Езотерика - как и защо?

[targy]

Здравейте люде на "забранените" мисли, преди доста време се регистрирах тук, но поради различни причини съм форумен "трол" или не пишещ, а дори и дълго време не бях влизал и в сайта.. сега се завръщам с пълни сили.
Поради тези причини казвам отново - Здравейте всички!

През изминалите няколко седмици прочетох всички теми, които ми грабнаха интереса и които бях пропуснал.

Измина доста време от първата ни среща.

Започвам тази тема, не случайно (не вярвам в случайностите), искрено ме интересува нашата връзка, която сътворява това интернет пространство колкото и егрегорно да е то.. винаги съм имал въпроси, винаги съм търсил, отговори някои, от които намерих тук, за което съм Ви благодарен. Чувствам и искам да кажа - благодаря ви хора, че ви има, благодаря ви хора, че мислите различно толкова съм щастлив, че ви има!

Много от Вас работят на същата честота като моята, много от Вас са доста по - напред с "материала", , но въпреки всичко каузата, за която сме тук, е една и съща - търсене на отговорите, прозрение, просветление.

Интересно ми е как се почувствахте за първи път когато станахте "различни" (или може би по - правилно е да се каже здраво-мислещи?) и как точно се случи? Как преценихте, че всичко свързано с Езотериката е точно това което Ви вълнува? Някой просто ви запали или сами намрихте пътя? Въпроси въпроси и само въпроси, поне за мен винаги е било така.

Моят път:
Преди доста години, мой приятел ми отвори очите и тогава за първи път се срещнах с творчеството на Карлос Кастанеда. Бяхме деца, четяхме с любопитство книгите на последният ученик на последният мексикански черен магьосник... всичко започна на шега.

Интересно е как практикувахме стъпка по стъпка оскъдната информация за изместване на събирателната точка на човешкото същество. И наистина имаше ефект, който остави дълбоки следи в моето съзнание и до ден днешен. Какво точно сме правили и как сме го прявили не е достояние за обществен форум, но предполагам, че запознатите се досещат.

Тогава преди повече от десет години не бяха формулирани по "съвременият начин" повечето наименования като "астрал", "егрегори", "астрални създания" и прочее... да кажем, че всичко бе много по трудно откъм достъп на информация и прочее. Въпреки всичко, всеки един от нас търсеше истината за себе си, както е и до ден днешен. Не мога да отговоря на въпроса кой какво е намерил, но мога да кажа, че някои хора, не успяха да се измъкант от магията на астралният свят и дори до ден днешен са под влиянието на "лошите".
Около 4-5 години активно се занимивахме с Кастанеда. Резултатите бяха потресаващи. Променящи. Незабравими. Последваха фатални изходи за някои от участниците, след което последва период на мрак и преустановяване на заниманията ни.

Дълго време чувствах страх от всичко, което бях видял и разбрал.. реално ли бе то ? Луди ли бяхме ние? Какво се случваше всъщност? Кои сме ние? и така серията от въпроси не секваше. Минаха години, чувствата не избледняваха, а на против започваха да се доказват, чрез "реалният" свят, според постъки, действия и мисли.. и всичко това продължи до скоро в момента, в който  не прескочих бариерата и да кажем, че отново съм в играта. Готов съм да видя, да разбера, да довърша своето започнато и изоставено дело!

Ще се радвам да разбера как Вие стъпихте на тази вълшебна пътека

[Tangrata_]

В момента се сещам 2 неща:
1-во - човек не може да надскочи съдбата си.
Т.е. ако ти е писано да не се занимаваш, нещата така ще се случат, че нещо в живота ще те отвлече от заниманията.

2-ро - казваш, че сега е по-лесно, със всичката информациа и интернет.
Аз се питам: А дали не е всъщност по-трудно!?
Преди имаше някаква специфична чистота и невинност. Именно липсата на толкова писани добри и лоши материали, именно липсата на всички тия тонове имена, класификации и оценки.
Не е ли това път към точно обратното!?
Наскоро започнах да гледам "Забраненото царство". Гледах само 1те 20ина минути за сега, но примера ми е от там.
Главното геройче много напираше да се учи. Беше изгледало много филми и знаеше много "термини".
Като видя това, на Джеки Чан му стана лошо (образно казано).
Вика му - как може да напълниш чашата си, ако е вече пълна с вода - изпразни я.

