За рептилиите и ОП-тата не знам кой ги е измислил. Блаватска пише за нагите, драконите, офитите, асурите и др., но им придава изцяло положителен смисъл. Същото правят теософите след нея, както и Бейли и др. Отношението към масоните не е отрицателно, но по-скоро като към нещо отдалечило се от първоначалната си идея при създаването и изгубило притежаваното някога знание, като е останала само външната форма (ритуала). Думата „Илюминат“ се използва изключително по отношение на висшите посветени (т.е. нагите, драконите), отново с положителен смисъл, но по никакъв начин не се свързва с контролирането на икономическите, политически и социални процеси на Земята. Рьорих също използва драконите и нагите в положителен смисъл.
Страхове се насаждат, но въпросът е кой ги насажда? Очевидно е че насаждащите страховете просто не са в състояние да предложат стойностно учение в положителна форма и вместо това започват да спекулират с късчета информация, която е достигнала до тях от различни източници. Хората от своя страна искат да им се даде завършена система от знания, която да отговаря изчерпателно на всичките им въпроси. Но това говори за пълно неразбиране на действителността. Всяко разширяване на съзнанието поражда нови въпроси. Отговорът на всеки зададен въпрос води след себе си до друг въпрос. Завършеност няма как да има, но хората желаят именно това. Пред посветения стоят много повече неизвестни, отколкото пред обикновения човек, въпреки че знанието и мъдростта на първия надхвърлят неимоверно това на втория. Щом има търсене на „завършена и изчерпателна“ система от знания, то съвсем естествено е да се появи и предлагане. Хората желаят точни и ясни определения, а забравят, че светът в който живеят е относителен. Забравят и колко подвеждащи са самите думи и как зад една и също дума употребена от двама души могат да стоят съвсем различни неща. Отнесете всичко това към съществуващите религии и учения, както и към взаимоотношенията между тях и ще видите, че казаното е вярно.