…
Латьо Латев
“МАТРИЦАТА” – начин на употребаЕзиковият опит на човека е такъв, че той възприема значението
на лексикалните единици или думите чрез контекста, в който ги сре-
ща. Ето защо скоро навлезли думи като матрица или виртуална ре-
алност получават широко приложение без замисляне върху тяхното
точно значение. Така и в нашия проект, предпоставяйки, че вече
знаем какво се разбира под термина матрица, ние без разисквания
върху това, без търсене на дефиниция, се обърнахме към конкрет-
ните културни прояви, които сме имали предвид, когато формули-
рахме темата. Но при положение, че не откриваме нито нова дума
или термин, нито нейно коренно ново значение, резонно е да си из-
ясним дори етимологическия аспект, за да изпъкне и методологиче-
ското значение, което придаваме на този термин, същевременно да
утвърдим експлицитно какво може, трябва или бива да разбираме,
когато говорим за културна матрица.
За човек, който не е обръщал специално внимание, може да
бъ де изненада както многообразното приложение на термина ма-
трица в различни области на науката и практиката, така и масира-
ната му употреба, и то не толкова във разговорния език, колкото в
интернет.
Първото и коренно значение (очаквано) се открива в латинския
език, където “матрикс” означава матка. Явно още тук са дадени ко-
довете за по-нататъшна употреба, като напр. “пораждащо лоно”,
“структуроопределяща инстанция”, “първичен образец” и пр. С те-
чение на времето според областите на приложение те се видоизменят
частично, но, общо взето, в тези рамки. Така в биологията матрица
означава междуклетъчно вещество, в строителството – свързващото
вещество (цимент, вар), в металургията – преобладаващият метал
в една сплав, в геологията – изграждащата земята скална маса, в
техниката – шаблон, по който се произвежда серийно изделие (и
металната плоча, по която се отливат виниловите грамофонни пло-
13
чи), в математиката – правоъгълно или квадратно подреждане на
числа в редове и колони с определени отношения и операции с тях
(известният едноименен филм от 1999 г. започва именно с движещи
се алгебрични матрици).
Що се отнася до честотата на употреба на дадения термин, само
ще посоча, че в интернет на съответната английска дума излизат
около 240 000 000 случая на употреба, а на българската (респ. – ки-
рилица) – над 6 000 000. Несъмнено за такава внушителна експан-
зия на термина съществена роля изиграва споменатият американски
филм в три части, първата от които излиза през 1999 г. Филмът (пак
очаквано) не се приема еднозначно. Поклонниците го величаят като
едно от великите постижения на киноизкуството, критиците (някои)
отдават успеха му почти изцяло на специалните ефекти. Съдейки по
рейтинга, той все пак не е на самия връх в киното – една класация
според зрителския интерес го поставя на 49 място – почетно, но не
и изключително. Но забележително е, че около филма се създава
цяла една субкултура – алтернативни и иронични сценарии, вицове
(анекдоти), интерпретации, поезия и пр. Има множество фирми с
различна дейност, наричащи се “Матрица”, има напр. Модел офис-
на мебел “Матрица”, в Москва има мултиплексно кино с това име
и магазин за електроника, нумеролог трансформира дейността си в
семинар “Матрица на съдбите” и пр. Всичко това вероятно се дължи
на обстоятелството, че филмът представлява колаж от философски
и културни идеи и смисли, които витаят по протежение на истори-
ята – от будизма и даоизма до Уйлям Джеймс и Хилари Патнъм, а
за широкия интерес към него очевидно значение имат и т. нар. спе-
циални ефекти, които тук са толкова необичайни и авангардни, че
към тях са проявили интерес и от ЦРУ. (С други думи, основата на
популярността на филма е натовареността с метафорика, усилена
чрез технически ефекти). Но за да отделям специално внимание на
този филм не се водя само по названието или зрителския интерес/
голямата популярност, а по това, че тук в термина матрица се влага
смисъл, който ми се струва сходен с този, който присъства и в на-
шата тема.
