Автор Тема: Звездни номади  (Прочетена 15046 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен kaiza

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
  • People don't go to heaven. People grow to heaven!
Re:Звездни номади
« Отговор #30 -: Април 14, 2009, 14:17:51 pm »
Ми ОК :P Ето отделни зитати :)

"-  Тук, под това место, е зарита първата писменост, на първата извънземна цивилизация, живела некога на Земята. Поставена е в мраморен саркофаг от искрящо зелен мрамор, с пурпурни жилки и сияйни знаци, сложени от преди Ананаките и Качините, огромните космически великани и наши праотци. Нашите Създатели..."

"Създадени сме от Качините и Ананаките. Много грамадни, митични същества. Могат да заемат всекаква форма, от човек до гущери и змии, до самата красота, на най-красивите видения. Те са любимците на Създа¬теля, леля, чу. Чу ли ме, бре.
Тези, които са от галактиката Андромеда, от планетата Нибуру и от съзвездието Рак, планетата Естера, създават Атлантидите на остров Атлан¬тида, малко преди извънгалактичните Начини да създадат Шумерите. Да знаеш, Пеше, истинските Шумери са от различни съзвездия на хаосите. На хаосите. На разума на Силата, който е извън нас, засега, синче.
Та, тия, от планетата Нибуру на Андромеда, създават Атлантидите. Почти ги копират от себе си. Е, не точно, но кажи-речи, като тех са били, но мноого по-дребнички, така.
Дребни, дребни, ама представяш ли си: Мъжете са били не по-ни¬ски от четири метра и много нагоре още, а жените - над три и половина метра. Каква енергия са били, Пеше, сещаш ли се, леля. Живели са от осемстотин, до над хиляда и шестстотин години, докато им омръзнело. Колкото и както си пожелаят, чу. Почти безсмъртни са били. Но, толко се самозабравили, сметайки се за повече от създателите си, без да знаят, че са експеримент и това ги унищожава. Унищожават ги, Пеше. Потапят ги ведно с острова, чедо. Закона на Привличането не търпи неблагодарността. Възмездието и видов ден съществуват, чу.
Виж, Шумерите, са друго нещо. Ог друго коляно са. Те са от съзвез¬дието Телец, на шейсет и осем светлинни години от Земята. Намират се на две планети, които обикалят около слънцето Алдебаран. Там е първич¬ната, велика Шумерска империя. Тукашните са кръстоска между Шумери-Качини и майка-землянка. Приматка-негритка. Смесица от първичност и всегений. Стават божествено умни и неземно красиви, да знаеш, Пеше. Още съществуват на Земята, само че в друго измерение. Я тук така, при водопада на Кашина, над Любовище, има чисто запазен шумерски град. Ти ке го видиш, чедо, един ден, защото са в друго измерение, като ум¬релите. Ееех, умрелите... Да знаеш, да знаеш, какво чудо са умрелите, Пеше... Какъв полет са, леля. Чу.
Та, след хилядолетия, според представата ни за хилядолетия, защо¬то за извънземието времето не съществува изобщо, всичките тези там: Ананаки, Качини, Шумери, Рупи, Друиди, Убаиди и много, много други иноземци, идват да си не видят. Дааа...
"

"Слушай сега, кера Вангелио. Искам да Те питам нещо, ама недей да ме стряскаш, нали. Да не земеш да се хакнеш, некъде си, кой знай в кой свет, че си умирам от страх, да знаеш. Чу. Ке Те питам за Исус Христос.
- Пешее, ние сме си християни, преди всички, след Витлеем, бре. Какво страшно има в това, леля. Ной при арменците, а след Ерусалим, Христос - тук. Тук, в Македония идва първо християнството. Но Исус изоб¬що не е това, дето го рисуват по зографии и икони, да знаеш. Той е бил съвсем различен от това, чу.
Бил е много къдрав, къдрав, чак на ситни, ситни къдрички, така. Къдрак. Църнокож-негрит. С къса, ама много къса коса, до сами челото му, така. Имал е огромни, тъмнокафяви очи, клонящи повече към църните очи. Вакли очи, Пеше. Имал е голем, месест нос, над бърнести устни, така. А, ве, праевреин, нема какво. Ама, най-най-чистокръвен праевреин, нали. Моисеево копие. Прероден Мойсей е той, чу.