Тоя пример го помня много добре от един много по-стар филм - "Не отстъпвай, не се предавай" Оттогава тоя пример с чашата ми е един от любимите.
Именно той е в сила сега.
Пълно е със знания, дето не са особено качествени - като вода, и те само задръстват мозъка на хората с глупости.
И то точно тия хора, дето си мислят, че са тръгнали да "дирят" нещо.
Не, сега стана много по-трудно, отколкото да кажем преди 10-15г.
Истината вече е почти неоткриваема.

Всъщност, може би винаги си е било едно и също ...

[targy]

да разбирам ли, че всички сте родени с тези идеи и виждания или просто няма какво да разкажете?

[ShadowOfSun]

Едва ли нямат какво да разкажат, но какво значение има това? Темата по същество е глупава. "Разкажете как започнахте вие?"  Не става, брат. Чел си Кастанеда, начи ти е ясно за "личната история". Не че съм навътре, ама толкова дълго писах за себе си ( по други линии), че сега ми се повръща от есета, пълни с въздишки "еееххх, и тогава света стана магия"... 

Попадаш на две-три материалчета, почваш да четеш, "запалваш се"... зарибява те... и след миг си се превърнал в книжен плъх, който прелиства като наркоман книга след книга, сайт след сайт, форум след форум... може и да е необходимо. Аз мисля, че има смисъл само от определено състояние на съзнанието (духа ти), иначе е просто избиване на комплекс, невъзможност за реализиране в други области, бягство от действителността.

Обаче тия дни - точно като теб - и аз почнах да се опитвам да се връщам назад към миналото си. Как съм мислел преди? Какъв бях преди цялото "езотерико-философско хълмче" ( айде, не е планина) от книги, които изчетох? ... много е странно, защото днес си обясняваш нещата по съвсем различен начин, а не ти се струва да е по-добър или по-умен от миналия. Даже сякаш поведението ти се е запазило непроменено, но си си намерил оправдание за доста от странностите, които винаги са си били в теб.

 Въпросът дори не е във въпросите, които си задаваме, а в миговете на тишина, докато се опитваме да им отговаряме. Какво точно откриваме в тях? Умеем ли да извлечем нещо, някак? Нещо наистина ново, а не безкрайно повторение на думи, мисли, модели на поведение, емоции... възможно ли е да достигнеш ново преживяване? Тогава животът се свързва здраво в неделимо цяло и можеш да си позволиш всичко.

Ето ти вариант за "вълшебната пътека". Хареса ли ти? На мен твоето разказче определено ми допадна.     

[targy]

не знам до колко е глупаво дадено нещо или не, защото човек се учи докато е жив и пак умира глупак.

В интерес на истината не съм очаквал купища отговори(а може би трябваше!?), но ми бе интересно колко хора биха споделили, коя е първата им  прочетена книга по тази тематика, кое е първото им подобно изживяване, и все неща в тази насока.. не целя да правим "справочник или наръчник на начинаещият езотерик"

Благодаря за отговорите ShadowOfSun и Tangrata_

П.С. и все пак, ако наистина е глупава темата спокойно може да я подминете, ако ли не пишете

[ThreeFaces]

Не е глупава темата ти.
За да го разберат и другите, ще ти разкажа моята история, която няма много общо с гореспоменатия пример.

Родена съм в семейство езотерици. От както имам хронологични спомени, майка ми членува в група със сходни интереси. Подобни групи съществуват и са съществували още преди падането на комунизма (за участието на баща си в подобни сбирки разказа Любен Дилов- син в едно итервю). У дома се четеше Блаватска и Рьорих на руски, говореше се за медитация, съзерцание и чакри съвсем спокойно. Въпреки това нямаше никакъв натиск от родителите ми към мен или брат ми- просто наблюдаваха развитието на итересите ни.

