Автор Тема: Ями и Ниями  (Прочетена 2861 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 543
Ями и Ниями
« -: Ноември 19, 2007, 05:46:05 am »
Учението за Яма и Нияма е било толкова опростено интерпретирано в популярния индуизъм и в популярната западна йога, че се е считало, че представлява само някакви нравствени правила и догми. Подобни опростенчески отношения просто не действат.
Когато Яма и Нияма се приемат като система от правила за нравствено поведение, ние се изправяме пред един сериозен проблем. За хората не е възможно да бъдат съвършени в нравствен смисъл. Не е в нашата природа. Във всеки човек, без значение колко много е развит “дълбоко"в мозъка съществуват основни нецивилизовани инстинкти и докато те са там, съществува вероятността за кризисна ситуация, която да ги освободи.
На основата на собствения си опит съм установил две неща за хората: във всеки човек съществуват двойка бутони. Единия от тези бутони наричам "бутона на убиеца", а другия съм определил като "бутона на Юда".
Бутонът на убиеца представлява емоционална реакция в определена област на мозъка и когато тя възникне в даден индивид (обикновено чрез натискането на този бутон с думи), можете да превърнете и най-невинния, най-смирения, най-хрисимия човек в убиец. Бутонът на Юда е свързан с определен дефект във всеки от нас и този бутон, когато бъде натиснат, ще ни накара да предадем Христос, висшето съзнание, което е вътре в нас.
Фините вътрешни процеси
Цялото учение за Яма и Нияма не е правило за нравствено поведение. То представлява ръководство за фините вътрешни процеси на контролиране на приливите и отливите на психичното съдържание във вътрешното същество. Когато започнем да ги анализираме, откриваме, че притежават едно по-дълбоко значение, излизащо извън рамките на широко разпространеното, масово, външно значение.

Ако се спрем на първата Яма (контрол), това е Ахимса, чието буквално значение е ненасилие. От позицията на един опростенчески възглед тя е равнозначна на Божията Заповед "Не убивай". Все пак във всеки от нас може да бъде натиснат бутон в определени кризисни ситуации в живота, когато сме способни да убиваме - независимо дали сме йога, или не сме.
Едно от основните будистки предписания представлява форма на Ахимса: "Не трябва да убиваш нито едно живо създание." Но ако вземеш хинин, за да лекуваш маларията си, убиваш определени паразити, които се носят в кръвния поток. Ако сте джайнист (който бие малък звънец, за да прогони насекомите, пъплещи в тревата), ще нарушите ли своя обет за ненасилие, ако използвате пеницилин, за да победите микроорганизмите, предизвикващи пристъп на пневмония? Ако човек се намира в ситуация в живота, при която той трябва да убие, когато човек чувства, че да убие е справедливо или оправдано, нарушава ли той правилото на Ахимса? Дали Ахимса означава буквално никакво физическо убийство?
Като се замислим малко, става очевидно, че цялата работа е една шега, ако тя не означава нещо повече от това.
 
Кое е онова нещо в човека, което не може да бъде убито? Това, което означава ненасилието, което означава Ахимса, е просто отношение на ума - а не поредица от действия. Отношението в ума, а не действието, е това, което определя кармата.
И какво е това, което всеки човек е склонен да убие? Висшето съзнание. Кой е убиецът на висшето съзнание? Отрицателните емоции. Този, който практикува езотерично Ахимса, се опитва да не допусне насилие по отношение на висшето съзнание или да го убие посредством неправилната употреба или злоупотребата с емоционалните си способности.

Сатя: Истина
Втората Яма е Сатя - Истината. Това е популярно морално предписание - винаги да се казва истината; на едно външно ниво. Човек обаче притежава едно много любопитно нещо. Нарича се подсъзнателен ум. Когато всеки от нас чете това, ние оперираме приблизително с десет процента от своя цялостен мисловен капацитет, защото, подобно на айсберг, девет десети от ума ни е под повърхността. Кой човек може да твърди, че познава съдържанието на потопената част на своя мозък? Как можете да кажете кога точно сте искрени?
Ако Сатя означава да не се лъже, в такъв случай практикувате ли Сатя, когато отказвате да изречете някаква невинна лъжа, която би спасила някой от нараняване? Очевидно е, че опростената интерпретация на това, което представлява истината, не е Сатя. Защото тази вътрешна духовна истина трябва да е свързана с нещо много по-трудно от това, до което всеки от нас може да достигне -това е истината на Аза, признаването на недостатъците, да се вгледаш в себе си и да видиш какво има там, да се изправиш срещу него без страх и да навлезеш навътре, дори ако това те разкъсва на части.
 
