За жалост не ми се е случвало точно това, но пък и не сме си споделяли с въпросните хора, дето съм ги сънувала...Пък там, където съм споделяла, че съм сънувала някого, там пък другият не си помни сънищата и вика: "Аз по принцип не сънувам..."

...Умряла работа е това...
Но... имам интересни сънища-срещи /с хора - живи и мъртви, и с не хора/; имам интересни постоянно повтарящи се, различни от настоящите особености на ландшафта на града ми в сънищата ми; имам сънища, при които се оглеждам в огледална повърхност и виждам себе си различна от тази, която в момента съм; имам места /три различни "къщи"/, в които обичам да "ходя", и които знам, че са мои...Обичам да се разхождам из тях и да разглеждам всяко ъгълче от тях, в тях се чувствам спокойна и щастлива, те са мои домове...някъде, не тук и не сега...
Забелязала съм и връзка между сънуването на определен жив човек и нещо, което ми се случва с друг жив човек...

Става въпрос за хора, които не се познават помежду си. Водя си дълга статистика и всеки път нещата остават свързани по сходен начин...
Обичам да сънувам!
Обичам също така и да се "размазвам" в кревата при заспиване...

Имам предвид онова за някои хора неприятно усещане сякаш падаш от тавана по гръб върху асфалт, когато се будиш със сърцебиене и с разперени ръце и крака...

...Това ми напомня, че съм излязла от тялото си, но по някаква причина се е наложило спешно да се върна в него....И ми доставя удоволствие този факт. Факта, че все пак го мога...Защото...за жалост не го мога по другия, волевия, осъзнатия начин, както го прави
Митко, например...
Доставя ми удоволствие и всеки миг, в който изживявам "дежа-вю"...
...Извинявам се за многословието...