Автор Тема: Вселената - сътворение, строеж и още нещо в различни езотерични извор  (Прочетена 26556 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
     


                 Р А З У М Ъ Т   В Ъ В   В С Е Л Е Н А Т А




        - Част от земните хора живеят с надеждата, че на са сами във Вселената. Други твърдят, че земният разум е уникален.

        - И едните, и другите са прави, но истината има и трето лице. РАЗУМЪТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА - творецът, създателят и контрольорът, съществува във Вселената в различни времеви измерения, под различна форма и полета, но с различна степен на развитие, възможности и съвършенство. Както човекът най-напред е зародиш - бебе - дете - юноша - младеж - зрял - стар - умира и минава в друга форма и поле на съществуване, така и МНОГОЛИКИЯТ ВСЕЛЕНСКИ РАЗУМ съществува и действа в Космоса.
        Най-нисша форма на разум са клетките и гените в човешкия организъм (миникомпютърни програми за възпроизводство), семената на растенията, яйцата на птиците и на някои животни, минералите и т.н. Планетата Земя е вид разум с определени параметри.
        Земният разум във всичките му проявления за Космоса още е на нисш етап на развитие. На същото ниво има и други планети из Вселената.

      - Как градирате еволюцията на разума?

      - Степените в развитието на космическия разум са 7 (не случайно 7 е особено число - ключ за посветените). Понякога минават хилядолетия, за да прескочи разумът от една степен в друга. Вселената измерва протичането на тези процеси с друга мярка и по друг начин.
     
       - Какво ще последва, след като целият Вселенски разум стане съвършен? А съвършеният не е ли в застой и няма ли да настъпи деградация?


       - След VІІ нива е Безсмъртието или Вечността. Част от разумните единици стават Учители на друг по-нисш разум или на отделни индивиди. Вселената е така огромна и непжстижима, че тези, които зостигнат VІІ степен в развитието на своя разум, пак са малко. Освен това не цялата планета и всички нейни обитатели успяват за отреденото време да стигнат някакво ниво на разума според космическите критерии и изисквания. Например на Земята се заражда VІ раса, но не цялото човечество ще е годно за нея. Още по-малко са посветените, учениците и Учителите от различни степени на обучение, а единици са земните хора - Учители от космически мащаб. Трудно и дълго се върви към космическото съвършенство. Колкото по-висока е степента на развитие на разума, толкова по-строги са изискванията и санкциите. Всяка съзнателна грешка се наказва мнага по-строго.


     - Искам да знам повече за Слънчевата система от ваша гледна точка.


     - Отрязъкът от Вселената, в който е твоята звездна система с главно Слънце, носи общите белези на космическото вещество в различните му разновидности - енергия, газове, плазма, твърди тела, праховидни мъглявини, пари и магнитни полета.
     Температурата в атмосферата около планетите от Слънчевата система и в т.нар. открит Космос е различна, защото е резултат от специфичното в еволюцията на дадено тяло. При формирането на една планета или звезда и зараждането на живота върху нея са в действие общовалидни физико-химични процеси, но са пригодени за спецификата на звездата и пространството около нея.
     Космическата първородна смес съдържа всички вещества, необходими за зараждането на живота и вида разум за определеното планетарно тяло. Процесите след т.нар. Голям взрив се движат по своята логика и вътрешни закони, като Сътвореното също дава отражение върху тях.


    - Какво е нивото на разума в Слънчевата система?


    - На Меркурий разумът е достигнал ІІ степен, на Марс - ІІІ, на Юпитер - ІІІ, на Плутон - ІV, на Уран - ІІІ. На Луната има нисш разум - камъни, клетки, полета, тя е база за космически кораби от различни краища на Вселената. На Венера няма разумен живот, защото е мъртва планета, нейните обитатели я напуснаха и се преселиха на друга звезда. На невидимата планета между Меркурий и Венера има разум, достигнал до ІІ степен. Там е експериментална база с обратно време и друго измерение.


     - А в Млечния път?


     - Най-високата степен в развитието на разума е V. Притежава го цивилизация от съзвездието Орион. Съзвездието Дева е достигнало до ІV степен в еволюцията на разума, Близнаци - също. Сириус и двете звезди, за които знаят догоните от Африка, имат разумен живот с еволюционна степен ІV. Техните посетители на Земята преди време са оставили ценни знания, за да тласнат еволюцията напред. Понякога разумът някъде загива, без да установи контакт с поносимо ниво на интелект и развитие, а самотата е нещо опасно за разума. Той деградира, ако не се сравнява, не се развива и не върши нищо.


