Човечеството може би държи ключа за следващата Еволюция на Земята
Чарлз Лангмуир обяснява планетарната еволюция като серии от стъпки. (Credit: Kris Snibbe/Harvard News Office) | ScienceDaily (Dec. 1, 2008) — Човешкото деградиране и разрушаване на околната среда има потенциала да забави постоянния процес на планетарна еволюция, и дори да обърне еволюционния часовник като остави планетата обитаема само от бактерии, които са доминирали милиарди години от земната история, каза геохимикът Харвард - Чарлз Лангмуир
Лангмуир, Хигинс Професор по Геохимия и експерт в подводните вулкани, които са били рожденното място на живота, каза, че планетите може би се движат през естествени еволюционни стъпки, които ги трансформират от безжизнени топки в дом на бактерии и други микроскопични твари и така нататък до сложни организми. По своя път, животът взаимодейства с неживите части на планетата. Кислородът в днешната атмосфера например първоначало е бил произвеждан от ранните бактерии, които са променили постепенно въздушния състав през милиардите години.
|
Лангмуир обясни тази планетарна еволюция като серия от стъпки и каза, че няма гаранция че планетата ще продължи от едната към следващата. Всяка стъпка представлява едновременно момент на криза и на възможност.
Досега Земята е преодоляла всяка стъпка, докато други планети, като Марс например, която може би някога е имала микроскопичен живот, не е успяла да прекрачи еволюционното препятствие, отвъд което животът става изобилен.
“Изглежда вероятно, че всички планети минават през етапи, но някои се заклещват и спират,” казва Лангмуир. „Живота, мисля аз, е естествен планетарен процес, много вероятно е да съществува на която и да е друга планета с подходящите климатични условия.”
Земята днес може би е на ръба на друга стъпка, каза Лангмуир. Сложният живот еволюира в интелигентен живот, който доминира планетата – екосистеми, хранителни мрежи, и енергиен поток – както никой друг вид преди това.
Дали планетата прави следващата стъпка или не може да зависи от нас. Ако ние разпознаем човечеството като интегрална част от планетата и започнем да работим за здрава Земя, тогава планетарната еволюция може да се придвижи напред към неизвестно бъдеще.
От друга страна, ако ние продължаваме да гледаме на Земята като отделна, която просто е използвана, тогава произтичащите от това практики биха могли да разрушат околната среда достатъчно за да спрат планетарната еволюция, дори да направят така, че тя да се върне на нивото, на което е поддържало микроскопичен живот.
“Историята на Земята е наша история. Ние сме тясно свързани с нея във всяка една от фибрите на съществуванието си, във всяко едно дихание, което правим. Ние сме неразделни от Земята,” казва Лангмуир.
Лангмуир говори пред аудиенция от няколко стотин човека в Залата за Геологични лекции в Харвардския Музей на Естествена История, като част от сериите “Earth Matters”. Темата на Лангмуир, „Земята и Човека: Планетарна перспектива”, търси да разкрие човешкото влияние върху Земята от гледна точка на планетата.
Лангмуир е развил своето мнение докато е изучавал океанските басейни, където вулканите разположени по подводните хребети постоянно променят континенталните плочи. Докато е бил на тези научни мисии, той се е срещнал с учени от други дисциплини, които изследвали живите общности скупчени около тези шахти, и тогава осъзнал колко дълбоко са вплетени тези живи и геологични системи.
“Тук ние виждаме една изцяло различна жива среда от тази на Земята, базирана на самата планета. Тя напълно промени нашата престава за живота на Земята. Виждаме, че тези вулкани и живот са свързани едни с други; Земята и живота са свързани,” казва Лангмуир. По време на разговора, Лангмуир покани аудиенцията на пътешествие през Земната история.
Ранната Земя би трябвало да е изглеждала като Луната, бомбардирана от метеори, с много активни вулкани, без защитен озонов слой, високи нива на въглероден диоксид, и много вероятно – високи температури. Ранната атмосфера, е нямала изобщо кислород, така че ранните бактерии са развили начини за живот без него. Когато тези бактерии разбрали как да използват слънчевата енергия чрез фотосинтеза – което Лангмуир нарече първата революция на Земята – кислородът е бил вторичен продукт. Изпускан в малки количества от безброй бактерии, милиони години наред, нивата на кислорода постепенно построили астмосферата. Това не само променило атмосферата, но също и скалите, тъй като кислорода е много реактивен и взаимодейства бързо с желязото и други елементи в скалите.
За тези ранни анаеробни бактерии, кислорода не е бил благодат; той е бил отрова. Поради реактивността на кислорода, той е бил токсичен за тези микроскопични организми. Ето защо, са се развили химикали като анти-оксиданти, за да ги защитават от разрушителните свойства на кислорода. Докато нивата на кислорода се вдигали, обаче, някои същества са се научили как да го използват, което усилило много техния метаболизъм в сравнение с тези, при които процесите протичат без кислород. Лангмуир обясни инкорпорирането на кислорода в метаболизма, като втора енергийна революция на планетата.
По сложни едноклетъчни същества, еукариотите, са се присъединили към земната микроскопична менажерия, евентуално впрягайки се в задачата да формират многоклетъчни същества. В края на краищата е имало достатъчно кислород за да се формира озоновия слой високо в атмосферата, защитавайки земята от опасната радиация, и позволявайки на живота да появи от моретта.
Оттук нататък са се появили големи животни, след това бозайниците и накрая хората.
През цялото време, каза Лангмуир, физичните системи са подкрепяли и влияели на живите организми, като химикалите са били в кръговрат на Земята за да поддържат химичния баланс на моретата и въздуха. Крайният резултат, каза Лангмуир, е че ние хората сме част от Земята и ще останем зависими от нея в бъдещето си.
“Ние сме... агент за планетарната еволюция или за планетарното унищожение,” каза Лангмуир. „Отнасяме ли се към текущите природни проблеми като използвачи на Земята, или осъзнаваме, че сме остатъчен продукт от 4,5 милиарда години еволюция? Това, което правим може да определи дали планетата е способна да направи следващата крачка към развитието си.”
Източник:http://www.sciencedaily.com/releases/2008/11/081129173302.htmПревод: BreathРедакция и оформление: Eon
