Матрицата - реалност или илюзия

[:)]

От хилядолетия в спектъра от паранормални прояви са присъствали фантомни същества, възприемани като полубогове, демони или чудовища. Днес човечеството разполага със свръхчувствителни камери, сензори и системи за спътниково наблюдение, но въпреки това “невъзможни” създания все по-често нахлуват в усвоената реалност и се изплъзват безпрепятствено от нея. Наред с класическите “пришълци” и прословутият “снежен човек” в последно време многократно са засичани зловещи крилати хуманоиди, които предупреждават за бъдещи катастрофи. Неуловимият хибрид-кръвопиец чупакабра продължава да тероризира фермерите от Централна и Южна Америка. Демонични черни котки с внушителни размери всяват смут сред англичани, американци и австралийци с внезапната си поява на места, където никога не са срещани. Уфолози отдавна са забелязали, че в поведението на всички тези пратеници на незримото има сходства. Те могат внезапно да се материализират и дематериализират, да променят формата си и да развиват невероятна скорост. В повечето случаи, ако бъдат заловени или “убити”, телата им се разпадат и се разтварят в нищото. Всички техни фотографии изглеждат неясни и замъглени, сякаш загатвайки за тяхното илюзорно естество.

Още по-озадачаващи са данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси. Въпреки това очевидци продължават да твърдят, че са видели чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Представители на племето хопи в Североизточна Аризона споделят как преди години момче е било погубено от страховито същество, изплувало от дълбоките прозрачни води на воден кладенец високо в скалите над пустинята. Свидетели на нещастието са убедени, че необитаемото дъно се виждало съвсем ясно. Най-странното свидетелство идва от остров Тазмания, където според местните жители в наскоро наводнено езеро се появило чудовище, въпреки, че от години коритото му било съвършено празно и сухо.

След серия от парапсихични преживявания, по време на които среща странни светещи тела, загадъчни хуманоиди и сравними с митологичните чудовища хибриди между хора и животни, известният американски ясновидец Едуард Деймс стига до извода, че високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност. При определени условия виртуалните същества и обекти са в състояние да наранят, осакатят и дори причинят смъртта на човек. Каква е целта на тази интервенция, остава неясно.

Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън. “Всички вярваме, че сме родени в болница, но най-вероятно това е станало в студената утроба на суперкомпютър. Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения”, счита той. Факстън отхвърля свободата на човешката воля и съдба и нарича хората “марионетки, чиито смехотворни движения забавлявават анонимни хай-тек програмисти.”

Хипотезата на Бостром и Факстън плътно се доближава до сценария на култовия технотрилър “Матрицата”, в който оплетени в кабели хора сънуват реалността в гигантска камера-затвор. Неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам и лондонския физик Дейвид Бом развиват теорията за реалността като киберпространство, внесено в “холографска вселена”. Те се базират на проведен през 1982 г. от парижки научен екип начело с Ален Аспе експеримент, установил, че при определени условия елементарни частици комуникират помежду си, независимо от разстоянието. Прибрам и Бом оприличават Вселената на многоизмерна холограма във вид на гигантска паяжина от безпределно интегрирани помежду си независимо от мащаба неделими елементи. Нашият мозък или съзнание по математически път чрез интерпретация на честоти създава обективна реалност, проекция на друго измерение и съществуване отвъд пространството и времето. Подобно на холографското изображение, заснето чрез лазер и запечатано върху плака, чиято триизмерна структура се проявява, когато под определен ъгъл към нея се насочи светлинен лъч, така и мозъкът е своеобразен лъч, чрез който разпознаваме и възприемаме отделни участъци от илюзорния образ на света. Реалността се оказва матрица, създадена от фина и невидима мрежа от честоти, отвъд която вероятно се намират нейните създатели. Със свойствата “едновременност” и “неделимост” на суперхолограмата се обясняват феномени като пътуване във времето (минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), колективната памет на Юнг, известна още като хрониките “Акаша”, ясновидството, телепатията и чудодейното изцеляване на безнадеждно болни. В книгата си “Даровете на неизвестното” биологът Лайъл Уотсън описва случай, в който посредством моделирана от съзнанието промяна на действителността индонезийска шаманка предизвиква изчезването в “тънкия свят” и повторната поява на цяла гора.