     - Какво е нивото на разума на днешната земна цивилизация?


     - Нула, клоняща към 1. Отделните нации имат свой коефициент и степен на развитие на разума. Например САЩ - ІV, Япония - ІІІ, Германия - ІІ, Англия - ІІ, Китай - ІІ, България - І, има и 0 - Русия. И тук степените са 7. Турция - ІІ, Гърция - ІІІ, Индия - ІІІ, Корея - ІІ, Латинска Америка - І, Мексико - ІІІ, Древен Египет - ІV, Асирия - ІІІ.
      България има своя мисия. Тук има най-много "деца" от VІ раса и контактьори с висш разум, най-много лечители.
      Тези знания ще помогнат да направите скок като нация и да минете в друга степен.
       ВСЯКА ЗЕМНА ДЪРЖАВА има свои наблюдатели от Космоса, както и извънземни от други галактики, но те са с друг интерес ипонякога с користни цели.
       Наблюдателите ви гарантират автономно развитие и се намесват само в много критични ситуации, които могат да навредят на Слънчевата система.
       Освен това галактиката МЛЕЧЕН ПЪТ е огромна и вие не я познавате.
       Общуването със земни братя и сестри по разум взаимно ни обогатява. Колкото по-висш е разумът, той се откъсва от някои неща и се самоограничава, а контакт с друг разум от друго ниво и друга култура (планета) е КОРЕКТИВ и ОГЛЕДАЛО.
       НУЖНИ СМЕ СИ ВСИЧКИ В КОСМОСА!
       Другата разграничителна черта при определяне нивото на развитие и същност на разума е  на кое от двете начала - ДОБРО или ЗЛО, служи. Всяка от тези две сили е в непрекъснато противоборство, за да има равновесие и нещата да са балансирани.
       Злото за по-нисшите степени е КОРЕКТИВ, необходимо зло, за да се знае кое е добро и за да има развитие.
       След VІІ космическа степен нещата са други.



                             Нина Ничева

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Не ми е ясно какъв е смисъла от цялото това класифициране и разделяне на степени и с какво може да ни бъде полезно. Нормално е да се започне с това, какво включва всяка една степен и по какво се различава от останалите. Дано авторката на цитата да го е направила. Ако човек не знае характерните особености на всяка една степен, тогава цялата информация за това кой каква степен заема ми се струва безсмислена. Всъщност същото важи и за съобщаване на имена от космическата йерархия, без да се има и най-малко понятие за функциите които се изпълняват на съответният пост (не че хората сме в състояние да разберем, освен в минимална степен тези функции).

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385




               Х  И  П  О  Т  Е  З  А

                       З  А     С  Ъ  Т  В  О  Р  Е  Н  И  Е  Т  О



        В началото, когато беше само словото, на всемирния престол беше един самотен силен ДУХ. Милиарди години сам в размисъл - да бъде или не? И реши да бъде ЖИВОТ и РАЗУМ. Така започна Сътворението на Вселената, разума и живота в Космоса, а после се появиха планети, галактики, астероиди - КОСМОСЪТ.
        ВСЕМИРНИЯТ ПРЕСТОЛ е условно казано. Това беше топче енергия от супервисш порядък, нещо като мислещ компютър от суперклас.
        ТО е извечно, винаги го е имало. ТО е основата на всичко - СУПЕРКОНЦЕНТРИРАН РАЗУМ, ЕНЕРГИЯ от супервисш порядък. След тъмнина, мрак и пустота, след размисъл, хипотези и преценки ТО решава да сътвори света. Усещам, че не приемаш факта, че ТО е даденост АПРИОРИ. Това е най-трудното и най-простото едновременно. Това е истината за Сътворението.
        Звучи приемливо, но само да знаеш КОЙ Е СЪЗДАЛ топчето концентриран разум, нали? После ще питаш - кой създаде Създателя на топчето? Лабиринтът е без изход. Смири Духа си засега на този вариант.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
         


