видях темата за фракталите в която нямаше нищо освен един линк на който да видиш някои друг фрактал. набързо извадих някое и друго изреченийце от една книжка за да прочетат повече хора. моите разсъждения и някои снимки че приложа по-долу.
хаосът е по-висока форма на реда, където случайноста и несистемните импулси се превръщат в организиращ принцип.
Б.Уилямс
през 1965г. блестящият учен Джон Стюард Бел предлага теорема, получила наименованието -За нелокалноста на причините-
. тази негова теорема подлага на съмнение цялата теория за причиннп-следствените връзка.Бел твърди,
че отделните причини не могат да бъдат изолирани една от друга. поддържа идечта , че във Вселената всичко е свързано
взаимно. това е много сериозно заявление. сега вече с хиляди експерименти е доказано, че теоремата на Бел е по-точно
описание на съществуващия ред на нещата. тя гласи, че не съществуват изолирани системи и че цялата система,
дори разделена на части от огромни разтояния, между които няма сигнали,полета,механични сили,енергии и т.н.
функционира като Единна система.
хаосът представлява по-висока форма на реда, където случайноста и несистемните импулси стават по-скоро организиращ
принцип, отколкото по-традиционните причинно-следствени отношения в теориите на Нютон и Евкид
гвоздей ако няма-и подковата я няма,
подковата я няма- конят би закуцал.
конят е закуцал- командирът е убит,
конницата е разбита- армията бяга.
враг в града навлиза- с пленниците безпощаден,
и всичко е защото в ковачницата гвоздей няма.
фракталите са геометрични фигури, получени в резултат на раздробяване на части,
подобни на цялото, или при едно и също преобразуване, повтарящо се при намаляващи мащаби.
Дж.Глейк
понятието 'фрактал; ( от лат fraktus- разцепен,раздробен, състоящ се от фрагменти) е въведено през
1975г. от френския учен Беноа Манделбрат за обозначаване на нерегламентирани,
но самоподобнио структури, с каквито се занимава.
Манделброт дава определение за фрактал :
фрактал се нарича структура, състояща се от части, които в някакъв смисъл са подобни на цялото.
но безкрайното раздробяване и подобие на дребните части на цялото е точно принципът на ' устройство'
на природата. сега има създадени много изкуствени модели, които илюстрират този принцип. > СНИМКА
във фракталната структура която и да е произволна точка е точна на разклонение. добърпример
за това е Айфеловата кула:
антените, металните връзки и мачтите и, разклонявайки се на изящтни решетъчни конструкции,
представляват блещукаща мрежа от фини детайли. а конструкцията на кулата постоянно е сравнявана
с конструкцията на човешките кости- например големият пищял, на който също са присъщи свойствата
на фрактален обект, в частност раздробяване на части, подобни на цялото, или едно и също
преобразувание, повтарящо се при намаляващ мащаб.
и така, фракталите са геометрични фигури с набор от много интересни особености( раздробяване на части, подобни на цялото
, или едн и също преобразование, повтарящо се при намаляващ мащаб), имаши двамного важни признака:
начупеност и самоподобие.
начупеноста на фрактала е разбираема визуално, и математически като липса на производна във всяка точка на чупката.
самоподобните фрактални функции, които нямат производна в нито една своя точка, са открити още в края на 19век
(функции Вайерщрас). по естетически съображения обаче тези патологично ' некрасиви' функции са отхвърлени решително от
всички математици. за осъзнаване могъществото на тази идея са необходими още сто години.
фракталите могат да бъдат линейни и нелинейни. линейните са определяни от линейни функции, т.е. от уравнения
от първи род. те проявяват самоподобие в най-безхитростен 'праволинеен' вид:
всяка част е умалено точно копие на цялто.
значително по богати и разнообразни са нелинейните фрактали, определяни от нелинейни функции, т.е. от уравнения със
степен над първата. по-разнообразно е и самоподобието на нелинейните фрактали:
в тяхедна част не е точна, а прилича на деформирано копие на цялото.
