Автор Тема: Отца и Сина, и Светия Дух  (Прочетена 8919 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #15 -: Март 27, 2008, 01:21:02 am »
Но тук аз много последователно ще се браня от рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума; оставайки все пак с личното ми уважение към великите матриархални култури на древността...
В матриархалните култури всички са равни. Има съвет от жени, като най- старата/ най- мъдрата/ се ползва с авторитет, но властта като такава не съществува. Властта, йерархията, утопиите, войните, насилието, религиите се появяват с настъпването на патриархата.
Матриархатът няма нужда от утопии: от друг, нов, по- хубав живот някъде отвъд...
Така, че не е представлявал никаква заплаха. Защо тогава беше нужно да се убие Богинята - майка/ Мардук уби Тиамат и от тялото и направи небето. Той не може сам да го направи./ , да се избият няколко милиона жени през Средновековието и жената да бъде смачкана в ъгъла? Защо беше узурпирано Сътворението от мъжкия Бог/ Тук "мъжки " употребявам условно. Мисля, че знаеш, какво имам предвид. Ехнатон, Зевс/
По какъв начин свързаш едно такова устройство с опасността от рептилианските раси?
« Последна редакция: Март 27, 2008, 04:12:20 am от H. »
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #16 -: Март 27, 2008, 10:54:57 am »
Този матриархат, за който говориш, Magnolia, е автентичният човешки матриархат и срещу него не бих казал нищо. Но има и едно друго течение, което в днешно време придобива израз по-скоро под името "феминизъм", което се опитва да се омотае във воалите на матриархата и да наложи на практика един войнстващ и неуравновесен истеризъм. Това именно е рептилианския модел, срещу който възроптавам. При него би следвало върхът да се държи от неуравновесена, креслива и разбалансирана жена, чиято жестокост и лудост нямат край, съчетани с болезнено-ранимата й воля за вляст, за налагане над всичко и тотално гарантиране на обстоятелството, че тя е най-! Заинтересувайте се относно механизмите на социално устройство при рептилиите и сравнете с тенденциите в публичната администрация, които текат днес в "напредналите" общества по Земята.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #17 -: Март 27, 2008, 10:58:08 am »
Тези неща на времето са се считали за опасни тайни. Имаме си предостатъчно тайни общества от древността. И забрани да се говори за тайните под страх от смъртно наказание. Всъщност резонно. Но през дългите години, ключовете се губят. Някои ги използват за себе си, защото това е контрол. Криво разбирани и предавани. Догматизирани по неузнаваем начин. И истинското значение се изгубва някъде между всички разновидности.
Ето какво пише Блаватска за прехвалените юдейски книги, а ние вече основателно подозираме, че тези книги са синтези от древно знаниие, което е избягало от същността си.
Фактът е, че в древния езотеризъм и арийската мисъл намираме величествена философия, докато в еврейските писмени документи срещаме само поразителна изобретателност в измислянето на апотеоз на фалическото преклонение и половата теогония.
Ами тоя бог Йехова, какво е той. Той също е двуполов Jah-Havah. По примера на първоначалното баща-майка.
Гледай сега числовата стойност на Йехова, откъде е взета и други неща.
Коментар към Станса от книгата "Дзиан":
„Единен от Яйцето, Шест и Пет" дават числото 1065, което е измерение на Първородения (по-късно мъжествено-женствения Брама-Праджапати), отговарящ съответно на числата 7, 14 и 21. Праджапати, както и Сефиротите, са само седем, включвайки и син¬тетичната Сефира на Триадата, от която са произлезли. Така от Хираня-гарбха или Троичната Праджапати (Първичната ведическа Тримурти - Агни, Вайю и Суря) са произлезли останалите седем или десет, ако отделим първите три, съществуващи в едно, и едно в три; освен това всички те се заключават в единен „Висш" Парама, наречен Гухя или „Таен", „Сарватман" и „Свръх-Душа". „Седем Властелина на Битието лежат скрити в Сарватман, като мисли в общ мозък". Същото е и със Сефиротите. Те са или седем, броейки от горната Триада, оглавявана от Кетер, или десет - езо-терично. В Махабхарата Праджапатите се изчисляват с числото 21 или 10, 6 и 5 (1065), три пъти по седем .
(Ь) „Три, Едно, Четири, Едно", Пет в своята съвкупност - Два пъти по Седем е 31415 - числовата Йерархия на Дхиан-Коганите на различни степени и от вътрешния свят, или означения свят . Това Число, поставено на границата на Великия Кръг „Не престълвай", наречен също Дхианипаша, „Въжето на Ангелите", „Въже", отде¬лящо феноменалния Космос от ноуменалния, невлизащия в пре¬делите на сегашното ни активно състояние - това число, когато не е увеличено от алгебрични размествания, остава винаги 31415, анаграмно и кабалистично, понеже е едновременно число на Кръга и на мистичната Свастика, „Два пъти Седем" още веднъж. По какъвто и начин да се изчисляват тези два реда числа, като се прибавя поотделно едно число след друго, или на кръст, отдясно или отляво, резултатът винаги ще е 14. В математиката те дават добре известната формула, че отношението на диаметъра на кръга към окръжността е равно на 1 към 3.1415, или р (пи), както се нарича. Този ред числа трябва да има същото значение, ако 1 : 314,159 и по-нататък 1 : 3,1415927, изработени съкровени изчисления за изразяване на различни цикли и векове на Първородения, или 311 040 000 000 000 с дроби, и даващи същите 13415, чрез процес, който сега не ни интересува. Може да се каже също, че г-н Ралстън Скинер, авторът на „Тhe Source of Measurs ", чете еврейската дума Алхим в същите числови данни - отхвърляйки, както беше казано, нулите и употре¬бявайки разместване - 13514; тъй като „а" е 1; „л" е 3 (30); „х" е 5; „и" е 1 (10) и „м" - 4 (40); анаграматично 31415, както това е пояснено. По такъв начин, докато в метафизичния свят Кръгът, с единна централна Точка в него няма число и се нарича Анупадака - без родители и без число, понеже не подлежи на изчисление, в проявения свят, Световното Яйце или Кръгът е ограничен от групи, наречени Линия, Триъгълник, Пентаграма, втора Линия и Квадрат или (13514); и когато Точката ражда Линия, ставайки по такъв начин диаметър, представляващ андрогенен Логос, тогава числата стават 31415 или - триъгълник, линия, квадрат, втора линия и пентаграма. „Когато Синът се отделя от Майката, той става Баща", диаметърът представя Природата или Женското Начало. Затова е казано: „В Света на Битието Единната Точка опложда Линията, Дев¬ствената Утроба на Космоса (яйцеобразната нула) и непо¬рочната Майка ражда Формата, съдържаща всички форми". Праджапати се нарича първораждащото Мъжко Начало и „Мъж на Своята Майка" . Това дава основен ключ към Всички следващи „Божествени Синове" от „Непорочни Майки". Тази представа се потвърждава от значителния факт, че Анна, името на майката Дева Мария, представяна днес от римокатолическата църква като дала живот на своята дъщеря чрез непорочно зачатие („Мария, зачената без грях"), е заимствано от халдейската дума Ана, която означава Небеса или Астрална Светлина, Аnima Mundi , оттук е и Анаитиа, Деви-Дурга, съпругата на Шива, която също се нарича Аннапурна и Каня, Девственица; Ума-Каня е нейното езотерично име и в един от многобройните му аспекти означава „Дева на Светлината", „Астрална Светлина".

