Автор Тема: Меру и древните българи  (Прочетена 3481 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Меру и древните българи
« -: Април 08, 2008, 00:12:14 am »
В ТЪРСЕНЕ НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА

СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА
В основните световни митологически системи шумерската, египетската, индийската, китайската и гръцката - централно място заема свещената планина като център на света, местообиталище на боговете, инструмент на сътворението и др.
Това значение на планината е универсално на всички нива на религиозно възприемане на света и при всякакъв начин на живот и поминък, дори и при степните народи развитието на така наречените могилни погребения се свързва с представата за свещената планина на боговете. Този универсален модел се отразява в етимологията, свързана с него.
Британската енциклопедия описва Имеон по следния начин: "В древната география част от дългата планинска верига,която отделя Руски Тюркестан от "независим" Тюркестан (днес китайски Тюркестан или Тарим), с чиито размери и посоки древните географи не са били добре запознати. Според тях тази планинска верига е разделяла Скития на две чести – Скития от вътрешната страна (т.е.западната) на Имеон и Скития от външната страна (т.е.източната) Птоломей описва Имаус като планинска верига, насочена на север към юг и след това към изток. Пинкертън твърдо определя югоизточен Имеон като Хи-малех (Хималаите) на древните индийци.
Древните географи от Ератостенес и Страбон до Птоломей, са се стремели, доколкото е възможно, да разграничат планините Имаус от източната част на Хималаите, която те са наричали Емоди.
Съвременните историци като правило рядко се ползват от чисто географските сведения.
Ричард Фрай, един от водещите иранисти например определя местоположението на древния Паропамисис в днешния Хиндукуш. Петър Добрев пък идентифицира Имеон с Памир и Хиндукуш. От гледна точка на историческата география Памир и Хиндукуш са само една част от Имеон – централната част. Няколко карти проследяват развитието на проблема в класическата география.
Карта №1 (Орбис – Терарум – II – I век пр.Хр.)
Съставена по Ератостенес и Страбон. На нея името Имаус липсва,а днешните Хималаи са означени с името Емоди, като непосредствено до тях стои името Паропамисес. Възможно е подобна карта да е подвела Ричард Фрай, но във всички по-късни карти (включително още една по Ератостенес), между Емоди и Паропамисес стои не само името на Имеон, но и имената на още две планини Комедор и Каукасос.
Карта №2 (Орбис – Птоломей, средата на II век сл.Хр.)
Споменатите несъответствия са коригирани. (Картата е точно от периода, през който е станало едно от ранните държавни образувания на българите. Периода Авитохол – 153-165г.)
Паропамисес е поставен на мястото си, на запад от Памир и Хиндукуш, от които на изток отстои Имаус и продължава на север към Тиян Шан. На мястото на днешните Хималаи е поставено името Емоди.
Карта №3 (Ориенс, средата на I век сл.Хр.) Имеон е идентифициран с днешен Тиян Шан, Емоди с Хималаите.
Карта №4(Орбис Ветерибус Нотус)
Особено важна карта, тъй като пряко указва една географска даденост, която ще намерим в свидетелствата на Михаил Сирийски за преселението на българите през VI век. Тук не само са тъждествени Имеон с Тиян Шан и Емоди с Хималаите, но е дадено делението, Скития Интра Имаус и Скития Екстра Имаус.
Както виждаме, ако възприемем ориентацията север – юг, която посочва Птоломей, свещеният за българите връх Тангра е всъщност географски "връх" на планината Имеон, а самата планина е разделяла на две части Скития – географски реалности, които очевидно са били добре известни на класическите географи поне от началото на нашата ера.

МИТОЛОГИЯТА
Едно име събира в себе си всички споменати понятия и представи за център на света,местообиталище на боговете, както и изгубен рай и обетована земя. Планината Меру. Това име обединява около една традиция почти всички митологични модели,свързани с катастрофално унищожение и неминуемо възраждане на света.
Сведенията за планината Меру от различните митологични традиции са многобройни, както и имената на изследователите, занимавали се по един или друг повод с проблемите, свързани с нея.
За да добием приблизителна представа за значението, което митичната планина е имала за древните народи, ще направим кратък преглед на различните традиции, запазили спомена за тях.