Естествено, щом проявих настойчиво любопитство, бях внимателно и постепенно въведена в материята чрез разговори, много литература и упражнения. Като всеки тийнейджър премниах през различни фази, които се оказаха незаменим арсенал от знания. Към днешна дата обучението продължава вече цели 17 години.

За поста по- горе мога да кажа едно- много хора прочетоха Кастанеда, но много малко поеха да Търсят. Едно е да те ръководи само любопитството или да изпробваш ширината на съзнанието си, а друго е да му наложиш дисциплина.

[ShadowOfSun]

Родена съм в семейство езотерици. От както имам хронологични спомени, майка ми членува в група със сходни интереси. Подобни групи съществуват и са съществували още преди падането на комунизма (за участието на баща си в подобни сбирки разказа Любен Дилов- син в едно итервю). У дома се четеше Блаватска и Рьорих на руски, говореше се за медитация, съзерцание и чакри съвсем спокойно. Въпреки това нямаше никакъв натиск от родителите ми към мен или брат ми- просто наблюдаваха развитието на итересите ни.

Естествено, щом проявих настойчиво любопитство, бях внимателно и постепенно въведена в материята чрез разговори, много литература и упражнения. Като всеки тийнейджър премниах през различни фази, които се оказаха незаменим арсенал от знания. Към днешна дата обучението продължава вече цели 17 години.

Интересно ми е имала ли си момент или чувстваш ли се сега така, че си повече от останалите хора? И как се справяш, ако имаш такова усещане?

[ThreeFaces]

Ще си призная, че доста се замислих над този въпрос.

Това ме връща още в началото на прословутата борба с осъзнаването като отделен индивид. Нали, трудно е когато току що си придобил индивидуално мислене, у теб се заражда състезателен дух, харесва ти да получаваш възхищение и одобрение...и изведнъж някой ти казва, че всички сме едно и че ти предстои голяма и дълга битка с егото, която никога няма да спечелиш.

Естествено, целта на занятието е да го поставиш под контрол, което означава да контролираш през цялото време мислите си.
Въпреки упражненията ми убягваше разбирането докато не срещнах една жена, бивш медицински работник- сега (към дата на срещите ни) пастор в някаква сектантска църква.

След катастрофа тя бе изпаднала в кома и е имала извънтелесно преживяване, което като медицински работник не можела да си обясни.
След като се издигнала от тялото си се озовала в абсолютна тъмнина, била изплашена и с ясно съзнание, че е мъртва. Стояла там и чакала мислите и да угаснат. Накрая започнала да вика за помощ и скоро съзряла нещо светло да се приближава към нея. Бил огромен делфин, който започнал да обикаля край нея и да я побутва. Тя уловила перката му и заедно заплували през тъмнината докато не ги хванал някакъв светъл лъч и те се отпуснали по неговото течение.
Лъчът ги отвел до огромно, красиво дърво от което излизали множество подобни лъчи. Докато тя се възхищавала на красотата на дървото в съзнанието и започнали да се появяват въпроси, на които веднага някой отговарял. В краткия разговор разбрала, че дървото е нейния безсмъртен и мощен дух, че духът и се намира едновременно в множество инкарнации, че е възможно през живота си да среща себе си в различни тела, но това не е от голямо значение тъй като всички останали, които среща са пак Себе си, защото всеки дух произлиза от едно и също място.

Срещах тази жена по различни лекции на Дъновистите, но в крайна сметка, тя се отдаде на сектата, която бе избрала след възстановяването си.

Разказах ти тази история с цел да се опитам не само да ти отговоря на въпроса, но и да ти дам малка тема за размисъл, защото от тогава с всеки, с който говоря си мисля, че това съм пак аз.

На автора на темата се извинявам за отклонението, но смятам, че можем да приемем тази история също като един различен вид намиране на Пътя.

