Навършиха се 170 години от рождението на Левски и ми направиха впечатление едни негови думи:
Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето.
Е, днес 130 години по-късно, имаме шанса да ги преосмислим от гледна точка на времето. Наистина ли тези робски синджири тежат на всеки? Ако е така, защо след тези 130 години, българския народ намира в не особено по-различно положение. Разликата е най-вече в това, че ги няма българите от онова време. Които са били далеч по-необразовани, но за сметка на това с доста повече вътрешна вяра от съвременниците си.
Та темата може да се насочи и в този смисъл. Кое е по-важното - тоновете информация които се излизават или вярата? Което е доста свързано с предишната тема която пуснах и не беше особено разбрана. Е - ще го кажа направо - става дума за два типа психика. От една страна за вътрешна неудовлетвореност задоволена по някакъв си начин - четене, писане. Тази психика нещо й тежи, но тя определено не осъзнава особено робските синджири. Тя е просто объркана, при нея няма вяра, а желание. Другата психика е осъзнаващата, сигурната в целите си, способна наистина да вярва, да се развада, да твори. Може ли втория тип психика да освободи първата? Явно не. Навремето е дала пример. Може би това е максимума. Важният въпрос е следния - за да еволюира първият тип психика във втория (ако това е възможно изобщо), първо трябва да се разграничат една от друга. Иначе... просто няма да има движение. Прочелият няколко книги объркан, ще си мисли, че вярва и вече не е объркан, но той само е последвал своето желание да излезе от объркаността си. По какво се познава обаче истинската вяра и истинските намерения? Навремето е било лесно - плащали са с живота си. Най-сигурният метод за разделянето на истината от лъжата. Но сега?