Е, нали знаеш, външното, Пеше, нема нищо общо с духовното, ко¬ето е дълбооко вътре в него, във вътрешното огнено тяло, нали. Той си е царски син, Пеше. Другото, тинтири-минтири. Ама си е и син на Плеядите, нали ги знаеш. Извънземните, от сините звезди-сестри, Плеядите. Мелез е. Майка Му Мария и Бог-Плеяд. Техен си е. На Плеядите. Мелез-плеяд. Тва е. Плеядите, Пеше, могат да заемат всекаква форма, леля. Чу.
Като става Исус на двайсе и три-четири години, ТЕ го взимат при ТЕХ и после Го остават, за известно време, в Долината на мъртвите, не¬къде в Хималаите. Там, където са били, и Буда, и по-късно Мохамед, и всичките тези мелези на извънземните. С една дума, майка-землянка и баща-извънземен, нали. Защото ТЕ си се чифтосват тука, с най-избрани наши моми, отвреме навреме, през некое и друго хилядолетие, чу. За предсеме на фалоса, Пеше. Всичко е семето, семето, да знаеш. Чистият дамъзлък е генът ни. Породата, Пеше.
В Долината на мъртвите, Исус е обучаван от матакмите. Матакмите, Пеше, са извънземните ни учители, тук, на Земята. Обучаван е почти осем години, до пълното Му осенение, Негово-Богово докъм трийсет и първата-втората Му годинка.
Усвоява всичко: да левитира, да лекува всичко, защото извънзем¬ните, независимо, че не боледуват, лекуват всичко. Знаят. Та, кажи-речи, Исус става почти като ТЕХ. С една дума - плеяд, от галактиката Телец. Можел е да медитира, колкото и когато си иска. Изпадал е в нирвана, защото душата Му е напускала тялото, по негово желание, за колкото си иска време. Тялото тук-душата там.
Да знаеш, като Го разпъват, е бил в нирвана. Не е усетил ни кръв, ни болка. Нищо. Тялото Му не е усещало нищо, защото Живеца е бил извън него. Римляните Му коват пироните и си мислят, че е умрел, ама неее. Бил е в нирвана, през всичкото това време, а нирваната Пеше, си пази нейното тяло, колкото и както си иска. Само тя знае защо, да знаеш, чу.
Верно е, че римският офицер е мазал устата и тялото Му с оцет и противоотрова. Човекът наистна е бил благодарен, че Христос е излекувал жена му и много други. Най-вече е знаел и той, като Пилат, че Исус е невинен. Принесен е курбан от Плеядите. Жертвен курбан, на това, което е Светостта. Затова са подготвили и тялото Му, защото всичко е планирано предварително. Знаят бъдещето, Пеше. Защото душата си е съвсем друго нещо. Много лично, Негово. И да знаеш, Душата се намира ето тук така, в ниското на гръкляна, в сами вдлъбнатината на глътката точно. Чу. А това, дето изтръпва под лъжичката, на сплита на корема, е Паметта. Чашата на Паметта. На всичката ни памет, от преражданията ни, нали. На Съдбата, която е Закона на Привличането на вселените.
Та, разпятието е връз една прастара, могъща, хилядолетна маслина-коренище, която е имала голяма бабуна на стъблото, и напреко на него, закована на кръст греда, за приковаване ръцете на Христос. Така че разпнатият е можел да посяда връз бабуната на дънера на маслината, за да не му се изскубне тялото от пироните, нали. Та, да знаеш, Пеше, болката е предизвиквала смъртта. Умирали са от жестока болка, Пеше, тва е. Умърт¬вяване на тялото в пълен ужас. Другото излита на мига при звездите. Чу. На, така наречения кръст, остава само обвивката, пашкула на тялото на душата.
Кръста, Пеше, е най-малко на над сто милиона години, ве, леля. Не е само християнски. Чу. Ехее, колко други са минали през него, представа си немаш... Никой земен не е измислил кръста. Никой. Той си е даден свиеше, от Камините. Ог Хармонията.