[Regul]

Егото...по голяма гадинка несъм   срещал 
След като проходих в езотериката,се появи в мен едно ЕГО което небях предполагал,че мога да имам.В началото ми беше добре,вътрешно се присмивах на другите с какви неща се занимават...откъде да си свалят новата чалга мелодия,кои как се облякъл и т.н...смеех се и раздавах пресъди  :'(.Но с времето това ми държание почна да ме смущава много отвътре,усещах буквално как егото яде и се тупче с тези мисли и му харесва,а аз се чуствах все по-объркан.Докато непочнах да се смея вътрешно на тези си мисли,всеки път когато тръгна да съдя някои или да се мисля ,че аз съм много повече,понеже се интересувам от фундаментални неща.Опитвам да се изчистя веднага тези си мисли,да си представя човека отсреща в истинската му форма,с веремето се понаучих кога егото мисли вместо мен  .Но пък,ако небях почнал да се занимавам с духовни учения и практики,немисля че бих осъзнал колко голямо и колко силно може да бъде егото на човек....

[Tangrata_]

Има и още един момент.
След като го минеш момента да се мислиш за нещо повече от останалите,
може да започнеш да се присмиваш, на тези, които се мислят за "духовни" и се мислят за нещо повече от останалите.
И тогава пак попадаш в същия капан ...

Макар да си посъбрал малко опит, и да можеш да уличиш егото, може би пак ще ти се случи да изпитваш удоволствие, ако подиграеш някой заблуден "духовник" или "новатор"
А щом изпитваш удоволствие от това, то ти се дистанцираш; съдиш; и пак е проява на его ...

[WhiteRider]

Toва става ако се мислиш за духовен и се опитваш да бъдеш духовен. Забравяйки, че всички сме такива. Спазването на духовни принцип, на представата, която масовото съзнание е изградила за духовност, е ограничаващо. Първата стъпка на отварянето на съзнанието към цялото е разбирането за божественото равенство, че никой не е по-малък или по-велик от теб самия, модели в мисленето, които твърдят обратното не позволяват интеграция на по-фино съзнание и се получава, че само мислиш за медитация, за "извисяване", за духовност и т.н.

(Малко обяснение на "божественото равенство" - микрокосмосът е отражение на макрокосмоса, ако смяташ някого за по-долу от теб, го правиш най-вече заради нещо вътре в теб и ако подхранваш този модел го проектираш и спрямо собственото си съзнание и не приемаш и аспекти от себе си.)
А за егото - собственото его не го търси в теб, няма да го намериш там, то се отразява най-вече в другите и навсякъде около теб. Дори борбата с него няма да помогне, а напротив - ще засили съпротивата ти и ще налее още енергия в този вид възприемане на света, защото егото е съпротива и борба с цялото.

[Regul]

Не мисля, че някой става духовен по "план-график"  или по някакъв масов принцип или представа. Аз лично се чувствам добре, когато следвам онова тънко и осъзнато чувство вътре в мен,за сега съм на този етап. А,за егото мисля, че си е точно в мен, всеки си е с неговото, колкото си приличаме по его, толкова сме и различни, моя опит досега ме кара да мисля така.

[WhiteRider]

Прочети пак, регул Общата представа за духовност - ядеш определени храни, не употребяваш алкохол, цигари, стимуланти, не правиш секс, държиш се мило и сантиментално с всички, усмихваш се непрекъснато... всяко общество има своя собствена представа за това какъв трябва да е духовния човек, кой как трябва да играе на светец. И във всички тези изисквания се губи духът, спонтанността и невинността.

[Iris]

Духовното е реалността. То си съществува независимо от обстоятелствата, отвъд всичко случващо се, отвъд всички промени на заобикалящия ни свят, отвъд илюзията за значимост на материалните ни и егоистични цели и стремежи обхващащи обикновено един кратък живот от няколко десетки години. Да бъдеш духовен  означава всяка твоя мисъл, стремеж, намерение, желание, чувство, дума, действие да изразява вечното и непреходното. Да, илюзия за духовност съществува. Тя дава възможност на някои хора да се чувстват значими; да се залъгват, че са постигнали нещо повече от това, което действително са постигнали. Това са хора които не осъзнават, че развитието е безгранично. Че каквото и да са постигнали е просто поредното стъпало, което от позицията на следващото ще изглежда като детска игра, и че единственото което е от значение е движението, изкачването, а не позицията която е достигната. Духовността е грижа за духовното, подхранване на най-съкровената ни същност. Не на тялото, не на представата, която другите имат за нас, не на личностните ни амбиции, а на тази част от нас, която е вечна и нерушима.

