Автор Тема: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола  (Прочетена 16231 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #30 -: Май 18, 2008, 10:41:42 am »
       И ето, описанието се доближи до последния от слоевете - гробището на Шаданакар /Земята/. Аз не можах да чуя точното му име:понякога ми се струваше, че звучи като СУФЕЛ, понякога като СУФЕТХ, и въпросът остана нерешен. Тук от долните страдалища се спускат упорстващите в злото. Тук  техните черупки - остатъците от шелта (?)- се напускат от монадите. Монадите изпадат от Шаданакар /Земятя/ изцяло, за да започнат всичко отначало в непредставими пространства, времена и форми. И все пак това е по-добре, отколкото пропадането през дъното на Шаданакар /Земята/ на Галактическото дъно: тук монадата не изпада, в крайна сметка от Космическото време.
        Но шелтът - е жив, това е самоосъзнаващо, макар и низше "аз"; в Суфетх той едва мърдаше, постепенно издишайки остатъците от жизнените сили. Това е и тази втора смърт, за която се говори в Библията. Искрата на съзнанието грее до края, и мярката на нейните мъки превишава въображението на самите демони. Тук до сега не може да достигне никой от Светлината, даже Планетарният Логос. Братята от синклитите могат да виждат Суфетх понякога, но не отвътре, а от съседните слоеве. Тогава те виждат пустиня, над която стои мрачно-лилавото слънце на ГАШАРВА - антикосмосът на Гангутър (Дявола).
        За щастие, през цялата човешка история е имало само няколко стотин монади, падали до Суфетх. От тях само няколко единици са оставили следа в историята , защото всички големи монади от нисходяща посока се привличат в Гашарва. В Суфетх са тези, които не са нужни даже и на Гангутър /Дявола/.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #31 -: Май 25, 2008, 12:06:13 pm »
            ШРАСТРИ  И  УИЦРАОРИ



       Аз се доближавам до описанието на светове, имащи за човечеството с неговата история и за целия Шаданакар(Земята) изцяло особено значение, тъй като именно тези светове са създадени от демоничните сили като непосредствено оръдие за осъществяването на световния план на Гангутър (Дявола).
       Това са два реда, две сакуали от инфрачервени слоеве, тясно свързани помежду си.
       Всяка от метакултурите включва в себе си някакъв антиполюс на своя затомис, някаква цитадела на демоничните сили, където сякаш наопаки се отразяват черните огледала на свещените градове на синклитите. Става въпрос за шрастрите, обителите на античовечеството.
       Шрастрите - са различни области на единния 4-измерен пространствен свят; всеки от тях има обаче своето неповторимо число на временни координати. Пръстенът от шрастрите метагеологично е свързан с долните слоеве на земната кора, с нейните компенсаторни издатини, и противостои на тъмните двойници-антиподи на Еанна, Олимп, Рая, Монсалват, Небесна Русия и останалите затомиси. Компенсаторните издатини, уравновесяващи планинските масиви на повърхността на земята, са обърнати със своите остриета и гребени към центъра на планетата. В Енроф (Земята) тези области са безжизнени и мъртви: базалт, лава и нищо друго. Но в 4-измерния свят това не е така. Долу, към центъра, под тях лежи пустота - рижава, пламтяща с претичващи вълни от светлина и топлина,  мъждиво-оранжево покривало. На обратната страна на кората господства равнодействие между две притегляния: към дебелината на кората - и към центъра на земята; понятията за горе и долу не съвпадат с нашите на повърхността. В поздемното оранжево-рижо небе неподвижно стоят инфралилави и инфрачервени, почти черни светила.В лъчите на тези луни живеят и укрепват своите цитадели тези многомилионни общества и тези чудовищни йерархии, които пред нашите очи се проявяват във велики държави, в държавни тирании, в безлики вампири от световната история.