В Индо-Арийската традиция на планината Меру се намират престолът на Брахма и неговият двор – събранието на боговете. Там е и дворецът на Индра, първият обожествен арийски владетел. Като "център на света", планината Меру винаги е присъствала в символиката, обкръжаваща индийските царе в тяхната столица, обикновено представени от изградени пирамиди в техния център. Пирамидите са били една или три, като във втория случай указвали трите върха на свещената планина. Символизмът на тази форма е твърде богат – трите върха отбелязват трите високи точки на кораб, тъй като Меру е оприличен (както в много традиции) именно на кораб (женското начало, земя) с мачта (мъжкото начало – небе,слънце). На санскрит името на кораба е Аргхо. Меру често се символизира и с чаша, в която се принася в жертва божествената напитка Сома – тук символът е насочен към постигане на безсмъртие, чрез приемане на приносители в кръга на боговете.
Според брахмините Меру се оприличава на конична пирамида, а според будистите – на пирамида с четириъгълна форма – и в двете системи тя има седем етажа.
Според индийците Меру бил център на древна, отдавна забравена империя, някога владяна от Дева Нахуша, който упражнявал суверенен контрол върху делата на Меру.
За траките Дева Нахуша е Дионис, за които той е реален исторически (макар и обожествен персонаж). В своите "Дионисиаки" Нонус отбелязва, че Дионис при похода си към Индия разделил своята войска на четири части, изпращайки едната към северната планина с коничния връх, от която извирали много реки, получили водите си от Юпитер Плувиалис. Не е чудно, че и Александър Македонски е познавал и ценял тази традиция. Когато Александър стигнал до една планина между днешен Кабул и река Инд, местни брахмини му казали, че нейното име е Меру и че населението около нея произхожда от някогашните войници на Дионис. Александър постановил, "това население да бъде освободено от данъци завинаги".
Иранската традиция е почти копие на арийската, като и тя потвърждава северното разположение "Първата от добрите страни и земи, които сътворих, Аз, Ахура Мазда, беше Аипиана Ваяджо. Сега там има десет зимни месеца и два летни и те са студени за водите, студени за земята и студени за дърветата. Според Халдейската традиция, Меру има форма на лодка с мачта, като при потопа тази форма била приета от два принципа на оплодяване, за да се съхрани живота. Тя също представлявала пирамида с четириъгълна форма – Вавилонската кула е построена по неин модел – четириъгълна със седем етажа. Китайската традиция също говори за планински райони, където живеели боговете и главното китайско божество Лао-Тиен-Йяех, (небесният господар от пръв произход), който създал първите хора, живеел в планината Кун Лун, в страната Му. В китайската митология сведенията за съществуване на свещена планина на запад вероятно са заимствали от техните западни съседи. Доказателство за това е, че самата символика на Меру, като център на света влиза в противоречие с чисто китайските представи, че в центъра на света се намира именно Китай. Трябва да се отбележи, че никоя друга голяма културно-религиозна система не се поставя в географския център на света. При Японската традиция главният бог носи титлата "Господар на центъра и
небето"
В традицията, представена от Джустин, скитите смятали, че тяхната прародина се намирала до високи планини, по-високи от всички други, от където извирали реки, течащи в четирите посоки на света.
Според древните гърци Меру се е намирала във владенията на северния вятър Борей, където живеел Кронос. Там била страната наречена Меропея, обитавана от загадъчните меропейци, които по късно били идентифицирани с хиперборейците на класическите писатели. За гърците идентификацията на тази планина е била важна, тъй като за тях тя е била прототип на Олимп и Ида. Тук виждаме паралел с индо-арийската традиция, според която Ила е самият връх на Меру, представляващ кръг с център, наречен Илаврата конкретизиращ точката, от която е започвало географското деление на света.
Планината Меру стои в центъра на космогонните представи на древните египтяни техният главен аспект – търсенето на вечния живот, пътят към безсмъртието. Централно място в системата заема планината Мандара – инструментът, с който се извършва периодическото възстановяване на живота на земята след неговото унищожаване. Тази схема на живота и смъртта, и безсмъртието е подробно описано в свещените египетски книги – “Царството
на Сокар”, а също и в петото деление от така наречената книга "Книга за това, което се съдържа в Дуад", съставена от 12 раздела, всеки показващ по едно изпитание по пътя на душата след смъртта. Подобна схема е известна и от стенопис от гробницата на фараона Тутмос Ш, където тя е наречена "Яйцето на Сокар".
