Краят на началото
Публикувана от topnews.bg в Свят
Лисабонският договор присъства често в новинарските емисии от няколко години, а още повече пред последните два месеца, но едва ли са много хората, познаващи документа и процеса на приемането му в детайли, пише dnevnik.bg. Само "лесно четимата" версия на документа е 347 страници и изобщо не може да се нарече лесна за четене. Въпреки това договорът ще стане основен закон на ЕС от декември, а днес лидерите на страните членки се събират да решат кой ще поеме двата новосъздадени с документа поста в ЕС - на президент и на външен министър.
Подготовката и ратификацията на Лисабонския договор отнеха почти десет години, тонове хартия и труда на стотици бюрократи, дипломати, адвокати и политици. Договорът многократно беше обявяван за мъртъв - спомнете си корицата на "Економист" от април 2008 г. с надпис "Просто го погребете". Противниците му, включително и последният мохикан - чешкият президент Вацлав Клаус - прибягваха до фантастични правни акробатики, за да го спрат. И все пак той оцеля и със сигурност ще е последният договор на ЕС за поне десетилетие напред.
Целта на документа е ясна - да направи ЕС и институциите му по-ефективни за работа с 27 членки
(които скоро ще станат и повече). За да стане това, договорът внася доста промени - някои доста съществени, други - по-малко. Твърде сложни и непрозрачни, повечето от тях ще останат почти незабелязани от гражданите. По думите на професор в Лондонското училище по икономика и политически науки видимите промени са в две направления - нови правила и нови роли.
Новите правила засягат процеса за взимане на решения и приемането на закони, който ще се облекчи заради разширяването на гласуването с квалифицирано мнозинство. Така ще се ограничи възможността на страните членки да блокират дадено решение или да го протакат със заплахи за вето. Вместо това те ще трябва да градят коалиции и да търсят компромиси. Тази промяна обаче ще влезе в сила чак през 2014 г. по настояване на Полша.
Новият договор ще разшири правата на Европейския парламент, който става равен с министрите на страните членки при приемането на закони в 40 нови области (включително енергетиката и разпределението на европейския бюджет). Това не само ще направи евродепутатите по-важни, но и със сигурност ще ожесточи допълнително предстоящите битки за структурните и земеделските фондове.
Значителни промени предстоят и във външната политика на ЕС, най-вече в общите мерки за сигурност. Досега вялата отбранителна политика на съюза има шанс да стане по-видима, тъй като за пръв път е дефинирана в европейски договор. Той ще разшири военните и цивилните акции и бюджета за тях, както и въвежда клауза за солидарност, задължаваща страните членки да си помагат при терористична атака, война и природни бедствия. Най-важната новост в тази област е "постоянното структурирано сътрудничество", нещо като "Шенгенско пространство" в сферата на отбраната и сигурността, където ядро от страни членки ще развива засилено сътрудничество и ще дава инструкции за общите военни операции.
Дали това ще е началото на европейска армия и конкуренция с НАТО
"Засега не, но кой знае какво ще стане след десет години", смята Ричард Гауън, външнополитически експерт в Европейския съвет за външни отношения. Според него развитието на отбранителния и военния капацитет е едно от най-интересните нововъведения на Лисабонския договор, което подсказва, че ЕС ще търси по-активно международно присъствие.
Наред с тези нови правила договорът поставя и нови фигури на европейската шахматна дъска - председател на Европейския съвет (наричан президент на ЕС) и представител за външната политика (наричан външен министър на ЕС). Битката за двата поста е в разгара си, а победителите трябва да бъдат избрани от европейските лидери днес. Президентът ще представлява ЕС пред света и ще търси компромиси в сложните преговори между националните лидери. Още по-интересна е ролята на бъдещия външен министър - той ще разполага със значителен финансов и дипломатически ресурс и ще е едновременно член на Европейския съвет (наравно с лидерите на страните членки), председател на Съвета на външните министри и зам.-председател на Европейската комисия.
Позицията му в три различни институции се смята от някои наблюдатели за отстъпление от принципа на разделението на властите (представете си например българският президент да е същевременно вицепремиер и външен министър). Как европейският външен министър ще дели сцената и отговорностите си с президента на ЕС и с националните лидери? Според Льокен това тепърва ще се изяснява в следващите години. "Дотогава едва ли можем да очакваме от новата структура смели политически решения", коментира професорът.
Нововъведенията на Лисабонския договор са сериозни, но не толкова амбициозни, колкото тези в европейската конституция, която беше отхвърлена на референдум в Холандия и Франция през 2005 г.
Дори "бащата" на конституцията Валери Жискар д'Естен сравни договора с кутия с инструменти, в която трябва да ровиш много дълго, за да намериш този, който ти трябва
И въпреки това на документа се възлагат огромни надежди. "Европа с Лисабонския договор ще е по-интегрирана, по-демократична и по-подготвена да се справя с днешните си нужди и предизвикателства", заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу във вторник. Барозу не крие оптимизма си, че договорът ще инжектира свежа енергия в ЕС, който в последните години беше блокирал заради провала на конституцията и трудното приемане на Лисабонския договор. Оптимизмът обаче изглежда неуместен - бъдещето на съюза не зависи от този свръхсложен документ, който едва беше приет, а от волята на страните членки. А те в момента предпочитат да насочат енергията си към излизане от икономическата криза, а не към европейската интеграция. "В момента ЕС изглежда като коалиционно правителство, което едва е оцеляло след пореден вот на недоверие - уморено, облекчено и предпазливо към нови вътрешни противоречия", смята Сара Хагеман, анализатор в Центъра за европейски политики в Брюксел. А противоречията няма да закъснеят - в началото на следващата година предстои поредната епична битка за разпределението на новия европейски бюджет до 2017 г.
И все пак как ще се развива ЕС с новия договор? "Лисабонският договор е решение на част от настоящите проблеми - нуждата от по-ефективен метод за прокарване на закони, от по-ясни общи позиции и по-рационално използване на човешкия и финансовия ресурс на институциите", обясни Хагеман. "Но той не е панацея и не гарантира по-успешна политика." Едно е сигурно - нови референдуми няма да има, а неизбежните следващи реформи на съюза ще се прокарват на политическо ниво. "Пряката демокрация" явно не работи добре за ЕС - отхвърлянето на европейската конституция от французите и холандците и първият отказ на ирландците да одобрят Лисабонския договор показаха, че референдумите са неудобни за съюза.
Бъдещото им заобикаляне ще позволи на ЕС да се реформира без досегашните драми, но и ще задълбочи основния му проблем - твърде слабата му връзка с гражданите.
Така ЕС рискува европейците да стават все по-цинични към работата му и към европейската демокрация.
Критиците на Договора от Лисабон идват от целия политически спектър, а обвиненията им често си противоречат. Мечтателите за по-дълбоката евроинтеграция презират документа, защото не направи Европейската комисия по-силна за сметка на националните власти. Евроскептиците пък изтъкват точно обратните аргументи против договора - според тях той е голяма крачка към "европейска свръхдържава", в която анонимни бюрократи ще командват националните политици. И двата лагера грешат. Договорът няма да обезсили съюза, нито ще прехвърли национални прерогативи в ръцете на европейската администрация. Той не може да принуди страните членки да свършат нещо, което не искат, нито пък ще ги спаси от глоби и съд, ако не спазват общите правила. Като цяло през декември ЕС няма да се се превърне в много по-различен или по-успешен проект, а ще продължи да се развива бавно, с компромиси и с всичките си досегашни противоречия - икономически гигант и политическо джудже, мощна кола с 27 спирачки, създаден за гражданите, но твърде далечен от тях.