Аз поне винаги съм се сравнявал с хора, които са много преди мен (по моя преценка разбира се) в развитието си. Хора, които могат да ми служат като идеал, който да следвам. Когато човек се е устремил към някаква цел, гледа към нея, а не към това, върху което е стъпил (т.е. вече постигнал в развитието си). Аз знам какво не успявам да направя в духовното си развитие, какво не ми достига и усилията ми са насочени натам. Растем чрез преодоляване на препятствията. Пътят на духовното развитие е осеян с препятствия на всяка крачка. И всяко следващо е все по-трудно. Всъщност външните препятствия са отражение на препятствията в самите нас, на непревъзмогнатите желания и мисли в собствените ни съзнания.

[Radiance Dawn]

Духовноста не се заключава в набор от правила и всеки сам за себе си трябва да определи доколко наложената представа за "духовност" откликва в него.

Аз например смятам че съм духовна, а пуша, усмихвам се, мила и любезна съм, обичам хората, но това е моята същност, а не някаква маска, която слагам излизайки от вкъщи, прочитайки 1 - 2 езотерични книги или медитирайки по 3 - 4 пъти на ден.

Духовната личност е като ярка звезда, при нея нама вярно и невярно, половинчати истини и недоизказани думи, всичко е истинно, завършено и цялостно. Не може да се говори за духовност при която човек е роб на страстите си, духовният човек е напълно балансиран, хармоничен и осъзнат. Доколко наложената представа за духовност и това което Е духовно, всеки сам за себе си трябва да определи изхождайки от своя вътрешен център през който приема и отдава. 

Пътят към духовността и непосредственото познание е красиво илюстриран от серия рисунки от ХІІ век в Китай, известни като десетте рисунки на воловаря. Волът представлява „висшата природа”. В началото (Търсене на Вола) търсещият се впуска да търси нещо, което разбира съвсем смътно. После (Откриване на следите) той вижда по следите в собственото си съзнание първите свидетелства, че вол наистина има. След време (Първият проблясък) той постига първото непосредствено изживяване и вече знае, че волът е вездесъщ. После (Хващане на Вола) той се заема с напреднали духовни практики, които му помагат да се справи с дивата мощ на вола. Постепенно (Опитомяване на Вола) той постига по-неуловими, дълбоки взаимоотношения с висшата природа. На този етап търсещият се отучва да разграничава нещата, способност, която му е била полезна в по-ранните етапи. „Вече Волът е свободен спътник, а не средство за оран в полето на просветлението”, пише Лекс Хайксън, учител по медитация, в прецизния си коментар на рисунките.
В етапа на просветлението (Яздене на Вола на връщане у дома), досегашният ученик, станал вече мъдрец, проумява, че дисциплините не са нужни; просветлението винаги ни е на разположение. След това (Забравяне на Вола, Сам със себе си и Забравяне на Вола и Себе си) той приближава още повече до чистото съзнание и открива, че няма такава личност – просветлен мъдрец. Няма просветление. Няма святост, защото всичко е свято. Невежата е свят. Всеки е мъдрец в очакване да се прояви.
В предпоследния етап (Връщане към източника) мъдрецът-търсач се слива със сферата, която поражда света на явленията. Появяват се сцени с планини, борови дървета, облаци и вълни. „Това последователно разрастване и смаляване на света не е фантомно, а проявление на източника”, казва надписът на рисунката. Но има и степен отвъд тази идилия.
Последната рисунка (Влизане на Пазара с помагащи ръце) поражда човешко състрадание и действие. Търсещият сега е изобразен като жизнерадостен селянин, който пътува от село на село. „Вратата на неговата къща е затворена и дори най-мъдрият не може да го намери.” Той е навлязъл толкова дълбоко в човешкия житейски опит, че не може да бъде проследен. Като съзнава вече, че всички мъдреци са едно, той вече не следва велики учители. Съзирайки във всяко човешко същество вродената природа на Буда, дори в ханджията и рибаря, той ги кара да разцъфтят...