                ВСЕЛЕНСКАТА
                               МАЙКА



       На планетата Земя вярващите наричат с каноничното църковно име Богородица тази, която според притчата е дарила земния живот на Сина Божий. Подобни отгласи от праначалото битуват и в други светтове и измерения. Космическото име на тази, която дарява живота на Сина на силата на Доброто е Ин, женското първоначало. Плюс и минус дават новото начало, Ин и Ян дават енергийното цяло. Началото Ин носи заряда, който ражда живота на биоенергополеви и пространствени форми. Вселенската майка не е тъждествена със Създателя, тя е част от неговия инструментариум, който "прави" живота във Вселената. Проблемът на "родилата Бога" трябва да се анализира от по-глобален мащаб, а не локално-планетарно, какъвто е случаят със земното тълкуване на мисията на Света Богородица.
       Най-краткото "обяснение" на това, което е Вселенската майка е, че тя е онази част от творческия живителен "Свят Дух", която оживява материалното.   /Това е дадено и в "Урантия" за майчиния дух, парньора на Сина-Създател в локалната Вселена.Тя управлява 7-те материални духа, които първи започват да действат на материалните планети./
       Вселенската майка Ин е и безсмъртната част от съществото, женското начало, което активно съдейства за появата на ново разумно творение. Разумът е Ян, другата енергийна струя, която със своите параметри при сливане с Ин прави енергийната хармонична единица.

       - Възможно ли е да получа още информация за Сътворението?

       - Създателят - Творческият импулс на свръхразумната енергия, е задействан преди милиарди години. Галактиката Млечен път, в която е Слънчевата система и планетата Земя, са младо образувание и са в периферията на това, което се нарича Вселена. Тя е необхватно пространство без начало и без край от земна гледна точка.
        Как е станало ли? "В началото бе слово...", а още по-точно: "В началото бе МИСЪЛ..."
        За човешкия ум е трудно да разбере и приеме този на пръв поглед абсурд за създаването на Вселената и за безкрая й. Всъщност тя има и начало и край, но обемът й е толкова свръхогромен и неизмерим, че за вас, хората, тя е безкрайна и безначална.
        Вселената има и център - там са важни хранилища (центрове) с информация и знания, система за управление и контрол над енергийни канали и времеви паралелни тунели за световете в Космоса.
        Вселената е създадена и се развива по свои закони и логика. Отделните й съставки, съобразявайки се с тях, се развиват и по своите закони - отглас на вселенските космически  норми в определени рамки. Всяко образувание е в контакт с Вселенския център чрез наблюдатели и чрез контакти от различно ниво - така се гарантира всеобхватността на информацията.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385




                    Н И В О    "М"



         - В някои среди споменават, че черпят информация от ниво "М". Какво се крие зад това?
         - Приеми, че е банка с пространствено-времева информация за различни светове и измерения.
         - Акашовите записи?
         - Не. Те са най-достъпното и най-пресятото ниво. А ниво "М" условно може да се приме за "върха на айсберга".
         - Какво се пази в тази банка за информация?
         - Съдбите на отделните единици са част от енергията време, частици, които я оформят и носят. Ниво "М" е далеч от Галактиката, която наричате "млечен път". Там, където то се намира, пространството има особени свойства. Всичко съхранено може да оживее такова, каквото е било, е и ще бъде. Съвършена холограма. Тук се пази информация за световете във Вселената.
         - За всички ли жители на Земята и на други планети може да се черпи информация от това ниво?
         - Само за тези със стойност за еволюцията на даден тип разум. В Акашовите записи фигурират всички биологични и небиологични индивидуалности, излъчили своя енергия и съществували някога на отределено тяло.
         - Как се съхранява такова огромно количество информация и как се разчита от тези, които имат достъп до небесните досиета?
         - Във вид на кристали с огромна памет, но като обем те са с микроскопични размери. Представи си чиповете, които използват в земната техника, но с по-голяма памет. Когато трябва да се разчете нечия съдба (тя е в определена класификация), кристалът, в който е кодирана, се поставя в декодатора и информационните импулси се трансформират в картина, звук, слово, поле - според сетивата на този, който иска сведения. Миналото на индивида е само огледало, в което трябва да се поглежда, за да види къде е, как изглежда, т.е. дали не повтаря стари грешки.
        - Колко може да се разчете от живота и съдбата на отделния индивид или същество?
        - Зависи от нивото и намеренията на този, който иска и търси информацията, колко ще му бъде разрешено да научи.
        Има селективност. Питащият трябва добре да формулира пространствено-времевите параметри, за да е по-лесно търсенето на исканата информация.
        - Кой определя степента на селективност и достъп до исканата или търсената информация? Не е ли това своеобразна цензура?
        - Самият питащ, който преди да поиска информация от ниво "М", се представя със своите координати, код, име... Неговите данни мигновено се анализират и класифицират от т.нар. пазител на информацията, който пределя границите на допустимата намеса в едно досие.
        - Значи и в Космоса си имаме досие... А кой е създател на тази система за събиране на информация?
        - Една от най-древните космически цивилизации. По събраното и съхраненото може да се възстанови определен тип разум, а и запазеното е история на еволюцията на разума и съществата.
        - В какво е смисълът на съвършенството? Не е ли скучно да си съвършен? Според мен тогава започва регресът, защото какво му остава на съвършения?
        - Преход към нови опитности в друго поле и форма, живот на по-неразвити в еволюционно отношение светове... Процесът към съвършенството е безкраен. Винаги ще има необходимост от подкрепата на по-развитите и съвършените за по-младите и незнаещи събратя по разум. Във Вселената има огромни територии, в които животът като разумна проява още не е възникнал. Помисли колко поле за изява има за онези, които са постигнали много и са в състояние да подпомогнат тези, които още не са родени...


Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Вселената - сътворение, строеж и още нещо в
« Отговор #66 -: Юни 08, 2009, 02:12:45 am »
НАЧАЛОТО НА ТВОРЕНИЕТО

— Представи си началото. Още е нямало земя. Още материята не отразявала вселенската светлина. Но, като днес, запълнена била Вселената с разни енергии в огромно множество. На живи същности енергиите в тъма са мислели, в тъма творили. Външна светлина не им била е нужна. В себе си отвътре те са светили. Във всяка имало е всичко — мисъл и чувства, и на стремежите енергията. И все пак е имало и отлики сред тях. При всяка същност, една енергия над всички други е преобладавала. Както и днес, има Вселената на разрушението същност и същност съзидаваща живот. И множество отсенки разни, подобни на човешки чувства, имало у другите. Между вселенските същности не можело да има съприкосновение. Във вътрешността на всяка същност многото енергии ту вяло, ту мълниеносно движение създавали. Във себе си, от себе си направеното, със себе си веднага те унищожавали. Пулсацията им на космоса не повлиявала,и никой не я виждал, така и всяка същност смятала, че е в пространството Една!

Неясността на своето предназначение на тях не позволявала да сътворят негинещо творение, което може удовлетворение да донесе. И затова в безвремието, във безкрайността пулсацията продължавала, но нямало движение.

И изведнъж, като с импулс, до всички се докоснало общуване! Едновременно до всички във Вселена необятна. И сред живите комплекси от енергии един внезапно всички други озарил. Бил ли е стар този комплекс или пък много млад, не може да се каже с обичайни думи. От вакуума ли възникнал или пък от искрите на всичко, за което да се помисли може, не е толкова важно. Този комплекс приличал силно на човека! На човека, който живее днес! Подобен бил на второто му „аз“. Не материалното, а вечното и святото му „аз“. Енергиите живи на стремленията му и на мечтата за първи път леко започнали да се докосват до всички същности вселенски. И самият той така разпален бил, че увлякъл всичко в усещането на движението. На общуването звуци за пръв път прозвучали във Вселената. И ако първите звуци със съвременни слова бихме могли да преведем, то щяхме да почувстваме смисъла на въпросите и отговорите. От всичките страни на необятната Вселена един въпрос от всички произнасян, към него Едничък се стремил:

— Какво така горещо ти желаеш? — питали всички.

А той пък в отговор, уверен в своята мечта:

— Творение съвместно и за всички радост от неговото съзерцание.

— Какво за всички може да донесе радост?

— Рождението!

— На какво рождението? Самодостатъчност отдавна и у всеки има.

— Рождение, в което частичките от всичко ще се включат!

— В едно как може да се възсъединят всеразрушаващите и съзидаващите всичко?

— Като енергиите противоположни в себе си отначало се уравновесят!

— Кому по силите ще е това?

— На мен!

— Но има и енергия в съмнението. Съмнението ще те посети, ще те унищожи, на малки късчета ще те разкъсат множество енергии различни. В единство противоположностите да удържи никой не ще може.

— Но има и енергия в сигурността. Увереност, съмнение, когато равни са, в помощ ще бъдат за сътворението бъдещо.

— Как сам себе си да наречеш ще можеш?

— Аз Бог съм. Да приема частичките от вашите енергии в себе си мога. Ще устоя! Ще сътворя! За цялата Вселена творението радост ще донася!

Oт цялата Вселена, в едно и също време всички същности към Него единствен лъчите на енергиите си отправили. И всяка от тях стремила да надделява и в новото като върховна да се въплъти.

Така започнала великата борба на всичките енергии вселенски. Няма времева величина, и няма мярка за обем, за да определи мащаба й. Спокойствие настъпило едва, когато осъзнаване постигнали енергиите всички, че нищо не ще може да бъде по-висше и по-силно от енергията на Божествената му мечта.