       Каква природа, какъв ландшафт господстват на тази обратна страна на света? Тук няма сини и зелени цветове: те не бихамогли да се възприемат от зрението на обитателите. Но пък има два цвята, към възприятието на които не са приспособени нашите очи. Има и някакво подобие на растителност, но гореща и страшна: купове масивни тъмно-пурпурни храсти, а на места големи, отделни, шаващи цветове от пламък. Релефът е много неравен; в масивите на сушата са впръскани езера и морета от бяла и розовееща лава. Като цяло ландшафтаима своеобразен геолого-урбанистичен характер: гигантски многомилионни градове; в инфра-Русия, например, най-главният от тях е свързан с почти цялата  компенсаторна изпъкналост на анти-Урал, друг съответства на Кавказ, а сега се създават още градове и компенсаторни издатини в планините на Казахстан и Тян-Шан. Има градове и под нашите низини, но по-рядко, тъй като тези райони в по-голямата си част са запълнени с лава.
       Античовечеството се състои основно от 2 раси или породи, много различни една от друга. Главните от тях са дребни, но високоразумни същества, движещи се по кръга на превъплъщенията в шрастрите, където приемат 4-измерна форма, наподобяваща малко нашата. Това е тяло, съответствощо на нашето физическо, нарича се КАРОХ: то се формира от материята на тези слоеве, създадени от висшите демонични йерархии. Жителите на шрастрите имат чифт горни и чифт долни крайници, но с различен от нашия брой пръсти, освен това са снабдени с нещо от вида на кожни летателни ципи. Техните червени като рибенокостен шев очи, издадени отстрани на цилиндрична глава, тяхната мишо-сива кожа и изтеглената тръбообразна уста, биха предизвикали може би отвращение. Но тези същества имат остър интелект, създатели са на висока цивилизация, в някои отношения изпреварила нашата. Те се наричат ИГВИ.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #32 -: Май 25, 2008, 13:01:31 pm »
       Игвите имат звуков език с едносложен строеж. От нашите езици фонетично той би бил най-близко до китайския, но, благодарение на тръбоподобния строеж на устата, сред гласните при игвите доминирет звуци от типа на "о", "у" и "ü".
       Те понякога употребяват дрехи, но най-често ходят голи. Извънредният индивидуализъм на тези същества ги е лишил от жизненост в тяхната сексуална сфера. Начинът им на размножоване прилича на човешкия, но е по-непригледен. Те се съвкупяват почти в движение, без да изпитват при това никаква нужда от усамотение, тъй като са лишени от чувство за срам. Чувствата на любов, привързаност, жал се намират в зародиш. Вместо семейство - кратковременни съюзи, а за децата - старателно оборудвани и скрупульозно измислени възпитателни домове.
       Моралът е робски. Обществото се състои от 2 класи: висша интелигенция, в която влизат учени, инженери, жреци и, ако може да се използва думата администратори, - и подчиняващото се мнозинство, действащо само по задачите на ръководството. Впрочем, и самото ръководство е строго подчинено на волята на т.нар. "велики игви" (това е нещо като приемствено следващи един след друг върховни жреци-императори) и волята на страшилищата от съседния слой - уицраорите.
        Почти неограничен владетел във всеки от шрастрите фактически се явява велик игва. Шрастъра не е монархия, и разбира се, не е теокрация: това е -  сатанократия. Принципът на династичното наследяване при игвите е изцяло чежд. Приемникът се избира и подготвя десетки години, с изумителна рационалност и далновидност. Яснотата на съзнание при великите игви е огромна, въпреки че възприемат целият свят преобърнато, под демоничен зрителен ъгъл. Те са способни да прозряват даже до антикосмоса на Галактиката; тях постоянно ги инспектира самият Гангутър (Дявола). След смъртта си великите игви се изкачват направо в ДИГМ.
         Би било неправилно да се каже, че в шрастрите е налице еквивалент на нашата наука и техника: по-скоро нашата наука и техника е еквивалент на науката и техниката на игвите. Другите условия и закони на тези слоеве са определили друго съдържание на тяхната наука, но методите на научно изследване и принципите на техниката много приличат на нашите. Наистина, на тях, изпреварили ни надалече по този път, са им познати такива способи и начини, които се преплитат с нашата магия и на много от нас те биха ни се сторили магьосничество. Но те използват даже принципите на винта, колелото, ракетата. Има съдове за плаване по езерата от инфролава. Между шрастрите се практикуват отдавна редовни връзки, доста развит е даже и туризма - разбира се, не с естетични, а само с познавателни цели. На висота е и авиацията, въпреки че самите игви могат да се придвижват с голяма скорост, балансирайки често надолу с главата и кацайки на таваните и стените на сградите като мухи.