14
Самите сценаристи на филма, братя Уашовски, признават в
интервю, че идеята за матрицата вземат преди всичко от матема-
тиката. Но на тях им е направило впечатление, че в религиозните
общности, по-точно в схващанията в тези общности, като че ли има
същата твърда зависимост, както и между числата в една матема-
тическа матрица. Идеята се състои в това, че и в двата случая има
“матричност”, което можем да разчетем като твърда детерминира-
ност. Ако сведем това главно до областта на културата (където спада
и религията) – област, в която решаващо значение имат менталните
(мисловните, емоционалните) съдържания, можем да заключим, че
става дума за манипулация, която остава скрита за манипулирания
(именно последното е може би специфичният културен (културоло-
гичен) смисъл на матрицата. В самия филм сюжетно (схематично)
нещата стоят така: човекът (героят – Нео) си мисли, че е живял и
живее в истинската, единствената, реалната реалност, но става ясно,
че, както казва Огден Неш – той само си мисли, че мисли; всъщност
се оказва, че същинският свят е светът на един суперкомпютър,
който чрез програма диктува на Нео и много други като него как
да мислят, чувстват и действат, а те пък иначе са само батерийки,
които захранват този компютър. И светът, който Нео чрез своята
квазимисъл възприема като същинския, е виртуална реалност, вто-
рична, обусловена, имагинерна, илюзорна реалност. Тук явно про-
зира основополагащата идея на Платон и последващата метафизика
за онто-гносеологическата раздвоеност на света, но може би не това
е най-важното. Все пак ще отбележа, че макар Ницше чрез баснята
за двата свята сякаш прогони през вратата този проблем, той едва ли
не влиза пак през прозореца. Но не следва да изпускаме това, което
като че ли от казаното по-горе се налага като въпрос: не става ли
така, че ние, носителите на хилядолетна култура и цивилизация, си
мислим, че живеем в света на свободата, докато всъщност живеем
в света на необходимостта, т. е. на строгата и твърда детерминация?
Но понеже в този вид, особено за философи, въпросът вероятно е
много банален, ще го поясня: става дума за т. нар. свобода на мисъл-
та; всеки знае, че свободата е относителна – или почти, или изобщо
15
я няма (Адорно – границите на свободата се задават от системата).
Това не пречи обаче всеки в мисълта си да се чувства свободен, по-
точно казано, да си мисли, че мисълта му не е ограничавана и опре-
деляна от нищо и никого. Може би рационалното мислене се е само-
надхвърлило, като е проникнало отвъд тази привидност и в науката
все пак преобладават детерминистките схващания, включително и
по посока обусловеността на мисленето. В този пункт трябва да се
напомни друго признание на братя Уашовски – че те са повлияни от
концепцията на един представител на Ню ейдж – Станислав Гроф
– психолог, който дълги години е изследвал въздействието на ЛСД
върху мисленето на човека. Идеята на Гроф е в изследванията си да
елиминира онова съзнание, което смятаме за нормално, за да види
какво става с мисленето на човека. В резултат едно от неговите за-
ключения е, че в пластовете на подсъзнанието на човека има ин-
формационни матрици, записани или заложени преди раждането.
Тяхното съществуване не се осъзнава от човека, но те направляват
неговото поведение и мислене. Тук се намесва и въпросът: предава
ли се и генно окултуряването, ражда ли се човек все по-сапиенс, има
ли тук нещо подобно на акселерацията? Но това вече ни отдалечава.
Ако схващането на Гроф ни изглежда недостатъчно обосновано и
подкрепено с доказателства, достатъчно е и това, което става с чове-
ка след раждането му, за да говорим за културна матрица. Важни са,
както се казва, първите 7 години, но най-важните са и по-малко. В
тази крехка възраст човек е подложен на масирана атака от мощни,
хилядолетно натрупвани културни механизми, смисли, внушения,
послания.