Царете-богове на кхмерите, стояли кулите и храмовете си като копия на планината Меру, защото вярвали, че центърът на света (Вселената) е маркиран от Меру и искали да имат копие в центъра на тяхната столица. Цар Удаядитияварман II оставил на своята пирамида надпис, че той я е построил "защото знаел, че центърът на света се маркира от Меру и той сметнал за подходящо да има такъв в центъра на своята столица. Кхмерите свързвали планините Меру и Мандара с мистериозният акт на възраждането на живота, наречен "разбиването на морето от мляко".Според някои изследователи този акт символизира "преминаването от една астрологична ера в друга.

ГЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Греъм Хенкок в книгата си "Heaven’s Mirror", изследва паралела между геоастрономическите основи на толкова отдалечени и етнохетерогенни цивилизации като египетската и кхмерската, предлагайки теория за техният общ произход в някогашната "златна" епоха на човечеството.
"Много преди предполагаемото начало на цивилизацията в Шумер, Египет, Китай, Индия и двете Америки, процесията (геоастрономията) е била разбирана и коментирана на точен технически език от хора, които несъмнено са били високо цивилизовани".
Именно доказателствата за високите астрономически и технически познания на древните цивилизации събрани от Хенкок, навеждат Димитър Димитров на мисълта да приложи географското деление на земята при търсенето на точното разположение на свещената планина.
Древните египтяни са могли изключително точно да определят местоположението на паралелите и меридианите. Те са използвали тези познания при ориентирането на своите най-големи архитектурни паметници. Например голямата пирамида в Гиза е по-точно ориентирана на север, отколкото е Гринуичката обсерватория. Пирамидата е разположена на 31-вия меридиан с отклонение само 3/60 от градуса! Тя маркира точно 1/3 от разстоянието между екватора и полюса като лежи с абсолютна точност на 30-я паралел! Такова строителство е възможно само чрез дългогодишни астрономически наблюдения, например определяне на пълният цикъл на "процесията" предполага наблюдения през период от 25 920г.
Географският център на Евразия (или територията между Гринуич и Камчатка и Екватора и Северния полюс) се намира пресечната точка на 45-ия паралел и 80-тия меридиан. Тази точка лежи на северния склон на планината Тиян Шан. Единственият връх, господстващ над този склон е върхът, който местното население още нарича върхът на българите – връх Тангра. Висок 7439м, той се намира на меридианна разлика 1 градус и на паралелна разлика 2,5 от абсолютно точният център на света.
Индийските Пурани, записвани през продължителен период от време, се базират на хилядолетна орална традиция. Съвременната историческа наука, общо взето ги приемат за чиста митология и не им придава не само историческа, но и географска стойност. За щастие изследователите не винаги са били до толкова лишени от въображение и интуиция. Преди 200 години офицерът от британската колониална администрация, капитан Уилфорд си поставя за цел да анализира географските данни, съдържащи се в Пураните, подхождайки към тях като реалност. Сумирайки сведенията, които Пураните дават за местоположението на свещената планина, той стига до заключението, че Меру е на север от Индия, на 45 градуса северна дължина. Той подкрепя тези сведения с едно сведение от VI век на гърка Козмас, който заради пътуванията си до Индия бил наречен Индоплеустес. Според този Козмас "ако се прекара права линия от Китай до Гърция, тя ще мине през центъра на земята – Меру. Тук британският офицер забелязва, че 45-ия паралел не минава нито през Китай, нито през Гърция.
Планината Меру в Пураните.
В Пураните се казва,че на юг от Меру, "в южните котловини" се намирали гъстите гори на Удамбара, които някога били обитавани от Кардамесвара, големия син на Адама. "Той живеел на остров Палце в Тибет. Уилфорд не прави опит да локализира точно тази местност. Ако обаче проверим координатите ще видим, че на юг от Тангра точно на 81-ия меридиан и 30-ия паралел, откриваме в една от южните котловини на Хималайския масив, град Кардама. Непосредствено до него на половин градус на север са разположени двете най-големи езера в Тибет. Те са свещени за тибетците и носят името на Манасаровар, езерата на "Първият човек". Град Кардама е разположен в подножието на планината Мандара с едноименен връх висок 7728м.
