Антарктида е открита през 1820 г., но в архивите има стари карти, които свидетелстват, че континентът е бил известен още преди това. Една от тях съставена през 1513 г. , други са от 1532 г. и от 1737 г. На всички тях има точно изображение на Антарктида, но…без леденото є покривало. На една от тях се вижда пролив, който разделя континента на две части. А негово съществуване беше установено с помощта на най-съвременни методи едва през последните десетилетия. Но откъде тези учени са имали сведения, след като са живели столетия преди откриването на Антарктида?
Изследователите са оставили писмени сведения, в които посочват, че са използвали древногръцките карти. Това твърдение има много тълкувания, като най-разпространеното, е че древните карти са съставени от някаква по-висока цивилизация. Тя е съществувала по време, когато земите на Антарктида не са били покрити с лед. Нещо повече появява се мнението, че Антарктда това е бившата Атлантида, а заледяването е станало след глобален катаклизъм. Потвърждение на тази хипотеза има в Платон. Той е описал размерите на Атлантида и те поразително съвпадат с размерите на Антарктида.
Точно тези хипотеза не убягнала от учените във фашистка Германия. Още повече, че те също търсели изчезналата легендарна страна Атлантида. Така изучаването на ледения континент Антарктида станала една от главните цели на нацистките учени в Германия.
Светът забелязал засиления интерес на учените във фашистка Германия към заледения и безлюден континент още в навечерието на Втората световна война, но за това нямало разумно обяснение.
През 1938-1939 г. германците организирали две Антарктически експедиции. В тях военните летци на "Луфтвафе" не само изследвали континента, но с метални вимпели, с фашистки свастики на тях, оградили за Третия райх огромна територии от Антарктида това била земя, която малко по-късно получила името "Нова Швабия.След завръщането си в Хамбург командирът на експедицията Ритшер на 12 април 1939 г. докладвал: "Изпълних мисия, възложена ми от маршал Гьоринг. За първи път германски самолети прелетяха над антарктическия континент. На всеки 25 километра нашите летци пускаха вимпели. Така ние покрихме зона, приблизително от 600 хиляди квадратни километра. 350 хиляди от тях бяха фотографирани."
Въздушните асове на Гьоринг свършили своята работа. Сега идвал ред на морския вълк, "фюрерът на подводниците" адмирал Карл Дьониц. Към бреговете на Антарктида тайно тръгнали кервани от подводници. В свръхсекретните архиви на СС са намерени документи, които сочат нещо много интересно. Ескадрата от подводници са открили на ледения континент цяла система от свързани естествени пещери с топъл въздух.
"Моите подводничари намериха истинския земен рай", казал тогава Дьониц. През 1943 г. от той отронил загадъчната фраза "Германският подводен флот се гордее, че на другия край на света създаде за Фюрера непристъпна крепост".
Оказва се, че в продължение на пет години германците под свръхсекретност са работили по създаването в Антарктида на нацистка секретна база под кодовото име "База 211". Според очевидци, още от началото на 1939 г. изследователския кораб "Швабия" правел на всеки три месеца редовни рейсове между Антарктида и Германия. През този период на континента с кораба е изпращана планинска техника, релси, вагонетки и огромни машини за пробиване на тунели. По всичко изглежда, че с подобни товари са пътували и подводните лодки. При това не съвсем обичайни. Американският полковник от запаса Уиндъл Стиванс пише: "Работих до края на войната в нашето разузнаване. То разполагаше с данни, че германците строят осем много големи товарни подводници. Всички те бяха пуснати на вода. След това те изчезнаха безследно. До днес нямаме никакво понятие къде отидоха те."
Към края на войната, заявява полк. Стивънс, разузнаването имало информация, че германците прехвърлят секретните си изследователски предприятия на място, известно с кодовото име "Нова Швабия". Изследователи на Антарктическите тайни на Третия райх са убедени, че през 1942 г. с помощта на подводници, на Южния полюс са прекарани хиляди концлагеристи, а също така видни учени, летци и нацистки политици и семействата им. За там заминавали и младежи от "Хитлерюгенд" генофонд на бъдещата "чиста раса" от арийци.
Към Южния полюс отплавали и серийни подводници от клас "U", в това число и свръхсекретното съединение "Конвоят на Фюрера". В неговия състав влизали 35 подводници. В самия край на войната те били натъпкани с тайнствен и ценен товар. Освен това в тях се качвали някакви тайнствени пътници, за които никой не давал каквато и да е информация. В подводниците товарели продукти, храни и вода. С някаква доза достоверност е известна съдбата на две от тези подводни лодки. Една от тях U-530 под командването на 25 -годишният Ото Вермаут тръгнала от пристанището Кил и доставила в Антарктида реликвите на Третия райх и личните вещи на Хитлер. Също така с нея пътували и хора, чийто лица били скрити под хирургически превръзки. Другата подводница "U-977", под командването на Хайнц Шефер, по-късно също повторила този маршрут, но какво е пренесла остава неизвестно. Предположенията са, че висшето ръководство на Третия райх се измъкнало с една от тях. Напълно възможно е сред тях да е билв и самият хитлер, който след пластична операция да е успял да се измъкне от съюзните войски, а версията да самоубийството му да е да е организирана члез двойник.
През август 1945 г. въпросните две подводници акостирали в аржентинското пристанище Мар-дел-Плата и екипажите се предали на властите. Показанията на арестуваните подводничари развълнували американските военни. Така в края на 1946 г. американският адмирал Ричард Бърд получил заповед за унищожение на нацистката база "Нова Швабия". Тайната операция носела името"Висок скок" и била прикрита зад обикновена антарктическа експедиция. Всъщност към бреговете на ледения континент се отправила мощна военно-морска ескадра самолетоносач и 13 кораба от различен вид, 25 самолета и вертолета, повече от 4000 души и половингодишен запас от продукти.
В началото всичко вървяло по план, но изведнъж ескадрата взела курс към родината без никакви обяснения. Едва през май 1948 г. в пресата се появили някои детайли. Съобщавало се, че американските военни срещнали жестока съпротива от противника в Антарктида. В нея били загубени поне един кораб, десетки войници, четири самолета, като още девет били силно повредени и негодни. Какво точно се е случило можем само да гадаем. Властите в САЩ мълчат за това и до ден днешен. Някои изследователи предполагат че след неуспешната атака на Антарктида между американците и германците е подписан таен договор за обмен на високи технологии. Освен това, те допускат, че базата съществува и до днес във вид на подземен град под името "Нов Берлин". Това разбира се е хипотеза, за чиято достоверност досега не са представени доказателства.