        Науката е дала на игвите възможност да проникнат на повърхността на Земята. В техният инфрафизичен слой тази повърхност е мъртва и пустинна. А тъй като пространството на сакуалата на шрастрите гасне на границите на слънчевата система, то звезди на това небе няма. Но планетите и Слънцето игвите са ги видели, въпреки че е по-различно от това, което виждаме ние. Температурата в шрастрите е много висока (за нас тя би била непоносима), и затова Слънцето, струващо се на игвите мерцаещо инфрачервено петно, излъчва топлина, но недостатъчна за тях. Въпреки предприетите мерки за самозащите, игвите-пионери върху повърхността на Земята са страдали жестоко; тази повърхност засега е толкова малко пригодна за тяхното съществуване, както за нас дълбочината на Антарктида. Но те имат предвид някакъв начин за усвояване на тази повърхност, и при това не в собственият им слой, а в нашия.
        Научната им апаратура вучу им е позволила да уловят сянката на Енроф (Земята). Възможно е, даже е въпрос на време да подадат знак за съществуването си, ще възникнат обмен и контакт, но с това, те ще влияят на човечеството в желаната за тях посока. Тяхната заветна мечта е - разпространение на владичеството им с помощта на уицраорите на Гангутър (Дявола) из всичките слоеве на Шаданакар (Фините светове на Земята). Струва ми се, че ВЕЛИКИЯТ ПРОТИВОБОГ НА БЪДЕЩЕТО, ПОДГОТВЯН В ГАШАРВА ЗА РАЖДАНЕ СРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО В НЕДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ, ЩЕ СЪЗДАДЕ В ЕНРОФ (ЗЕМЯТА) ДВОЙКА ПОЛУХОРА - ПОЛУИГВИ. ОТТУК ЩЕ ТРЪГНЕ РАСАТА НА ИГВИТЕ В НАШИЯ СЛОЙ. РАЗМНОЖАВАЙКИ СЕ БЪРЗО, КАТО РИБИ, ТЕ ЩЕ ТРЯБВА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАМЕНЯТ ХОРАТА, ПРЕВРЪЩАЙКИ ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА В ОБИТАЛИЩЕ НА ДЯВОЛОЧОВЕЧЕСТВО.





        /Страшно звучи. Имайте предвид, че книгата е отпечатана чак след падането на СССР, а авторът е имал тези видения по време на престоя си из концлагерите на Сталин, 40-те - 50-те год. Първият ръкопис на книгата е бил унищожен , автора е преследван от режима и по-късно той възстановява по-голямата част. Разпространявала се е книгата тайно от режима, на циклостил или е била преписвана на ръка.
       Ето база за сравнение със сивите "извънземни", Антихриста и мераците им, а също и действията на тайното правителство (правителства) и техните желания за власт./

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #33 -: Май 30, 2008, 20:07:27 pm »
     Игвите се движат по кръга на въплъщенията в шрастрите, а в промеждутъците между тях претърпяват едно и също: техният шелт заедно с астралът падат на Дъното (въплъщението в свръхтежкото тяло на Дъното е невъзможно без астрала), пренасяйки се сякаш по допирателна през магмите и Гашарва, едва докосвайки ги. При това спускане ефирните им тела стремително се разлитат на капчици. Случаите на просветленост сред игвите са редки до отделни случаи, и тогава тяхната посмъртност, разбира се, се променя. За Бога, всички те, освен отчасти великите игви, имат обърнато разбиране като за световен тиранин, по-страшен от Гангутър. Христос, за когото те чуват от великите игви, в представите им се оказва в положението на антихрист - като метежен икрайно опасен деспот; въобще всичко е обърнато надолу с главата. Затова е естествено, че култът им се състои главно в есктатично демонослужене, чийто излъчвания стигат да Гангутър.