Бог владял енергията на мечтата. Той можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. В себе си все още да твори. Докато в себе си все още сътворявал творенията бъдещи, лелеял всеки един детайл със скорост, за която няма определения, премислял взаимовръзката със всичко, за всяко от творенията. Той правел всичко сам. Сам в тъмнината необятна на Вселената. Сам в себе си на всичките енергии вселенски той ускорил движението. Неведомият изход плашел всички и отблъсквал от Създателя на разстояние. Създателят оказал се във вакуум. И той се разширявал.

Царял мъртвешки студ. Наоколо — уплаха, отчуждение, а Той единствен вече виждал прекрасни изгреви, и чувал на птици песните и чувствал цветен аромат. С мечтата пламенна той сам творил прекрасните творения.

— Спри, — убеждавали го, — ти си във вакуум, ти ей сега ще се взривиш! Как държиш енергиите в себе си? Нищо не помага да се свиеш, сега съдбата ти е само да се взривиш. Но ако имаш миг, то спри! Полека разпусни енергиите си творящи.

А той в отговор:

— Моите мечти! Тях няма да предам! За тях ще продължа да свивам и ускорявам енергиите си. Моите мечти! В тях по тревата, сред цветя, аз виждам — по пътечка мравчица върви. И орлица обучава за полет дързък своите синове.

С неведомата си енергия Бог ускорявал в себе си движението на енергиите от цялата Вселена. В Душата Му тях в зрънце събрало вдъхновението.

И изведнъж почувствал Той докосване. От вси страни, отвсякъде, обжарила Го неведома енергия и в миг отдръпнала се, от разстояние съгрявала и с нова сила някаква изпълвала. И всичко, което било вакуум внезапно засияло. И звуци нови прозвучали във Вселената, когато Бог с нежен възторг запитал:

— Коя си ти? Енергия ли някаква?

Мелодията на словата дочул Той в отговор:

— На любовта и вдъхновението енергията аз съм.

— В мен има част от теб. Енергиите на презрението, ненавистта и злобата да удържи, сама оказа се способна тя.

— Ти Бог си, твоята енергия, мечтата на душата ти успя в хармония да стори всичко. И ако е помогнала частичката ми, послушай мен, о Боже, и ми помогни.

— Какво ти искаш? Със силата на огъня си защо докосна ме?

— Разбрах че съм любов. Не мога аз частично. На Твоята Душа аз цялата да се отдам поисках. Знам, да не нарушиш хармонията на добро и зло, не ще ме пуснеш цялата. Но аз около теб със себе си вакуума ще запълня. Ще стопля всичко вътре и около теб. Вселенски студ, мъгла до теб не ще достигнат.

— Какво се случва? Какво? Ти засия още по-силно!

— Аз не съм сама. Това е твоята енергия!И твоята душа! Тя само отрази се в мен. Към теб се връща отразена светлина.

Отчаяно и устремено възкликнал Бог, на Любовта със вдъхновението:

— Всичко се ускорява. Бушува всичко в мен. О, колко е прекрасно вдъхновението! И нека да се сбъднат на светещата от любов моя мечта творенията!



От"Сътворението"-4-та книга от поредицата за "Анастасия"

http://www.chitanka.info/lib/text/1671/2#textstart


Тук е интересното, че се дава как от енергиите на разрушението и съзиданието се съгражда в едно с енергията на мечтата на Бог, а после във вакуума се проявява и енергията на Любовта, която изпълва вакуума около Бога. Хареса ми ъгъла от който се дава Сътворението.
« Последна редакция: Юни 08, 2009, 02:37:15 am от хадзапи »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Апокрифен трактат от Наг Хамади, един от многото други -

"Евгност, Блаженият, на тези, които са негови.

Радвайте се в това, което знаете. Приветствам ви! Желая да разберете, че всеки човек, роден от сътворението до сега, е пръст. Разпитвайки за Бог, кой е и какъв е, той не го намери. Най-мъдрите сред тях спекулираха за истината, изхождайки от подредбата на видимия свят. Но спекулацията не докосна истината. За самата подреба се говореше, изхождайки от три различни позиции за всичките философи; прочее те не достигнаха съгласие. Някои казваха, че светът се управлява сам себе си. Според други движител бе провидението. За другите – съдбата. Но никое от тези не е. И пак: от трите гласа, които споменах, няма истинен. Всяко нещо, направлявано от себе си е празен живот. Провидението е глупост. Съдбата е предмет на неразличаването.

