Автор Тема: По въпроса за човешката инвазия в Космоса  (Прочетена 1945 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Sirius

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 155
Имах съмнения дали мястото на статията е в този раздел, но нека това решат администриращите форума. На всички желая приятно четене и ще се радвам да я коментирате  :) !
Sirius

По въпроса за човешката инвазия в Космоса


   Първата стратегия за овладяването на космическото пространство е създадена от руския изобретател и учен Константин Едуардович Циолковски. Тя определя три основни етапа в това начинание – космически полети в околоземното пространство, опознаване и завладяване на планетите от Слънчевата система и междузвездни полети. Евристичните виждания на Циолковски във този смисъл са валидни и до днес, макар че процесът не се развива точно по предлагания от него начин.
В ерата на Студената война бяха прескочени важни подетапи, заради конкуренцията и завоюването на надмощие между съперничещите си тогава САЩ и СССР. Демонстрирането на мускули тогава, не можеше да няма последици днес – процесът е бавен и Човечеството бе принудено след стъпването си на Луната, отново да се завърне в околоземна орбита и да насочи основно вниманието си към Близкия космос и създаването на международна базова станция в орбита.  Историята доказа, че една държава, колкото и голяма и мощна да е тя, няма необходимия ресурс сама да изгради и обслужва подобен обект. Съветския съюз пусна в орбита шест станции наречени “Салют”, а след тях завърши този етап с орбитална база наречена ”Мир” – многомодулна изследователска лаборатория в открития космос, първообраз на днешната МКС. САЩ по същото време основно насочиха усилията си към изучаване Слънчевата система и на далечното пространство, чрез сондите от сериите Вояджър и Пайънър. Насочиха се към събиране на информация с непилотируеми космически апарати на съседните планети – Марс и Венера. СССР също изстреля проучвателни сонди, някои снабдени и със спускаеми апарати до тези обекти. Създадени бяха транспортни кораби за регулярен транспорт Земя – Орбита с възможности за многократно използване и от двете водещи тогава държави – Буран с платформа на ракета “Енергия” и Спейс Шатъл с ускорители с нов дизайн. И тогава настъпи краят на световния двуполюсен модел – СССР се разпадна и неговия приемник Русия ограничи космическата си програма, поемайки единствено трафика до орбита с транспортни кораби за еднократно използване от типа “Прогрес”. За “Буран” нямаше бъдеще и двата създадени прототипа бяха продадени...
На сцената излязоха и оставащите до тогава в сянка играчи в новоосвободената ниша – Европейската космическа агенция, Китай и Япония. Техните апетити днес са най-вече изразени в пазара за транстортиране на спътници до орбита, но Китай демонстрира възможностите си и в пилотираните полети. Това се очаква да направи и Европейския консорциум, използвайки за база ракетата “Ариана”, като активно се разработва апарат за многократно използване, конкурент на американския “Шатъл”. Всъщност, американските совалки претърпяха две катастрофи, които едва не доведоха до изваждането им от експлоатация. Трагедиите на “Чалънджър” и “Колумбия”, показаха че контролът над тези апарати не е на необходимото ниво, в предвид екстремалните условия в които работят те. Всъщност обслужването на МКС няма алтернатива и изисква задължително подобен транспорт. Ясно е че в бъдеще ще се работи предимно за създаването на подобни технологии, но по-евтини, по-надеждни и безопасни. Проблемът е не толкова в придвижването в открития Космос, колкото до транспорта на обекти до орбита. За ускоряване и маневри в откритото пространство са разработени и се използват нови поколения космически, нехимични двигатели – йонни и електрически – с малка, но достатъчна тяга. Стратегията е да може бъдещите експедиции да тръгват към местоназначението си, стартирайки направо от орбита, като с това се избягнат енергоемките стартове от земните космодруми. Затова е жизнено важно оцеляването на МКС. Тя ще играе ролята на база за бъдещата инвазия към близките планети. И ако нещата с снабдяването и с необходимите материали стъпят на стабилни и евтини технологии, то може да се очаква че в близкото десетилетие в орбита ще започне строежът на космически апарат готов да пренесе първата човешка експедиция към Марс. Луната също не е забравена и там също се планира създаване на стационарна база, стига да бъде открита вода в лунния грунд. Така поетапно ще се стъпи във всяка възможна точка от Системата на Слънцето.
Проблемът има и друг аспект – нещата за които става въпрос струват невероятно много пари. Та, заслужава ли си усилията? Заслужава си заради изчерпващите се земни ресурси. Земята и без това е притисната в клещите на една унищожаваща я икономика. На прага сме на екологична катастрофа и както изглежда процесите стават необратими. Човечеството има нужда да изнесе някъде замърсяващите атмосферата, почвата и водата производства и да потърси нови източници на енергия. Това е проблем който днес няма алтернатива! Погледнато така, космическата инвазия е не само оправдана, тя е животоспасяваща.
Въпрос е обаче в какви ръце е цялата технология и дали реално се гонят подобни цели. Подозренията, че цялата кампания е опорочена съвсем не са лишени от смисъл. Националните агенции, в чиито приоритети е реализацията и, са всъщност силно зависими и подчинени на службите за сигурност, а бюджетите им се ограничават постоянно за сметка на военни разработки. Президентът Роналд Рейгън по време на Студената война бе склонен да финансира с големи средства космическа програма, да но каква?! Това бе програма за водене на звездни войни! Днес разработките в тази област не са приключени, те просто са в нов етап на развитие и милитаризацията на Космоса си е съвсем в актуална. Космическия шпионаж също не е минало – в орбита все още има много функциониращи спътници с такава мисия. Е, кого шпионират те днес?! В каква схема са включени новите оръжия?! Тъй като реално няма вече противостоящи си сили, то отговорът е само един – целта на сателитния шпионаж е контролът върху самото Човечество! Новият световен ред предопредели съдбата на хората. Орбиталната комуникационна система се използва за подслушване и проследяване на почти всеки човек днес. Спътниците се използват за визуален контрол над местности представляващи нечий определен интерес. Оръжията в орбита могат да се използват с цел съботаж. Предполагам, че е предвидена и възможността за единно управление на психогенераторите разположени по цял свят. Най-вероятно чрез спътниковата система ще бъдат контролирани и проследявани сигналите на имплантите, с които ще бъдем маркирани всички в едно обозримо близко бъдеще. Това са реалните перспективи...
А какво стана с МКС? Ами тя си е на орбита. Чрез емисиите на НАСА ТВ всеки може да проследи с какво е ангажиран денят на астронавтите там. От космодрумите се изстрелват ракети-носители носещи апарти с научна и изследователска цел към близките планети, показват се филми за мисиите им.  Но това е само декор! Тези граждански програми вегетират с ограничени бюджети, а всяка ценна информация която донесат се запазва в тайна от обществото.
Днес, за съжаление, повече от всякога има неяснота относно бъдещата космическата стратегия на Човечеството.


Автор: Sirius
Русе 16. 01. 2009 г.

Неактивен Hacko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 011
Re:По въпроса за човешката инвазия в Космоса
« Отговор #1 -: Юли 19, 2011, 15:16:59 pm »
Космическа реалност

<a href="http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=8a2ebb27" target="_blank" class="new_win">http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=8a2ebb27</a>

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27