       Цивилизацията на игвите не се ограничава с науката и техниката: тя включва и някои изкуства. Но на развитието на изкуството препятства разсъдъчният строеж на психиката им и слабата им емоционалност. Най-голямо развитие в шрастрите е получила архитектурата. Градовете са сформирани от съоръжения със свръхчовешки размери, но голи геометрични форми. Частично - това са скали, издълбани отвътре и облицовани отвън. Кубове, ромбове, пресечени пирамиди блестят с червени, сиви и кафяви облицовки. В тези градове бушува и музика, предимно шумна, за нашето ухо звучаща като какафония, но понякога издигащи се до такива ритмични конструкции, които могат да омагьосат  някои от нас. Още по-голяма роля в живота на игвите има танца, ако може да се даде тази дума на техните вакханалии. И техните демонослужения, съчетавани с поразителни светлинни ефекти, оглушителното звучене на исполински инструменти и есктатичен пляс-полет в 4-пространствените координати, се превръщат в масови беснеения: така те привличат ангелите на мрака, а излъчваната при това енергия я попива Гангутър.
       Освен игвите в шрастрите има и други същества, аборигени на този преобърнат свят - РАРУГИ, древна порода, приличаща отчасти на кентаври, отчасти на ангелите на мрака, а повече от всичко на мезозойски гущери, вдигнали се във въздуха. Крилете на раругите са могъщи и изправени отстрани на непомерно голямото тяло. При законите на тежестта, действащи на Енроф (Земята), такъв масимен летящ организъм би бил невъзможен.
       Раругите са гущери. След дълги инкарнации в телата на алозаври, тиранозаври и птеродактили, някои - най-хищните видове - са започнали пътя на по-нататъшно развитие в слоевете на инфрафизиката. За изминалите милиони години те са достигнали степен на разумност, но тя е още далече от изострения интелект при игвите. Но телесната мощ и невероятната емоционална закалка на духовния им живот са такива, че след продължителна борба за този слой от битието игвите са били принудени да се примирят с тясното съседство на раругите. Скоро бил изработен между двете раси своеобразен модус вивенти, преминал след това в съюз. Сега раругите - са нещо като разумната конница на шрастрите, тяхната армия. Самите игви участват във войни само в краен случай; обикновено са ръководители, особено по техническата част. Неповратливите мозъци на раругите все още не могат да се справят със задачите на военната техника. Но неимоверната им кръвожадност, войнствеността им  и безстрашието - са необходими условия за победоносни войни в този слой. Старинните представи за адските крилати коне - е отзвук от знанието за битието на раругите.
    А войните на опаката страна на света са двояки. В миналото историята на тези сатанократии се е свеждала в значителна степен до взаимно съперничество и въоръжена борба. В хода на най-силните от тези войни някои шрастри са претърпявали катастрофични промени и даже гибел. Сега е станало по-сложно: висшите демонични инстанции прилагат всякакви усилия за това, да заздравят мира между шрастрите. Непримирима борба се води не между шрастрите, а между игвите, раругите и уицраорите от една страна, и синклитите на затомисите, ангелите, даймоните и самите демиурзи на свръхнародите - от друга.
     След като метакултурата завърши цикъла на съществуването си в Енроф (Земята), нейният шрастър влачи унили дни , приличащи на постоянна гладна агония. Такива шрастри повече не са нужни на Гангутър, хвърлени са на произвола. Наименованията на шрастрите на завършилите метакултури на Енроф (Земята) са : ДАБ - шрастъра на АТЛАНТИДА, БУБГИЙ - пшрастъра на ГОНДВАНА, СЕТ -  шрастъра на ДРЕВЕН ЕГИПЕТ, ТАРТАР - на ГРЪКО-РИМЛЯНИТЕ, НЕРГАЛ - на ВАВИЛОН и АСИРИЯ, ДЕВАН - на ИРАН, ЗИНГ - на ЕВРЕИТЕ, БАБИЛОН - на Византия.
