Дебатите вурху текстовете, кои от тях всъщност са апостолически и от там авторитетни, продължили много години, даже векове. Към края на третия християнски век, една група от виждания се появила като победител. Тази група вътре в себе си била разнообразна като мнения, но била съгласна върху основните въпроси на вярата. Тази група (отодоксалната) промотирала своя колекция от книги, като едоинствените истински автентични писания и настоявала, че тези писания са авторитетните, истинските писнаия: Новия завет, който трябвало да бъде приеман заедно със Стария завет, взет от Юдеите.
Кога бил събран и оторизиран Новия завет? Първата поява на Християнски автор, настояващ , че настоящите 27 книги и само тези 27 книги, трябва да бъдат приемани като едиснствени авторитетни писния, датира от 367СЕ, в писмо написано от силния за времето си епископ на Александрия (Египет) Атанасиус.. Дори тогава пеоблемът не бил напълно разрешен, тъй като различните църкви, дори в ортодоксалното лоби имали различни идеи – например, дали Апокалипсисът от Йоан да бъде приет като Писание ( накрая бил приет) или дали Апокалсипсисът от Петър да бъде включен (понеже тогава не бил), или епистол на Барнабас ( не бил в крайна сметка включен); и тн и т.н. И така дебатите продължили повече от 300 години.
През 1945 г. селяни от Горен Египет намират истинско съкровище, укрито в проста делва: ръкописи върху папирус с все още запазени кожени подвързии. Това са тайните книги на гностиците. След откриването на ръкописите от Мъртво море това е втората находка, която може да промени из основи общоприетите представи за възникването и същността на християнството. Тя поставя с нова сила трънливия въпрос: трябва ли да смятаме гностиците за вероотстъпници или, напротив, за представители на чистото автентично християнство? Tова e необикновено откритие, кoeто ни посвещава в учението на гностиците и в съдържанието на тайните книги, за чиито автори различните изследователи обявяват Адам, Сит, Иисус, Зороастър и Хермес Трисмегист.
Преди 1945, когато са намерени ръкописисте в Наг Хамади, Ириней Лионски е сред основните източници на сведения за различните гностически общности от 2 век. След откритието от Наг хамади учените започват да се съмняват , че Иреней е познавал онова, за което е говорил и че е представил справедливо възгледите на своите противници. Причината е , че религиозният мирогглед в писмените паметници от Наг Хамади се разминава в някои важни отношения с изобличителното описание на епископа от Лион. Ако обаче прочетем безпристрастно неговиа труд и отдадем заслуженото на разказите от първа ръка в новооткритите писания, които в крайна сметка са създадени от гностици за гностици, можем да получим сравнително цялостна представа за възгледите, защитавани от различните гностически религии.
Защо Ириней и ортодоксални автори са виждали опасност в гностическите текстове.
Понятивто “гностицизъм” идва от гръцката дума “гносис”, или познание. Гностиците – това са “посветените” и “ знаещите”. И какво знаят те? Знаят тайни, които могат да донесат спасение. Според тях спасението идва не чрез вярата в и
Иисус и добрите дела, а с познание за истината – истината за света, в който живеем, затова кой всъщност е истинният Бог и най-вече, кои сме ние самите. С други думи става въпрос за себе познание: от къде сме дошли, как сме се озовали тук, и как можем да се завърнем в небесния си дом. Тук, в тези плътски тела, ние сме хванати като в капан и трябва да разберем, как да се отксубнем от тях. За гностиците, които са и християни (защото не всички са християни) именно Христос донася свише това тайно познание. Той разкрива на най-близките си последователи истината, която ги прави свободни.
Традиционното християнство учи, че нашият свят е едно добро творение на единния истинен Бог. Гностиците обаче не споделят този възглед. Както смятат различни гностически общности, богът, създал този свят, не е единният Бог и дори не е Всемогъшият и Вездесъщ Бог. Той е много по-низше и често неевежо малко божество. Как тогава човек може да гледа този свят и да твърди, че той е добро? Гностиците виждат бедствията около себе си – земетресения, урагани, наводнения, глад, суша, бедност, страдания и заявяват, че не можем да виним за това Бог! Не, този свят е вселенско бедствие и спасение ще има само за онези, които разберат как да избягат от света и от тленната си обвивка. Някои мислители гностици обясняват тленния свят на злото със сложни митове за сътворението. Според тях върховното Божество е трансцендентално, то е абсолютен Дух без тленни проявления и свойства. Това божество е създало множество същества –Еони, които също като него са духовни. Първоначално съществува само това божествено царство, населявано от еони, които също като него са духовни. Но започва вселенско бедствие - един от еоните някак си пада от божественото царство и това води до сътворяването на други богове, извън обхвата на Божеството. Тези низши божества създават тленния свят, а той е мястото, където са затворени божествените искри, които низшите богове са уловили и вместили в човешките тела. С други думи, някои хора носят в себе си божесвената съставка. Душите им не са смъртни – те са безсмъртни и само временно хванати като в затвор в този пълен с превратности и злочестини свят на материята. Тези души трябва да избягат и да се завърнат в божественото царство, откъдето са дошли.