На Запад разполагаме с един вид йога, която прави това много успешно - да, това е йога - наречена психотерапия; това е едно от най-ценните неща, които западната цивилизация е създала. Всъщност не вярвам, че за Западните хора, които сериозно се интересуват от йога, може да съществува каквато и да е йога в техния живот без, понякога, да има психотерапия. Това навлизане навътре и изправяне пред истината за себе си, това приемане на себе си -ето това е Сатя.

Астея: Не кради
Третата Яма, Астея, означава буквално "отсъствие на кражба". На едно общо ниво казваме, че кражбата е вземането на това, което човек не е спечелил. Приемам, че всеки от нас трябва да спечели това, което притежава, че ако вземем нещо, което не сме спечелили,-в такъв случай нарушаваме Астея или правилото да не се краде.
Астея обаче отива много по-дълбоко от това положение. Всеки човек в живота, в личния си опит, представлява важен зъбец в колелото на живота. Всеки човек осъществява някакъв потенциал. Всеки човек, след като е част от този зъбец на това цяло, което наричаме живот, изпълнява карма или задължението да живее. От езотерична позиция този, който краде, този, който нарушава закона на Астея или на не-краденето, е човек, който краде времето на духа, времето на висшето съзнание, което е предназначено да бъде посветено на разгръщането към по-висшето същество.
Тази кражба, която става в нашия живот, е кражбата на времето. От раждането до смъртта, от утробата до гроба, и във всеки момент от живота, в който не се борим със себе си, крадем времето на духа, това време на Дхарма, което ни е било дадено. Това е истинската същност на това правило на Астея. Убиването на времето не е убийство - то е духовно самоубийство!
 
Брахмачария: Божествено действие
Четвърто, съществува Яма на Брахмачария. Вероятно от всички Ями, за които е писано в популярните книги, посветени на индуизма, тази е била най-грешно разбирана - все пак се занимава с най-мощната същност на човека. Глупаците са казали, че Брахмачария означава полово въздържание; че тя е свързана с натрупването на сексуалната енергия. Все пак всеки, който притежава някакво познание за индийската философия, който изследва традициите на будизма и тантризма, знае, че в индийската философия съществуват и други традиции наред с прекалено опростената традиция на Бхакти Веданта, която представя погрешно цялото понятие за Брахмачария просто като полово въздържание.
В Упанишадите ясно е показано, че сексуалният потенциал, който се крие във всеки човек, е общуване, една божествена сила. В Упанишадите се казва, че влагалището е олтар и че космите по влагалището са пламъците върху олтара. Тялото е храм, а сексуалният акт е акт на божествена служба.
И въпреки това глупците са казали, че Брахмачария означава полово въздържание. Следователно цели групи хора в Индия и на Запад са се оплели относно секса в опит да спазват това правило, мислейки си, че то означава полово въздържание. Е, не означава това. А какво тогава?
Брахма означава Бог, чария означава действие. И самата дума означава "Бог-действие" или "Божествено действие". Това, което тя ни съобщава, е, че половото въздържание не е в действието, а в отношението, което се съдържа в съзнанието. Брахмачария представлява отношение на божествено поклонение. Тя не е свързана със самото физическо действие.. В писанията за тялото се говори като за дворец на Брахма и в този дворец ние почитаме един вътрешен инстинкт като аспект на Божествения аз.
Чария се превежда още по-точно като "скитам се" и Брахмачария се скита в търсене на вечността, на съзнанието на БОГА, в собственото си мисловно тяло, потопен в съзерцание на безкрайните вариации на Космическото създаване, порядък, разлагане - един калейдоскоп от сменящите се аспекти на Брама, Вишну и Шива.