      Игвите и раругите деградират, постъпателното движение на науката и техниката се прекратява. Унищожаването на съответните агресивни държавни образувания в Енроф (Земята) води след себе си прекратяване на притока на основния вид храна на уицраорите и игвите. Израждащите се обитатели на шрастрите са принудени да се препитават с дребно хищничество, по-просто да откраднат храна от съседите си или да минат на "вегетарианска храна". Такава е съдбата на някои шрастри, метакултурите на които още съществуват на Енроф (Земята), но уицраорите са унищожени в хода на взаимната борба, а великите подземни градове са разрушени. Такива са АРУ - шрастъра на ИНДО-МАЛАЙСКАТА метакултура, АЛФОК - на МЮСЮЛМАНСКАТА, ТУГИБД - на ИНДИЙСКАТА. Двете последни още могат да бъдат възродени във връзка с появяването на новоиндийския и новомюсюлманския род на уицраорите.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #34 -: Май 31, 2008, 17:42:08 pm »
       Но животът на шрастрите тясно е преплетен с битие от съвсем друг род и мащаб на демоничните същества, чиито слоеве на обитаване съставят съседната сакуала, съседна, но активно взаимодействаща със сакуалата на шрастрите. Игвите и раругите още не са в състояние да преминават в тези слоеве, но обитателите на съседната сакуала - уицраорите - могат да влизат и излизат, по-точно да влизат пълзешком в градовете на игвите.
       Това са могъщи същества, играещи огромна роля в историята и метаисторията. Телесните им размери са огромни. Те се движат с невероятна скорост, имат дар слово и немалка хитрост. Произходът им е двойнствен и сложен. Всеки род уицраори се е появил на света като плод на съчетаване на "каросите", т.е. локалните, национални проявления на Лилит, "Всенародната Афродита" на човечеството, с демиурзите на свръхнародите. В повечето метакултури тези същества са се появили по волята на демиурзите на като защитници на свръхнарода от външни врагове. За първи път те се появяват в метакултурата на Вавилония: нейният демиург се опитал да противопостави това свое порождение срещу войнствените егрегори на Египет и Мидия, заплашващи самото съществуване на вавилонския свръхнарод. Но каросите носят в себе си проклетото семе на Гангутър (планетарния демон), в дълбока древност захвърлено от него в ефирната плът на Лилит, които се явяват отделни национално-културни изражения. И семето на Гангутър е предопределило това, че първият уицраор, отначало изпълнявайки волята на демиурга, скоро след това се преродил в трансфизически носител на великодържавната същност на Вавилон. Неговата агресивност тласнала демиурзите на другите свръхнароди на крайни мерки за защита на своите страни в Енроф (Земята) срещу завоевателя. Мерките били в пораждане на подобни същества, способни да окажат съпротива на Вавилонския уицраор. Така тези чудовища се появили в Иранската и Еврейската метакултури, а по-късно и във всички останали.
       Размножаването на тези крайно агресивни и дълбоко нещастни същества напомня пъпкуване. Те нямат пол. Всяко дете веднага става смъртен враг на родителя си и потенциалният му убиец. Така възникнали в метакултурите сякаш династии на уицраорите, наследяващи се приемствено един друг след като бивал умъртвяван родителя и изяждано неговото сърце. В повечето метакултури съществуват едновременно или само един уицраор или един уицраор-родител и едно или няколко негови деца, водещи с родителя си отчаяна борба.
       Уицраорите обитават пустинен свят, приличащ на гореща тундра; той се разпада на отделни зони според границите на метакултурите. Всеки уицраор може да влиза не само в съседните зони (разбира се, само побеждавайки съседните уицраори), но и в шрастрите: там той впълзява като облачна планина. Игвите и раругите треперят, чувайки неговият глас, като пред владетел и деспот, но заедно с това виждат в него велик защитник и срещу другите шрастри и срещу силите на Светлината.
       Уицраорите виждат Енроф (Земята) смътно, хората и нашият ландшафт - мъгливо и изкривено, но обичат нашия свят с гореща, неутолима страст. Те искат да се въплътят тук - и не могат. Гангутър го виждат очи в очи и треперят пред него като роби. Смятат великите игви само за изпълнители на волята им; в действителност великият игва вижда по-далече и по-дълбоко, отколкото те, знае повече и се стреми да използва алчността, войнственността и мощта на уицраорите за интересите на античовечеството.