Но как можем да се докоснем до скритата за нас реалност извън “Матрицата”? Изследователите са на мнение, че това е възможно в състояние на транс, наркотично опиянение и сън. Многобройните опити с наркотични вещества доказват, че когато се наруши функцията на мозъка да организира постъпващата информация за света, пред съзнанието на очевидеца изникват видения на фантастични реалности и чудовищни същества, погрешно възприемани като халюцинации. Подобни феномени се регистрират и у пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка. В книгата си “Човекът, който смяташе жена си за шапка” неврологът Андрю Сакс описва случай, в който на страдащ от умствено разстройство е показана ръкавица и той я описва като “контейнер с пет стърчащи израстъка”, но бил неспособен да измисли за какво би могла да служи тя. Според Факстън е възможно някои от скитниците и бездомниците, които често срещаме и чуваме да мърморят безсмислици, всъщност да са неволни избраници, докоснали се до съкрушаващата истина и получили толкова сериозни увреждания на психиката и ума, че впоследствие се оказват социално непригодни.“. Представата за матричната реалност, преодолима по време на сън, е съществувала още в дълбока древност. Според източните религии материята е “майа” (илюзия). Индусите възприемат паралелния свят на сънищата като реалност, а “съзнателните” си прояви и видимата “наяве” Вселена - като съновидение на спящия творец Брахма. Разгръщайки свещените им книги, срещаме и привидно аморални повели на поведение, които обаче биха се съгласували отлично с особеностите на съществуване във виртуалната среда на компютърна игра. В “Бхагавадгита” бог Кришна казва на Арджуна: “…убивай, умъртвявай напълно съзнателно…просто стани инструмент в божествената ръка и знай добре, че никой не е убит, никой не може да бъде убит в действителност”. Друго божество - Индра, заявява в “Каушитаки упанишад” : “Човекът, който ме познава такъв, какъвто съм, не губи нищо…каквото и зло да направи”. Известният етнолог Мирча Елиаде обобщава, че “в будисткия тантризъм на превъзвишения Буда е позволено да лъже, да краде, да изисква и извършва прелюбодейство и всякакви криминални престъпления, защото в тантра всички противоположности са илюзорни, затова крайното зло съвпада с крайното добро”.

Как се съгласуват древните и съвременни модели на Матрицата? Основният проблем е докъде се разпростира илюзорността на познатия ни свят. Изследователи като американският астрофизик Тимъти Ферис са склонни да предполагат, че съществуват пръснати из Галактиката апарати за прожектиране на холографски изображения и генериране на виртуална реалност - т.нар. “Ферис-сонди”. Техните конструктори ги използват за намеса и манипулиране с образи и внушения на иначе реалните, но тънещи в неведение човешки същества. Факстън сравнява битието на човека с мистично странстване в мрачна и необятна пустош, изпълнена с реалистични илюзии. Парапсихолози и ясновидци отреждат по-незавидна участ на човечеството. Джеймс Донахю твърди, че след дълбока медитация е виждал като “пластични” обкръжаващите го пътища, сгради и лица на хора, сякаш всички те са част от компютърно киберпространство с дирижирани отвън правила. Според привържениците на тази хипотеза по свое желание създателите на този изключително сложен софтуер могат с едно натискане на бутона да предизвикат опустошителни земетресения, урагани и наводнения, да заселят планетата със страховити чудовища и да контролират като марионетки виртуалните хора, замесвайки ги в кръвопролитни войни или в изграждането на високоразвити цивилизации.

Създателите на киберпространството са заинтересовани да запазят в пълна тайна своето творение, тъй като разкриването му би предизвикало демотивация, отчаяние и дълбок стрес сред участниците в манипулируемото виртуално битие. В този контекст едва ли са озадачаващи инцидентите, сполетели снимачния екип при заснемането на продълженията на “Матрицата”. Още в първия снимачен ден прочутият актьор Киану Рийвс си счупва крака. Месец преди предвидения срок съпругата му Дженифър Сим ражда мъртво дете, а скоро след това самата тя загива в автомобилна катастрофа. По време на снимките сексапилната Ен Мос, която изпълнява главната женска роля на Кейт, получава травма на коленните капачки. През следващите няколко месеца е застрелян изпълнителният продуцент на филма, асистент-режисьорът изгаря жив в асансьор, а експертът по компютърните ефекти умира от масиран инфаркт на снимачната площадка. В края на август 2001 г. се разбива самолетът, с който прочутата певица Алия пътувала към Ню Йорк, за да запише саундтрака към филма.

Въпреки тези зловещи аргументи в подкрепа на нечовешкия сценарий, определящ ролята ни на манипулирани от безчувствени технократи марионетки, човечеството притежава градивната способност да се съмнява във всичко, което го заобикаля и да избягва фаворизирането на факти, които допускат превратно тълкуване или отнемат свободата на волята и усилията за намиране на истината. Смелостта ни да възприемем радикалната теория за киберпространствената реалност ни извисява и отдалечава от граничещото със страха от неизвестността сляпо преклонение пред мистичния ореол на света, в който абсолютното знание е затворено в плода на дърво, ревниво пазено от Твореца сред изгубения рай.