Откритието на Фройд
Фройд открива за Западния свят това, което тантристът от Индия, първите дравиди и някои школи на будизма са знаели от хиляди години. Той открива, че основната сила на енергията вътре в нас е половата подбуда, че основата на съществуването лежи в сексуалните сили. Хората са разбрали погрешно Фройд, когато го интерпретират така. като че ли всичко е свързано със секса.
Това, което Фройд казва, е не, че сексуалните енергии са най-важното нещо в живота, а че осигуряват силата за основата на поведението.Така, както електрическата инсталация в една фабрика осигурява енергията за изработването на нейните продукти и ако тази инсталация е дефектна, нищо не може да бъде изработено както трябва, по същия начин, ако сексуалните енергии, които текат в нас през нервната система, са дефектни или изкривени, това ще повлияе и върху останалата част от дейността на индивида.
Ето за това се отнася цялото учение за Брахмачария. То означава нещо много специално. Какво означава в жи¬вота на всеки отделен индивид, не мога да ви кажа. На едно теоретично ниво то означава, че почитането на тялото трябва да се отнася за всеки. Но на индивидуално ниво, на практика, това е нещо, което всеки човек трябва да се пребори да разбере сам за себе си.
В теорията казваме, че този божествен акт на изразяване на любовта трябва да бъде свободен, при положение че не последва никакво нараняване и при положение че това не доведе до отсъствие на грижи за децата. Това е елементарният здрав разум. Но всеки човек трябва да стигне до вътрешното значение на това положение на едно дълбоко индивидуално ниво.

Апариграха: Не-притежаване
И накрая, идваме до последната Яма - Апариграха, която означава непритежаване. В класическата традиция на Веданта това трябва да означава, че когато един човек стане Санясин, той се отказва от всички земни вещи. И сега, кое е важното във връзка с идеята за Апариграха? Очевидно е, че ако сте представител на Западната цивилизация и живеете в едно материалистично, комерсиално общество, не можете да оцелеете без материални вещи. Какво се има предвид под непритежаване?
Само глупаците приемат Яма и Нияма буквално. Тази Яма няма нищо общо с придобиването на материални вещи. Това, с което тя се занимава, е отношението или привързването към тези материални вещи. Всички неща, всички материални вещи, съществуват, за да ги използваме или да злоупотребяваме с тях. Всички вещи, всички плодове на земята, всички плодове на мозъка в смисъл на производството на материални стоки, съществуват, за да им се наслаждаваме и радваме, при положение че нашето съзнание не бъде обсебено от притежанието, не се концентрира върху притежаването. И пак да кажа, Апариграха не е действие, тя е отношение на ума. Не става въпрос за притежаване на вещи, а по-скоро затова - притежават ли ни вещите?

Сауча: Чистота
Сега преминаваме към Ниямите. Те представляват позитивния елемент в смисъл на нещата, които трябва да се направят, действията, които трябва да се извършат, конкретни реалности. Първото от тези неща е Сауча, което означава чистота. Глупаците са считали, че това означава чистота на ума. Кой може да каже, че някой притежава чистота на ума? Единствено бебето, и дори с това може да се спори от определена психо-аналитична гледна точка, притежава възможността за чист ум, ако тук става въпрос за ума.
Сауча не означава ума; тя се отнася до тялото. Означава чистота на тялото във физиологичен смисъл. Защото чистотата на тялото, което е средството за изразяване на съзнанието, е отстраняването на токсичните отпадъци, храчките, отровите, които променят нервната система на човека, които сковават съзнанието, мозъка. Поддържането на тази чистота на телесния храм е свързано с начините, по които всеки от нас започва да умира. Има четири начина, по които всеки човек започва да умира. Ще спомена три от тях сега, а за четвъртият ще стане дума по-късно.