Кой, тогава, би могъл да се освободи от тези три гласа?! Аз съм насталвяван и насочван посредством един друг глас, да проповядам Бога на истината и да призная всичко, свързано с него. Той е вечен дом в средата на смъртните човеци.

Той, който е неизразимо свят. Никакво начало не го е познало, никакъв принцип, никаква власт, причина, нито което и да е същество от сътворението насам. Нищо, освен самия Той. Докато Той е безсмъртен и вечен, нямащ рождение, всеки, който се е родил ще отмине. Той е безначален, нямащ зараждане. А всеки, който познава начало ще познае и край. Над Него няма господство. Той няма име. Всеки, който има име, го е получил от друг. Той е безименен. Той няма форма. Който има форма я е получил от друг. Той е образ само на себе си – като никой образ, който ни е постижим, непознат, който превъзхожда всички неща, както и всяка тоталност. Този образ се поглежда от всяка страна и вижда себе си само от себе си. Той е безпределен и непонятен. Той е вечна непреходност и няма подобие. Той е непроменлива благост. Той е съвършен. Той е безкраен. Той е свещенност. Той е непознаваем, освен за себе си. Той е неизмерим и необхватен. Той е непроследим във всичко. Той е всеобхватна перфектност. Той е вечно блаженство. Наричан е “Баща на вселената”.

Преди всичко да се изяви сред това, което е изявено, чрез върховенството и властта които са в него Той обхваща цялостта на абсолюта и нищо не обхваща Него. Той е цялостно съзнание, обхващащо и разсъждаващо, пресмятащо и преспособно. Всички тези прояви са равнопоставени по сила. Те са изворите на цялостсите в тяхната множественост, като потокът и протичането им е в предвиждането на Безначалния, много преди да се проявят.

Съществува различие между нетленните еони. Нека да го обмислим така: Всичко, което произлиза от тление ще погине, докато продължава да изниква от преходност. Каквото произлезе от нетление не ще погине, но ще се превърне в непреходно, докато продължава да изниква от непреходността. Така, много човеци се лутат в заблуждение понеже не знаят това различие; затова и погиват.

Но толкова е достатъчно, докато е невъзможно за всеки да разсъди естеството на словата които сега изложих относно Блажения, Безначален, Истинен Бог. Сега ако някой иска да повярва на тези слова, нека да се спусне от скритото към явното и тази идея ще му укаже как вярата ( от англ. Вяра = опора ) в скритото бе намерена в това, което е явно. Това е принципа на познанието.

Господарят на вселената е наречен грубо “Баща”, но за Него по-право е “Праотец”. От Бащата е началото на изявеното, но за Него е безначалието. Той вижда Себе си в Себе си като огледало, съзерцавайки образа на Себе си, проявен от Себе си, самопричинил Себе си, самопосрещнал Себе си, докато не се появил в него Несътворения Първи Съществуващ. Той е равен по древност с Този, който е преди Него, но не му е равен по сила.

В последствие Той прояви много различни самородни, равни по древност и сила, съществуващи в безмерна слава, които са наречени “Потомството, над което няма Царство сред всички същестуващи”. И цялото множество от тези над които няма царство са наречени “Синове на на безначалния Баща”.

Непознаваемият е винаги изпълнен с нетление и неизразимо блаженство. Те почиват в него, винаги блажен в неизразима радост, с неизменна слава и безмерно ликуване, каквито не са били чувани и виждани сред еоните и световете им. Толкова е достатъчно, нека останем в неизчерпаемост. Това е друг принцип на познанието от Самопричинилия се. Казано е също, че Тя е подобна на своя брат и съпруг.

Първият, който се появи преди вселената в безграничност е Самоподдържащия се, Самозхранващ Отец, изпълнен ссъс сияеща, безмерно свещенна светлина. В началото Той реши да сдодобие своето подобие с велика власт. Незабавно принципът на Светлината придоби образ в Безсмъртен Андрогинно Същество. Мъжкото му име е “Сътворен, Идеален Дух”, а женското – “Всезнаеща творяща мъдрост”. Казано е също, че Тя е подобна на своя брат и съпруг. Тя е неоспорима истина; тук долу обаче, греха, съществуващ с истината, я оспорва.