и
В Кабала същите числа, т.е. 1065 е значението на Йехова, тъй като числовото значение на трите букви, съставящи неговото име - 1оd, Vau и два пъти Не съответстват на 10,6 и 5; или три пъти по седем - 21.„Десет е Майката на Душата, тъй като Животът и светлината в него са съединени, казва Хермес, тъй като числото 1 е произлязло от Духа, а числото 10 от Майката (Хаоса, Женското Начало). Единицата е създала 10, а десет е Единство". („Книга па Ключовете "). Посредством Темура, анаграматичния метод на Кавала, и познанието на 1065(21) може да се овладее всемирната наука за Космоса и неговите тайни (Равинът Йогел).

« Последна редакция: Март 27, 2008, 10:59:14 am от Ashaman »

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #18 -: Март 30, 2008, 12:26:39 pm »
Има една история много древна. Казва се, че Бог създаде света, всичко беше красиво, след това той създаде човека и всичко стана ужасно. С човека влезе адът. А човекът почна да се оплаква и стана почти невъзможно за Бога да спи или да прави нещо - така и с много хора, а те отиваха и тропаха на вратата му ден и нощ, и стана кошмар. Той може да е помислял много пъти да унищожи човека, за да се възвърне мирът на света.
Но тогава мъдър съветник казал:
Няма нужда да унищожаваш човека, ти само си смени обителта. Недей да живееш тук на земята.
(Той живееше тук, но заради вас трябваше да си смени обителта.)
Тогава Бог казал:
Къде да отида?
Един съветник казал:
Добре е да отидеш на Еверест.
Бог казал:
Ти не знаеш. Рано или късно ще дойде там човек на име Хилари, ще стигне до там и всичко ще започне отново.
Тогава някой казал:
Иди на Луната.
Бог казал:
Ти не знаеш. Това няма да помогне. Рано или късно човек ще стигне навсякъде. Предложете ми място, където даже няма да предположи, че съм.
Тогава един стар съветник се приближил до него и му пошушнал нещо на ухото, той кимнал с глава и казал:
Ти си прав.
Старецът му предложил:
Тогава скрий се вътре в човека. Той никога няма да предположи това. Той ще дири и търси навсякъде, освен в своя вътрешен мир.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #19 -: Февруари 09, 2009, 10:37:26 am »

Възможно ли е науката да предостави доказателство за съществуването на душата?
Съществува ли човешката душа?