Във Вайиу Пурана се казва, че близо до Меру от южната му страна се намира връх Каиласа, където е "небето и дворецът " на Маха Дева Шива. Като следваме 81-ия меридиан на юг от Тангра, на 31-ия паралел откриваме връх Каилас висок 6714м.
Тук се стига до най-заплетеният и труден за обяснение проблем предложен от Пураните, във връзка с планината Меру – идентификацията на четирите реки извиращи от нейният връх и течащи в четирите географски посоки на света. В този случай ще търсим не само отговарящи на описанията големи реки, но и речни системи, включващи повече от една река отговарящи на указаната посока.
Според Пураните небесните води обкръжават Меру в седем канала. От тях черпят водите си четири реки. Територията заемана от седемте канала се простира на площ 84 йожанас (индийска мярка приблизително равна на 5 км.), или общо 420 км.
Голямата западна река е несъмнено Оксус, което е и мнението на Уилфорд. Реката, която тече на север, започва с поток наречен Бхадра или Бхадра-сома, падащ върху "планина от злато" и вливащ се в езеро наречено Зиточа, от където води началото си река, която се влива в Северния океан. Както предполага и Уилфорд това може да бъде само река Иртиш. Ако отново тръгнем по 81-ия меридиан, ще видим, че река Иртиш води началото си от езерото, наричано сега Заидам.
Реката течаща в южна посока, е описана като преминаваща през планината Каиласа, от която тя се изсипва на “главата на Маха Дева”. От там тя протича през планината Химачал и дава началото на великата река Ганг. Всичко това съвпада отново с 81-ия меридиан.
Най-противоречиво звучи описанието на реката, която тече на изток и се влива в Източния океан и достига Япония. Реката започва от Меру и преминава над планината Мандара, след което преминава през седем планини, пресичайки три климата, след което напоява плодородната страна Бхадрасва (Китай). Ако погледнем картата ще видим, че от Мандара в източна посока изтича голяма река, великата Брахмапутра, свещена и за индийците и за тибетците. Тя тече на изток и достига 95-ия меридиан и преди да се спусне окончателно на юг, тя прави голям завой на север достигайки 30-ия паралел. Пресечната точка между 95-ия меридиан и 35-ия паралел дава точката на изворите на Жълтата река, която напоява поднебесната империя (Бхадрасва). Между посочените два паралела се намират точно седем планински вериги част от източния масив на Хималаите.

СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА И ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
В края на своя анализ на географските реалности,съдържащи се в Пураните, Уилфорд помества няколко извадки от тези древни книги, с цел да илюстрира своето изследване с оригинални пасажи от тях, показващ техният художествен стил и композиция. Под №5 той е предал извадка от "Брахманда Пурана", която разказва историята за прочутия меч на бога на войната Чадранана. В нея първо се описва страната на юг и югозапад от Меру, където бил роден Чадранана. Това са земите съставлявали някога древна Балгара, по гръцки известна като Бактрия. Тези земи са ограничени на изток от Тиян Шан и на юг от Памир и Хиндукуш. След това в текста се споменават сведения за преселването на Чадранана далеч на запад. Уморен от войните на боговете с гигантите, той решава да отиде в западните планини, в страната наречена Краунча, където да възстанови своята сила и да се прероди отново. Там на склоновете на тази планина, той оставил меча си. След много години този меч бил намерен от Атила и с него бил погребан.
В заключение можем да посочим няколко твърде интересни съвпадения: Освен вече споменатите географски понятия – Тангра, Мандара, Кардама, на източния бряг на Каспийско море, на 39,5-и на 40-ия паралел виждаме две планини с имената Голям и Малък Балкан и прохода Шипки. На брега на Черно море на 42-ия паралел се намира Бургас и все по същия паралел е разположена Балканската планинска верига дала името на полуострова. На 43-ия паралел се намира Мадара – свещеният култов център на българите. Случайни или закономерни са тези съвпадения?


« Последна редакция: Април 11, 2008, 17:12:30 pm от H. »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27