Та, свалят Исус от кръста и чак тогава душата Му се връща в Него. Оживява си на мига. Душата излиза и влиза в тялото, при нирваната, ето оттук така. Откъм връгата, отзад на главата, на темето баш. Там, където косата прави въртоп, Пеше. От столистника, както му викат още, чу. Ето, виж как, леля. Ето от тук, от серпентината на душата.
-  Кера, недей кераа. Да не вземеш да се хакнеш в некой хендек на хаосите, ке си умрам, да знаеш. Много ме е страх, като забуботиш така, ве, кера Вангелио. Моля Те, страх ме е.
-  Нема, бре. Нема, ааа... Слушай сега, какво става: Той като идва на себе си, прошепва на майка си Мария, Богоройца де, какви билета и как да ги приготви, та да си излекува болките и раните от пироните и съсираците на кръвта. Защото започва да си усеща тялото, с всичките му там ужасии, нали. Чак тогава Го внасят в гробницата с каменното легло. Ето, виждам Го, такова е било. Послее Го затварят с огромния камък-врата и поставят римската стража.
Но, отдолу, под самото легло, е бил тайният вход, към семейната гробница на Никодим, където Го чака Варлаам. Варлаам, Пеше, за вре¬мето си, бил най-големия знахар, билкар-лечител. При него внасят тайно Христос и Варлаам Му прави пълни промивки на стомаха и въобще. Дава Му противоотрова, защото преди това Му е дал лека отрова, за да изглеж¬да като умрел и Го спасява. Спасява Го, в замена на това, че Исус спасява живота на Варлаам, поемайки всичко върху себе си.
Иначе, Пеше, и Богородица е царска дъщеря. Дъщеря е на цар Йоаким и царица Ана. Богородица също е тъмнокожа. Исус си прилича и на нея, даа...
Та, майка Му Мария, Му приготвя от отварите, които й заръчва Исус и ги внася в гробницата между плодовете и раздавината за мъртвите. Ни¬кой не я е и погледнал да проверява. Тя Му дава избавлението. Исус през тайния изход, с помощта на Плеядите изчезва. Скрива се в градината на Никодим, завит в плащеницата, платното, с което е пренесен от маслината-кръст до гробницата. Изобщо не е умирал и не е бил между мъртвите. Ето на, мъртвите ми го казват.
С една дума, това е Възкресението Христово, а после и Възнесени¬ето Му при Плеядите. Какво друго. Друго нема. Другото го изопачава зет Му, св. Павел, който казва: Богу, Боговото - кесарю, кесаровото. Големото оправдание за злоупотребите им, за да богатеят. Измислените светии, не са нищо друго, освен натамъняване на разните измислици. И да знаеш, Пеше, Христос умира над осемдесе и шест години. Казала съм ти го, ама пак да ти го кажа. Погребва майка си Мария в Индокитай. Даа, тя през всичкото време е била с Него, до самата й кончина. Той никога не се е отделял от нея, ако е Плеяд. Тва е истината, друго нема.
Ти па ти, Йосиф. Йосиф си е Йосиф, бре, леля. Исус не е негов. Исус е на Плеядите. Син е на Бога-Плеяд, да знаеш, чу. Чу.
И днес, в Долината на мъртвите, матакмите обучават новия Месия, леля. Още от бебе, ама ке го учат много повече, та да си е наистина Ме¬сия, без примеси. Чу. Ке се яви след двайстата година на следващия век, в новото хилядолетие. В новия милениум, Пеше.
Настъпва ново подреждане на измеренията и всичките тези рели¬гии, които са десетки, десетки хиляди, ке изчезнат. Изпаряват се в неби¬тието, ненужни никому. Започват да пречат на извънземните. На Плеядите и на другите, знаеш го, нали, синче. Те са си тука и са между нас, Пеше. Един ден ке ги видиш. Започваш да ги виждаш и това те прави щастлив. С разместването на измеренията всичко се променя. Измеренията са йерархирането на йерархията, да знаеш. Чу. Ай, друго имаш ли да ме питаш сега или ке пееш. Ке пееш ли бре.
"
Only at the brink of destruction people find the strength to change.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27