората.
Да се представи система от възгледите на Кришнамурти е невъзможно, защото думата "система" е неприложима към неговата философия. Четейки Кришнамурти, хората изпитват велико вълнение, което носи неочаквано откритие на истината. "Аз не ви уча на нищо, аз само държа фенер, за да можете по-добре да виждате, а ще поискате ли да видите - това си е ваша работа."
Философията на Кришнамурти не е учение, имащо определени догми. Неговите представи за живота и смъртта, за щастието и радостта, пространството и времето, за любовта и т.н., които се обсъждат на неговите беседи, не се натрапват на събеседника, нещо повече, те просто се представят като предмет за размисъл, и решението е индивидуално за всеки. Стигайте до всичко сами, не вярвайте на каквито и да са догми, представи, шаблони - езотерически, християнски, ислямски и т.н.
Основата - главното, което според мен, може да се отдели от възгледите на Кришнамурти - това е представата му за свободата. Свободата от външни и вътрешни въздействия и подбуди, ограничаващи погледа на човека върху живота, стесняващи неговия кръгозор. Но как да се разграничим от възпитанието в семейството, от полученото в институтите образование, от определени шаблони на общественото мислене, в които живее човек, за да съхрани чистотата на детските възприятия? Кришнамурти не дава еднозначен отговор на този въпрос. Както и на всички въпроси от живота, които по негово мнение нямат еднозначен отговор. Отговорите на Кришнамурти почти винаги са парадоксални, те балансират на острието на бръснача и необикновено точни, отварят очите на човека за вечното и непреходното. Ето, например, понятието за живота, като за нещо изменчиво, като динамичен поток, за да се види и оцени безсмъртието и мета пространството, е неограничено с времеви параметри.
Той говори за опита, който предизвиква закостеняване на нашето възприятие, образува определени стереотипи на поведението в определени ситуации. Той посочва, че е необходимо да осъзнаваме това, да не ограничаваме възможността си за възприемане на всяко явление, да го възприемаме като че ли за първи път. Необикновено ярко е даденото от Кришнамурти определение на истинния религиозен ум, като взрив от осъзнаване, въстание против всички пътища и системи.
Кришнамурти се е заел с активна просветителска дейност през 50 - 60 години, когато след военната криза е предизвикала разпадането на установената световна система и възникването на мощен поток от национално-освободителни революции. Той е виждал метода за решаването на световните конфликти не в политиката или религията, а в индивидуалната революция, в процеса на само познанието.
"Ако не стане преобразуване на индивидуалността, която се явява продукт на обществото, не зная как ще излезем от този хаос". "Трябва да се започва с разбирането за робството на ума".
"За да разбираме страданието и безпорядъка, които съществуват в нас, а поради това и в света, ние трябва първо да намерим яснота в себе си, а тази яснота преминава през правилното мислене. Правилното мислене - това не е само резултат от развитието на интелекта. Правилното мислене идва със само познанието. Без себе разбирането, това, което мислите не е истинско".
Тази фундаментална тема се развива от Кришнамурти последователно, крачка по крачка, Този Учител залага на отделния човек, на развитие на съзнанието му. "Надеждата на човека не е в организирането на религиозна система. Организирането на религия с нейните посредници, свещени книги, догми, йерархии и ритуали предлагат само фалшиво решение на основния проблем. Вярата във висшата система на всяка дадена система от ценности, води не към освобождение, а към още повече стари нещастия". И още "вярванията неизбежно разделят". Всички организирани вярвания са основани на разделението, макар и да могат да проповядват братство. Човек, който успешно уреди отношенията си с този свят - това е човек, в който няма вярвания, "Само чрез творческото разбиране на себе си, може да съществува творчески, щастлив свят, в който вярвания не съществуват". Светът без религиозни идеи би бил щастлив свят, според Кришнамурти, защото този свят без могъщите сили за принуда към определени действия, без почитането на догми, в името на които се оправдават най-лошите престъпления и великите глупости. Но какво ни предлага Кришнамурти? Това не система от вярвания, не религиозни догми, не набор от готови правила и постановки, не призиви за духовен подем и не вдъхновено дърдорене за съществуването в трансцеденталните светове. Той не предлага самодисциплина и молитва, той не е последовател на йога.
Той във всички свои лекции говори за развитието на осъзнатостта, за това, че живота е трансцидентална спонтанност, творческа Реалност. Само осъзнаването на тази реалност, отварянето на човека към динамическия поток на опитите, без избор, води към пълно разбиране и пълнокръвна любов. Това осъзнаване без избор във всеки един момент, във всички житейски обстоятелства - е единствената ефективна медитация.
Да се говори за Кришнамурти е много трудно, него може само да го четеш, съпреживявайки. Четейки Кришнамурти, разбираш и чувстваш не утешение, не ласка, не поддръжка, а единение с човечеството в сложните и вечни проблеми, решаването на които трябва да става тук, в този живот от всеки.