Митовете на гностиците се разминават съществено в подробностите. Но има нещо, което ги сближава, то е, че са мнго подробни. За съвременния читател тези предания са понякога доста объркващи и странни. Основното обаче е ясно: тленният свят не е творение на единния истинен бог. Богът, който е създал този свят – онзи от сария завет – е вторично, низше божество. Той не е всевишният, когото трябва да почитаме. По-скоро трябва да го избягваме, като прозрем истината за божественото царство там, горе на небето, за материалния свят на злото, за това, че сме затворници в него и затова, как да се отскубнем.
Нека подчертая, че средствата да се постигне това бягство не са достояние на всеки. Работата е там, че не всеки, а само някои от нас носят в себе си божествената искра. Останалите са творение на нисшия бог на този свят. Подобно на другите твари тук (кучета , костенурки, комари) те ще умрат и това ще бъде краят на тяхната история. Някои обаче сме хванати в капан божества и трябва да се научим как да се завърнем в небесния си дом. Как да постигнем тайното познание, необходимо за сапсението? Очевидно не можем да го узнаем, като наблюдаваме света наоколо. Каквото и да научим за този свят, то не ни носи нищо повече от познание за материалното, тленно творение на едно нисше божество, което не е истинният Бог. Затова е необходимо да получим откровение свише. Трябва да се появи пратеник от духовното царство, който да ни каже истината за нашия произход, за нашето предназначение и за начините да избягаме и да се освободим. В Християнските гностически религии Христос е онзи, който идва свише и разкрива тази истина. Според този възглед Христос не е просто смъртен човек с мъдро религиуозно учение. Той не е син на Бога творец – от Стария завет. Някои гностици учат, че Христос е еон от царството на небето, че той не е човек от плъът и кръв, роден на този свят от създателя, че е дошъл свише, само привидно в човешка плът. Той е привидение в плътски вид, което е дошло да каже на призованите (т.е на гностиците, носещи в себе си искрата) тайната истина, необходима за спасението.
Други казват, че Иисус е истински човек, но без божествена искра в себе си. Затова пък душата му е Божествена и е слязла от небето, за да се всели временно в човека Иисус и да го използва като проводник, чрез който да разкрие на най-верните му последователи неоибходимите истини.
Според това схващане божествената съставка е влязла в Иисус в даден миг от живота му (например при кръщението , когато Духът се е излял върху него), а после след като работата му е приключила, го е напуснала. )
Това е едно възможно обяснение, защо на кръста Иисус се провиква: “Отче, защо ме изостави?” Божествената съставка го напуска, защото Божество не може да страда или да умира.
Преследващите еретиците, например Ириней, смятат гностиците за исключително хитри и трудни за оборване. Лошото е, че не можеш да вразумиш гностика и да му посочиш грешките му: той твърди, че притежава тайното познание, това, което ти нямаш! Ако му кажеш, че не е прав, гносртикът просто маха с ръка и казва, че ти просто нищо не знаеш. Затова Ириней Лионски и такива като него трябвало да впрегнат всичкки сили, да оборят гностиците и да убедят останалите християни че, еретиците не знаят никаква истина, а напротив, изопачават истината като отхвърлят Бога от Стария завет и неговото творение и отричат, че Христос е човек; от плът и кръв, чиято смърт и възкресение са доснесли спасение , а не тайното му учение. В 5-томно опровержение на гностиците, Ириней охулва възгледите им като непоправимо противоречиви, излишно подробни и в разрез с учението на самите Христосови Апостоли. Ириней се позовава на някои гностически писания, за да ги осмее и противопостави на свещените книги, повсеместно приети от Църквата.
Поместил съм общо 47 текста, повечето от тях пълни, от някои само откъси от най-важното, тъй като са много дълги. Много от тези текстове са били изключени от Новия завет, именно защото, се смятало, че олицетворяват еретическата гледна точка. Някои, пък са били наречени “ортодоксални” но не са сметнати достатъчно важни, за да бъдат приети в Свещения канон, по една или друга причина. Аз нарекох тази колекция от други свещени текстове “Изгубените писания”, въпреки, че тези писания вече не са изгубени. Но повечето от тях бяха загубени за векове, докато не бяха открити в модерни времена в археолохически открития и чрез систематични търсения из манастири и библиотеки на Средния Изток и Европа.
Остава на вас да си направите своите заключения.