       Какво поддържа жизнените сили на уицраорите? Уицраора излъчва в огромни количества своеобразна психическа енергия, проникваща на Енроф (Земята). Възприемана от сферата на безсъзнателното в човешката психика, тя се проявява сред човешките общества във вид на комплексни национално-държавнически чувства. Благоговение пред своята държава (не пред народа или страната, а именно пред държавата с нейната мощ), вживяването на самия себе си като участник в грандиозната дейност на великодържавието, култ към кесарите или вождовете, гореща ненавист към враговете им, гордост от материалните успехи и външните победи на своята държава, национално самодоволство, войнственост, кръвожадност, завоевателски ентусиазъм - всички тези чувства, проявяващи се вече в пределите на човешкото съзнание, могат да растат, да набъбват, да хипертрофират само благодарение на тази уицраорна енергия. Но при това психиката на хората обогавява тези, разреди от енергия със своите собствени привнасяния, свойнствени само на нея. Възниква своеобразно излъчване на човешките маси, психоизлъчване от двойна природа и обратна посока. То се спуска през земната кора, пропада в съседните инфраслоеве и постъпва във вид на мочурлива червена роса върху почвата на шрастрите. Игвите я събират за уицраорите - в това се състои и главното им задължение спрямо тях, - а с остатъците се лакомят самите те: живуркането на растителна храна не само ги угнетява и им тежи, но и не може да ги предпази от деградиране.
        Храненето на уицраорите с психоизлъчванията на народите и при това излъчвания, свързани именно с емоциите от държавния комплекс, - това е не само сериозен факт, но и причина за неизброимите бедствия.
        Игвите не могат да влизат в слоевета на уицраорите, но ги виждат сякаш отвън, смътно, като сенки. Криейки се в шрастрите, те наблюдават битките между уицраора и демиурга, с всички сили стараейки се да влеят в разярената маса на демона повече хранителна роса. При това те не виждат демиурга, но тази невидимост на нещо могъщо и светло, способно да се бори със самият демон на великодържавието, им внушава чувство на ужас и дълбока враждебност. Те знаят, че гибелта на уицраора води след себе си, заедно с гибелта на държавната образувание в Енроф (Земята) (това би могло даже да предизвика ликуването им, ако на мястото на старата държава трябва да възникне млада, по-силна), - гибелта на цялата династия на уицраора или разрушението на шрастъра. С това се предопределя гибелта на войнстващите държави на дадена метакултура, във всеки случай за много векове.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #35 -: Май 31, 2008, 18:07:19 pm »
      Загинали династии на уицраори са: УНИДЪР - уицраорите на Вавилон, Асирия и Картаген; ФОРСУФ - на Македония и Рим; ФОШЦ - на евреите; АРИМАН - на Иран; ХАРАДА - уицраорита на Индия; ЕФРОР - на Халифатите, стара Турция и тюрко-мюсюлманските империи. Имената на уицраорите на Византия, средновековните държави от Югоизточна Азия, свързани със шрастъра АРУ, но доста слаби не са ми известни.
      Днес съществуващите уицраори са: ИСТАР - на Испания; НИСУШ - на монголо-манджурската династия; с него съсъществува засега ЛАЙ-ДЖОЙ, хибрид на НИСУШ с руския ЖРУГР; самият ЖРУГР; и накрая, ВАГАГ - общото име на уицраорите на Северо-Запад, обитаващи своя си слой по няколко едновременно. Сега са 3: английският (УСТР), френският (БАРТРАД) и захвърленият в техният слой отпъпкуван от ЖРУГР - югославският ЧАРМИЧ.
Всичките тези уицраори не са първи от своя род: династиите им са се появили през изминалите векове. Но през ХХ век са възникнали и съвсем нови династии. Такива са: ШОСТР - новоарабски уицраор, роден след разгрома на Османската империя и търсещ да се прояви ту в една, ту в друга от мюсюлманските държави, започвайки с кемалистка Турция; АВАРДАЛ - новоиндийски уицраор, роден от необходимостта от защита на метакултурата; СТЕБИНГ - уицраор на САЩ, във външният облик на когото има нещо от тигър, а на главата - златен конус; и още УКУРМИЯ - новогерманския уицраор, роден след краха на Третата империя и гибелта на старата династия уицраори. Новото създание е по-малко свирепо от предшественика си, прилагат се нечувани усилия да го инспирират от много високите светове на Светлината. Пред него се открива - за пръв път пред уицраорите - възможност за възходящ път, и в облика му има нещо царственно, по-скоро - лъвско. Досега никой от уицраорите не е познавал друго посмъртие, освен падането в УПУМ, особенният ад на уицраорите - ДЪЖДЪТ НА ВЕЧНАТА МЪКА, създаден някога от Гангутър за обърналия се към светлината дракон на Прамонголската метакултура. По-късно УПУМ е бил затворен херметически и освобождение от него не може да има, поне през този еон.
