ScienceDaily (Окт. 7, 2008) — Космическия апарат на НАСА MESSENGER направи второто си завъртане покрай Меркурий, само 200 километра над осеяната с кратери повърхност на най-близката планета до Слънцето, заснемайки стотици снимки и събирайки разнообразна друга информация.
Котато Маринер 10 мина покрай Меркурий на три пъти през 1974 и 1975, апарата засне по-малко от половината повърхност на планетата. През Януари, по време на първото прелитане на MESSENGER покрай планетата, камерите заснеха още 20% от повърхността, които бяха пропуснати от Маринер 10.
На 6 Октомври, MESSENGER успешно завърши второто си преминаване покрай Меркурий, и камерите му направиха повече от 1200 високо-разделителни и цветни снимки на планетата – разкривайки други 30% от повърхността на планетата, която никога преди не е била виждана от космически апарат.
“Екипът на MESSENGER е много зарадван от перфектното представяне на машината и апаратурата”, каза шефа на МESSENGER Sean Solomon от Института Карнеги във Вашингтон. „Сега сме на коректната траектория за евентуално пресичане на орбитата на Меркурий, и всички наши инструменти ни предоставят данни от страната противоположна, на това което видяхме при първото ни преминаване. Когато тази информация се преработи и сравни, ще имаме глобална перспектива на Меркурий за пръв път.”
Днес (Октомври 7), MESSENGER се обърна към Земята и започна да излъчва информация събрана по време на втората му среща с Меркурий. Учените получиха първата си гледка от невероятните снимки направени от Широкоъгълната камера Wide Angle Camera (WAC), част от Дуалната Снимачна Система (Mercury Dual Imaging System (MDIS) instrument), включваща снимка направена 90 минути след най-близкото преминаване на MESSENGER, когато апарата беше на разстояние 27,000 километра.
Яркият кратер южно от центъра е Куипер, идентифициран на снимките от мисията на Маринър през 1970. За по-голямата част от терена източно от Куипер, към ръба на планетата, идващите снимки са порция от тази част на планетата. Забележителна характеристика а тази новозаснета площ са лъчите, които се простират от северния регион на Меркурий до регионите южно от Куипер.
Друга последователност от снимки разкрива порция от повърхността на Меркурий, която преди е била под различни светлинни условия, когато е била заснета от Маринър. Но новата снимка на MESSENGER е най-високорезолюционното цветно снимане, което е било правено някога на повърхността на Меркурий.
Докато екипа на МESSENGER е зает с новопридобитата гледка, информацията от близкото преминаване продължава да тече към Земята включително и снимки от близко разстояние с висока резолюция на преди невиждан терен. Заедно, тези снимки и измервания ще покажат голям обхват от информация за разбирането и формирането на геологическата история на най-близката до Слънцето планета.
ScienceDaily (Oct. 31, 2008) — Апарата на НАСА носещ се над очуканата повърхност на Меркурий за втори път тази година разкри по-прецизно невижданата повърхност на планетата. Сондата също установи няколко научни факта и предаде няколко стотин нови снимки и измервания на повърхността на планетата, атмосферата й и магнитното й поле.
MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging, или MESSENGER апарата прелетя покрай Меркурий на 6-ти Октомври. Тя завърши критичната гравитационна маневра за да запази курса си в орбита около Меркурий до 2011 и разкри 30% от повърхността на планетата.
"Региона на повърхността на Меркурий, който видяхме от близък план за пръв път този месец е по-голям от Южна Америка,” казва Шон Соломон, главния експерт и директор на Отдела за Земен Магнетизъм в института Карнеги Вашингтон. „Когато комбинираме информацията от нашето първо прелитане и от Маринър 10, ние придобиваме представа за 95% от повърхността на планетата.”
Научните инструменти на апарата оперираха през цялото време. Камерите направиха над 1200 снимки на повърхността, докато топографията под апарата беше изследвана с лазерен височинен метър. Сравнението от наблюденията на магнитосферата при първото преминаване през Януари с информацията от второто преминаване ни разкри нови факти за вътрешното магнитно поле на Меркурий и нови черти на магнитосферата му. Магнитосферата е заобикалящото пространство, което Меркурий контролира чрез магнитното си поле.
"Предишните преминавания на MESSENGER и Маринър 10 ни предоставиха информация за източното полукълбо на Меркурий,” обяснява Брайън Андерсън от Приложната Физическа Лаборатория на Университета Джон Хопкинс, позната като APL, в Laurel, Мериленд. "Последното прелитане ни даде първите измервания на западното полукълбо на Меркурий, и с това ние открихме, че магнитното поле е високо-симетрично."
Лазерния височинен метър, или MLA, измери топографията на планетата, позволявайки на учените, за първ път, да корелират високо-резолюционни топографски измервания с високо-резолюционни снимки.
"MLA направи измервания в регионите откъдето имаме снимки от MESSENGER и Маринър 10, и новите снимки бяха взети от региона, който бе измерен с височинните метър през Януари,” каза Мария Зубер, съ-разследващ и шеф на Отдела за Земни, Атмосферни и Планетарни науки в Масачузетския Технологичен Институт. „Тези топографски измервания сега подобряват значително способността за интерпретиране на повърхносттната геология.”
Спектрометърът за Атмосферно и Повърхностно сравнение наблюдава Меркурий през тънката му атмосфера, позната като екзосфера. Инструмента търси емисии от натрий, калциеви, магнезиеви и водородни атоми. Наблюденията на магнезий бяха първите, които засякохме в химическия състав на Меркурианската екзосфера. Предварителния анализ предполага, че пространственото разпределение на натрий, калций и магнезий са различни. Едновременните наблюдения на тези пространствени разпределения отвориха безпрецедентен прозорец към взаимодействието на повърхността и екзосферата на Меркурий.
Снимките от апарата също разкриват за пръв път големи геологични различния на повърхността.
"Сега, след като камерите на MESSENGER са заснели над 80% от Меркурий, е ясно, че за разлика от Луната и Марс, повърхността на Меркурий е по хомогенно древна и гъсто осеяна с кратери, с големи разширения на по млади вулканични равнини лежащи в и между басейните на сблъсък”, каза съ-изследователя Марк Робинсън от Щатския Университет в Аризона, Темпе.
Проекта е 17-ти в ниско-бюджетната програма на НАСА – Дискавъри, научно фокусирани мисии. APL оформи, построи и оперира апарата и управлява мисията на Научния Директорат на Мисията във Вашингтон. Научните инструменти бяха построени от APL; Космическия център на NASA - Goddard в Greenbelt, Mериленд; Университета в Мичиган, Ann Arbor; и Университета в Колорадо, Boulder. GenCorp Aerojet of Sacramento, Calif., и Composite Optics Inc. От Сан Диего, предоставиха двигателните системи и цялостната структура.
За повече информация за мисията, посетете:
http://www.nasa.gov/messengerИзточници:
http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081007192813.htmhttp://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081030091153.htmПревод: Eon