В ранните часове на 28 юли 1976 г. най-смъртоносното земетресение на 20-ти век и третото най-голямо, записано в историята, разтърсва Тангшан (Tangshan), Китай. Приблизително една пета от града е заличен при това бедствие, а хиляди биват изтръгнати от ръцете на смъртта.

 

Впоследствие се провежда социологическо проучване с хората, върнати от близко до смъртта състояние, с цел да се открие какво са преживели те в най-критичния момент от живота си.

За изненада на учените много хора отговорили, че на прага на смъртта те не чувствали никаква болка или съжаление, а изживели някакво вълнение, сякаш освободени от физическите си тела. Някои казали, че съзрели тунел от светлина, а други – че видели други същества. Вероятно много хора са запознати с подобен род истории, известни на експертите като „преживявания, близки до смъртта” (ПБС).

Съществуването на ПБС предизвиква проблем за съвременното разбиране за съзнанието, тъй като според съвременната наука съзнанието е по-скоро продукт на неврохимични реакции, отколкото нещо реално съществуващо и независимо от мозъка, способно да се отделя от физическото тяло. Явлението ПБС предполага, че човекът има не само тяло, но и душа. Естествено, учените имат разнородни мнения относно отделното съществуване на човешката душа.

Едно изследване, проучващо тази материя, било проведено от д-р Дънкан Макдюгъл в Хаверхил, Масачузетс, през 1907 г. Макдюгъл работил с шест пациента, които били в критично положение. Претеглил ги в момента точно преди смъртта и веднага след нея.

Резултатите, публикувани в съвременни медицински списания, разкрили, че пациентите губели средно по 21 грама в точния момент на смъртта. Д-р Макдюгъл стигнал до заключението, че тази разлика е теглото на човешката душа – любопитен факт, добил известност във филма от 2003 г. „21 грама”.

В наши дни на това изследване се отдава малко значение – то е пренебрегвано просто като анекдот в научните кръгове, тъй като зложелатели твърдят, че е възможно да е имало грешки в измерванията, причинени от няколко фактора. При все това досега никой не е повторил експеримента с цел да го потвърди или отхвърли.

„Редукционистът” е по природа скептичен относно съществуването на възможността за независимо съзнание. Ученият Франсис Крик, поделил Нобелова награда с Джеймс Уотсън през 1962 г. за откриването на двойната спирала на ДНК, е може би най-известният съвременен представител на тази гледна точка.

В изследване, проведено в продължение на няколко години, професор Крик заявява, че „нашите съзнания – поведението на нашите мозъци – може да бъде обяснено с взаимодействието на нервните клетки (и други клетки) и асоциираните с тях молекули.”

Но някои учени спорят, че професор Крик се придържа към една крайна гледна точка. „Все едно да кажем, че катедралата е купчина от камъни и стъкло. Вярно е, но е прекалено опростено и се пропуска същността”, казва Майкъл Рейс, професор от Лондонския университет, който е както учен, така и свещеник.

Най-пълното изследване на ПБС до ден днешен е проведено от Пим ван Ломел и група холандски лекари върху 344 пациенти от 10 болници. Пациентите били съживени след спиране на сърдечната дейност. Според изследването, чиито резултати били оповестени в Лансет през 2001 г., 62-ма пациенти (или 18 %) са имали някакъв спомен за близко до смъртта преживяване, докато 41 от тях са описали „дълбоко” или „много дълбоко” преживяване.

Половината от съобщилите за ПБС заявили, че били наясно с това, че са мъртви, докато 56 процента казали, че изпитвали позитивни емоции. Петнадесет души (24%) споделили, че имали преживяване на излизане от тялото, докато 31% изпитали придвижване през тунел. Осемнадесет души казали, че видели „небесни пейзажи”. Една трета съобщили за среща със свои мъртви роднини, а по думите на осем души, пред очите им преминал целия им живот.

„Концепцията, приета досега, но недоказана научно, е, че съзнанието и спомените са локализирани в мозъка”, пише професор ван Ломел в „Относно целостта на нашето съзнание”.

„Как би могло да се преживее състояние на ясно съзнание извън тялото в момент, в който мозъкът не функционира по време на клинична смърт с равна електрокардиограма?” пита Ван Ломел. „Освен това, слепите хора са описвали [възприятия, съответстващи на реалността] по време на преживявания извън тялото”. По думите на Ван Ломел, близките до смъртта преживявания разширяват границите на медицинското разбиране по отношение пределите на човешкото съзнание и връзката между съзнание и мозък.

Докато този въпрос вероятно ще остане спорен в научните среди, понататъшни изследвания могат да дадат основание да се правят проучвания по непреходния  въпрос: Има ли живот след смъртта?

 http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-02-06_02_d.html

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27