Законът за етажната собственост налага брюкселски норми за шум по време на секс
Исак Гозес
Край на шумния секс в панелките. Никакво пъшкане, охкане, а не дай си Боже, викане на любовна основа в рамките на квартала. Това отсичат законодателите в новия документ, наречен Закон за етажната собственост. Поредните авангардни идеи поставят в особено сложно положение мнозина, но най-вече младоженците. Те, от една страна, имат високоотговорната и патриотична задача да изведат нацията до демографски висоти, а, от друга, трябва да го правят тихо без фойерверки и, ако може, да не дишат по време на процеса. Дали това не е решителната крачка преди забраняването на секса въобще, притеснено се питат потомци на Казанова и вече ожалват инвестициите си за презервативи.
При други обаче новите законодателни идеи не предизвикват никакви тревоги: човек като получи пенсията или помощите си за безработен, сметките за парното и тока, като погледне цените в магазина и го ухапе поредното бездомно куче, губи всякакво желание не само за секс, но дори и за живот, разсъждават те. И така обществото ни отново е поляризирано. За и против. БСП или СДС. ЦСКА или "Левски", мерцедес или волво, Азис или Глория, Канарските острови или Френската Ривиера. Броеницата тежки въпроси отново излизат на бял свят. Никне сложен конфликт, който няма как да не породи напрежение. Къде е тогава златното сечение на консенсуса и как да стигнем до него. Ако се обърнем към историята като учител и към стародавните традиции като мъдрост, ще стигнем до извода, че Законът за етажната собственост не трябва да бъде приеман. Защото какво е панелката като идея и творение на човешкия гений: едно пространство, в което всички - християни, мюсюлмани, автомонтьори, педиатри, разведени самотници и многодетни майки, живеят заедно. То не е създадено, за да пази тайни, а тъкмо напротив - да ги разкрива и разпространява. В неговата архитектурна концепция е заложено да усещаме стъпките на комшиите си като свои, да слушаме сложните им семейни дискусии по бюджетния и финансов дефицит, да се наслаждаваме на елегантния фалцет, с който се взема горно до при поредната спявка. Ние сме на една ръка разстояние от панела, зад който някой се бръсне, къпе, яде сарми с кисело зеле, похърква и дори се люби. Понякога се дразним на сластното пъшкане, друг път слушаме стенанията като божествена музика. Но така или иначе всичко това, животът на тези под и над нас, вляво и вдясно, е станал част от нашия живот. И сега държавата смята да ни отнеме тази придобивка. Кара ни да искаме разрешение от комшийската общност, преди да легнем с жените си и дори преди да се напием. Какво ще остане от панелката тогава, бихме перефразирали въпроса на поета? Ще бъде ли тя познатият жив организъм, ако някой по юнашка фланелка не проточи глас през широко отворения прозорец или ако високотехнологична бормашина не забие за пореден път острието си в снагата на изтерзания от дупчене панел. Не! В този смисъл сме категорични: новият закон ще убие традицията. Това, което са създавали като дух и атмосфера две, че даже три поколения, ще бъде безвъзвратно унищожено. За миг. Като авиокомпания в ръцете на приватизаторите.
Дотук с едната гледна точка. Защото има и друга. Европейска. Елегантна. Прогресивна. Безшумна. Тя уплътнява нещата. Вайс профил. Тишина. Секс без никакви децибели. Пеене също. Дори и бездомните кучета ще ни хапят, без да ни лаят. Като в Страсбург. Ето в такива хоризонти иска да ни вкара законодателят. Пак ще живеем в панелки, но тихо, на пръсти, по европейски. При строг лицензионен режим. Обладае ли го някой меракът, ще седне и ще напише: Уважаемо общо събрание на блока, моля разрешението ви, да правя секс с жена си в петък от 20:20 до 21:32 часа, като спазвам установените в Закона за етажната собственост изисквания. Поводът е десетата годишнина от сватбата ни. С уважение и надежда... и т. н. И общото събрание ще реши. Мъдро и най-вече законообразно. Това е европейското ни бъдеще. И щом сме се запътили към него, трябва да се откажем от всичката си ориенталщина и остатъци от тоталитаризма, в които всеки се чука без график и разрешение и иска цялата махала да го разбере. Такова е виждането на поддръжниците на новия документ за етажната собственост. Нежно, меко и в духа на новите политически реалности.
Как приемането на закона ще позиционира двете гледни точки, ще покаже бъдещето. Едно обаче е сигурно: пъшкането по сексуални причини може и да спре, но от мъка - никога.
http://www.standartnews.com/archive/2006/02/16/society/index.htm