Цялата си неимоверна активност малкото дете използва не тол-
кова за собствен опит, колкото за усвояване в матричен вид на съз-
дадените вече културни форми, шаблони, образци. И това е разби-
раемо, тъй като усвояването, колкото и да е трудоемко за детето, все
пак изисква по-малко време и усилия (човекодни) от еволюционното
натрупване. Същественото обаче е, че по такъв начин тези форми,
доколкото детето ги намира в наличност преди собствения му опит
на мислещо същество, се явяват за него в определен смисъл априор-
16
ни. Малкото дете е изключително доверчиво, поради това смисло-
вите, респ. културни матрици, които му се предлагат, за него са като
въздуха, който диша. Те стават не само автентичният градивен ма-
териал за неговата личност, но задават и перспектива, която в общия
случай не е много завидна. Те стават и органон на отношението му
към външния свят (извън регионалната култура), което е за дълго, за
цял живот),О. Уайлд – самолюбието е роман, който трае цял живот).
Детето по разбираеми причини не може да преоцени и преосмисли
тази ситуация, но опитът и наблюденията сякаш показват, че и мно-
зинството от възрастните не правят това. Само инерция ли е това,
или има и нещо повече? Струва ми се, че става така, защото човек
няма излаз от своята самост, която е монологична, няма подтик или
подсказка за съпоставка с другостта, както например един човек,
който се намира в кит, но не знае това, няма как да се досети, че
може да се опита да излезе от него. Това дава основание на някои да
говорят за културен транс, което като че ли пряко касае така очерта-
ното разбиране за матрица. По-крайно е схващането, че човешкият
живот прилича на сън. В излюбления ни филм “Матрицата” един
от героите пита: “Случвало ли ти се е да сънуваш кошмар, който ти
се струва реалност? Какво ще стане, ако не можеш да се събудиш?
Как ще разбереш кое е сън и кое – действителност?” Този въпрос
може да изглежда куриозен, но не е съвсем неоснователен. С него
се занимава и Декарт в Медитациите, малко преди известната фраза
“Мисля, следователно съществувам”. Той го разрешава чрез извест-
ния похват Деус екс махина, като твърди, че Бог е достатъчно добър,
за да не допусне да сбъркаме съня с реалността. Но за нас това не е
достатъчно. И въпросът не стои пред нас буквално в този вид. В по-
общ вид можем да го преформулираме по следния начин: не съдър-
жа ли културната идентичност в себе си елементи или подобия на
сомнолентност, онейроиден делир, транс, наркоза, пиянство и пр.
Състояния на забрава, от които човек не може да се освести, защото
освестяването изисква променено съзнание и самосъзнание (свяст и
самосвяст), смяна на позицията, пробив във самоидентификацията,
неща, които спонтанно и самородно, така да се каже, рядко стават.
17
Ако можем да си отговорим утвърдително, то ние утвърждаваме и
наличието на културна матрица. Ако пък отговорим отрицателно,
тогава (по-скоро шега) ние сме без остатък вътре в матрицата, за-
щото бихме утвърдили екзистенциалния, безалтернативния избор
като свободен.
Едно свидетелство за съществуването на културна матрица/ма-
трици може да бъдат конфликтите между културите, религиозните
войни. Тук изпъкват най-вече консервативността и закостенялостта
на културните форми, непластичността на нагласите. Наскоро Иван
Кръстев напомни един психологически тест с постепенното прео-
бразяване на едно куче в котка на картинка; преобразяване, което
не се възприема от наблюдателя. Така и при културните конфли-
кти – промяна в нагласите е почти изключена и именно културната
матрица не допуска това. Понякога фасадно се проявява някаква
толерантност към чуждата култура. Но става ясно, че това е бута-
форно, тъй като незначителен повод е достатъчен за избухването
на конфликт, както е ставало многократно в историята, а и в най-
ново време също, на западните балкани в съседство с нас. Може би
смисълът на такива изследвания като това за културната матрица е
в проясняването на матричното мислене, в подпомагане на просвет-
лението в схващането за собствената култура и мястото и необхо-
димостта £ в културното многообразие. Ние, философите, сигурно
трябва да се стремим да бъдем гуру в това отношение. В йогистка-
та философия се казва, че нито едно живо същество не може да се
пробуди без гуру. Само любовта към гуру води към просветление.
Но се опасявам, че обитателите на матрицата не ще заобичат нито
просветлението, нито просветителите.__
…
http://www.philosophybulgaria.org/books/Balkanskata_matritza.pdfБАЛКАНСКАТА КУЛТУРНА МАТРИЦА И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПРОЕКТ