mitko
Авторитета е полумъртъв.
Първо повечето авторитет се трупа С ЦЕЛ злоупотреба.
Когато има нуждата за коректност се сформира поглед който УЛАВЯ признаците за нейното присъствие или липса. Тогава авторитета е ненужен.
Авторитета в повечето случай е инструмент за натиск който най-често се употребява поради страх, несигурност и болно самочуствие.
Хората които правят каквото искат както искат защото така искат не се интересуват от авторитет.
И най-вече авторитета е изключително непостоянно явление. За да разбереш в какво състояние е нечии авторитет трябва да ИНВЕСТИРАШ което е неоправдана инвестиция.
Днес може да имаш авторитет утре може да злоупотрябяваш с него.
Само че докато хората се позовават на неактуализиран спомен на твоя авторитет ти се възползват от тях на база необосновано доверие(авторитет).
Докато коректноста е СВОЕВРЕМЕННА и може да бъде проверявана на момента без разходи от която и да е от страните.
Очудвам се че въобще има толкова родители които негодуват за уважение от децата си. Особено имаики предвид как повечето са оставяли същите тези деца да дерзаят сами цял живот относно нещата които наистина вълнуват сърцето им. "Не прави, така, не прави онака, това е глупаво остави го намира, прави каквото ти казвам" не нещо което ще роди уважение.
А децата са СВРЪХ интелигентни. Още от невръстна възраст с поглед пробиват всички глупости и лицемерщини които сме накачили върху личноста си. И ако тази ИСТИНСКА персона отдолу отвръщава едно дете то цялата му психика започва да се изгражда дистанцирано от родителя. Този ефект е много трудно обратим когато пораснат децата. За това се казва че децата виждат това което правиш а не това на което ги учиш. А повечето хора не правят предложения - "Еми сине аз не съм го правил но мисля че е най-добре така от опита който имам", обикновеното семейство е "ТАКА Е ТОЧКА ПО ВЪПРОСА! - ЧЕ МА СЛУШАШ ЩОТО АЗ ТА ХРАНИМ И САМ ПО СТАР ОТ ТЕБЕ ЗНАЧИ ЗНАМ ПОВЕЧЕ ПИШЛЕМЕ ТАКОВА". Така че каквито и да ми ги разправят ще ти кажа че в повечето случай родителите получават точно такива деца каквито са си отгледали/пожелали, в противен случай родителите нито са си мислили какви деца искат нито са имали хабер как да се държат с едно дете. НЕЗАВИСИМО какви са били намеренията. А в семействата които има интелект дори родителя и детето да са възможно най-големите противоположности има една безценна база на разбирателство която винаги функционира безотказно независимо какви са различните възгледи.
А на другите ще отговоря следващия път като седна пред нета че трябва да бягам.
