Имам желание да кажа и още нещо,което мъчи съзнанието ми отдавна.
Надушвам огромна гнилост в идеята за Висш Аз,множество инкарнации или реализации и едно Висше Съзнание,обединител на много други телца,размешани във Време.
Усещам нередност напълно интуитивно,някак не ми мирише добре...все още не зная точно в каква посока се крие разковничето на тази идея,но съм забелязал следното:
-Идеята за Висш Аз отново,за пореден път,изважда на бял свят Оруеловите наблюдения върху трудолюбивия човек пчеличка,обгрижващ висше за него съзнание.
-Идеята за това,че Висшият Аз и Азът са едно и също нещо и няма разлика - ами това не е ли класически комунизъм? Ти самият си държавата,ти самият си висшето си съзнание и ти самият се обгрижваш.Зависи обаче от контекста,който тъкмо в езотериката не винаги е известен,несигурен е и в случая с Висшия Аз.
-Идеята за това,че реализацията и конкретния живот не е нищо ново - просто поредното плячкосване на преживявания и поредния поход на Хищника,чийто послушен войник е Азът.
-Също така според мен е безспорно,че самата идея за Висш Аз и множество реализации прекъсват връзката,която човек изпитва към народ и кръв.Наиситна в момента тази връзка е почти неосезаема и се чудя дали идеята за йерархията на тема "Висш Аз" е плод на тези настроения,или тези насторения са плод на насаждани идеи.
Но нещо нередно според мен със сигурност има.Възможно е аз да не осъзнавам нещата напълно.Възможно е и нередността да се крие във вечно неточните термини,имена и нарицателни.
Отдавна се опитвам да сменя терминологията,но все още не мога да намеря дупка в идеята за Висш Аз,затова засега ще я лансирам внимателно.
П.П.
Понякога си мисля,че отговорът е в това,че всеизвестната йерархия ИЛИ прескача много нива,ИЛИ има твърде много нива.
Тоест,че човекът не е просто уред,войник за преживявания,трудовак на висшето си съзнание,което собственоръчно го е отлъчило от себе си и го е заточило,изтривайки спомена за себе си(та това е дори мерзко от негова страна!).
Човекът според мен не просто не е уред,а не е дори нещо нисше.Напротив,човекът е нещо изключително висше,по-висше дори от онова,което сам нарича бог и ангели и дяволи.
Тоест,човекът е нещо "нисше" дотолкова,доколкото ангелите и боговете,които му се явяват,не са просто въображаемо олицетворение на онези му способности,от които се чувства отлъчен и чужд,заради насадени идеи.
Нима не е възможно един ангел да не е нищо повече от собствената воля на великото същество човек,което не може да си обясни дадена част от себе си,защото е било обърквано твърде много епохи наред? Нима видението на ангел или видението на Исус не е просто помощен образ,който трябва да улесни лявата мозъчна половина,докато дясната комуникира с нея?
В този случай "Висш Аз","подсъзнание" и темподобни термини просто поддържат стохилядната заблуда в това,че човекът е част,а не цяло!
Че Висшият Аз просто "използва" това тяло временно...Дори "временно" отново не носи смисъл,ако Време не е вездесъщо.Той го използва и това е достатъчно,за да означава,че това тяло е всичко,че това тяло е свещено и че това тяло е вечността,защото наистина е.
Което ще рече,че принадлежността към една кръв е всичко,че кръвта е свещена и че принадлежността към нея е вечността,защото е...и защото Време не е вездесъщо.
Тоест,да си българин не означава,че не си човек.Но това не означава,че не си българин.И това е всичко,което има значение в тази паралелна линия.
