Включвам се в тая тема, заради изключителната важност на двете концепции, които аз ще нарека за краткост "
векторна" и "
вихрова".
Векторна, защото имаме два вектора върху обща ос, с общо начало и противоположни посоки (добро-зло, напред-назад, еволюция-деградиране, ...). Изводът, до който стигам, четейки не само тази тема е, че мнозинството участници разбират векторната концепция и я приемат за водеща в светогледа си - къде съзнателно, къде по инерция от обкръжението си. Участникът mitko най-добре се справя с векторното изложение.
Вихрова, защото имаме движение по спирала (неправилно приемана за окръжност), тръгваме от едно място и стигаме до него, НО никога на същата траектория! Тази концепция е чудесно преставена от участник Спорт-Здраве4. Мисля, че вихровия модел не се оценява подобаващо, затова ще добавя не теория, а нещо "с математическа точност"
.
1. Погледнете един тор:
http://www.aladin24.de/Bild/js/TorusAlpha1.htmТова нещо се върти около оста, минаваща през "дупката" на тора и същевременно се преобръща около окъжността лежаща в перпендикупярна равнина на оста (както се преобръща гумено пръстенче нанизано на молив, когато се опитвате да го изхлузите от молива).
Това е базовата съставна единица на всички светове за нас. Изпуснатия дим, докато пушите; изтичащата вода от мивката; циклоните; галактиките; елементарните частици; електромагнитните вълни (не са вълни!, а торове); земната кора (и тя се преобръща и усуква); човешките мисли - всичко това са вихрови обекти с различна степен на завихреност. Ето пример за две степени на усукване (завихреност):
2. Съществуват ли въобще посочни движения от типа напред-назад (добро-зло, еволюция-деградиране)? Да, съществуват само, ако пренебрегнем цялата картина и се съсредоточим върху накаква проекция. Ето:
Вихърът в случая е свределовиден и изглежда като спирала в равнината - за мислене с "плоско" устройство и като лъкатушене за мислене с "линейно" устройство. Ако вихърът е не сведеловиден, а тороидален, проекциите съответно ще бъдат не спирала, а окръжност и отсечка. Т.е. линейното и посочно мислене ще смята, че си захапваме опашката или още по-просто - че се мятаме от една крайност в друга, докато ние извършваме едно непрекъснато преминаване през неизброими състояния, без да повтаряме някое и повишавайки степента на завихреност.
3. Вихровият модел на Вселената е единствения ни известен за сега. Една и съща субстанция завихрена на дадена степен е елементарна частица, същата тази субстанция завихрена с още една степен е вече атом, след това вещество, ..., галактика, ... и т.н. На всеки етап обектът може да се разглежда като елементарна частица по отношение на по-високите нива на органиация или като множество (вселена) спрямо по-ниските нива на организация. Човекът е индивид по отношение на Създателя, т.е. елементарна частица, но е Вселена по отношение на съставните си части, т.е. създаденото от него.
4. Праволинейни движения не съществуват.
- Дори, когато вървите от дома си към магазина минавате по една пътека, а от магазина към дома - по друга. Като долепите двете части на трасето, ще видите, че правите едно малко кръгче, вихърче.
- Никога не искате да извършвате една и съща работа, но винаги искате да се върнете към нещо, което сте правили, само че по нов начин/път.
- Илюзия (проекция, приближение) е разбирането, че вървим напред към определена цел, било то върховната Любов, чистата Истина или абсолютното Зло. Много по-сложно и вълнуващо е движението ни - ще има ден и нощ, изкачване и слизане. Вселената не върви на никъде, тя си е там, където е. И се вихри.
- Във Вселената няма закони (определения за добро-зло, истина-заблуда), а НАВИЦИ. Всеки навик (вихър) може да бъде променен, създаден или потушен. От този който пожелае, който знае как и който го прави. Това е да си по образ и подобие.