'фракталът- пише американският учен Джеф Проузис - е обект с безкрайна сложност, позволяващ отблизо да се разгледат не по-малко детайли
отколкото отдалеч. класически пример е Земята. от Космоса изглежда като кълбо. приближавайки се към нея, откриваме океани,континенти, к
крайбрежия и планински вериги. ои-късно пред погледа изникват по-дребни детайли: късче земя по планинската
повърхност, толкова сложно и неравно, ккато самата планина. после се показват частиците на почвата, всяка от които
е фрактален обект'
и така , самоподобните фрактални функции, които нямат производна нито в една своя точка, изобразяват целия реален
свят. математиците казват: ' фракталът е безкрайно самоподобна фигура'
например колко измерения има едно кълбо от конци? от огромно разтояние то изглежда като точка с нулева размерност.
когато се приближим до кълбото, ще открием, че е сфера и тя има три измерения. на още по-близко разтояние става
различим самият конец, а обектът придобива едно измерение, но е навит по такъв начин , че се задейства триизмерното
пространство. под микроскоп ще открием , че конецът се състои от увити триизмерни удължени пбекти,
а те от своя страна- от едноизмерни влакна, чието вещество се разпада на частици с нулева размерност.
следователно в зависимост от нашето възприятие размерността се променя така:
нулева-триизмерна-едноизмерна-триизмерна-едноизмерна-нулева.
а известният евангелски израз: ' аз съм алфата и омегата , началото и краят, първият и последният' , е безупречно формукирано
определение за математически фрактал.
изтъкнати съвременни учени като И.Пригожин, Б.Манделброт, С. Смейл и Хенън забелязват, че на границата м-у конфликтите на
противоположни сили не се зараждат хаотични структури, ккато се смята по-рано, а спонтанно възниква самоорганизирация
на ред на по-висооравнище. нещо повече, структурата на тази самоорганизация не е статична, а се променя постоянно.
ако се съди по всичко, организацията на този ред е приложима навсякаде: от циповете до икономическия пазар.
външната архитектурна сферично-кубично-пирамидална форма на евроазиатските християнски манастири, на
бъдистките ступи и храмове, на ислямските джамии, нна египетските пирамиди, на пирамидалните конструкции на цивилизацията
на маите и т.н. съдържа една и съща фрактална база- триизмерен кръст и развиващ се от него вписан куб октаедър,
трансформиращ се в сфера. следователно не фракталните форми са символ на фундаменталните технологии,аобратно,
фундаменталните езотерични технологии са проява на фракталната структура на информационната първооснова на нашата Вселена.
И така, удивителната простота на фракталните алгоритми и потресаващото великолепие на формите им правят фракталната
геометрия необичайно ефективно средство за описване морфологичните свойства на природата, а и на човека. великият
гру=ъцки философ, основател на неоплатонизма, Плотин още преди две хиляди години пише: ' никого окото не би могло
да възприеме слънцето , ако то самото не е подобно на слънце; също както и душата няма да може да вижда прекрасното,
докато самата тя не е прекрасна, а за да види красотата и божествеността, човек също трябва да стане прекрасен и
божествен'. тук особено се подчертава подобието на две взаимодействащи си части на цялото( око-слънце, душа- божественасубстанция).
нелинейни фрайтални структури са и всички системи и органи на човека. например кръвоносните съдове, като се започне от
аортата и се свърши с капилярите, образуват непрекъсната среда. чрез многократно разклоняване и разделяне те стават толкова
тесни, че площа на напречното им сечение се оказва сравнително с размерите на кръвната клетка.
Копи-пейст и новата тема е налице, така ли? Не смяташ ли, че четящите тук заслужават по-голямо уважение от това? Ще те помоля да си го редактираш така, че на всеки да му е приятно да го прочете!