Автор:Мирослав Минчев

[:)]

Може би за много от вас тази тема ще ви се стори банална, но все пак, като е на повече места означава по голяма възможност за четене, а оттам и за събуждане на съответните лица Който знае бая по тази тема, да не ме нарежда и да се прави със своето знание на гъзар, а просто да не дава безсмислени коментари ! Благодаря!

[insomnia1304]

…
Латьо Латев
“МАТРИЦАТА” – начин на употреба

Езиковият опит на човека е такъв, че той възприема значението
на лексикалните единици или думите чрез контекста, в който ги сре-
ща. Ето защо скоро навлезли думи като матрица или виртуална ре-
алност получават широко приложение без замисляне върху тяхното
точно значение. Така и в нашия проект, предпоставяйки, че вече
знаем какво се разбира под термина матрица, ние без разисквания
върху това, без търсене на дефиниция, се обърнахме към конкрет-
ните културни прояви, които сме имали предвид, когато формули-
рахме темата. Но при положение, че не откриваме нито нова дума
или термин, нито нейно коренно ново значение, резонно е да си из-
ясним дори етимологическия аспект, за да изпъкне и методологиче-
ското значение, което придаваме на този термин, същевременно да
утвърдим експлицитно какво може, трябва или бива да разбираме,
когато говорим за културна матрица.
За човек, който не е обръщал специално внимание, може да
бъ де изненада както многообразното приложение на термина ма-
трица в различни области на науката и практиката, така и масира-
ната му употреба, и то не толкова във разговорния език, колкото в
интернет.
Първото и коренно значение (очаквано) се открива в латинския
език, където “матрикс” означава матка. Явно още тук са дадени ко-
довете за по-нататъшна употреба, като напр. “пораждащо лоно”,
“структуроопределяща инстанция”, “първичен образец” и пр. С те-
чение на времето според областите на приложение те се видоизменят
частично, но, общо взето, в тези рамки. Така в биологията матрица
означава междуклетъчно вещество, в строителството – свързващото
вещество (цимент, вар), в металургията – преобладаващият метал
в една сплав, в геологията – изграждащата земята скална маса, в
техниката – шаблон, по който се произвежда серийно изделие (и
металната плоча, по която се отливат виниловите грамофонни пло-
13
чи), в математиката – правоъгълно или квадратно подреждане на
числа в редове и колони с определени отношения и операции с тях
(известният едноименен филм от 1999 г. започва именно с движещи
се алгебрични матрици).
Що се отнася до честотата на употреба на дадения термин, само
ще посоча, че в интернет на съответната английска дума излизат
около 240 000 000 случая на употреба, а на българската (респ. – ки-
рилица) – над 6 000 000. Несъмнено за такава внушителна експан-
зия на термина съществена роля изиграва споменатият американски
филм в три части, първата от които излиза през 1999 г. Филмът (пак
очаквано) не се приема еднозначно. Поклонниците го величаят като
едно от великите постижения на киноизкуството, критиците (някои)
отдават успеха му почти изцяло на специалните ефекти. Съдейки по
рейтинга, той все пак не е на самия връх в киното – една класация
според зрителския интерес го поставя на 49 място – почетно, но не
и изключително. Но забележително е, че около филма се създава
цяла една субкултура – алтернативни и иронични сценарии, вицове
(анекдоти), интерпретации, поезия и пр. Има множество фирми с
различна дейност, наричащи се “Матрица”, има напр. Модел офис-
на мебел “Матрица”, в Москва има мултиплексно кино с това име
и магазин за електроника, нумеролог трансформира дейността си в
семинар “Матрица на съдбите” и пр. Всичко това вероятно се дължи
на обстоятелството, че филмът представлява колаж от философски
и културни идеи и смисли, които витаят по протежение на истори-
ята – от будизма и даоизма до Уйлям Джеймс и Хилари Патнъм, а
за широкия интерес към него очевидно значение имат и т. нар. спе-
циални ефекти, които тук са толкова необичайни и авангардни, че
към тях са проявили интерес и от ЦРУ. (С други думи, основата на
популярността на филма е натовареността с метафорика, усилена
чрез технически ефекти). Но за да отделям специално внимание на
този филм не се водя само по названието или зрителския интерес/
голямата популярност, а по това, че тук в термина матрица се влага
смисъл, който ми се струва сходен с този, който присъства и в на-
шата тема.
14
Самите сценаристи на филма, братя Уашовски, признават в
интервю, че идеята за матрицата вземат преди всичко от матема-
тиката. Но на тях им е направило впечатление, че в религиозните
общности, по-точно в схващанията в тези общности, като че ли има
същата твърда зависимост, както и между числата в една матема-
тическа матрица. Идеята се състои в това, че и в двата случая има
“матричност”, което можем да разчетем като твърда детерминира-
ност. Ако сведем това главно до областта на културата (където спада
и религията) – област, в която решаващо значение имат менталните
(мисловните, емоционалните) съдържания, можем да заключим, че
става дума за манипулация, която остава скрита за манипулирания
(именно последното е може би специфичният културен (културоло-
гичен) смисъл на матрицата. В самия филм сюжетно (схематично)
нещата стоят така: човекът (героят – Нео) си мисли, че е живял и
живее в истинската, единствената, реалната реалност, но става ясно,
че, както казва Огден Неш – той само си мисли, че мисли; всъщност
се оказва, че същинският свят е светът на един суперкомпютър,
който чрез програма диктува на Нео и много други като него как
да мислят, чувстват и действат, а те пък иначе са само батерийки,
които захранват този компютър. И светът, който Нео чрез своята
квазимисъл възприема като същинския, е виртуална реалност, вто-
рична, обусловена, имагинерна, илюзорна реалност. Тук явно про-
зира основополагащата идея на Платон и последващата метафизика
за онто-гносеологическата раздвоеност на света, но може би не това
е най-важното. Все пак ще отбележа, че макар Ницше чрез баснята
за двата свята сякаш прогони през вратата този проблем, той едва ли
не влиза пак през прозореца. Но не следва да изпускаме това, което
като че ли от казаното по-горе се налага като въпрос: не става ли
така, че ние, носителите на хилядолетна култура и цивилизация, си
мислим, че живеем в света на свободата, докато всъщност живеем
в света на необходимостта, т. е. на строгата и твърда детерминация?