Началото на процеса на смъртта
Първият начин, по който всеки от нас започва да умира физически и психически, можем да наречем психосоматично действие. Започваме да убиваме себе си чрез неправилното използване на отношението тяло-ум. Как? Чрез погрешното разбиране и злоупотребата с Ямите, чрез извършването на мисловни актове на насилие, чрез убиването на нашето висше съзнание, чрез отказа да признаем истината за собствения си аз, чрез кражба на времето, което ни е дадено от раждането до смъртта, чрез неправилното използване на нервната система в нейната сексуална функция и чрез привързването си към материалните вещи и изживяването на емоционално напрежение при тяхната загуба.
Вероятно от шестдесет до седемдесет процента от хората, които отиват на лекар, страдат от психосоматични заболявания, един болестен процес, който започва с емоционалните напрежения.
Вторият начин, по който започваме да умираме, е свързан с фундаменталната грижа за нашето същество, ядрата
на клетките. Днес в съвременната биологична наука се счита, че смъртта на отделната клетка е програмирана в хромозомите. Подозираме, че практиката на йога може би е способна да промени програмата в ядрата на клетката и по този начин да удължи физическото действие на живота.
Третият начин, по който започваме да умираме, е свързан специално със Сауча или чистотата. Състои се в следното: започваме да умираме на клетъчно ниво, давейки се в собствените си мръсотии и отпадни продукти. Полупро-пускливата мембрана на клетката се задръства от отпадъци и изгубва способността си да поема в себе си хранителни вещества и да изхвърля-отпадните продукти.
Практиките на(Хатха йога,вътрешното очистване, вътрешният масаж, който е резултат от различните пози на тялото, диетата и гладуването поддържат здравето на клетъчната стена и не позволяват то да се влоши. Сауча (чистота) означава непрекъснато отстраняване на вътрешните отпадъци от физическото тяло за удължаване на живота и очистване на нервната система за висшите нива.

Сантоша: Задоволство
Втората Нияма, Сантоша, означава задоволство -практиката да бъдеш удовлетворен. Как? Като живееш в настоящия момент, забравяйки за миналото, изоставяйки бляновете за бъдещето, запазвайки енергиите на мисловно-телесния комплекс за настоящия момент. Можем да формираме задоволство чрез използване на неясния промеждутък между будното състояние и съня и между съня и пълното събуждане, за да посеем в своя подсъзнателен ум позитивни внушения за щастие.

Какво е това нещо, наречено йога?
Най-старата дефиниция на йога е прекъсване на колебанията на ума, на блуждаещите мисли, на напреженията, на емоционалните скокове. Този, който практикува йога, е човекът, който може да мобилизира ума, за да спрат тези колебания; този, който може да навлезе навътре, за да изкара навън енергиите, независимо от това, което се е случило; този, който може, в собствения си ум, да бъде преследван от бесовете на ада, да бъде разкъсан на части и може да спре тези колебания на ума, когато това е необходимо - този човек притежава йога.

Тапас: Безразличие
Третата Нияма се нарича Тапас, която се превежда приблизително като "безразличие". Тапас е практиката на безразличието към дискомфорта, когато този дискомфорт не се понася в името на каквато и да е полезна цел. Тапас представлява формирано отношение на неотиване в крайностите.

Свадхяя: Самообучение
Четвъртата Нияма е Свадхяя - самообучение. Нейната вътрешна същност е свързана с четвъртия начин, по който започваме да умираме. Това самообучение означава, че актът на живеене представлява непрекъснат процес на учене. Спрете да учите и започвате да умирате по един много специален начин. Психолозите знаят, че най-малко петдесет процента от старостта е психическа - загуба на интерес към живота, загуба на желание да се учи от опита на живота. В този контекст йога е форма на преобучение.

Последният процес
Последният процес, Ишварапранидхана, приблизително интерпретирана, означава посвещаване на Бога. На езика на Самкхяна тя означава посвещаване на Себе си като израз на същността на Бога. Защото какво представлява Бог? Той е този непрекъснат жизнен процес. Той не е същество, не е индивид, той е цялостният процес на живота и жизненото съзнание. Този, който практикува Ишварапра-нидхана, е посветен на непрекъснатия процес на живота и на еволюцията в себе си.
Според йога, за да може разумният човек на Запад да оцелее по един интелигентен начин, е необходимо да настъпи една нова форма. Класическите текстове по йога представляват свидетелство на индийската цивилизация по времето на нейния най-голям разцвет. Индия в настоящето е цивилизация, която върви към своя залез, но която ни е оставила едно наследство в класическите си произведения, даващи кратки, сбити изказвания за ума на хората от бъдещите поколения, които да ги разширят, разработят и да разсъждават върху тях.
Някои школи са създали нравствени предписания и догми от класическите произведения. Онези, които искат някаква опростена йога, нека ги четат. Но тези, които искат да разберат за какво наистина става въпрос, са се превърнали в строители и обновители на това нещо, наречено йога.


д-р Джон Мъмфорд
Чакри и Кундалини
« Последна редакция: Ноември 19, 2007, 05:51:29 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27