     

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Относно: Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #36 -: Юни 08, 2008, 17:58:45 pm »
   


                  Д Е М О Н И Ч Н И Т Е    С Т И Х И А Л И



         В числото на разнозначните и разноматериални слоеве, съставляващи Шаданакар, има 4 сакуали, свързани с това, което ние наричаме стихии на Природата. Как са свързани? Чрез какво?
         Смисълът и значението на някоя зона от 3-измерния свят, обемаща, да кажем, снежните върхове на планините, не се изчерпва с това, което се схваща от възприятията на нашите 5 чувства, т.е. ето тези върхове, състоящи се от гнайс, гранит и други породи и покрити с фирн (едрозърнест кристализирал сняг) и ледници. 3-измерната зона се оказва като полусфера, съотносима с друга сфера, условно изразявайки се  - полусфера, но имаща друго, различно число пространствени координати. Снежните хребети, безжизнени, безприютни и безплодни в своето мъртво великолепие, - това е само една от двете полусфери или двата слоя са тясно свързана система. Другата полусфера или, по-точно, другият й слой - е иномерен. Този слой е страна на въплътените духове с потресаващо величие, подобни на царе на снежните върхове. Нарича се ОРЛИОНТАН. Именно проблясъка на Орлионтан през кората на 3-измерното вещество предизвиква тази представа на царствено спокойствие, могъщество и лъчезарност, което снежните хребети предизвикват във всеки, който поне малко може да приема инспирацията на силите на трансфизическия свят чрез красотата.пВърховете, достъпни на нашите физически очи  са - не повече от плодовете на могъщото, милиони години обхващащо творческо битие на тези същества - стихиалите на Орлионтан.
          Но, в противоположност на Орлионтан, голямата част от слоевете на стихиалите са локални, т.е. пространството им няма космическо притегляне. По-точно, то е лишено даже от това притегляне до границите на Слънчевата система, което го имат световете на шрастрите. Затова голяма част от тези слоеве нямат небе. Самите слоеве на стихиалите са своего рода оазиси, а между тях е пусто. Един от друг те се разграничават, както и шрастрите, с разлика в цифрите на временните координати.
           Стихиали се наричат тези монади, които изминават своя път на развитие в Шаданакар преимущественно чрез царствата на Природата. При това не трябва да се забравя, че аспект на своеобразно царство на Природата е и човечеството. Именно стихийните сили , кипящи в него и без които е немислимо съществуванета му, изразяват, въпреки че не изчерпват, този негов аспект. Има и такива стихиали, които са свързани не с природата в общоприетия смисъл на думата, а с човечеството, с неговият стихиен, природен аспект.

Неактивен :)

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 44
  • Ако има нещо, няма нищо! :) Не се предавай никога!
Re:Добро, Зло, Йерархия на Тъмата, Дявола
« Отговор #37 -: Март 20, 2009, 02:58:32 am »
браво
Разрушавайте системата по всеки един възможен начин!!!

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
0 Отговора
2352 Прегледи
Последна публикация Май 08, 2008, 10:57:49 am
от Спорт-Здраве3
14 Отговора
6103 Прегледи
Последна публикация Ноември 08, 2008, 02:19:24 am
от soulmethod
17 Отговора
9656 Прегледи
Последна публикация Март 27, 2010, 21:32:44 pm
от Polymorpher
0 Отговора
5912 Прегледи
Последна публикация Април 03, 2009, 00:21:59 am
от H.
29 Отговора
17887 Прегледи
Последна публикация Март 14, 2010, 22:44:18 pm
от Raw Deal

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27