Но понеже в този вид, особено за философи, въпросът вероятно е
много банален, ще го поясня: става дума за т. нар. свобода на мисъл-
та; всеки знае, че свободата е относителна – или почти, или изобщо
15
я няма (Адорно – границите на свободата се задават от системата).
Това не пречи обаче всеки в мисълта си да се чувства свободен, по-
точно казано, да си мисли, че мисълта му не е ограничавана и опре-
деляна от нищо и никого. Може би рационалното мислене се е само-
надхвърлило, като е проникнало отвъд тази привидност и в науката
все пак преобладават детерминистките схващания, включително и
по посока обусловеността на мисленето. В този пункт трябва да се
напомни друго признание на братя Уашовски – че те са повлияни от
концепцията на един представител на Ню ейдж – Станислав Гроф
– психолог, който дълги години е изследвал въздействието на ЛСД
върху мисленето на човека. Идеята на Гроф е в изследванията си да
елиминира онова съзнание, което смятаме за нормално, за да види
какво става с мисленето на човека. В резултат едно от неговите за-
ключения е, че в пластовете на подсъзнанието на човека има ин-
формационни матрици, записани или заложени преди раждането.
Тяхното съществуване не се осъзнава от човека, но те направляват
неговото поведение и мислене. Тук се намесва и въпросът: предава
ли се и генно окултуряването, ражда ли се човек все по-сапиенс, има
ли тук нещо подобно на акселерацията? Но това вече ни отдалечава.
Ако схващането на Гроф ни изглежда недостатъчно обосновано и
подкрепено с доказателства, достатъчно е и това, което става с чове-
ка след раждането му, за да говорим за културна матрица. Важни са,
както се казва, първите 7 години, но най-важните са и по-малко. В
тази крехка възраст човек е подложен на масирана атака от мощни,
хилядолетно натрупвани културни механизми, смисли, внушения,
послания.
Цялата си неимоверна активност малкото дете използва не тол-
кова за собствен опит, колкото за усвояване в матричен вид на съз-
дадените вече културни форми, шаблони, образци. И това е разби-
раемо, тъй като усвояването, колкото и да е трудоемко за детето, все
пак изисква по-малко време и усилия (човекодни) от еволюционното
натрупване. Същественото обаче е, че по такъв начин тези форми,
доколкото детето ги намира в наличност преди собствения му опит
на мислещо същество, се явяват за него в определен смисъл априор-
16
ни. Малкото дете е изключително доверчиво, поради това смисло-
вите, респ. културни матрици, които му се предлагат, за него са като
въздуха, който диша. Те стават не само автентичният градивен ма-
териал за неговата личност, но задават и перспектива, която в общия
случай не е много завидна. Те стават и органон на отношението му
към външния свят (извън регионалната култура), което е за дълго, за
цял живот),О. Уайлд – самолюбието е роман, който трае цял живот).
Детето по разбираеми причини не може да преоцени и преосмисли
тази ситуация, но опитът и наблюденията сякаш показват, че и мно-
зинството от възрастните не правят това. Само инерция ли е това,
или има и нещо повече? Струва ми се, че става така, защото човек
няма излаз от своята самост, която е монологична, няма подтик или
подсказка за съпоставка с другостта, както например един човек,
който се намира в кит, но не знае това, няма как да се досети, че
може да се опита да излезе от него. Това дава основание на някои да
говорят за културен транс, което като че ли пряко касае така очерта-
ното разбиране за матрица. По-крайно е схващането, че човешкият
живот прилича на сън. В излюбления ни филм “Матрицата” един
от героите пита: “Случвало ли ти се е да сънуваш кошмар, който ти
се струва реалност? Какво ще стане, ако не можеш да се събудиш?
Как ще разбереш кое е сън и кое – действителност?” Този въпрос
може да изглежда куриозен, но не е съвсем неоснователен. С него
се занимава и Декарт в Медитациите, малко преди известната фраза
“Мисля, следователно съществувам”. Той го разрешава чрез извест-
ния похват Деус екс махина, като твърди, че Бог е достатъчно добър,
за да не допусне да сбъркаме съня с реалността. Но за нас това не е
достатъчно. И въпросът не стои пред нас буквално в този вид. В по-
общ вид можем да го преформулираме по следния начин: не съдър-
жа ли културната идентичност в себе си елементи или подобия на
сомнолентност, онейроиден делир, транс, наркоза, пиянство и пр.
Състояния на забрава, от които човек не може да се освести, защото
освестяването изисква променено съзнание и самосъзнание (свяст и
самосвяст), смяна на позицията, пробив във самоидентификацията,
неща, които спонтанно и самородно, така да се каже, рядко стават.
17
Ако можем да си отговорим утвърдително, то ние утвърждаваме и
наличието на културна матрица. Ако пък отговорим отрицателно,
тогава (по-скоро шега) ние сме без остатък вътре в матрицата, за-
щото бихме утвърдили екзистенциалния, безалтернативния избор
като свободен.
Едно свидетелство за съществуването на културна матрица/ма-
трици може да бъдат конфликтите между културите, религиозните
войни. Тук изпъкват най-вече консервативността и закостенялостта
на културните форми, непластичността на нагласите. Наскоро Иван
Кръстев напомни един психологически тест с постепенното прео-
бразяване на едно куче в котка на картинка; преобразяване, което
не се възприема от наблюдателя. Така и при културните конфли-
кти – промяна в нагласите е почти изключена и именно културната
матрица не допуска това. Понякога фасадно се проявява някаква
толерантност към чуждата култура. Но става ясно, че това е бута-
форно, тъй като незначителен повод е достатъчен за избухването
на конфликт, както е ставало многократно в историята, а и в най-
ново време също, на западните балкани в съседство с нас. Може би
смисълът на такива изследвания като това за културната матрица е
в проясняването на матричното мислене, в подпомагане на просвет-
лението в схващането за собствената култура и мястото и необхо-
димостта £ в културното многообразие. Ние, философите, сигурно
трябва да се стремим да бъдем гуру в това отношение. В йогистка-
та философия се казва, че нито едно живо същество не може да се
пробуди без гуру. Само любовта към гуру води към просветление.
Но се опасявам, че обитателите на матрицата не ще заобичат нито
просветлението, нито просветителите.__
…
http://www.philosophybulgaria.org/books/Balkanskata_matritza.pdf
БАЛКАНСКАТА КУЛТУРНА МАТРИЦА И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПРОЕКТ

[insomnia1304]

...
Ерика Лазарова
Найден Шейтанов и българската матрица

За Найден Шейтанов проблемът за националната идентичносте лично изстрадан. Малко са теоретиците у нас, чието научно и гражданско битие е било белязано толкова фатално от “заговор на мълчанието”, а дългото му завръщане в света на идеите е съпроводено с полупризнание или откровена враждебност, с рецидиви на закъсняло левичарство или откровено неразбиране самобитността на един от най-дълбоките български културфилософи, културисторици и народопсихолози. Въпреки че именно той изгражда една от най-интересните визии за българския национален характер, разкривайки имплицитно, че творческата потентност на един народ зависи
от историчността на общественото съзнание.Проблемът за българската матрица е всъщност проблем за огледалото на националната идентичност, в което се отразяват колективният психопортрет на нацията и същността или, по-точно,духът на национал-
ното културно творчество. Понеже търсенето на идентичността винаги е съзнателен акт на самопознание, в който – понякога в обективно-познавателен план, понякога драматично пристрастно – биват противопоставяни и съпоставяни Своето и Чуждото, Родното и Другостта. За да изпъкне истинският образ на онзи, който твори историята – народът. Тоест, да опознаеш себе си – целта на всяко движение за постигане сфинкса на националната идентичност, ако използвам изразителната стилистика на Найден Шейтанов, е същевременно и начин за постигане същността на света, в който живееш.В този смисъл именно светогледът или вселеногледът, както ще напише д-р Шейтанов, е път за епистемологично постигане на националната и културна идентичност. Той разкрива в творчеството си взаимообвързаността между световъзприемане и психологическа нагласа, между светоусещане и манталитет. Пак чрез системата на светогледа съумява да дешифрира и пластовете в народната
238
душевност, верен на кредото си, че приемствеността е първият закон на всяко историческо творчество1 и именно в еволюцията или инволюцията на историческите реалии трябва да се потърси ключът към народностното мислене, самосъзнание, манталитет.Естествено, както светогледът, така и националният характер са
динамични величини, които са едновременно константни, но и развиващи се във времето. Те са особено чувствителни към детерминантата на съвремеността, променяща баланса между традиционно установените ценности и провокациите на иновативните моменти.В този план от особено голямо значение е наред с фактора “авторефлексия” да се отчита, че само в сравнението с Другостта се постига
истината за собствената самобитност и уникалност. Единствено за фанатиците на “родното”, то бива противопоставено на “чуждото”,вместо да се постигне баланса в тяхното съсъществуване, и то не като паралелни светове, а като елементи от единното планетарно битие на съвкупното човечество, в което не съществуват изолирани национални същности, а активно взаимодействащи си битийности.
В този контекст рефлексът и задълбоченият анализ на епохата водят до по-точното разбиране за субекта на идентичността.Когато в статията си “Динамичната епоха” д-р Шейтанов говори за коренно променената социо-културна ситуация след съдбовни-
те колизии, донесени от Първата световна война и крехкия и често несправедлив мир (известно е колко тежко българският народ например преживява сключването на Ньойския мирен договор, отнел немалко територии от снагата на България и довел до разтварянето,според сполучливата метафора на д-р Н. Шейтанов, на много кър-
вящи “етнографски рани”), той, като културфилософ и народопсихолог, акцентира върху трансформациите в човешката душевност,разглеждайки диалектически как новите обществени и културни реалии влияят върху психологическите характеристики на човечеството. Като, естествено, вниманието на теоретика е фокусирано върху проблема за транслиране глобалното влияние отвън върху
239
отечествената социална реалност и съответно – върху народностната психика.
Определяйки своята епоха като динамична, Найден Шейтанов правилно, макар и пределно лапидарно, отбелязва една от съществените черти на модернизацията – ускоряване на социално-историческото движение, наред с утвърждаване трансформаторските обществени движения, засилените темпове на урбанизация в световен мащаб, еманципация на пола и засилване значението на телесната култура. Закономерно сред отличителните характеристики на времето си той отбелязва активността на масите и революционния заряд, определящ конфликтната обществена ситуация в интензивно променящия се свят, където “С демобилизацията на милионните