Чрез Безсмъртния Човек се появи първата цел, а именно божественост и царство, разкрити за Бащата, който е наречен “Самороден Човек”. Той създаде велик еон за прослава на собствената си вездесъщност. Даде му огромна власт да управлява всички създадния. Създаде безчет богове, архангели и ангели за негова свита.
Чрез това Човекът породи божествеността и царството. Ето защо Той беше наречен “Бог на боговете”, “Цар на царете”.

Първият Човек е упованието (вяра - pistis) на онези, които идват след него. Той съдържа в себе си неповторимо съзнание и мисъл – точно какъвто е и сам Той - обхващащ и разсъждаващ, пресмятащ и преспособен. Всичките му съществуващи качества са безгрешни и безсмъртни. В чест на вечността те са атрибутивно еквивалентни. Обаче в чест на възможността, съществува различие, както различието между баща и син, син и мисълта му, мисълта и проявата и.
Както казах по-рано, сред сътворените неща първа е монадата, диадата е после, следвана от триадата и така до декадите. Десет управлява сто, а стотиците ръководят хилядите, които съответно десетките хиляди. Това е образецът сред безсмъртните. Такъв е и Първият Човек. Неговата монада […].
И повтарям, това е образецът съществуващ сред безсмъртните: монада и мисъл са принадлежащи на Безсмъртния Човек. Декадите са мислещи, стотиците са учещи, хилядите са съвещаващи, а десетките хиляди са притежаващи възможностите. Тези, които идват от [...] съществуват заедно с техните [...] във всеки еон [...].
[…] В началото мисълта и мисленето произлязоха от съзнанието (Духа), после ученето (като преподаване) от мисленето, от него съвещаването (вътрешно), а от него възможностите. И от това, което бе създадено се прояви актуалното, а от него притежаващото форма. От притежаващото форма произлезе именуваното и различията във сътворените неща приеха образ в притежаването на име, от началото до края, чрез властта на всички еони. Безсмъртният човек е изпълнен с всяка неотминаваща слава и неизразима радост. Цялото негово царство ликува във вечна радост, такава, каквато нито е била видяна, нито чута от всички еони и сетовете им.

В последствие, друго начало произлезе от Безсмъртния Човек, наречен “Самозавършващ се (в перфектна цялост) Създател”. Когато Той получи съгласието на невестата си, Великата София, Той изяви Първоначалния андрогин, наречен “Първороден син на Бог”. Женският му аспект е “Първородната Мъдрост, Майка на Вселената” наричана от някои “Любов”. Първоначалният, получил власт от Баща си, създаде безчет ангели за своя свита. Цялото множество на тези ангели се нарича “Общност на Святите, Пречистите Светлини”. Когато те се поздравят един друг, тяхната прегръдка се превръща в ангел като тях.

Първият Баща се нарича “Адам на Светлината”. И царството на сина на Човека е изпълнено с безмерна радост и неизменно тържествуване, вечно ликуване над тяхната непреходна слава, която никога не е била чута, нито видяна от всички проявени еони и техните светове.

Тогава Синът на Човека се сгоди със София и роди велика андрогинна Светлина. Нейното мъжко име е определено да бъде ”Спасител, Творец на всички неща”. Женското му име е “Всепораждаша Мъдрост”, наричана от някои “Вяра” (Pistis).
Спасителят се сгоди за Пистис София и прояви шест андрогинни духовни създания, които са образ на предшестващите ги. Мъжките им имена са тези: Първи - “Безначален”, Втори - “Самотворец”, Трети - “Творец”, Четвърти - “Първи Творец”, Пети - “Всетворец”, Шести - “Арх-творец”. Женските им имена са тези: Първа - “Всемъдрата София”, Втора - “София, майката на всички неща”, Трета – “Всетворящата София”, Четвърта – “Първата майка София”, Пета – “Любов София”, Шеста – “Пистис София”.

От годежа на споменатите, се проявиха идеи, приели образ в еоните, които съществуват. От идеите се проявиха техни отражения, от отраженията им - обхващането, от него – разумност, оттам намеренията, а от тях – думите.
Тогава дванадесетте сили се сгодиха една с друга. Всяка прояви от себе си шест мъжки и шест женски и се появиха седемдесет и двете сили, от които всяка прояви по пет духовни сили. Съюзът на всичките тези триста и шестдест сили е абсолютната воля.

Затова нашият еон се яви образ на Безсмъртния Човек. Времето се яви образ на Сина му, Първия Творец. Годината се яви образ на Спасителя. Дванадесетте месеца се явиха образ на дванадесетте сили. Дните в годината се явиха образ на триста и шестдесетте сили, които се изявиха от Спасителя. Техните часове и моменти са образ на ангелите, родени от тези сили, които нямат брой.