армии се обяви мобилизация за цивилна, вътрешна борба: световната война се превърна в социална, и бойното ú поле днес е цялата земя.”2 Динамизиран е и делничният живот на обикновения човек, залитащ по ”измите” във философията и изкуството, увълчен от прагматизма на живота и повлечен от освободените потоци на тъмните инстинкти в руслото на “безогледен егоцентризъм”3, образованието се демократизира, но и профанизира.4 Динамизираната модерна епоха ражда още много любопитни тенденции, които са пряко свързани с променящия се манталитет и народопсихологическите черти на човека от първата половина на ХХ век, отразяващи процесите на дехуманизация и меркантилизация като универсална тенденция на
световно- историческото развитие.Неблагоприятните за Европа резултати от войните се превръщат за Америка в шанс да станат “център на мировата история”, а
американците – “световни господари”: “Благоприятна беше историческата съдба за Америка особено в последното десетилетие – най-черното за Европа. През световната война сума държави правехазаеми в Съединените щати и получиха боен материал от янкийските
2 Н. Шейтанов. Динамизирана епоха. “Златорог”, 1923, № 6, с. 375
3 пак там, с.378
4 пак там, с.379
240
заводи. Така, американският капитал и индустрия вписаха на приход огромния кървав разход на Стария, пожертван, свят. Оттатък Атлантичния океан възникнаха банки със световно значение, с колосална парична сила. Нюйорк стана най-пълният джеб на земята, американецът – новодобен Крез. Навсякъде обедняха в книжни валути, сигурно защото в Новия свят се събраха парите. Финансовите печалби
минаха в политични, когато бойното участие на Щатите, към края на войната, реши всечовешките стълкновения в полза на Белия дом,където се пренесе, от туй време, и самият център на мировата история… Америка е вече господарът, признаван и непризнаван. Ето как се извърши възшествието на Цар Долар, чиито поданици-длъжници са днес всички европейски държави почти, дори общини, частни
дружества и лица.”5 Шейтановата критика на всесилната власт на парите е съчетана
с разкриване различните лица на “Цар Долар” и с господството на прагматизма в личния и обществен живот: “Цар Долар има досега три лица: Рокфелер, Форд и Едисон т. е. банкерин, индустриалец и техник. Американец значи практика. Към тоя трудов синтез мери и душевният живот. От чувствата напр. личи упованието, което прави от Янкията бял апостол на оптимизма. Смей се! – има тук-там надписи на нова жизнеука. Дори мисълта е нещо на ръка и реален свят.Самият живот се свежда към сделка – любов, брак, молебствия и пр.Нравственост се смесва
със(спестовност…. Удобство е музата на всекидневието… Говори се с шапка на глава, цигара в уста, приема се по ръкави, спори се с боксиране и пр. С една дума, всеки американец е работник. Домът в Новия свят представлява машина за
живеене, както улицата е машина за сношение…. Практично също тъй е развлечението – спорт, който, нагоден по негърска природа носи име “танц”, с първичен динамизъм, ако не с половост: шими,чарлстон, блак ботон…”6 Но критиката на “американизма”, както ще нарече американския начин на живот и световното му влияние Найден Шейтанов в “Триумф на метала”, не е едностранчиво-отрицателска.
5 Н. Шейтанов. Цар Долар. “Златорог”, 1927, № 5-6, с. 204
6 пак там, с. 208-209
241
Той вижда в опита на САЩ експеримент по социално развитие. И определено
свързва разцвета на свободния творчески дух с научно-техническия напредък. Според възгледите му, чрез техничната култура (която,подчертава, не е повърхностна и не потиска фантазията и креативността!) се развива изкуството на “десетата муза” – машината и светът се доближава до ново качествено състояние, тоест постига се “нова естественост”, но сътворена с помощта на съзидателните
човешки културни усилия по преобразяване на околната среда и самия индивид. Отпада и най-голямото обвинение срещу техническия напредък – създаването на т.нар. “излишни хора”.
http://www.philosophybulgaria.org/books/Balkanskata_matritza.pdf
от 234 стр.до 248стр
...

[insomnia1304]

http://research.zonebg.com/matrixs.pdf

[Nikola_Davidov]

,поздрави, много добра статия си цитирал. Нещо обаче остава неясно - защо е създадена въпросната матрица и каква полза имат създателите и? Индусите казват, че бога по този начин просто се забавлява и през определен период се "събира", след което отново му доскучава и се "разчленява", образувайки вселената и всичко в нея.   

[kambera]

Индусите казват, че бога по този начин просто се забавлява и през определен период се "събира", след което отново му доскучава и се "разчленява", образувайки вселената и всичко в нея.   

Не, не...Вселената е проекция на неговия сън.На Бог/разума  Тихо само да не го събудим   

[Iris]

,поздрави, много добра статия си цитирал. Нещо обаче остава неясно - защо е създадена въпросната матрица и каква полза имат създателите и? Индусите казват, че бога по този начин просто се забавлява и през определен период се "събира", след което отново му доскучава и се "разчленява", образувайки вселената и всичко в нея.   

Нищо не е създадено. Просто си съществува. Сега само за момент си представи, че гравитационната сила не съществуваше. Какво би се получило? Или пък електромагнитната сила, силата на триене и т.н.? Каква е разликата между т.нар. „матрица“ и космическите (природни, божествени) закони? Всички ограничения са в човешкото съзнание. Законите са несъзнателни и от нашето съзнание зависи дали ще ги използваме в наша полза или вреда. Без космическите закони би съществувала абсолютна неопределеност, а това означава пълна липса на свобода. Именно „ограниченията“ на природните закони гарантират свободата на човека, защото познавайки ги той може да предприема действия, за които знае, че ще доведат до желаните от него последствия.

п.п. Не е добре прекалено много да се персонифицира Бог.

[Спорт-Здраве4]

Мнението ми е малко директна намеса, породена повече от честото прочитане на заглавието на темата, отколкото от последното й развитие.

Не мога да разбера съвсем добре заглавието. Ако живеем в илюзия, значи тази илюзия е факт, тя е на лице. Ако пък има нещо извън "матрицата", което по определение е истинско и не е илюзия, значи и то е факт.

Така че колкото е истинска действителността, толкова е истинска и илюзията. И двете са обективни факти и са на лице.


Но ако се водя от прозрението, до което все повече хора стигат, че граници няма, то тогава не си ли идва всичко на мястото, ако не съществува граница между илюзията и реалността... или по-точно казано, ако илюзията и реалността са неделимо цяло?

П.П.
Обърнаха ми внимание, че неразбирането сигурно ще е на всяка точка, понеже по нашия досегашен принцип на мислене имаме думи само за неща с граници, но не и за неща, които са неделимо цяло.

[Спорт-Здраве4]

Боже пиша го и то се случва!!! Ето го доказатгелството за това, че не съществува граница между реалност и илюзия!

Тоест Матрицата е неделимо цяло, няма или!



Както в много теми се опитвам да предам възможно най-подробно и ясно - структурата на вселената е тороидна, във вселената няма друга динамика, освен тороидната и съществуването на цялата геометрия е породено от тороидната динамика и самата геометрия също поражда тороидна динамика.