И когато те се появиха, Всетвореца, техният баща, твърде скоро създаде дванадесет еона за кортеж на дванадесетте ангела. И във всеки еон се съдържаха по шест небеса, така че имаше седемдесет и две небеса на седмдесет и двете сили, които се проявиха от него. И във всяко от небесата имаше по пет небета, та така, общо триста и шестдесет за всяка от триста и шестдесетте сили. Когато небетата бяха завършени, нарекоха ги “Триста и шестдесетте небеса” , съобразно имената на небесата, които бяха преди тях. И всичко това беше твърде добро. И по този начин се прояви дефекта на женствеността (от англ. - един вид изпълненост със женски принцип).

Първият еон е този на Безсмъртния човек. Вторият е на Човешкия син, наречен “Първи творец”. Това ни показва в пълнота, че това е еонът над който няма царство, Еонът на Вечния Безконечен Бог, еонът на еона на безсмъртните, който се съдържа в него, еонът над Осмицата, проявила се в хаос.

Безсмъртният Човек прояви еони и сили и царства и даде власт на всичко що излезе от него, да правят каквото намират за добре до дните на хаоса. Те, свързани едни с други, изявиха от себе си всяко великолепие, дори от духа – многобройни великолепни сетлини. Тези получиха имена в началото, които са: първият, средният, перфектният; тоест първия еон, втория и третия. Първият бе наречен “Единство и покой”. Тъй като всеки си имаше собствено име, третият еон беше назначен като “Законодател” (законодателен орган, съюз), според великото многообразие, проявено от Mножествения. Ето защо, когато множеството се свърже и превърне в единство, те са наричани “Законодател”, според законодателя, който е над небесата. Затова и съюзът на осмицата беше проявен като андрогин и му се даде име – отчасти мъжко, отчасти женско. Мъжкото бе “Законодател”, а женското - “Живот”, което може да е било показано чрез женския произход на живота във всички еони. Всяко име бе получено, започвайки от самото начало.

От неговото съгласуване със собствената му мисъл се появиха силите, наречени “Богове”, а боговете чрез съобразяването си проявиха боговете на предначертанието; те, чрез своето съобразяване проявиха господства, а господарите на господствата чрез словата си проявиха господари; те, чрез силите си проявиха архангели, които проявиха ангели, от които пък се появи образа, със структура и форма, за именуване на всички еони и световете им.

Всички безсмъртни, които тъкмо описах, притежават власт – всеки един – чрез силата на Безсмъртния Човек и София, спътницата му, която беше призована като “Тишина”, която беше наречена “Тишина”, поради това, че чрез безсловесното съзнаване тя завърши собствената си величественост. Тъй като безначалните притежаваха властта, всички донесоха велики царства във всички нетленни небеса и техните небета, тронове и храмове, за тяхно собствено величие.

Наистина, някои, които са в домове и в колесници, съществувайки в безмерна слава и неспособни на пребиваване в каквото и да е същество, осигуриха за себе си множество ангели, безброй, за свита и собствена прослава, дори и девствени духове, неизразимите светлини. Те нямат нито недостатък, нито слабост, но им е завещано само да съществуват в мига. Така бяха завършени еоните с небесата им, за слава на Безсмъртния Човек и София, спътницата му: областта, която съдържа прототипа на всеки еон и света му, както и идващите след това, с цел да осигури видовете им, образите им в небесата на хаоса и техните светове.

И всички същности от Безсмъртният, от Безначалния до проявата на хаоса, са в светлината, която свети без сянка, в безмерна радост и неизразимо ликуване. Те са във вечна благодат, в израз на славата им, непознаваща промяна, в покоя, непознаващ мярка, които не могат да бъдат описани и изразени сред всички съществуващи еони и тяхната власт. Но толкова е достатъчно. Всичко което ви казах, го казах по начин, който е възможно да приемете, докато Този, който не се нуждае от учител, се появи сред вас. Той ще ви каже всички тези неща с благост и непорочно знание."

Неактивен Guns N' Roses

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 96
  • Не яжте душите си!
Кой е създал създателя, или него винаги си го е имало и ако е така как е възможно това кой знае...
Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе с

Неактивен SiriusAngel

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 170
  • Преди да поискаш, помисли какво си дал.
Кой е създал създателя, или него винаги си го е имало и ако е така как е възможно това кой знае...

Ти какво мислиш по този въпрос?
Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен. Ницше  4. Самите Богове не могат да се пребор

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27