Докато сърфирах в нета за още по въпросъ, което ме интересува, попаднах на едно двуизмерно изображение на тороид, гледан от точката на вортекса. Веднага се сетих за една много известна визуална илюзия, затова първо пускам илюзията.







Къде е илюзията в тези картинки? В това, че кръговете не са вортекси - това са концентрични кръгове, които не се пресичат никъде, можете да ги проследите с пръст.

Защо се получава илюзията? Защото нашето съзнание е част от съзнанието на Вселената и ТО ЗНАЕ как е изградена вселената... затова когато види нещо подобно, то създава ПРЕДРАЗСЪДЪК и мисли, че това е същия принцип! Тороиден!


А сега вижте това изображение и се вгледайте в центъра:




Точно така! Виждат се концентричин кръгове! Защо!? Защото съзнанието ЗНАЕ, че едната форма поражда дргугата и обратно, понеже това е ВСЕЛЕНСКИ ПРИНЦИП! Тоест това Е матрицата!




Мисля, че това е чудесно! =D Само аз ли съм превъзбуден да откиря, че няма никаква граница или разлика между илюзия и реалност???

Според мен е крайно време да сложи край на цялата тая тъпа насока да се определя кое е илюзия и кое не е, понеже както няма деление в матрицата по този въпрос, така няма деление и по въпроса кое е обективно и кое е субективно!

П.П.

Всъщност е неизбежно! Всяка реалност генерира илюзия и всяка една илюзия генерира реалност !!!!!!!!!   О БОЖЕ !

[Nikola_Davidov]

Iris, твоето виждане за нещата е даоистко или будистко или в тази посока и аз принципно го споделям. Въпросът ми е, ако приемем, че сме в изкуствено и умишлено създадена от същества или същности матрица, каква е тяхната полза от нея и защо са я създали, просто за удоволствие ли?
Спорт-Здраве4, според мен изначалната ти концепция кое наричаш факт и кое не, не отговаря на написаното тук. Твоята концепция, както и тази по-горе на Ирис, е будистка, т.е. делиш света на майя- дуалистичната "илюзия" и реалният, недуалистичен свят. В този ред на мисли и двата са реални и съществуващи и са на практика едно и също от различни гледни точки, в смисъл - съвсем прав си. Обаче темата тук, или поне аз така я виждам, е друга - приемаме хипотезата, че светът и възприятията ни са напълно илюзорни и неистинни и сме умишлено "натикани" в матрица от някой или нещо. Въпросът е това възможен сценарий ли е и ако да - какъв избор имаме.  

[Спорт-Здраве4]

...приемаме хипотезата, че светът и възприятията ни са напълно илюзорни и неистинни и сме умишлено "натикани" в матрица от някой или нещо. Въпросът е това възможен сценарий ли е и ако да - какъв избор имаме.  

Е аз се опитвам да кажа, че ако се занимавате с това, значи се занимавате с пълни глупости, понеже отговорът е "не".


Пред очите ти е отговорът. Но ако те влече към глупостите, които следват от глупостта да не търсиш отговора... значи просто форумът се превръща във форум за фантазиори и поети.

[Oneness]

Пред очите ти е отговорът. Но ако те влече към глупостите, които следват от глупостта да не търсиш отговора... значи просто форумът се превръща във форум за фантазиори и поети.

Щом няма граница между илюзия и реалност, как така ще има между фантазьори и реалисти? Или пък между глупости и умности? 

[old4]

Боже пиша го и то се случва!!! Ето го доказатгелството за това, че не съществува граница между реалност и илюзия!
Мисля, че това е чудесно! =D Само аз ли съм превъзбуден да откиря, че няма никаква граница или разлика между илюзия и реалност???
П.П.
Всъщност е неизбежно! Всяка реалност генерира илюзия и всяка една илюзия генерира реалност !!!!!!!!!   О БОЖЕ !

Полечка бре момче, по спокойно, тя няма къде да избяга.
Аз бих казал че една илюзия генерира по-голяма илюзия и т.н. 

[Iris]

Iris, твоето виждане за нещата е даоистко или будистко или в тази посока и аз принципно го споделям. Въпросът ми е, ако приемем, че сме в изкуствено и умишлено създадена от същества или същности матрица, каква е тяхната полза от нея и защо са я създали, просто за удоволствие ли?
...

Не сме. Има същества, които подсилват и стимулират илюзиите на хората, навиците им, зависимостите им, но не ги създават. Тези същества просто се възползват от човешкото несъвършенство, но не са причина за последното. Всъщност съм писал и преди, че тези същества са също затънали в илюзиите си. Никой не е създал илюзията в която живеем. Хората просто не са развили необходимото съзнание и сетива за да осъзнаят действителността в нейната дълбочина, а се ограничават само до външното, видимото.